Наричам се @sifera2705. Или поне това е моето "аз" в микроблогинг платформата Twitter през последната близо година. По подобие на близо 6000 български потребители в тази странна социална мрежа (по данни на topbloglog) отказвам да се категоризирам. Трудно ми е да дам кратко обяснение за това какво представлява тя и защо е винаги отворена в интернет браузъра ми. Още по-малко мога да обясня на не-Twitter потребителите защо, докато всички вкъщи гледат поредния музикален формат, държа в ръка телефона си, давайки иронични онлайн-оценки за някоя от бъдещите надежди на българската музикална сцена. Защо я използвам? Защото, както някой бе казал в Twitter, изпитвам нужда да изпратя кратко съобщение, но няма на кого. И защото, както всички хора в тази платформа, вярвам, че имам какво да кажа.
Българският Twitter потребител е специален индивид. Той държи този факт да бъде поставен на масата, преди да започнете какъвто и да е тип комуникация с него. Съвсем не иска да бъде приеман като "среден потребител". Не, той не търпи да бъде поставян в рамки. Вярва, че е по-различен от останалите. Отговаря на електронната си поща със скоростта на светлината, което, трябва признаем, действително е нетипично за "средния" български потребител. Сбирщина от "хора с интернет връзка, свободно време и работа, която не можеш да обясниш с две думи на баба ти вече трета година" (@zhelez). Това са българските Twitter потребители заедно с целия си снобизъм. Те гледат отвисоко на всички и с лека ирония. В това число и на себе си.
Освен че са изключително динамични, те нямат време за снимки на бебета, конкурси за печелене на чаши и въобще не искат да имат нищо общо с типичните постове във социалната мрежа Facebook. Това води към "емигрирането" им в алтернативна платформа на комуникация. Чрез кратки постове от 140 символа всеки един от тях се опитва да изгради своята самоличност, без да има предварително подреден профил от интереси, посетени места и фотоси от пиянски запои. Twitter потребителите действително се държат като елита на интернет обществото и до голяма степен комуникират точно по този начин с аудиторията си и във всички останали социални мрежи. А аудитория е точно това, към което те се стремят. Именно чрез Twitter те намират начин за задоволяване на нуждата си да бъдат забелязани и оценени.
Някои потребители биха казали, че това e място за хора с извънредно много свободно време. И биха били прави. Според @peio удовлетворението, което хората в микроблогинг платформата изпитват, е като онова, което езикът изпитва при чопленето на семки. И въпреки недостатъците си Twitter общността включва идейни, шарени, новаторски, независими, мислещи хора. "Каймакът на интернет", както ги нарича @kiksy (Кирил Христов, блогър и водещ на "Ние и градът" - бел. авт.). Или поне искат да бъдат възприемани като такива, защото по презумпция се чувстват неразбрани и имат нужда да се себеизразяват. Постоянно и с всеки един от 140-те символа на всяко Twitter съобщение. Хубавото е, че осъзнават подбудите си и често могат да се посмеят над себе си. Или над другите потребители, което в много случаи е почти едно и също.
С много уговорки все пак се опитахме да обособим няколко категории от Twitter потребители. Трябва да отбележим обаче, че всеки един от тях може да бъде поставен в различна графа в различен момент от деня. А сигурно и в много други, които не са споменати тук.
Журналистите
Във Великобритания студентите, които изучават комуникационни и медийни специалности, създават Twitter акаунт като част от учебната си програма. Навремето някой беше казал, че трудно може да се вземе насериозно един журналист, който няма при- съствие в Twitter. В България нещата стоят малко поразлично и преди по-малко от месец @ChristoGrozev трябваше да обяснява на колегите си от Съюза на издателите в България (СИБ) какво е Twitter.
Основ ните му функции за обратна връзка и информация, са особено приложими за тази група. Алексей Лазаров, управляващ редактор на "Капитал", разказва, че Twitter е лесен и удобен канал за следене на новини. Живите хора, които следи, дават интересна перспектива към това, което става около нас. "Често човешките новини и коментари са по-ценни от медийните новини", допълва той. Журналисти като Асен и Сибина Григорови използват общото си потребителско име с цел популяризиране на телевизионно си предаване по БНТ.
Предприемачите
Това са онези хора, които са тук, за да вършат работа. Покрай всичко останало. Те са популярни обществени личности, които развиват бизнес стратегиите си и чрез Twitter, потопени в морето от споделена информация като интересни линкове, статии, видеоматериали.
Добри примери са Филип Харманджиев, собственик на винарска изба "Дамяница", и Жюстин Томс, собственик на ABC Design and Communications. И двамата обаче посочват, че основната им цел не е само бизнесът. За Харманджиев Twitter е мястото, където в сбит вариант можеш да получиш "сок от мозък". За Жюстин Томс пък е средство, с което да достигнеш до дадена информация преди всички останал
Експертите
Тази особена група включва почти всички в Twitter. Както споделя @ralchev, който във и извън мрежата е специалист по "Маркетинг и нови медии" във FiBank, самият факт, че си българин, автоматично те превръща в експерт по всички въпроси. Тук поставяме и популярния блогър @elenko, който с опита си в рекламния бизнес се превръща в нещо като звезда за изпълнената с хора от бранша Twitter среда. Микроблогинг платформата му спестява "обвързването" с конкретни потребители, което е типично за Facebook например.
"Приятелството там е уж двустранно, но се превръща в криеница. Това че Twitter е публичен, спестява суетата и особеното неудобство да гледаш снимки на бебета." И най-вече информира, като предоставя голям избор от архитекти, ядрени инженери, антиконсумеристи и други, с които иначе трудно бихте могли да се срещнете на улицата.Или както обобщава архитектът Павел Янчев: "Можеш да намериш веднага човек, който говори за темите, които те интересуват в момента."
Активистите
Накратко тази група от потребители може да ви запали (за дадена кауза), да ви изнерви, като с много страст ви представи алтернативна гледна точка, и да ви приобщи, като също ви превърне в активисти. Особено ако каузата е свързана с бирата като средство за сближаване и удоволствие, каквато е мотивацията на @beer2beer да туити. ;)
В нея се подвизават познати от блоговете имена като @Saaabina Панайотова, която е осиновила идеите на Animal Rescue Sofia. Добавихме и Веселина Ташева (@vtasheva) която активно защитава правата на общността на гейовете и лесбийките, като през 2009 г. основава Gay-Straight Alliance в Американския университет в Благоевград. Яна Бюрер Тавание пък е мениджър "Кампании и комуникации" на Българския хелзинкски комитет. През последните три години обаче изследва положението на хората с умствени увреждания и психични разстройства в институциите на Балканите. В Twitter @yanska популяризира и намира подкрепа за каузи.
Рекламисти, маркетолози и PR-и
Това е една от най-силно изразените групи в Twitter, което е и съвсем закономерно. Фактът, че голяма част от "туитяните" са се занимавали, занимават се или ще се занимават някога с реклама и маркетинг, превръща тази общност в една от най-трудно влияещите се от "облъчвания" потребителски групи.
Това автоматично намалява ефективността на Twitter като комуникационен канал, освен ако не сте напълно убедени, че вашите краставици са по-добри от техните. Или както казва @cuteater "хората в българския туитър, за разлика от тези в българския фейсбук, не са тъпаци". Истината е, че ако този факт не се вземе предвид, следствието ще е пагубно за всяка кампания, която има "наглостта" да подценява Twitter общността. Правилото важи и за отделни личности.
Емигрантите
Всъщност голяма част от българската Twitter общност са космополити. Те пътуват често. Ако са пуснали корени някъде, то е по-скоро в професионален аспект. Имат нужда от бърз достъп до качествена информация.
"Преди няколко седмици бях в Санкт Петербург и туитех на живо. Човек споделя мигновено спонтанните си впечатления със стотиците си последователи", разказва Емил Стефанов. Той е познат още като @em4o и от години живее в Мюнхен. "Благодарение на Twitter разбрах почти в реално време за престрелката в един супермаркет и последвалото отцепване на квартала, който се намираше на няколкостотин метра от нашия хотел в Осло. В Истанбул моите последователи ми препоръчваха в реално време интересни места за разглеждане", разказва той.
Циниците
Тази анонимна категория щеше да остане празна, ако бяхме послушали самите циници. "Аз, в качеството си на главен експерт по въпроси, свързани с нещата по работите, категорично се поставям в групата на експертите", коментира пред "Капитал" @TEPACATA, който обаче ние не послушахме. На подобно мнение се натъкнахме и при интервюто с @dogan_marketing, когато го попитахме към коя група спада: "Експерт. Аз съм рекламен консултант, работещ на хонорар от поне 1-2 милиона. А дори нямам образование по реклама!"
Както вече споменахме, в тази група може да добавим кажи речи всички. Част от тях очевидно използват Twitter, за да осмиват заобикалящия ги свят и останалите потребители, като прилагат голяма доза "вербален ексхибиционизъм", както го нарича Циничният Елф(@cynicalspeech). Всеки един от тях играе ролята на шута в Шекспировите трагедии, който никога няма да бъде разбран напълно. "Мъдрият" герой, който чрез хумора си наказва онези със самочувствие за познание."Ролята, която играя, не може да бъде вкарана в рамки. Това би я убило. Въобще цялото офлайн обясняване, систематизиране, анализиране и описване на онлайн явление трябва да се забрани", коментира пред "Капитал" потребителят @8biterotic.
И какво все пак търсят в Twitter?
Един от най-приложимите отговори на този въпрос даде Атанас Боев, по-познат в Twitter като @suncho: "Както каза катаджията на гише информация, когато питах какво се прави за загубена книжка: "Толкова е сложно, че как да го обясня."
*Заглавието е по предложение на @suncho
Най-популярните българските миймове за 2011 г.
Интернет миймът е идея, която се разпространява онлайн. Той може да придобие различни интернет формати като сайт, #хаштаг в микроблогинг платформата Twitter, снимка, видео, конкретна фраза, преднамерено грешно изписване на дума и др. Миймът може да се запази или да се развие с времето, като към него се добави всякакъв вид допълнителен материал чрез имитации и пародии. Типичното за това явление е, че се разпространява изключително бързо и също толкова бързо изчезва, изгубвайки се в мрежата. Голяма част от интернет миймовете се използват с комерсиална цел като база на вирусен маркетинг.1. Първо място естествено заема рожденият ден на Доби, както и нетърпимостта й към салата "Снежанка". Тоновете салфетки също имат отредено място тук. Този мийм завладя не само онлайн, но и офлайн пространството. Отразен беше от почти всички големи традиционни медии в страната.
2. Харабейшио. Детективът от Бургас, на който дори самият Хорейшио от "От местопрестъплението: Маями" може да завиди за успеха, така и не съблече официалната си униформа - анцуг "Адидас". Въъъъъъъй!
3. Хаштагът #siromahovfacts от края на 2010 г. заема третото място, въпреки че датира от по-ранен период. Популярният сценарист Иво Сиромахов беше обвинен от Twitter общността в кражба на техни шеги и фрази и така стана обект на подигравки в социалните мрежи.
4. #МодернаБългария е друга тема, родена в Twitter, която по забавен начин осъжда културните и политически стереотипи и прийоми на гражданите в страната.
5. Комиксите на dnevnik.bg. Този мийм беше създаден като част от отразяването на изборите на вестник "Дневник". Потребители генерираха над 7778 комикса, които продължават да бъдат разпространявани в онлайн пространството.
6. Футболист на годината. Интернет потребителите счетоха за забавно да се подиграят с ежегодната класация, като номинират аматьора Васко Лукаев, който измести дори Бербатов. Организирано беше масово гласуване за футболиста, което го постави в първите десет. Миймът придоби съвсем ново измерение в контекста на това, че самия премиер Бойко Борисов за малко да спечели класацията.
7. #Freakазки също беше популярен тренд, като почти винаги присъстваше като номинация в конкурса за туит на седмицата на capital.bg. Фразите изобразяват ежедневието на съвременния човек, "увито" в мотиви от популярни детски приказки.
Наричам се @sifera2705. Или поне това е моето "аз" в микроблогинг платформата Twitter през последната близо година. По подобие на близо 6000 български потребители в тази странна социална мрежа (по данни на topbloglog) отказвам да се категоризирам. Трудно ми е да дам кратко обяснение за това какво представлява тя и защо е винаги отворена в интернет браузъра ми. Още по-малко мога да обясня на не-Twitter потребителите защо, докато всички вкъщи гледат поредния музикален формат, държа в ръка телефона си, давайки иронични онлайн-оценки за някоя от бъдещите надежди на българската музикална сцена. Защо я използвам? Защото, както някой бе казал в Twitter, изпитвам нужда да изпратя кратко съобщение, но няма на кого. И защото, както всички хора в тази платформа, вярвам, че имам какво да кажа.
Българският Twitter потребител е специален индивид. Той държи този факт да бъде поставен на масата, преди да започнете какъвто и да е тип комуникация с него. Съвсем не иска да бъде приеман като "среден потребител". Не, той не търпи да бъде поставян в рамки. Вярва, че е по-различен от останалите. Отговаря на електронната си поща със скоростта на светлината, което, трябва признаем, действително е нетипично за "средния" български потребител. Сбирщина от "хора с интернет връзка, свободно време и работа, която не можеш да обясниш с две думи на баба ти вече трета година" (@zhelez). Това са българските Twitter потребители заедно с целия си снобизъм. Те гледат отвисоко на всички и с лека ирония. В това число и на себе си.
25 коментара
What a splendid way to say goodbye, @sifera2705
До коментар [#1] от "soregashi":
Купонът, падрон, животът продължава, при това още по-интересно! Успех, Краси! И поздрави и благодаря!
къде е @king__long?
Само да кажа, за думата "мийм" има и термин на български - "мем", въведена от Ричард Докинс.
Доскоро и аз ползвах "мийм", което е правилното произношение от английски на това, което туитърите у нас всъщност грешно наричат "меме".
си му казваме както си искаме. Меме е!
До коментар [#3] от "cut:eater":
Великото летящо спагети чудовище не може да бъде категоризирано.
К.
Ако не откриеш себе си , значи не ти е там мястото!
До коментар [#7] от "plamen shopov":
Аз да се изнасям ли тогава?
Като всяко нещо в БГ нещата се случват с няколко години след световните тенденции. Може би тази година Twitter ще пробие тук.
Я, вече ще има тестове за самоопределение като в Космо ли?