Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Наричам се @sifera2705. Или поне това е моето "аз" в микроблогинг платформата Twitter през последната близо година. По подобие на близо 6000 български потребители в тази странна социална мрежа (по данни на topbloglog) отказвам да се категоризирам. Трудно ми е да дам кратко обяснение за това какво представлява тя и защо е винаги отворена в интернет браузъра ми. Още по-малко мога да обясня на не-Twitter потребителите защо, докато всички вкъщи гледат поредния музикален формат, държа в ръка телефона си, давайки иронични онлайн-оценки за някоя от бъдещите надежди на българската музикална сцена. Защо я използвам? Защото, както някой бе казал в Twitter, изпитвам нужда да изпратя кратко съобщение, но няма на кого. И защото, както всички хора в тази платформа, вярвам, че имам какво да кажа.
Българският Twitter потребител е специален индивид. Той държи този факт да бъде поставен на масата, преди да започнете какъвто и да е тип комуникация с него. Съвсем не иска да бъде приеман като "среден потребител". Не, той не търпи да бъде поставян в рамки. Вярва, че е по-различен от останалите. Отговаря на електронната си поща със скоростта на светлината, което, трябва признаем, действително е нетипично за "средния" български потребител. Сбирщина от "хора с интернет връзка, свободно време и работа, която не можеш да обясниш с две думи на баба ти вече трета година" (@zhelez). Това са българските Twitter потребители заедно с целия си снобизъм. Те гледат отвисоко на всички и с лека ирония. В това число и на себе си.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове