Теорема на успеха

"Повечето неща в училище за мен са нещо като преговор на това, което съм прочел някога." Десетокласникът Нгуен Чи Зунг е сигурен в знанията си. Знае и посоката, в която иска да върви в бъдеще. Любопитен е, отстоява мнението си, а конкуренцията с други ученици го мотивира да се развива още повече.

Чи е един от четиримата ученици в отбора по математика на Софийската математическа гимназия (СМГ), които тази година постигнаха най-забележителния успех на международно състезание сред българските си връстници. На олимпиадата AITMO (Asia Intercities Teenage Math Olympiad) в Непал през ноември те спечелиха четири златни медала в конкуренция с близо 140 участници и заеха първото място в генералното класиране между 34 отбора. 15-годишните математици успяха да победят участниците от Китай, Тайланд и Индонезия, които се смятат за едни от най-добрите в областта.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От Александър Дюма до Хари Потър

"Отдавна се явяваме на такъв тип състезания, работили сме и преди заедно, преодоляхме различията си и се сработихме добре." Така Павлена Ненова обяснява формулата на успеха, която им донесе забележителния резултат. Тя е единственото момиче в отбора, а интересът й към математиката е започнал още от втори клас, когато се явява на състезанието "Европейско кенгуру". След това пътят е ясен - кандидатства след четвърти клас в СМГ, защото е сигурна, че само там може да се развива в областта, която й харесва и въпреки че родителите й се притесняват, че ще й бъде много трудно. Продължава с школи по математика, на международни състезания ходи от края на седми клас, като до тази година печели "само сребърни" медали. През 2011 г. подобрява постижението си с два златни - от Младежката балканска олимпиада и състезанието в Непал.

Пътят на Чи е подобен. Първото му състезание е в трети клас. За него разказва, че е постигнал "приличен резултат" и това го е ентусиазирало. "Математиката развива особен вид логика, който ми допада", обяснява Чи и допълва, че тръпката от състезанието го е накарала още повече да се запали. След това СМГ, школите, международни състезания... Най-големите му постижения са златен медал от Балканиадата през 2010 г. в Румъния и двата златни тази година - на състезанията в Индонезия и Непал.



Павлена и Чи не се различават много от съучениците си. Обичат да излизат с приятели, да гледат филми и сериали. И да четат книги, които са им интересни. И двамата са фенове на "Хари Потър", Поли харесва произведенията на Александър Дюма, Чи пък наскоро е открил криминалните романи на Агата Кристи. Не разбират обаче защо литературата, която е по-близка до учениците, не се включва в училищната програма. Като например романите за Хари Потър, които почти всички са чели (за разлика от "Под игото" например) и в клас биха могли да обсъждат проблемите, които се засягат в тях.

История без факти

"Желанието на учителите ни да научим много неща ни претоварва." Така Чи обяснява един от основните проблеми на образованието в България и е сигурен, че "когато учиш под натиск, материалът няма как да ти влезе в главата". Павлена допълва, че по някои предмети учителите изискват прекалено много детайли дори и от учениците, които нямат намерение да се занимават в бъдеще с дадената наука. "Така реално не се получават знания, а нещо се назубря временно, колкото да мине изпитването", казва Павлина. Всъщност повечето ученици днес искат да виждат смисъла от това да научат нещо. Простият аргумент "трябва да го знаеш, защото утре ще те изпитам" отдавна вече не работи. Днешните деца повече от всякога имат нужда от посока, от цели и мотивация, която да им помогне да ги постигнат.

Павлена е убедена, че начинът на преподаване е от особено значение за това дали на ученика ще му стане интересно. Според нея дори трябва да има оценяване на учителите, за да може тези, които се стремят децата да научат нещо и преподават по интересен начин, да бъдат поощрявани. Павлина дава пример с часовете по история, в които учителката им набляга на причините и следствията от дадено събитие, не просто на факти и дати. Така учениците успяват да си представят нещата, да се сетят кога друг път се е случвало нещо подобно и по този начин запомнят конкретната история. Това им дава логическо и аналитично мислене, показва им връзките между историческите събития и със сигурност им е много по-полезно от това да знаят наизуст основните дати от периода на Възраждането например.

"За по-голямата част от предметите лабораторната практика се пренебрегва", засяга още един проблем Чи и допълва, че всъщност учениците искат да се занимават точно с нея, защото това има практическо приложение.

• 1
• 2
• Следваща страница » ""Харвард" или "Оксфорд""