Георги Дичев: Ръстът на дела срещу длъжници ще продължи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Георги Дичев: Ръстът на дела срещу длъжници ще продължи

Георги Дичев

Георги Дичев: Ръстът на дела срещу длъжници ще продължи

Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители пред "Капитал"

Радостина Маркова, Татяна Пунчева
8080 прочитания

Георги Дичев

© Надежда Чипева


През последните години камарата отбеляза сериозен ръст на делата срещу длъжници. Продължи ли тази тенденция през 2011 г.?

През миналата година имаше увеличение на изпълнителните дела, макар и по-слабо от това през 2010 година. За сравнение през 2009 г. са заведени 110 000 дела при частните съдебни изпълнители, а през 2010 г. - 140 000. Ако тенденцията от 6-месечието се запази, прогнозите за 2011 г. са за 160 000 дела срещу длъжници. Причините за този продължаващ ръст са няколко – основните са икономическата криза и междуфирмената задлъжнялост. Освен това гражданите и бизнесът повече си търсят правата. Продължава тенденцията най-много да са заведените дела в полза на търговци, следвани от банките. След тях се нареждат гражданите като кредитори.

Каква част от заведените дела стигат до публична продан?

Относително малко. Статистиката на камарата показва, че за първата половина на 2011 г. има 3300 публични продажби при около 80 000 изпълнителни дела. Това означава, че около 4% от заведените дела през годината са приключили с продан – успешна, защото има и много неуспешни. Това е само статистика на недвижимите имоти. Отделно за първата половина на годината има 1000 продажби на движими вещи. По този показател има намаление - през 2010 г. например е имало 2200 продажби на движими вещи, а по всичко личи, че статистиката за 2011 г. ще покаже по-малко.

Да, но зад тази бройка се крият големи активи. Като движими вещи се разпродават цели предприятия.

Така е, ако се продаде търговското предприятие, то ще бъде отчетено при движимите вещи. Но не това е големият проблем. Когато се стигне до принудителна продажба, предприятията се обявяват като отделни активи, тъй като чисто законово в тези случаи не може да бъдат продавани като съвкупности. А това икономически не е добре нито за кредитора, нито за длъжника, защото няма да постигнат добра цена. Обикновено зад тези продажби стои банка или много голям кредитор, в чийто интерес е да получи най-високата цена. А това е възможно най-вече при продажбата на цяло предприятие. Така то запазва предмета си на дейност, машините... изобщо целия алгоритъм на производство. Да не говорим, че при сегашния режим, ако някой инвеститор иска да купи цялото предприятие, трябва да наддава за него вещ по вещ.

От кой опит обикновено са успешни публичните продажби?

Ако говорим за имотните активи, процедурите за тях не са откъснати от общия тренд на пазара на имоти. Ако един имот се пусне на подходяща цена, интерес има. Практиката обаче показва, че на първа продан много рядко се стига до продажба. Обикновено купувачите изчакват, защото виждат, че тенденцията на пазара на имоти е низходяща. Ако началната цена е по-ниска, привлича като магнит потенциални купувачи. Така се стига до наддаване и може да се постигне дори по-висока цена в сравнение с очакванията. Обратното е в случаите с висока начална цена. При тях обикновено се явява само един купувач, няма наддаване и той придобива имота на обявената цена.

От какво зависи кой подход ще бъде избран?

Най-често сериозен фактор при тези продажби са банките, доколкото при тях има много ипотекирани имоти. Лошото е, че при търгове някои банки се водят от стойността на вземането си, а не от пазарните реалности. Така има доста имоти със смущаващо високи цени. Трябва да минат много процедури, за да се стигне до реална стойност на такъв имот и до сделка.

В кои случаи самите банки се явяват като купувачи?

Най-често при публична продан на големи имоти, заложени като обезпечения по отпуснати от тях кредити. В кризата и при липсата на инвеститори за такива активи рядко се намира купувач и някои банки са принудени да се явяват на търговете. В тези случаи е важна не толкова собствеността, колкото възможността да погасят голяма част от дълга и да освободят провизии. Какво ще правят с имота решават те.

В останалите случаи кои са крайните купувачи на тези продажби?

По принцип купувачите са фирми, на които им трябва точно определен имот – било складова база, парцел, хотел или някакъв друг тип сграда. Въпреки кризата има и фирми, които са добре финансово и се включват в търговете. Това обаче се случва рядко. В по-масовия случай купуват самите банки или свързани с тях дружества.

Очаквате ли по-висока активност на банките в изпълнителните дела?

Да, при положение че хората и бизнесът са в тревожно финансово положение, логично е необслужваните кредити все повече да стигат до съд и съдебен изпълнител. Доколкото знам, това е и очакването на много от банкерите. При този ръст на междуфирмената задлъжнялост и от този кръговрат едва ли ще се появи изход. Така че банките надали ще изместят бизнеса като взискател номер едно, но ще нараснат и техните искове.

Как се финансират такъв тип сделки? Една банка вече обяви, че отпуска кредити за придобиване на имоти при публична продан.

Цялата правна структура на публичните търгове е такава, че възможността за дългово финансиране е малка. Причината е, че имотът се продава въпреки волята на длъжника и няма как да се учреди ипотека върху него. В същото време заради краткия 7-дневен срок за плащане на цената купувачите трябва да имат предварително осигурено финансиране – дали чрез кредит, дали чрез собствени средства. Ние приветстваме такива банкови продукти, защото така ще има повече кандидати на търговете. А това е в интерес и на кредитора, и на длъжника, защото така имотът има шанс да се продаде по-бързо и на по-висока цена. А иначе в много случаи се извършва продажба, но длъжникът си остава длъжник, защото приходите не покриват размера на задълженията му.

Каква ще е 2012 г. за вашия бранш?

Трудно ми е да прогнозирам. Ако има тенденция към икономическо подобряване, каквато се усети към средата на миналата година в Западна Европа, при нас това ще се усети със закъснение от 6 месеца до година. Респективно това е и периодът, в който тенденциите в нашата сфера ще се обърнат. За съжаление виждате какво се случва в еврозоната – дълговата криза върна редица страни към стагнация. А нашата икономика е зависима от външни фактори и няма как сама да се справи. Затова очаквам 2012 г. да е още по-тежка за бизнеса и банките и като цяло ръстът на исковете към длъжници да продължи.

Визитка

Георги Дичев е председател на Камарата на частните съдебни изпълнители от нейното създаване през 2005 г. Преди практиката си като частен съдебен изпълнител е работил като съдия-изпълнител в Софийския районен съд, а в продължение на две години – между 1997 и 1999 г. - в приемната на президента Петър Стоянов. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски".

През последните години Камарата на частните съдебни изпълнители отчита траен ръст на делата срещу длъжници, като по предварителни данни през 2011 г. те са достигнали 160 000. Така покрай кризата частните съдебни изпълнители имат реална представа за интереса на купувачите, тъй като много от активите сменят собственика си чрез търгове на кредитори.

През последните години камарата отбеляза сериозен ръст на делата срещу длъжници. Продължи ли тази тенденция през 2011 г.?

През миналата година имаше увеличение на изпълнителните дела, макар и по-слабо от това през 2010 година. За сравнение през 2009 г. са заведени 110 000 дела при частните съдебни изпълнители, а през 2010 г. - 140 000. Ако тенденцията от 6-месечието се запази, прогнозите за 2011 г. са за 160 000 дела срещу длъжници. Причините за този продължаващ ръст са няколко – основните са икономическата криза и междуфирмената задлъжнялост. Освен това гражданите и бизнесът повече си търсят правата. Продължава тенденцията най-много да са заведените дела в полза на търговци, следвани от банките. След тях се нареждат гражданите като кредитори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    vuzmuten avatar :-@
    vuzmuten

    Законът за ЧСИ е порочен и създаден с единствената цел да има далавера и лапането да е за 100-тината кантори начело с един тулуп съдия изпълнител! Това са измекяри осигуряващи трансформацията на собственост и блага в полза на алчните банки и "инвеститорите" от черната икономика!

    Ако тези измекяри работеха в САЩ, отдавна гражданите да са ги линчували, законът да е заличен, а пострадалите от действията им обезщетени от държавата! Ако пък работеха на изток да са им ударили по 100 тояги на голо!

    Жалко е, че и цялата държава се управлява от същата мафия!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK