Хайтек хайку*

Наричам се @sifera2705. Или поне това е моето "аз" в микроблогинг платформата Twitter през последната близо година. По подобие на близо 6000 български потребители в тази странна социална мрежа (по данни на topbloglog) отказвам да се категоризирам. Трудно ми е да дам кратко обяснение за това какво представлява тя и защо е винаги отворена в интернет браузъра ми. Още по-малко мога да обясня на не-Twitter потребителите защо, докато всички вкъщи гледат поредния музикален формат, държа в ръка телефона си, давайки иронични онлайн-оценки за някоя от бъдещите надежди на българската музикална сцена. Защо я използвам? Защото, както някой бе казал в Twitter, изпитвам нужда да изпратя кратко съобщение, но няма на кого. И защото, както всички хора в тази платформа, вярвам, че имам какво да кажа.

Българският Twitter потребител е специален индивид. Той държи този факт да бъде поставен на масата, преди да започнете какъвто и да е тип комуникация с него. Съвсем не иска да бъде приеман като "среден потребител". Не, той не търпи да бъде поставян в рамки. Вярва, че е по-различен от останалите. Отговаря на електронната си поща със скоростта на светлината, което, трябва признаем, действително е нетипично за "средния" български потребител. Сбирщина от "хора с интернет връзка, свободно време и работа, която не можеш да обясниш с две думи на баба ти вече трета година" (@zhelez). Това са българските Twitter потребители заедно с целия си снобизъм. Те гледат отвисоко на всички и с лека ирония. В това число и на себе си.