Аплодисменти за хората
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Аплодисменти за хората

Аплодисменти за хората

Истински истории за тези, които не се страхуват да правят това, което искат

Весислава Антонова
17507 прочитания

© Надежда Чипева


Ако гледате реклами, сигурно си спомняте клипа на Coca-Cola "Аплодисменти за смелите мечти". Ако не, ето резюмето му: героите са различни хора, събрали куража да следват желанията си. Овациите бяха за момичето, зарязало правото, за да стане ветеринар. За момчето, което си обеща и го направи - изостави всичко и отвори бар на плажа. Всъщност аплодисментите бяха за тези, които знаят какво искат. Хората, за които ще ви разкажем, са точно такива - смели. Те не са герои от клип или филм, а са съвсем истински. Карат те да се усмихваш, да повярваш, да знаеш, че няма неосъществими мечти. И че енергията за промяна прави света по-добро място за живеене. За тях кризата не е дежурното оправдание, за да останат пасивни.

Фотограф: Цветелина Белутова

Теодор Лулчев: Художникът, който иска да помага на хората в нужда

"Когато извървиш един път, би трябвало да си доволен", категоричен е Теодор Лулчев. По професия и призвание е художник. Завършил е индустриален дизайн в Националната художествена академия през 1990 г. Занимава се с графичен дизайн. Има ателие за скулптура и бижута. Няколко години е част от софийския бохемски кръг. След това заминава за Дания и работи повече от десет години в Копенхаген. Зад гърба си има много изложби и проекти, реализирани в България и чужбина. Преподава графичен дизайн в Нов български университет. Това, за да знаете, че няма бивши художници. Изкуството за него е енергия. Изисква да си отдаден за цял живот.

Последните три години от живота на художника имат и друг фокус - посветени на желанието да помага на хората, които изживяват криза и имат нужда от помощ. Насочил е енергията си в една нова форма на социално предприемачество.

Днес Теодор Лулчев е директор на първото за България училище за самопомощ на датската фондация Кофоедс. То е 16-ото в Европа. Основен принцип на обучението е "помощ за самопомощ". Първото училище Кофоедс е създадено през 1928 г. в Дания, а работата му се основава на християнските и хуманните принципи. То помага на хората със социални проблеми чрез образование, консултиране, а в бъдеще - и настаняване. "Кофоедс е система за образование на хора, ясно и съзнателно решени да променят начина си на живот", описва Лулчев.

По софийския проект той работи две години и половина, а центърът функционира от месец и половина. В училището вече влизат хора, които по една или друга причина са в риск – например след загуба на работа или дом, и така са се откъснали от обществото. Някои от тях са жертви на престъпление - трафик и насилие.

Основната цел на Кофоедс е "да приемем хора, готови да си помогнат, да започнат отново да се уважават, да имат самочувствие и да се научат да работят в група", разказва Лулчев. Седем са служителите, които ще помагат на хората, потърсили помощ във фондацията. Сред тях са психолози, социални работници и юристи. Предварителното събеседване за влизане в "Кофоедс училището" ще е психолог.

Фондацията търси да осигури първите метри плат, които ще се използват в курса по шиене. Освен това ще има обучение по фризьорство. Предвиден е практически курс за почистване на помещения, тъй като това е една от най-бързите възможности за реализация. Ще се усъвършенства  компютърната грамотност в съчетание с обучение за поведение при интервю за работа.

Защо точно с това се заема Лулчев? "С годините потребността да върша социално полезна дейност излезе на преден план. Може да ви прозвучи странно, но нека си призная - това донякъде е егоистична подбуда. Правя го, за да се чувствам добре, за да заспивам спокойно и да говоря с "невидимите" хора", обяснява Лулчев. Пак бърза за среща, защото училището съществува благодарение на  дарители, които трябва да бъдат намерени, от проекти, които трябва да бъдат написани и много работа, която трябва да бъде свършена.

Нина Герганова: Преподавателката по френски, която откри смисъла в рисуването

Фотограф: Надежда Чипева

"Много се изморих, исках нещо по спокойно, нещо, което да ми помогне да погледна в себе си", обяснява Нина Герганова решението си за промяна. Сега тя рисува копринени шалове. Има сайт и освен в България продава и във Франция и Америка.  

Ето и предисторията. Нина Герганова е франкофон. Учила е във френския лицей "Карно", след това завършва френска гимназия в София. Съвсем логично следва френска филология в Софийския университет. Дългогодишен главен асистент по френски език в Института за чуждестранни студенти в катедра "Западни езици". Работила е в областта на лингвистиката, има публикувани статии в тази област. Специализирала е в Сорбоната. Направила е и много преводи на художествена литература към издателство "Народна култура".

Първата промяна в живота й е през 1997 г., когато напуска държавната си работа, за да създаде и управлява като директор частното училище с преподаване на френски "Александър Дюма". Училището има знаков девиз - "Вземи света в своите ръце".  "Това значи сам да постигнеш нещо с упорит труд, знания и умения, сам да станеш посланик на българското по света и сам да приближиш света до себе си", обяснява Герганова. И тя самата здраво държи света в ръцете си. Работи много и отдадено, за да изгради проект за пример. Казва, че когато имаш собствен бизнес, работиш четири пъти повече, не си доспиваш и знаеш, че носиш огромна отговорност. Не просто за собствената си инвестиция, но най-вече за децата, които учиш. "Ако работиш в институция, е по-лесно, защото отговорностите се разпределят между много хора. Когато управляваш собствения си бизнес, правиш много неща сам", обяснява Нина Герганова. Определя предишната си работа като директор на училище като много напрегната. "Имаш постоянно срещи с хора, постоянно си като на сцена. Мислиш как да усъвършенстваш работата, да развиеш програмата, да подсигуриш средства", разказва тя.

Преди пет години прави втората рязка промяна в живота си. Решава да продаде проекта си "Александър Дюма" и да се посвети на друго. Убедена е, че е извършила мисията си с училището. Синовете й вече са големи и имат свой собствен живот, към който тя няма ангажимент. И така се посвещава на това, което винаги е искала. Да рисува. "Винаги съм обичала изкуството. Исках да се науча да рисувам върху коприна и се записах на уроци при една от най добрите художнички - Корнелия Малинова." Днес Герганова сама може да дава уроци и го е правила. Водила е курс за рисуване върху коприна във френския дамски клуб. Има сайт с уникални собствени модели Tresar. После сайтът се развива до специализирана фирма за изработка на ръчно рисувани копринени шалове - Tresar. Има пазари в България, Европа и САЩ. Всеки рисуван копринен шал е уникален - има свой оригинален дизайн и колорит.  Нина Герганова има  собствен каталог за Франция. Участва в изложби и ревюта. Изпълнява поръчки. Може да печели от това, което наистина й доставя удоволствие - рисуването. "Не може да казваш нямам, защото всичко ти е дадено. Трябва да усетиш къде си и за какво си и да последваш мечтите си." Излъчва такова заразително щастие и спокойствие, постоянно мисли върху нови модели, етикети и опаковки за нещата, които прави и няма време да бездейства с мрачни мисли. Вече има идея да направи и онлайн магазин.

Калина Петрова: PR специалистът, който тръгна към красивото

Фотограф: Надежда Чипева

"Тази вечер гледах "Мартенските иди" (новия филм на сценариста и режисьора Джордж Клуни - бел. авт.) и се размислих за нещата, с които се занимавах преди. За работата ми като PR. Сетих се колко тревожна съм била. Да. Тревога е думата." Така започва разговорът ми с Калина Петрова, която обяснява защо е заменила работата си като PR с магазинче за органична козметика. И продължава. "Във филма има една реплика от съветник на политически претендент към медийния съветник на неговия опонент: "Отвори си ресторант в Коста Рика. Живей си живота, иначе ще се превърнеш в нещастен и циничен човек като мен."

Страшно е да разбереш, че можеш да създаваш и рушиш, като поставяш твоите думи в устата на друг", убедена  е Калина Петрова. "Това ти дава опасна власт. Всъщност може би тук е проблемът на западния свят - милиони искат власт вместо свобода. И на улицата, и на работното място", допълва тя.

Калина е била член на управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността. От май 2009 г. е в екипа на Publicis MARC и работи по създаването на нова агенция в групата. Преди да се присъедини към Publicis, Калина Петрова е директор на агенция New Moment PR. Попада там като PR мениджър на проекти, свързани основно с телевизия, шоубизнес, нови медии и популярна култура. В периода 2002-2004 г. Калина е част от Clamer Design, студио за графичен дизайн и визуална идентичност. Професионалната й кариера започва в края на 90-те в Българска музикална компания, където се запознава с Мария Илиева и няколко години работи като неин PR, личен агент и изпълнителен продуцент. Нямаме абсолютно никакви основания да си мислим, че професионалният и живот е бил скучен. Точно обратното. Динамика до прегряване. Но и тревожност.

Професионалният PR решава рязко да промени живота си, когато преди година и половина се ражда дъщеря й Петра. "Раждането на детето ми много ме промени", споделя Петрова. Убедена е, че енергия на промяната има у всеки човек. "Въпросът е какво и кога ще я отключи. Трябва ти някакъв импулс и съм сигурна, че има хора, които сами съзерцателно или в резултат на някакво свое собствено движение стигат до идеята за тази промяна и я правят и това е най-важно", продължава тя. Категорична е, че човек трябва не просто да говори за това, да разсъждава, че би могъл и какво би станало, а всъщност да го направи.

Днес е щастлива с проекта си "Шипка", който функционира от няколко седмици. Малък магазин за органична козметика. Ниша, която тепърва ще се развива на пазара. В "Шипка" са представени германски, английски и американски марки. Близо 80% от продуктите в магазина са сертифицирани като органични с контролиран произход.

Това, което прави магазина необикновен, е, че там постоянно искат и да те научат на нещо ново -  нов начин да пазаруваш, да изучаваш нещата, които купуваш, и на нормално общуване. Няма проблем да завържеш смислен разговор. Атмосферата се помни лесно - Шърли Беси звучи от червения ретро грамофон. В магазина можеш веднага да тестваш всеки от продуктите. Буквално. Дори да си измиеш лицето, за да си сигурен, че това, което си избрал, е подходящо.

"Търговията е комбинация от ситуации, от идеи, от процеси, които се движат паралелно. За мен е важно как хората се чувстват, като влязат в магазина", обяснява тя. Допълва, че е създала място с идеята, че то е за всеки, който харесва себе си.

След като веднъж вече си взел решението да промениш посоката, идеите идват сами, ме връща Калина Петрова към въпроса как е решила да смени посоката. Според нея обаче е много важно "човек да си даде времето, спокойствието и разположението на духа, за да се случи промяната". "Когато си ангажиран от рутината, когато живееш с нея и в нея, практически не можеш да си дадеш нужното спокойствие за размисъл и да избереш правилната за теб посока", казва Калина Петрова. И допълва: "Трудно е, защото материалния свят те кара да свикнеш с един ред и ти ставаш част от него, и дори не си представяш как би излязъл оттам. Защото в него собственият ти живот изглежда по-подреден." А вероятно е така, защото е кодиран от друг и затова може би изглежда такъв - подреден. Номерът е да го осъзнаеш. И да намериш своя собствен код. Тогава вероятно ще си готов и за промяната.

Ако гледате реклами, сигурно си спомняте клипа на Coca-Cola "Аплодисменти за смелите мечти". Ако не, ето резюмето му: героите са различни хора, събрали куража да следват желанията си. Овациите бяха за момичето, зарязало правото, за да стане ветеринар. За момчето, което си обеща и го направи - изостави всичко и отвори бар на плажа. Всъщност аплодисментите бяха за тези, които знаят какво искат. Хората, за които ще ви разкажем, са точно такива - смели. Те не са герои от клип или филм, а са съвсем истински. Карат те да се усмихваш, да повярваш, да знаеш, че няма неосъществими мечти. И че енергията за промяна прави света по-добро място за живеене. За тях кризата не е дежурното оправдание, за да останат пасивни.

Фотограф: Цветелина Белутова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    blockblock avatar :-|
    block

    органична козметика=козметика от органи?

  • 2
    solingen007 avatar :-|
    Solingen007

    трима души, които явно са си надвили на масрафа, нямат други грижи освен личното си его и се чудят как до му намерят занимание.
    дори и тоя първият уж помагал ама не разбрахме с кво на хора в беда - като шеф?!
    като искат да направят промяна да идат доброволци в Червения кръст и да ходят всеки ден да обикалят и разнасят храна от социалния патронаж и презервативи на проститутките край Централна гара. Ще бъдат със сигурност повече от полза за обществото, отколкото така.

  • 3
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    "събрали куража да следват желанията си." - "зарязало правото, за да стане ветеринар." - какъв е този свят, в който хората имат достатъчно пари да се шляят нагоре-надолу чудейки се какво да правят???????? в моя свят хората са щастливи на парче хляб..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK