Безплатният Android излиза скъпо

Европейската комисия глоби Google 4.3 млрд. евро заради операционната система

Въпреки обжалването на решението Google ще трябва да спре да слага предварително инсталиран софтуер в Android в рамките на 90 дни
Въпреки обжалването на решението Google ще трябва да спре да слага предварително инсталиран софтуер в Android в рамките на 90 дни    ©  Shutterstock
Въпреки обжалването на решението Google ще трябва да спре да слага предварително инсталиран софтуер в Android в рамките на 90 дни
Въпреки обжалването на решението Google ще трябва да спре да слага предварително инсталиран софтуер в Android в рамките на 90 дни    ©  Shutterstock

Очакваното се случи. Европейската комисия глоби Google с 5 млрд. долара (4.3 млрд. евро), втора мултимилиардна санкция срещу американския технологичен гигант в рамките на една година. И докато през 2017 г. нямаше много въпроси около правотата в решението на европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестегер, сега наказанието на Брюксел не изглежда толкова убедително. И ръкоплясканията, че комисията е "усмирила" колоса, отстъпиха на въпросителните. Основната причина е, че Европейската комисия се прицели в грешната страна на бизнеса на Google: мобилната операционна система Аndroid.

Глобата, рекордна както за Европейската комисия, така и за Google, е заради предварително инсталирания софтуер, който идва с всеки Android телефон. Той включва почти цялото портфолио на компанията – търсачка, браузър, YouTube, поща, магазин за приложения и т.н., като целият този софтуер е неизтриваем. Факторът "неизтриваем" е важен, но има други страни на монетата, които ЕК пренебрегва – като например фактът, че така Google прави телефоните готови за ползване и автоматично заредени с целия нужен основен софтуер.

Виновни за успеха си

Глобата на ЕК, която също така може би ще доведе до това телефоните с Android вече да не идват с предварително инсталирана търсачка и браузър, изглежда като наказание за успеха на Google. Факт е, че технологичният гигант използва всички възможни средства, за да наложи не само операционната си система, но и цялото си портфолио. Факт е обаче и че от потребителска гледна точка, клиентите са големите печеливши. Самата система Android е безплатна за ползване от производителите на телефони, което обяснява и защо над 80% от смартфоните по света работят с нея, макар и понякога в модифицирани разновидности. Това, което производителите "плащат", е, че Android задължително идва със софтуера на Google.

За ЕК това е нелоялна конкуренция. Google обаче посочи, че през последните години Android е довела до повече разнообразие на пазара и, че дори софтуерът да е неизтриваем, той не е задължителен за ползване и може да бъде сменен с няколко клика за много кратко време. Малко по-късно от компанията обявиха, че ще обжалват решението на комисията. "Иновациите, широкият избор и ниските цени са класически показатели за силна конкуренция. Android даде повече избор за всички, а не по-малко", обяви Сундар Пичай, изпълнителен директор на Google.

Анализатори и журналисти веднага направиха паралел с може би най-известното подобно дело, това между САЩ и Microsoft през 90-те години, кулминацията на т. нар. браузър войни. В онзи случай Microsoft бе обвинена, че е завладяла целия пазар чрез предварително инсталирания си софтуер върху операционната си система Windows. Приликите обаче спират дотук – сменянето на софтуер преди 20 години изискваше пари, време, немалко нерви и дори физически усилия. За сменянето на софтуер през 2018 г. са нужни няколко клика в телефона, отнема под минута, а разнообразието никога не е било по-голямо.

Сега производителите ще могат да ползват отворена системата на Android, но истината е, че повечето от тях не искат. "Ползването на чист Android с отворен код значи, че телефоните няма да идват дори с Google Play Store - приложението, от което се теглят всички популярни апликации. А ако искаш да имаш предварително инсталиран Google Play Store, трябва да играеш по правилата на Google", коментира Том Уорън от The Verge. "Казано накратко, няма такова нещо като безплатен обяд: ако производителите на телефони искат да предлагат на клиентите си всички нужни приложения, трябва да включат и останалите продукти на Google."

Искаме да ви накажем и няма да ни спрете

Според източници на Bloomberg, Google е направила всичко възможно, за да предотврати глобата. Още през 2017 г., малко след миналогодишната санкция (на стойност 2.42 млрд. евро), компанията е предложила на комисията да промени политиката си за Аndroid, но от ЕК са счели, че вече е твърде късно. Решението е поредна възможност за критиците на Еврокомисията да посочат, че тя се интересува повече от наказание на американските гиганти, отколкото от промяна на поведението им. Ако се бе стигнало до споразумение между двете страни, то вероятно щеше да изглежда като това между Google и Yandex в Русия, когато американската компания склони да използва търсачката на Yandex като основна в страната.

Списъкът с най-големите глоби срещу технологични компании, наложени от Европейската комисия през последните години, повдига и въпроси дали Европа няма прикрито негативно отношение основно към американските корпорации, защото те напълно доминират високотехнологичното поле, където почти няма европейско присъствие. Факт е, че през последните години името на Маргрете Вестегер се чува основно във връзка с наказани американски технологични компании, при това най-големите – Аpple, Amazon, Google и Microsoft. За проблемите между Европейския съюз и Facebook пък може да се изпише цял академичен труд.

Европейската комисия можеше да насочи гнева си към търсачката на Google, както го направи и през 2017 г., когато глоби компанията заради поставяне на акцент върху собствените си сайтове при пазаруване, и да си спести много от критиките.

Таймингът също не е от най-добрите. Европейският съюз, както и цялата останала част на света освен САЩ, се опитва да избегне широка търговска война. Очаквано, американският президент Доналд Тръмп, само часове след обявяването на глобата нападна Брюксел в Twitter. "Казах ли ви! Европейският съюз току-що глоби с пет милиарда долара една от страхотните ни компании, Google. Те продължават да се възползват от САЩ, но не за дълго", написа той.

Най-вероятната жертва – потребителите

Ако обжалването на Google също пропадне и в крайна сметка ЕК получи всичко, което иска, най-големият губещ може да се окажат потребителите. Да, първоначално би се отворило голямо пространство за нови приложения, но IT секторът е доказвал безброй пъти, че подобен вакуум се запълва почти на момента. По-важният въпрос е какво ще се случи с Google. За компанията, която има приходи от 111 млрд. долара за миналата година, глобата е солидна, но в никакъв случай непосилна.

Това, което може да се промени обаче, е подходът на Google към Android. Ако компанията вече не може да ползва операционната система като канал за останалите си продукти, чрез които прави пари, то би било логично да намери друг начин да я монетизира – например директно, като я направи платена за производителите, което би довело до увеличение в цената на Аndroid телефоните. Сундар Пичай вече намекна за подобно развитие в изявлението си след глобата.

В крайна сметка Google налива милиарди долари в Android системата си, за да бъде тя безплатна и накрая да обере плодовете през другите си софтуерни канали. Ако това води само до повече глоби, логично е компанията да се отдръпне.

Още от Капитал