"Да сринем старий, гнилий строй"

Един призрак напоследък кара цилиндъра на глобалния капитализъм да трепери от ужас.  С омачкана пура в уста той слуша напрегнато хилядите хора по света, които окупират улиците на Мадрид или Ню Йорк и протестират срещу системата от пазарни отношения, върху която се крепи богатата част от света. В моменти на слабост той поглежда нервно часовника, чиято цена е равна на годишния доход на няколко протестиращи, и се пита дали неговото време не изтича. Може ли някой да го замени?

Опитите да се измисли алтернатива на капитализма не са нещо кой знае колко ново. Дори ние сме живели в една от тях. По време на дълбока криза обаче много повече хора са склонни да търсят вината в глобалната система от икономически взаимоотношения, която върти зъбните колела на западния свят от срутването на феодализма насам.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Обичайно капитализмът бива критикуван много по-често отвън. Според един от най-яростните му противници - венецуелския комедиен президент Уго Чавес, някога на Марс е имало живот. Но го е унищожил капитализмът. Такива критици обаче винаги е имало и едва ли могат да уплашат западния свят. Когато обаче по неговите улици се скандира срещу управляващия 1%, положението става притеснително.

Голяма опасност, разбира се, няма. Капитализмът в западния свят засега няма сериозна алтернатива. Почти всички опити да се измисли друг начин за организация на икономическите отношения се свеждат до варианти на неокомунизъм. Макар и неосъществими, те са интересни и забавни. По-скоро интелектуални упражнения, отколкото идеи, които ще увлекат след себе си много хора.

По-долу може да видите преглед на няколко от алтернативните предложения, които вероятно биха накарали Карл Маркс (да не се бърка с модерния напоследък Карл Май) да прегърне и поздрави създателите им с гръмкото: "Браво, другарю"!



Доктрината PARECON

Това е сравнително нов опит да се измисли алтернатива на капитализма. Автор й е ултралевият американски икономист и политически активист Майкъл Албърт, близък сподвижник на Ноам Чомски. Името идва от Participatory economics (Икономика на участието). "Парекон е за това как да живеем след капитализма. Презирам капитализма също като вас. Аз съм против икономика, която осигурява богатство на Бил Гейтс, равно на сумарното богатство на цялото население на Норвегия. Не искам да има бездомници под мостовете, а висшите корпоративни чиновници да разполагат с къщи като замъци", казва Албърт в една от огнените си статии по въпроса.

Основната концепция на Парекон е, че всеки човек има право да участва в процеса на взимане на решения до степента, в която този въпрос го засяга. Идеята е, че при сегашните системи властта се движи отгоре надолу и колкото по-ниско отиваме, толкова по-малко значение има какво мислят хората. При Парекон е обратното - властта е при всички. Според авторите на доктрината тя е алтернатива не само на капитализма, но и на социализма. При тази концепция решенията се взимат от самоуправляващи се съвети на работници и потребители, които определят какво да се произвежда, колко и как да се заплаща за него.

При Парекон хората не трябва да получават собственост по наследство и всъщност да притежават каквото и да е - ресурсите са общи. Възнаграждението за положения труд ще зависи не от вродени, или придобити качества като интелигентност или образование, а от усилията и отдадеността на работника. При тази концeпция работещият в офис никога не би трябвало да получава повече пари от един миньор, който прави по-голяма саможертва (риск за живота и здравето), отколкото цъкащия Excell и PowerPoint, да не говорим за Farmville. Идеята е да се позволи на миньора да работи по-малко часове за същите пари и така да пази здравето си.

Според авторите на доктрината една от грешките на марксизма е идеята, че има само две класи - работници и капиталисти. Според Парекон в капитализма има и трета класа - координатори. Това са лекари, юристи, инженери и други високообразовани хора, които също участват в борбата за властта и трябва да се отчита напрежението между тях, работниците и собствениците на средствата за производство.

Парите при Парекон обаче са малко по-различни. Те са по-скоро купони, макар и в електронен вид - персонални ваучери (електронни кредити), които няма да могат да се разменят между хората. С тях ще може да се плаща само за стоки и услуги. Фактът, че са поименни и не могат да се прехвърлят, е фундаментален за доктрината, защото така според идеолозите й се спират корупцията, кражбите и просенето за пари.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Волунтаризъм"