Теорема на успеха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Теорема на успеха

Теорема на успеха

Златните медалисти по математика Павлена Ненова и Нгуен Чи Зунг за състезанията, образованието и бъдещето им

Люба Йорданова
10271 прочитания

© Надежда Чипева


"Повечето неща в училище за мен са нещо като преговор на това, което съм прочел някога." Десетокласникът Нгуен Чи Зунг е сигурен в знанията си. Знае и посоката, в която иска да върви в бъдеще. Любопитен е, отстоява мнението си, а конкуренцията с други ученици го мотивира да се развива още повече.

Чи е един от четиримата ученици в отбора по математика на Софийската математическа гимназия (СМГ), които тази година постигнаха най-забележителния успех на международно състезание сред българските си връстници. На олимпиадата AITMO (Asia Intercities Teenage Math Olympiad) в Непал през ноември те спечелиха четири златни медала в конкуренция с близо 140 участници и заеха първото място в генералното класиране между 34 отбора. 15-годишните математици успяха да победят участниците от Китай, Тайланд и Индонезия, които се смятат за едни от най-добрите в областта.

От Александър Дюма до Хари Потър

"Отдавна се явяваме на такъв тип състезания, работили сме и преди заедно, преодоляхме различията си и се сработихме добре." Така Павлена Ненова обяснява формулата на успеха, която им донесе забележителния резултат. Тя е единственото момиче в отбора, а интересът й към математиката е започнал още от втори клас, когато се явява на състезанието "Европейско кенгуру". След това пътят е ясен - кандидатства след четвърти клас в СМГ, защото е сигурна, че само там може да се развива в областта, която й харесва и въпреки че родителите й се притесняват, че ще й бъде много трудно. Продължава с школи по математика, на международни състезания ходи от края на седми клас, като до тази година печели "само сребърни" медали. През 2011 г. подобрява постижението си с два златни - от Младежката балканска олимпиада и състезанието в Непал.

Пътят на Чи е подобен. Първото му състезание е в трети клас. За него разказва, че е постигнал "приличен резултат" и това го е ентусиазирало. "Математиката развива особен вид логика, който ми допада", обяснява Чи и допълва, че тръпката от състезанието го е накарала още повече да се запали. След това СМГ, школите, международни състезания... Най-големите му постижения са златен медал от Балканиадата през 2010 г. в Румъния и двата златни тази година - на състезанията в Индонезия и Непал.

Павлена и Чи не се различават много от съучениците си. Обичат да излизат с приятели, да гледат филми и сериали. И да четат книги, които са им интересни. И двамата са фенове на "Хари Потър", Поли харесва произведенията на Александър Дюма, Чи пък наскоро е открил криминалните романи на Агата Кристи. Не разбират обаче защо литературата, която е по-близка до учениците, не се включва в училищната програма. Като например романите за Хари Потър, които почти всички са чели (за разлика от "Под игото" например) и в клас биха могли да обсъждат проблемите, които се засягат в тях.

История без факти

"Желанието на учителите ни да научим много неща ни претоварва." Така Чи обяснява един от основните проблеми на образованието в България и е сигурен, че "когато учиш под натиск, материалът няма как да ти влезе в главата". Павлена допълва, че по някои предмети учителите изискват прекалено много детайли дори и от учениците, които нямат намерение да се занимават в бъдеще с дадената наука. "Така реално не се получават знания, а нещо се назубря временно, колкото да мине изпитването", казва Павлина. Всъщност повечето ученици днес искат да виждат смисъла от това да научат нещо. Простият аргумент "трябва да го знаеш, защото утре ще те изпитам" отдавна вече не работи. Днешните деца повече от всякога имат нужда от посока, от цели и мотивация, която да им помогне да ги постигнат.

Павлена е убедена, че начинът на преподаване е от особено значение за това дали на ученика ще му стане интересно. Според нея дори трябва да има оценяване на учителите, за да може тези, които се стремят децата да научат нещо и преподават по интересен начин, да бъдат поощрявани. Павлина дава пример с часовете по история, в които учителката им набляга на причините и следствията от дадено събитие, не просто на факти и дати. Така учениците успяват да си представят нещата, да се сетят кога друг път се е случвало нещо подобно и по този начин запомнят конкретната история. Това им дава логическо и аналитично мислене, показва им връзките между историческите събития и със сигурност им е много по-полезно от това да знаят наизуст основните дати от периода на Възраждането например.

"За по-голямата част от предметите лабораторната практика се пренебрегва", засяга още един проблем Чи и допълва, че всъщност учениците искат да се занимават точно с нея, защото това има практическо приложение.

"Харвард" или "Оксфорд"

Павлена и Чи вече знаят, че няма да продължат образованието си в България. Тя се е насочила към Англия, той - към САЩ. Не са избрали конкретни специалности, но знаят, че искат да учат математика и още един предмет към нея. Ориентир за университетите са им годишните класации за най-добрите учебни заведения.

И двамата са категорични, когато трябва да посочат най-големия проблем на българското висше образование. "В България има добри преподаватели, но студентите, които влизат с тройка, смъкват общото ниво и така е по-малък шансът да научиш нещо", смята Павлена. Чи е на същото мнение - "проблемът в българските университети е, че много от студентите нямат необходимите знания, които трябва да са придобили в гимназията, и влияят и на останалите". Той е избрал САЩ, защото смята, че там е най-добрата база за сферата, в която иска да се занимава. Не мисли да остава да работи там, но знае, че дипломата от американски университет би натежала навсякъде. Представя си все пак да се върне да работи в Европа заради традициите и по-добрите отношения между хората тук.

"Не обичам Америка, затова съм избрала Европа", казва Павлена и дава пример с урок по география, в който са учили за изтичането на мозъци от едни държави към други. "В САЩ обикновените граждани са сякаш учени да бъдат по-незнаещи, да са работната класа и да вземат от други страни умните хора, които да правят технически прогрес", е мнението на десетокласничката. Тя казва, че в САЩ би се чувствала "незначително на фона на огромната маса хора" и затова предпочита да остане в по-малка страна, в която обаче да може да се изразява като личност.

"Бих искала да се върна в България и дори ми е мъчно да кажа, че не искам да уча тук", допълва Поли. За нея единственият вариант висшето образование тук да се подобри е да се вложат много средства. Но не само от държавата. Студентите също трябва да свикнат с мисълта, че обучението е скъпо удоволствие. "В добрите университети в Европа и Америка има непосилни цени, а тук образованието е почти безплатно", смята Павлена. Там, разбира се, има и добри програми за стипендии и кредити, с които студентите инвестират в обучението си.

Чи казва за себе си, че е "факир в теорията на числата и в алгебрата", но му липсват идеи в геометрията. Поли пък харесва комбинаториката, защото е "най-креативният дял от математиката". Двамата нямат някакъв изграден метод на учене, решават задачи, защото им е интересно. "Случвало ми се е да се прибера от училище в 7 и да решавам до 12, без да се сетя да вечерям. Има обаче и дни, в които не поглеждам нищо - ако например някой филм ми хване вниманието", разказва Чи. За него ползата от математиката е, че дава абстрактно мислене, развива въображението и може да се приложи в съвременните технологии. Поли е намерила още по-глобален смисъл и цитира свой учител - "всеки, който се занимава с математика, се научава как да се справя с проблемите в живота и да намира най-добрия начин да ги разреши".

"Повечето неща в училище за мен са нещо като преговор на това, което съм прочел някога." Десетокласникът Нгуен Чи Зунг е сигурен в знанията си. Знае и посоката, в която иска да върви в бъдеще. Любопитен е, отстоява мнението си, а конкуренцията с други ученици го мотивира да се развива още повече.

Чи е един от четиримата ученици в отбора по математика на Софийската математическа гимназия (СМГ), които тази година постигнаха най-забележителния успех на международно състезание сред българските си връстници. На олимпиадата AITMO (Asia Intercities Teenage Math Olympiad) в Непал през ноември те спечелиха четири златни медала в конкуренция с близо 140 участници и заеха първото място в генералното класиране между 34 отбора. 15-годишните математици успяха да победят участниците от Китай, Тайланд и Индонезия, които се смятат за едни от най-добрите в областта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK