С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
322 21 дек 2012, 14:58, 39211 прочитания

Богатството не е безплатно удоволствие

Икономистът Георги Ганев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не очертаваш ли малко идеализиран свят?

- Ако има някакъв консенсус сред икономистите, а ние сме изключително спореща общност, той е, че международната търговия прави хората по-богати. Ще възникват някакви проблеми, но плюсовете са неизброимо повече. Но за да се случи това, наистина всички страни трябва да се съгласят на отпадане на бариерите. Но това не става, поради което се разделяме на блокове, в които си търгуваме свободно, и за съжаление на Африка тя попада в междублоковото пространство.

Ако се върнем към нашето блокче – ЕС, има ли според теб някакво изчистване на модела за излизане от кризата?


- Това, което се случва постепенно с Европа, е, че стратегията "трябва да устискаме, докато най-лошото мине", започва да дава ефект. Това не означава, че тя е най-добрата, нито че е тази, която на мен ми харесва, но ще се окаже тази, която се е случила. На фона на огромния натиск да се направи нещо за облекчаване на текущата криза Европа трябваше да се предпази от предприемaнето на грешни стъпки, докато преправя кораба в открито море и по време на буря. Еврозоната не се поддаде на драматичния вик от Южна Европа за опрощаване на дългове, защото той можеше да торпилира кораба далеч преди бурята да е свършила.

Нека ви дам пример какво имам предвид. През 1973 г., когато де юре се разпада Бретън-Уудската система, Италия е имала почти същия проблем. Но какво се случва тогава? Искали са пари назаем от, о изненада, Германия. И германците им казват добре, дайте си златния резерв – даваме ви пари. След време италианците си връщат заемите и си взимат златото. Сега обаче, въпреки че имат един от най-големите златни резерви в света, не, италианците настояват за солидарност.

Този пример показва какво се е случило в Европа за последните 40 години. Този, който не се справя и дължи, вече не трябва да си връща вересиите, а някои друг е длъжен да го финансира. И Германия трябва задължително да даде пари, иначе щяла да се счупи еврозоната.



Така че сега Германия не дава парите и чака да отмине кризата, за да направи по-сериозните промени в зоната. Изключението е Гърция, разбира се, но тя е достатъчно малка, а ситуацията достатъчно драматична, така че едва ли някой може да помисли, че те получават нещо даром. След като разпишем правилата, естествено следва най-тежкото – тяхното спазване.

Част от правилата вече са налице и те сякаш засилват разделянето на ЕС на два клуба, скорости или както там ги наречем.

Не мисля, че на някого му се явяват такива помисли. Такива клубове ще се появят, но те няма да са резултат на някакъв специален замисъл. А аз не се притеснявам и от някаква по-тясна координация между отделни страни – Франция и Германия, като искат да си координират политиката по определяне на корпоративната данъчна основа, да са живи и здрави. Kорпоративните данъци са 2% от БВП както в Германия, така и в България. Ние всъщност нямаме кой знае какви различия въпреки всички критики и натяквания към нас, че данъците били ниски.

Големият въпрос на Европа е дали ще се обединяваме в различието и гъвкавостта в общия пазар, или ще сме заедно в общите бюрокрации. В момента нагонът на всички бюрокрации е да отговорят на всеки проблем с повече бюрокрация. За да има общ пазар, трябва да има по-малко кокошкарски регулации, иначе се получават пречки на всяка крачка.

Опитът на политическа координация също няма как да продължи, защото има една основна трудност – както казва Стефан Попов, няма такова нещо като "ние, европейците".

Може ли все пак да има еврозона без някаква федерализация? Как би се осъществил един фискален трансфер примерно?

- Струва ми се, че без федерализация дори би било по-добре. Всъщност това е изключително подходящ макроикономически модел. Независима централна банка, т.е. не могат политици да си играят с парите, а пък имаш 27-30 фискални суверена, които обаче са дисциплинирани от тази банка. Те не могат да правят дефицити, защото това би било неколегиалност спрямо партньорите. А пък централният бюджет е мъничък, което е голямата разлика със САЩ. Там, ако имат един проблем, това е централният бюджет. Докато в Европа можем да имаме дисциплинирани фискални единици, здрави пари и малък бюджет. Той може да стане и три пъти по-голям, но пак би бил много по-малък от федералния бюджет на САЩ.

Не е ли малко идеалистична тази система – изцяло независима ЕЦБ, в която германците да нямат решаващо влияние. Или по-скоро италианците да бъдат изолирани да се занимават с мода, а на германците да бъдат дадени финансите...

- А французите с храната, а испанците с футбола. Вицът не е лош. Но сериозно, от гледна точка на европейското ни блокче тази система би играела ролята на златния стандарт. Ако се постигне някакво споразумение между ЕЦБ и ФЕД да се избягват големите колебания между долара и еврото, ще имаме един голям и стабилен паричен блок. Това освен всичко ще разкрие разликите в конкурентоспособността на отделните страни и неизбежно ще ги накара да се реформират. Сега всеки си мисли, че с бюджетен дефицит и девалвация проблемите се преодоляват. Да, ама не.

Ако все имаш някакво стягане в центъра, какви са опциите за България?

- България няма никакви опции и ще трябва да се съобразяваме. Ние сме само малка трошичка в целия механизъм, въпреки че през изминалата година се справяме изненадващо добре. Гледам, че нашите фирми започват да изнасят много повече за трети, т.е. неевропейски страни. Очевидно мениджърите търсят възможности, а не се надяват сляпо само на европейския пазар. Но все пак не бива да забравяме и че 60% от износа отиват за Европа. Ако прибавим и това, че нашият златен стандарт е еврото, ние сме функция на еврозоната. Но в резултат на кризата дали ще се присъединим към еврозоната или не, стана вторичен въпрос. Защо? Защото много по-малко отпреди ще се стереотипизира по линиятa член/нечлен на еврозоната. Един от травматичните уроци на кризата беше, че някой може да е член на еврозоната и да е пълен калпазанин. Вече много по-малко ще се гледа кой е вън и кой вътре, повече ще се гледат реалните показатели. За България това е добре, тъй като има шанс условията по лихвените проценти, финансирането от банките и т.н. да се подобрят, дори и без членство в еврозоната. Пак ще има лихвена премия, но тя ще е по-малка в сравнение със ситуацията, ако някой влезе в еврозоната преди две години.

Доколко това правителство се отличава от предходното в неспазването на правилата? Например скоро установихме, че 90% от средствата на извънредните трансфери за капиталови инвестиции към общините отиват в такива, управлявани от ГЕРБ.

- Като философия не мисля, че много се различава, може би като ефективност. Сравнението с тройната коалиция е проблематично не защото тя смята това за неправилно и не го прилага, а защото те деляха всичко на три и всичко е много по-сложно в системата 3:5:8. При НДСВ тези трикове не работеха толкова добре отново не поради идеологическа бариеира, а по-скоро поради липса на капацитет. Партията, която имаше капацитет – ДПС, го правеше без проблеми, а другата, докато изгради капацитет, докато се научи как става, то взе, че свърши мандатът. Може би, тъй като при ГЕРБ има структура, затова потокът е ясно структуриран – не отива навсякъде, не се разлива по целия терен. Това между другото е може би индикатор, че ГЕРБ ще просъществува още дълго.

Но защо все пак се повтаря постоянно тази картина?

- Никое правителство не е успяло да се позиционира така, щото публиката да е била убедена, че е в негов интерес да спазва правилата. Което е големият проблем – ти да се позиционираш така, че не на честна дума – вервайте ми, а обективно да се вижда, че ако не спазваш правилата, ще загубиш повече, отколкото ако ги спазваш. И хората сякаш не очакват такова поведение.

Не се ли стига и до друга крайност? Това правителство много лесно обявява как взима пари от пенсионерите и ги дава за магистрали (като оставим настрана въпроса дали наистина ги е дължало). Ясно е, че те няма да гласуват за нас, дай и публично да ги накажем.

- Това е проблемно и това го помним от едно друго време. Не са важни правилата, а какво казва властта. Разликата е, че тогава не беше лично, а беше партията. Сега е "аз решавам".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тайфун с нежно име 1 Тайфун с нежно име

Как се става лице на йеменската революция в един мъжки свят? Попитайте Тауакул Карман - носителка на Нобеловата награда за мир

23 дек 2011, 4546 прочитания

Аплодисменти за хората 3 Аплодисменти за хората

Истински истории за тези, които не се страхуват да правят това, което искат

23 дек 2011, 16936 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 6017 прочитания

23 авг 2019, 4617 прочитания

23 авг 2019, 3201 прочитания

23 авг 2019, 2758 прочитания

23 авг 2019, 2135 прочитания

Всички новини
 
Новите от запаса

Как изглежда едномесечната подготовка за доброволния резерв на Българската армия отвътре

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

През Пулия с колела

Нагоре-надолу из Южна Италия - маршрути, места, полезни съвети

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица