Финансовите лешояди

Силно мразени от едни и уважавани от други, борсовите спекуланти са предвестници на новата реалност

Те винаги печелят, дори когато всички губят. Усещат първи кога музиката ще спре и се оттеглят, докато всички още танцуват по инерция. Ако все пак им се наложи да загубят, задължително ограничават загубите на гърба на някой друг. Някои дори се шегуват, че биха прецакали и майка си само и само да загубят по-малко. Спекулантите са основните обвиняеми за всички финансови кризи, или по-скоро за това, че печелят, когато останалите губят милиони, милиарди...

Днешните времена не са по-различни. Обвинителите сега са европейските политици, които видяха, че пазарните играчи могат да разклатят не просто една акция, компания или държава. Те могат да погубят цял континент, като атакуват масирано дълговете на държавите на него. За

Справка с реалността

могат да служат еврозоната и дълговите проблеми на Гърция, Италия и т.н. Европейските лидери, т.е. най-вече германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, се опитват да ограничават възможностите им за спекулации с изкуствени административни мерки. Най-любима им е забраната на търговията на късо. При нея инвеститор продава взети назаем книжа, защото смята, че цената им ще се понижи. Той печели от разликата между цените, на които е продал и след това купил, за да върне заетите книжа.

Търговията на късо води да лавинообразна разпродажба на книжата, тъй като колкото повече инвеститори минават на късо, толкова повече се увеличават очакванията за спад. Това води до съществен ръст на доходността на държавните дългове (за инвеститорите), което затруднява изплащането му. Затова все по-често спекулантите са определяни като хищници, унищожители или дори убийци. Ако някой от тях се появи например на площад в Атина, вероятно ще бъде пребит с камъни.

В своя защита обаче те използват аргумента, че не задават посока, различна от тази, в която самите пазари са поели. Просто първи са усетили откъде ще задуха вятърът. Или както  казва героят на Джереми Айрънс във филма "Допустима загуба" (Margin call, 2011): "Има три начина да оцелееш в този бизнес: трябва да си или първият, или най-умният, или да лъжеш." С тези думи той оправдава заповедта за един ден да бъдат разпродадени финансови инструменти, базирани на американски ипотечни заеми, които са се обезценили и са се превърнали в инвестиционен "боклук". За да оцелее, банката  трябва да прецака клиентите си, които още не знаят, че тя им е продала боклуци.

Точно този финансов "боклук" почти погуби финансовата система през 2008 г. Стигна се и до фалита на една от най-големите инвестиционни банки в света - Lehman Brothers. Но може ли да се каже, че някой определен голям играч е виновен за това, след като всички под една или друга форма вече са участвали в играта? Може би всеки би постъпил по същия начин, но пръв все пак ще е само един от тях.

Добри или лоши, винаги има играчи на пазара, които са предвестници на големите промени. Именно спекулантите са хората, които "усещат първи кога музиката е вече спряла", както казва и героят на Айрънс. Може и да са лешояди, но колкото по-рано започнат да обират мършата от пазара, толкова по-малко биха се усложнили финансовите проблеми.

Затова и сред цялата неприязън към спекулантите се крие и малка доза страхопочитание към нюха им да оцеляват и да дават тласък за излекуване на проблемите в системата. Просто в различните исторически моменти решенията са идвали с различна скорост както заради разликата в технологичния напредък, така и заради бързината, с която се разпространява информацията.

И ако се върнем назад в последните 100 години от историята на капиталовия пазар, ще видим, че винаги е имало черни овци, които са били ненавиждани, но и уважавани, защото са били предвестниците на новото време.

Героите тогава...

За един от най-големите печеливши от шоковете на капиталовия пазар е приеман легендарният Джеси Левърмор, известен още като Великата мечка на Уолстрийт. На капиталовия пазар мечките са символ на падащия пазар.

Левърмор е направил парите си именно в едни от най-тежките времена на капиталовия пазар - сривовете през 1907 г. и по време на Голяма депресия от 1929 г. Тогава той печели съответно 3 и 100 млн. долара, които също толкова бързо и губи. Въпреки това маниерът му на правене на пари продължава да впечатлява.

Според него успехите му се дължат най-вече на това, че той просто следва котировките на финансовите инструменти, т.е., ако те се понижават - продава, а ако се покачват - купува. Научава се да различава тези тенденции още докато е ученик. На 14 години вече работи в брокерска къща в Бостън, като задачата му е само да слага котировките на стената. За него обаче те не са стойностите на ценни книжа, а най-обикновени числа. Числа, които с течение на времето имат определена логика на движение - или нагоре, или надолу.

Догадките за движението на цените без допълнителна аргументация за последващите действия обаче е именно спекулация, защото статистиката е показала, че едно малко отклонение от нормалното може да обърка всеки модел. Затова повечето играчи на капиталовия пазар предпочитат да се определят като "интелигетни инвеститори", а не спекуланти, защото взимат решенията не просто на базата на догадки за тенденциите, а на задълбочено проучване на фундаменталните фактори, движещи пазара. С течение на времето обаче пазарите все повече започват да зависят от финансови модели, отколкото на задълбочените познания на инвеститорите.

Левърмор спокойно определя себе си като спекулант, защото смята, че никой не може да е по-голям от пазара. Той действа по-скоро инстинктивно. Понякога е бил толкова обзет от числата и властта, която му дават те, че се е затварял за цели уикенди в трезора на банката, в която е държал парите си, и сред банкнотите и е осмислял търговията си през годината сделка по сделка.

"За мен тези котировки не означаваха цени в долари за ценна книга. Те бяха просто числа и основното им значение за мен бе, че се променят. Аз дори не се интересувах защо се променят, а просто, че се променят... и започнах да различавам поведението им, когато ще се повишават и когато ще се понижават", казва Левърмор в началото на книгата за живота му "Спомените на един трейдър" (Reminiscences of a Stock Operator, 1923 г.), написана от Едвин Лефер.

"Спекулацията е най-интригуващата игра в света. Тя обаче не е за глупавите, умствено мързеливите, емоционално небалансираните или авантюристите, търсещи бързи пари. Те ще си умрат бедни", казва още той. Дали той е бил достатъчно търпелив, историята казва, че по-скоро не, но определено, докато е бил жив, е обвиняван, че е един от хората, предизвикали Голямата депресия, и в същото време е бил непрекъснато търсен за съвети как да се спечелят бързи пари от капиталовия пазар.

А реално основното му послание е било: "...На Уолстрийт никога не се случва нищо ново. И няма как да се случи нещо ново, защото спекулацията е стара колкото света... Никога не забравях това и точно по този начин капитализирах опита си."

…и героите сега

Парадоксално или не, близо 90 години по-късно ситуацията на капиталовия пазар изглежда същата, като междувременно зад гърба на инвеститорите има няколко големи краха на капиталовите пазари - през 1937 г., 1974 г., 1987 г. и 2001 г. Разликата е само в бързината, с която се развиват събитията и се разпространява информацията, както и в напредъка на финансовия инженеринг. Той разви толкова сложни инвестиционни продукти, че са трудни за разбиране и за най-големите експерти. Това, от една страна, е огромно предимство, но от друга, и голям недостатък, защото позволи на пазара да се разрасне стотици пъти, а с това увеличи както размера на потенциалните печалби, така и на потенциалните загуби.

Съответно и хора като Мечката на Уолстрийт имат своите прототипи сега, които печелят на гърба на масата инвеститори, но в пъти повече. Един от тях е мразеният и в същото време силно почитан мениджър на инвестиционната компания Paulson & Co. Джон Полсън.

На Уолстрийт той винаги е приеман като детето, което още от малко има достъп до вътрешна информация - баща му е шеф на голяма брокерска къща на Уолстрийт от времето на Голямата депресия. Синът успява само за 10 години да увеличи повече от стократно парите, които управлява - от 2 млн. долара през 1994 г. на 600 млн. долара през 2003 г.  Истинската си слава обаче печели в периода след 2005 г., когато започва да търгува с финансовите деривати, производни на ипотечните заеми в САЩ.

Най-успешната му година е 2007 г., когато личната му печалба от търговията срещу тези деривати е около 4 млрд. долара. По-късно става ясно, че част от печалбата му се дължи и на по-скоро неетичната подкрепата на най-влиятелната инвестиционна банка Goldman Sachs. (Някои експерти я определят като прототипа на фирмата от филма "Допустима загуба").

В последните месеци на балона на пазара на имоти в САЩ през 2007 г. се оказва, че Goldman Sachs е структурирала деривати върху американски ипотеки под тайното ръководство на Джон Полсън. И двете страни са знаели, че крайният продукт съдържа части с лошо качество. Въпреки това Goldman Sachs го продава на своите клиенти като продукт от най-висок инвестиционен клас, докато самата банка залага срещу него заедно с Полсън.  Така естествено двете страни натрупват значителни печалби към средата на 2007 г., когато пазарът на имоти в САЩ поема към бездната.

Тази неетична практика на банката й донася най-голямата санкция, налагана някога на капиталовия пазар. През 2010 г. Американската комисия по ценните книжа (SEC) глоби Goldman Sachs с близо половин милиард долара. Така банката заплаща за прегрешението си, но това не променя факта, че тя и Полсън се оказват сред първите, които чуват, че "музиката" на пазара на имоти е към края си и финансовият свят трябва да се изправи пред новите реалности. Накрая тези реалности все пак застигат всички играчи, включително и Полсън, който през 2011 г. губи поне 40% от активите, които управлява.

Равносметката

Дали те или някой друг, все щеше да има инвеститори, които да заложат първи срещу ипотеките в САЩ или срещу европейския държавен  дълг. Очевидно тези пазари бяха преминали точката на устойчив баланс. Отделно те все пак създават и дълбочина на пазара, така че, когато и други искат да ги последват, да има кой да остане на отсрещната страна и да търгува.

Да, борсовите спекуланти правят мечешка услуга на данъкоплатците, които в крайна сметка плащат за грешките на системата - било то заради алчността на финансовия сектор или заради глупостта на политиците. Все пак обаче тези услуга носи промяна. А спекулантите просто бързо се възползват от възможностите, когато те се отварят, без това да им гарантира вечен успех.

Защото, както и Левърмор казва: "Никой не може последователно и продължително да надвива пазара... винаги има шанс да направиш губеща инвестиция... Просто няма асфалтиран път към успеха на Уолстрийт или където и да било другаде. Защо въобще да създаваме излишен трафик?"

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    merovig avatar :-|
    merovig

    докато забогатеят политиците с изтичащи мандати , с къси продажби на еврото, така ще е. те така и така не могат да се справят с кризата в еврозоната, пък ако се справят=нови мандати=значи пак пари.по хубаво хеджиране здраве му кажи!

  • 2
    ssslavy avatar :-P
    Слави

    Има нещо доста 90-ко в тая статия - малкото момиченце попъшква трепетно пред образа на хитрия батко с пачката! Подкрепата на едно безотговорно и вредно поведение в медиите е точно толкова безотговорно и вредно, колкото и самото поведение, ама явно плочата се обръща бавно!:)

  • 3
    mirakibg avatar :-|
    Ala Bala

    Ами на мен много ми хареса статията - много интелигентност, аналитичност, добър език, ерудираност. Също и добро познаване на икономическия смисъл на категориите, с които борави, а също много ми хареса, че почти липсват жаргонни думи, които много ме дразнят. Абе вижда се, че престижното образование на авторката не е напразно. Браво Татяна.

  • 4
    tigerdragon avatar :-|
    tigerdragon

    А защо да не си кажем ясно следната истина, твърде важна по горния въпрос:
    Днес има спекуланти, които разполагат с такива капитали, че едновременно "играят" на пазара и същевременно "определят" пазара.
    Тези хора вече не могат да загубят, те винаги печелят. Явно има някаква критична граница при натрупването на капиталите във финансовия сектор, след която играчите стават толкова могъщи, че предопределят целия пазар в даден сектор. И същевременно продължават да “играят” на него (тук вече няма игра, нещата са предрешени). Тази граница днес вече е премината. В световните финанси днес "играят" хора, които държат хем ножа, хем хляба.
    Когато обяснявам това на приятели, давам следния прост пример:
    Пазарът на наеми на жилищни имоти в София. Ако аз имам един апартамент за даване под наем, как процедирам? Съобразявам се по пазара. Чета обяви, съпоставям как "вървят" наемните цени, според това определям и офертния наем на моята собственост, и след това се опитвам да го дам под наем (ако не върви – свалям цената, пазаря се, и т.н.)...
    Обаче, ако аз натрупам такава финансова мощ, че стана собственик на например 50% от жилищата в София. Тогава аз вече бих определял пазара. Мога да пусна всички жилища на дъмпингови цени - съответно да залея пазара с евтини жилища и да сваля цените колкото си искам... Мога да заключа всички апартаменти, да не сключвам никакви договори (например наесен, когато студентите търсят спешно квартири, за да започнат учебната година), съответно да предизвикам остър дефицит на жилищни площи под наем, и да предизвикам остро покачване на цените, и т.н.
    При втората ситуация, аз вече не мога да загубя.
    Как смятате, днес в световния финансов сектор, първият или вторият случай имаме?

  • 5
    tigerdragon avatar :-P
    tigerdragon

    А има и друг вариант на тея “игри”:
    Според горния пример:
    Аз – “А” притежавам не 50, а само 15 % от жилищата в София. Друг едър капиталист - “Б”, притежава други напр. 20 % от тях, трети “В” – други 15%. Макар, че ние тримата се явяваме конкуренти, в даден момент решаваме, че ни е по изгодно да се наговорим и да предизвикаме заедно някакви амплитуди в пазара. Например, решаваме, че ако държим заедно много ниски наемни цени на жилищата в продължение на 2 години, собствениците им ще започнат да си продават празните апартаменти, и ние тримата ще можем да изкупим на безценица и останалите 50 % от жилищата в София. Това наговорване може да е за конкретна акция в конкретен момент (временен договор), може да е и по-трайно.
    Въз основа на горната логика, разни болни мозъци измислиха теории за световни конспирации и т.н., след като е очевидно, че задкулисни уговорки като тази в горния пример нито са изгодни, нито са възможни...

  • eimil

    Напълно съм съгласен, всички проблеми идват от тях.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал