Турският сателит фокусира България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Турският сателит фокусира България

Digiturk няма да е пряка конкурент на останалите тв оператори в България, твърди директорът на българския му дистрибутор Алън Тюфекчи.

Турският сателит фокусира България

Най-големият тв оператор в южната съседка навлиза на пазара тук

Паулина Михайлова
15735 прочитания

Digiturk няма да е пряка конкурент на останалите тв оператори в България, твърди директорът на българския му дистрибутор Алън Тюфекчи.

© Надежда Чипева


Има две новини за участниците на пазара на тв разпространение в България. Едната е лоша, другата - не дотам. Първата е, че най-голямата платформа за платено разпространение на телевизия в Турция стартира дейност тук. Втората - че амбициите й засега не са големи, а навлизането не е съвсем директно. Което означава, че сериозно разместване на пластовете в и без това крехката структура на тв индустрията в страната не се очаква, но "пострадали" от новата конкуренция все пак ще има.

Digiturk по български...

Digiturk е турски сателитен и IPTV оператор, най-големият в страната, който работи както на местния, така и на доста чуждестранни пазари. В Европа той принципно навлиза през собствената си марка Digiturk Euro, която предлага услугите му в Германия, Холандия, Белгия, Испания, Швейцария и други места, където има турски емигранти, които биха търсили програми от родината си. Резултатът е над 3.5 млн. абонати на стария континент. За България моделът е друг - не се минава през дъщерно дружество на компанията, а през местната компания "Диджи медия", която е получила дистрибуторските права за страната. Според Търговския регистър дружеството е регистрирано в София през ноември 2014 г. В него съдружници са Николай Ружинов Борисов с 30%, и Мустафа Ариф Сунгуроглу със 70% от дяловете.

Мажоритарният собственик е турски гражданин. Всъщност "Диджи медия" не е първото съвместно начинание на Сунгуроглу и Борисов. Напротив, те имат още няколко фирми заедно, обичайно при същото разпределение на собствеността помежду им. "Есби маркетинг" например (пак 70:30 притежание на Сунгуроглу и Борисов) е създадена през май миналата година с предмет на дейност търговия, търговско представителство, ресторантьорски, хотелиерски и импресарски услуги, недвижими имоти и др. "Т и С трейдинг България", при същото разпределение на дяловете между двамата, е от 2008 г., има оборот от над 9.5 млн. лв. за последната година и малко над 580 хил. лв. печалба. "МАПак", с основен предмет на дейност също търговия, е от 2010 г., и видно от отчета й, пък има доста по-скромни приходи и лека загуба за 2013 г. С една дума, Сунгуроглу и Борисов се занимават основно с консултантска дейност и търговия. Както казва самият изпълнителен директор на "Диджи Медия" Алън Тюфекчи, "не бих се учудил, ако картонените чашки, в които пиете кафето си, са внесени от тях". Самият Тюфекчи е инженер по комуникации и е нает да работи по проекта, без да има участие в него под формата на собственост.

<#text>

...но основно на турски

Интересът на Digiturk към България не е от вчера. По думите на Тюфекчи, той е бил обект на проучвания от турския оператор през последните няколко години. През Digiturk Euro услугите му дори са се предлагали в страната, но с трудно забележим ефект. Общо за четири-пет години клиентите им са били максимум 600, а в момента, по данни на "Диджи медия", са не повече от 200, от които повечето не са активни, като има и хора с двойно гражданство, които си купуват услугата на Digiturk в Турция и я използват в България. Причината за, меко казано, скромните успехи на платформата, очевидно е чисто пазарна: годишният абонамент е струвал между 650 и 700 лв., при положение че според проучвания на компании от индустрията в момента едно домакинство в България плаща средно малко над 10 лв. месечно за телевизия. В този смисъл любопитни са били и разговорите между местния екип и турския оператор при определянето на новите условия за навлизането на платформата на пазара в България. От Digiturk са смятали за обект на обсъждане например колко да струва включването на абонат (услуга, която отдавна тук не се плаща), както и срещу каква сума да се предоставя оборудването за прием на сателитния сигнал (също бонус за клиента от повечето оператори в България). В крайна сметка обаче всички подобни "мечти" са отпаднали и такси за инсталация и сет-топ устройства няма да има.

Видимо променена е и ценовата политика. Тарифите на Digiturk са две: семеен пакет с месечна такса от 14.80 лв. и спортен срещу 34.80 лв. на месец. Каналите са предимно турски - новини, спорт, филми и сериали, плюс малко на брой чуждестранни (например FOX). Субтитри на български, поне в скоро време, не се предвиждат. "Потенциалните ни клиенти нямат и нужда от превод", признава Алън Тюфекчи. Всъщност поставянето на субтитри на определени продукции, особено по-големите и касови, би поставило "Диджи медия" в позиция на конкурент на големите български медийни групи в телевизията, които, купувайки правата за съответното съдържание за България, логично биха имали възражения друг да го разпространява на същия пазар. А Digiturk и няма как да предложи аудитория, която дори да доближи тази на bTV или "Нова". С една дума - субтитрите биха означавали голямо усилие и потенциални конфликти срещу сравнително слаба полза за "Диджи медия". Затова тя ще остане в нишата на домакинствата, разбиращи турски език, предлагайки предимно турско съдържание. Като съществен свой коз от "Диджи медия" например оценяват турското футболно първенство Super Lig, за което правата й като ексклузивен разпространител са гарантирани за две години и половина напред.

За момента не е ясно дали ще се излъчват основните програми на българските тв групи. Поне първата една година - със сигурност не.

Малки амбиции за голям пазар

"Нашият таргет е турски говорещото население в България", казва изпълнителният директор на "Диджи медия", допълвайки, че не смята компанията за пряк конкурент, който по някакъв начин би засегнал клиентската база на сегашните играчи на местния пазар. "Наясно сме, че нашите потребители ще имат един абонамент към някой от българските доставчици и още един към нас", твърди Алън Тюфекчи. По думите му песимистичният вариант на бизнес плана на "Диджи медия" е да има около 3 хил. абоната след година. Оптимистичният - 10 хил. за същия период. На практика обаче нишата, за която става въпрос, никак не е тясна. "Просто е. В България има около 800 хил. домакинства, говорещи турски, и Digiturk логично адресира тях", коментира представител на един от работещите оператори. По изчисления на чуждестранната компания всъщност става въпрос за около 700 хил. домакинства, но поне официално представителите на платформата не хранят надежди за такъв мащаб на присъствието й тук. Очаквано, "Диджи медия" ще наблегне на районите с повече турски говорещи (шоурумът й в София е един). Дистрибуцията ще минава не през собствени магазини, нито през някоя от големите вериги, а през дилърска мрежа от малки фирми с по един или няколко обекта за техника, сателитно оборудване и електроника. Предвижда се обаче рекламна кампания: външна реклама, флаери, брошури и т.н., пак основно в населените места с повече потенциални клиенти.Колкото и миролюбиво да изглежда на този етап навлизането на турския оператор в България, за разпокъсан и силно конкурентен пазар, какъвто е местният, всеки нов конкурент прави средата за останалите по-трудна. А всъщност 700 хил. домакинства не са малък потенциал. Така че - за момента дори и Digiturk да не навлиза директно и упражнението да изглежда по-скоро тип "внос на всичко възможно и малко телевизия", ефектите са трудно предвидими.

По темата работи и Весислава Антонова

Има две новини за участниците на пазара на тв разпространение в България. Едната е лоша, другата - не дотам. Първата е, че най-голямата платформа за платено разпространение на телевизия в Турция стартира дейност тук. Втората - че амбициите й засега не са големи, а навлизането не е съвсем директно. Което означава, че сериозно разместване на пластовете в и без това крехката структура на тв индустрията в страната не се очаква, но "пострадали" от новата конкуренция все пак ще има.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 3
    bormashina avatar :-|
    bormashina

    Това си е заплаха за националната сигурност. Може да доведе до още по-голема турцизация на мюсюлманите в България и разпространение на протурска, ислямистка или сепаратистка пропаганда по турски сат. канал, създаден специално за българските мюсюлмани, който нема да е подвластен на българското законодателство.

    Ще доведе до приобщаването на българските мюсюлмани към турската нация, нещо за което и българската държава съдейства, наричайки тези хора "турци" а езикът им "турски". Но как може у нас да има турци, след като не са родени или живели в Република Турция (където е създадена турската нация през 20-ти век)? Българските мюсюлмани произхождат от Османската империя, там в думата "турчин" не е влаган етнически смисъл. "Турчин" е било синоним на мюсюлманин, използвало се е по отношение на по-низшите слоеве от мюсюлманското общество и като обида. Признавайки наличието на етнос турци в България, ние се отричаме от помаците например, защото те са турци, босненците също, но не в етнически смисъл, а в религиозен. И се чудим защо на преброяването се пишат турци. Ами защото са турци (наричали са се така и са били наричани така от християните). Но това нема нищо общо с "тюрклер" - нация създадена в Р.Турция през 20-ти век, обединяваща всички етноси на Турция (сред които "турски" етнос не е имало). Нашите мюсюлмани не живеят в Турция и не може "тюрклер" да се отнася за тех. Те са просто османоезични, българоезични или циганоезични мюсюлмани. Насила ги правим турци. Истински парадокс.

  • 4
    rapidfire avatar :-|
    gigabyte

    Език и нация не са едно и също нещо. Повечето от тукашните т.нар. "турци" определено са кюрди или просто цигани. Османските турци са сравнително малобройни и са със светла кожа, често имат сини очи. Отделно езикът на турците в България е смешен диалект, на който в Турция се смеят открито. Съмнявам са дали въобще местните "турци" разбират всичко, което чуват от първа ръка от онези оттатък. Ако ще и без пари да им дават новините и всичко останало, капацитетът си е ограничен.

  • 5
    tonibg avatar :-|
    tonibg

    Няма как да пуснат каналите без пари, защото ще е много явно за какво става въпрос, но предполагам ще има спонсори, които ще накичат с антени всички желаещи😃

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    elle_blonde avatar :-?
    elle

    Интересно, какво казват СЕМ и КРС по темата...?
    И тукашният ФОКС, например?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK