Десет неща, които изчезнаха

През отминаващата 2011 г. логично си отидоха някои неща, места, явления, проекти. Едни завинаги, други не съвсем. За някои от тях ще ни е мъчно. За други - никак. Ето и селекцията на десетте изчезващи вида, които по някакъв начин са повлияли на живота на повечето от нас.Безрасъздно кредитиранеПомните ли онези мили хора, които на входа на всеки магазин за техника ви причакваха с купчина брошури в ръка и въпросителното "Стоки на изплащане?" Е, тях още ги има. Единствената разлика е, че сега те далеч не са толкова склонни само срещу подпис и копие на личната карта да ви дадат пари за плазмен телевизор. Втори.Кредитът не е изчезнал. Данните на БНБ ясно показват, че през цялата криза потребителските заеми остават практически без промяна като количество. И постоянно се влошават като качество – към октомври проблемните кредити са малко над 20%.Всичко това логично прави кредитните институции доста по-предпазливи. Затова не само банките, а и компаниите за бързи кредити също се насочват към нови ниши – например микрозаеми до следваща заплата. Там търсенето се обуславя от доста по базови нужди, а и поради малкия размер и краткия срок рискът е ограничен. Несигурността прави и потребителите доста по-предпазливи. Разбира се, винаги ще има хора, които считат, че животът им е безсмислен, ако не заменят плазмата, която е вече толкова демоде, с 3D телевизор. Този път обаче ще трябва да почакат.Goodbye, BulgariaГодините са 2004-2005. България е райско кътче на селска идилия, лъскави курорти и красива природа. И най-вече - евтино за купуване. Така поне страната е представяна от рекламите в британските вестници, които подканят англичани и ирландци да закупят имот в страната. Рекламната кампания дава резултат и редица британски граждани се насочват към имоти в България с очакването, че след влизането на страната в Европейския съюз цените на закупеното от тях ще скочат и те ще могат да го препродадат с огромна печалба. Така няколко години те бяха основните инвеститори на местния ваканционен пазар.С началото на кризата обаче дойде и сриването на пазара на имоти, а оттам и на цените. Стотици строежи в лъскави планински и морски курорти останаха празни или недовършени, като заваляха и съдебни искове на собствениците от Острова, които не успяха да влязат във владение. Сега българският имотен пазар гледа основно към руските купувачи. Интересът от тяхна страна обаче не изглежда достатъчен, за да осигури пазар за всички – строители, собственици на земи и жилища, както и за самите британци, които се опитват да продават имотите си в България.Пейзаж без кранове Един от най-бързо напомпаните от бума сектори – строителният, се оказа и най-силно засегнат от икономическия срив и отлетелите частни инвеститори. Ентусиазмът от пиковата 2007 г., когато тримесечие след тримесечие статистиката отчиташе рекордни ръстове на издадените разрешителни за строеж, а Камарата на строителите гордо обявяваше нарастването на броя на заетите, сега е попарен. Кризата изтри милиони квадратни метри ново строителство от статистическите извадки, скри тежката строителна техника и помете близо половината от работните места в сектора. Малките компании се стопиха. Големите пък, които преди работеха по мегаамбициозни проекти с хиляди апартаменти или офиси, сега се задоволяват с поръчки за фамилни сгради, вътрешни ремонти и преустройства.На практика сега нови проекти почти няма, а старите или бавничко и полека се довършват, или стоят замръзнали в очакване на по-хубаво време. Така в момента останалите на пазара компании, специализирани в строителството на сгради остават "на тръни" - и през 2011 г. те не успяха да доловят дори и бегла положителна тенденция, на базата на която да планират следващата. Но за малцината, които търсят да купят, годината си беше приятна - цените продължиха да се смаляват.2 млн. тона скрапВърхът на грандоманията на социалистическото строителство - металургичният комбинат "Кремиковци", който почти 50 години тровеше София, най-после престана да пуши и започна бавно да се превръща в скрап. След фалита на индустриалния гигант основната му площадка беше купена за 316 млн. лв. от фирми от групата "Надин" с кредит от Първа инвестиционна банка. В момента съоръженията и машините, част от които са в крайно зряла възраст, се превръщат в скрап. Купувачите прецениха, че няма да възраждат производството, а ще чистят халетата и земята от постройките. На територията на "Кремиковци" има около 2 млн. тона скрап, а засега темповете на рязане са около 10 хиляди тона месечно. Така след няколко години на това място вероятно ще се сбъднат идеите на столичния архитект за разширяване на София на североизток.Покрай покупката на активите на "Кремиковци" изчезна и още една легенда - че за да получиш огромен милионен кредит, трябва да имаш дълга фирмена история и да си солиден бизнесмен. Купувач на голяма част от активите всъщност беше 26-годишен младеж, очевидно представляващ друго лице, защото фирмата му беше работила едва няколко месеца.Една тръба по-малко Ако има проект, за чийто край няма да съжалява никой в България (освен няколко члена на БСП), това е нефтопроводът "Бургас–Александруполис". След 12-годишни политически срещи на върха, постоянни дебати "за" и "против" и няколко експертизи, в края на тази година България каза окончателно не на тръбата. Тя трябваше да е алтернатива на натоварения трафик в Босфора и Дарданелите и да създава нов път за пренос на нефт от Русия, Кавказ и Средна Азия до европейските пазари. По-голямата част от нефтопровода трябваше да минава през територията на България, въпреки че той беше с най-спорни ползи именно за нашата страна. Освен че беше с неясна икономическа обосновка, "Бургас–Александруполис" криеше и не малко екологични рискове за Бургаския залив. Затова и най-силният противник на изграждането му всъщност бяха хората и туристическият бизнес от Южното Черноморие.Работата по петролопровода така или иначе буксуваше от години, а през декември правителството на ГЕРБ обяви окончателно, че се отказва от участие в българско-гръцко-руския проект с мотива, че той е финансово и икономически неизгоден за страната. Или както образно описа ситуацията икономическият министър Трайчо Трайков: "Стратегическият интерес на България не е ясен в този проект. Както ако едно момче иска да отиде при своята любима в стаята, но оставя следи от кални обувки в коридора. Явно има стратегическа полза за момчето и за любимата, но не и за коридора."Началото на края на нетбукаОще през първото тримесечие на 2011 г. започнаха да се появяват притеснителни за производителите на нетбук компютри индикации. Финансовият отчет на Microsoft отчете спад в категорията от близо 40% за периода януари – март. Повечето минилаптопи използват Windows. Нетбук компютрите станаха популярни през 2007 г., след като от Asus пуснаха първия си модел EEE PC. Те са малки по-размери, имат сравнително слаби хардуерни показатели и относителни ниски цени. В периода 2007 – 2010 г. производителите им регистрираха постоянен ръст на продажбите. През 2011 г. обаче тенденцията се обърна и дори много от анализаторите вече предричат изчезването на тази подкатегория. Причината е, че тя се развива много бавно по отношение на хардуерните спецификации, изоставайки значително от лаптопите и таблетите.Появата на многообразие от таблети през годината също оказва влияние на по-лошите резултати, които малките преносими компютри реализират."Пикът в продажбите на нетбук компютри е отминал", потвърждава Евелин Стоев, старши анализатор в IDC България. Според него обаче търсенето в България през следващата година ще е стабилно, без да нараства. В САЩ и Западна Европа минилаптопите вече се заменят с таблети, казва Стоев, "но в България интересът се връща към традиционните лаптопи", добавя анализаторът.Магазинът не работиТърговците не обичат да говорят за това, но се случва: някои брандове изчезват от хоризонта на купувачите. Причините са различни – едни просто са завършили пазарния си цикъл, други не издържат на конкуренцията, особено в условията на свито търсене и масово пренасочване на потребителите към ниския ценови клас.За броени месеци от българския пазар си отидоха две марки дънкови облекла – португалската Salsa Jeans и Pepe Jeans. И в двата случая ставаше въпрос за брандове с цени над средните за тази категория, при това работещи в силно конкурентна среда. Сред затворените магазини в софийските молове и търговски улици са и тези на модните марки D-brand и Celebrity brands, както и на някои български брандове като Ninka. По-различен е случаят с популярните преди години магазини Z outlet, които продаваха стари колекции на Zara преди навлизането на марката в България през 2010 г. След като то стана факт, част от аутлетите бяха затворени. Други минаха под бранда Outlet 1, който продава френски и британски марки.Промените не подминаха и търговията с храни, където след редица трансформации изчезна една от най-старите вериги - "Фамилия". Други силно свиха бизнеса си, като веригата "Елемаг", която остана с един магазин в столицата.Офлайн трудно се буква Преди да изберете къде да почивате, в сайта TripAdvisor с милиони активни потребители на месец, може да прочетете десетки мнения на хора, които вече са били там. Изследванията показват, че все повече туристи в световен мащаб базират крайното си решение, къде да почиват на препоръките. Друг ключов фактор е пестеното на време от обикалянето по туристически агенции. С развитието на социалните мрежи, специализираните сайтове на online туроператори и туристическите портали с огромното количество оферти придобиват все по-голямо значение. А традиционните туристически агенции отстъпват все повече на заден план.Организирането на почивката или пътуването през интернет отдавна е тенденция в САЩ и Европа. В България нещата се движат с известно закъснение поради страхът на местна почва от измами. Той обаче все повече остава на заден план, като за това свидетелства и ръстът на online търговията и успешното навлизане на сайтовете за групови продажби. Така интернет пространството става все по-основно бойно поле за различните online туроператори и портали в България. Кризата допринесе за активизирането на процеса, като направи туристите по-пестеливи и взискателни към това какво ще получат срещу парите си.Далеч не само заради онлайн конкуренцията, а и заради неразумната експанзия и задлъжнялост, но през 2011 г. спря да работи един от най-големите туроператори в България "Алма тур".Спускайте се за Витоша"На 26 декември, понеделник, на "Алеко" за пръв път сезонът на Витоша ще бъде открит, без да работят лифтовете (и да трябва да си купуваме карти). Ще се качим да загреем за идващата зима с лежерно спускане (кой със ски, със снооуборд, шейна, кънки или на кълбо)". Това гласи покана в социалната мрежа Fecebook на идеята Ride-4-Vitosha. За първи път Витоша е заплашена да остане без работещи влекове и лифтове, тъй като компанията - собственик на съоръженията "Витоша ски", заяви, че няма да работи тази зима, докато не бъде променен Законът за горите, така че дружеството да има по-големи правомощия за разпореждане със съоръженията.Представители на различни институции окачествиха възпрепятстването на ски сезона като "нахален рекет" и "психологически натиск" от страна на компанията. Тактиката обаче явно даде резултат и промени в закона бяха обещани. Мащабният проект на "Витоша ски" за зимен център, чиято екологична оценка все още не е получила окончателното си одобрение, пък отново привлече вниманието. Той предвижда трасетата за пистите и лифтовете да се увеличат и съоръженията да се подновят. Докато компанията се опитва да подсигури дългосрочното си бизнес развитие на Витоша, столичани все пак може и да открият сезона със или без лифтове.Места от старото времеКлуб Blaze е едно от местата в София, които с годините си бяха заслужили етикета "Градски легенди". За съжаление то е и едно от местата, които изчезнаха от нощния живот на столицата след близо 15-годишно съществуване. И въпреки че във Facebook има група "Искаме си "Блейз", старият бар няма да го има. Помещението има нови наематели, а те - различни бизнес идеи.Също след 15 години в България сред изчезналите заведения се нареди Pizza Hut. Преди месеци затвориха последните три пицарии на веригата в София, а от лятото спряха и доставките по домовете. Собствениците на бизнеса "Джи Ем Джей ресторантс интернешънъл" имаха амбициозни планове за развитието му, но те не се осъществиха. А и за момента изглежда няма други желаещи да развиват бранда Pizza Hut в България."Двадесет години на върха стигат." С тази формулировка бизнесменът и бивш министър на спорта Васил Иванов–Лучано обясни решението да се раздели със сладкарския си бизнес. Веригата "Лучано" бе сред първите частни сладкарници в София, а живеещите в центъра още помнят салона на ул. "Г.С. Раковски" с тортите и кафето с течен шоколад и бита сметана. Сега от известната верига работи само една сладкарница – в бившето кино "Петър Берон", където още се правят и торти. Лучано обаче запазва всичките си ресторанти, включително бирарията на пл. "Славейков".

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Между Евро и Лев (инс)

Какъв е проблемът с Nexo

LIGHT

Капитал - брой 5

Висше образование

Digitalk Report | Епохата на пълна трансформация в индустрията

Най-големите търговски вериги

Бакхус

Digitalk Report | Телеком технологии

Energy and Power Conference

Fintech and Insurtech Summit

Ecommerce and Retail Summit 2023

Всичко, от което се нуждае бизнесът

Капитан Логистика и неговото семейство Аргонавти

Богдан Узелац: "Технологиите водят обществото до просперитет"

Гласът на Капитал

Първа точка

Неуморимите

Digitalk Тhe Podcast

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Абонирайте се за Капитал за
2 лв. / седм.

Десет неща, които изчезнаха

Екип на Капитал

Delete

1 коментар

Нов коментар

Още от Капитал