Непотопяемa като 70 хил. тона стомана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Непотопяемa като 70 хил. тона стомана

Непотопяемa като 70 хил. тона стомана

Потъването на еврозоната все по-зловещо наподобява потъването на "Титаник"

Николай Стоянов
11529 прочитания

Сто години са много време. Те могат да изтрият от паметта на хората детайлите както около големите триумфи, така и около големите трагедии. А след себе си (освен ако не се появи някой сладникав, но рекорднобюджетен филм) остават основно сухи данни в енциклопедиите. Така сега можете на един клик разстояние в Wikipedia лесно да научите всичко важно за "Титаник": пътнически лайнер... най-голям за времето си... блъснал се в айсберг при първото си пътуване... потънал на 15 април 1912 г... 1517 загинали... Малцина обаче се интересуват от историите зад тях, които са изпълвали вестниците тогава. Малцина се замислят за невероятната поредица събития, довела до потъването на кораба.

Какво ли ще прочетат наследниците ви след сто години за сегашните проблеми на еврозоната? Нещо като: "Краткотраен паричен съюз между европейски държави, създаден през 2000 г. и разпаднал се през 2012 г. заради дългова криза... вътрешни дисбаланси и политически противоречия между участниците."

Добре де, няма как да знаем дали догодина еврото ще изчезне, но и нямаше как да устоим на симетричната стогодишна метафора с "Титаник". Знаем обаче, че през 2112 г. малцина ще се интересуват от изпълващите страниците на днешните вестници бунтове по улиците и пазарлъци между лидерите. Малцина ще се замислят за невероятната поредица от грешки, довела (или почти довела) до края на единната валута.

Да направиш паралел между еврозоната и "Титаник" не е особено трудно, нито е оригинално - британската преса дори нарече решението на премира Дейвид Камерън да наложи вето върху промяна на европейските договори, която уж трябва да спаси еврото, "отказ да участва в пренареждането на шезлонгите на "Титаник". Приликите започват доста по-отдалече и са именно в затрупаните със стогодишен прах детайли.

Почти непотопяемо

Още преди "Титаник" да потегли, той е приеман от всички за непотопяем. Интересно е, че рекламните материали на собственика White Star Line никога и никъде не са толкова категорични, макар все пак в една брошура да се споменава думата. Дори и пресата обикновено добавя и "практически" или "почти". Непотопяем обаче е силната дума, която се забива в главите на хората и те масово игнорират определенията. Вярата в надеждността на кораба е толкова голяма, че на сутринта на 15 април, когато новините за бедствието започват да стигат до света, вицепрезидентът на White Star Line Филип Франлин заявява: "Имаме пълно доверие в "Титаник". Вярваме, че корабът е непотопяем." Когато изрича тези думи, "Титаник" вече е на дъното на Атлантическия океан.

Най-голямата грешка още при създаването на еврото и в последвалите години преди кризата, е че то беше приемано от политиците, а и от пазарите за непотопяемо. Не беше нужно да се казва, това се подразбираше и свидетелство за това е липсата на какъвто и да е механизъм за излизане от еврозоната (макар и да е разбираемо - при еуфорията около въвеждането на еврото щеше да е доста пораженческо да се предвиждат резервни планове). Това свръхдоверие позволяваше на някои от правителствата да се финансират значително по-евтино и отне голяма част от стимулите за финансова дисциплина и реформи. Просто разбирането за риск се разми из цяла Европа. След като проблемите и стъкмената статистика на Гърция лъснаха, а заразата на недоверието започна да се разпространява, пазарите бързо осъзнаха грешката и започнаха да искат все по-голяма и по-голяма рискова премия за по-задлъжнелите, по-неконкурентните, по-недисциплинираните и по-нереформираните страни от еврозоната. Дори и тогава обаче политиците отказваха да приемат, че непотопяемостта е само мит, и дълго протакаха, вместо да завъртят руля и да предприемат решителни мерки.

Игнорирането на сигналите

На 14 април 1912 г. "Титаник" получава шест предупреждения за айсберги по пътя си от различни кораби. Единствената реакция на капитана Едуард Смит е да измени курса леко на юг и не забавя хода. Всъщност има и сигнал, че именно на юг има струпване на айсберги, но той така и не достига до мостика. Обясненията за свръхсамоувереността са много и далеч надхвърлят мита за непотопяемостта: за този сезон айсбергите са сравнително обичайно явление, корабът има три екипа от по двама човека на вахта, които да гледат за опасности - те са се сменяли на два часа. Въпреки това комбинация от фактори довежда до това, че фаталният айсберг е забелязан едва на 200 - 250 метра от кораба - новолуние, минусови температури, липса на бинокли... Както по-късно свидетелства най-високопоставеният оцелял член на екипажа, вторият помощник-капитан Чарлз Лайтолър: "Всичко беше против нас."

Европейските политици също доста дълго игнорират идващите сигнали, че дисбалансите вътре в самия съюз се увеличават, вместо да се свиват. От въвеждането на еврото периферните икономики губят конкурентност спрямо германската. През добрите години дори големите Германия и Франция започват да нарушават правилата за допустимите нива на бюджетен дефицит (3% от БВП) и държавен дълг (60% от БВП). А тези, които влизат в еврозоната с по-висок дълг като Италия, така и не полагат усилия да го снижават до изискваните нива.

Всъщност проблемът вече е заложен още преди ипотечната криза и фалита на Lehman Brothers в САЩ. Политическата реакция на тази първа вълна на кризата, обаче ги прави по-видими. Спасителните операции на отделни европейски правителства за отделни банки или целите им банкови системи раздуват дефицитите. Политиката на бюджетни стимули, с която се целеше да се заместят изчезващите инвестиции и потребление, също раздува дефицитите. А всичко това се финансира от банките, които регулаторно са стимулирани да намаляват експозицията си към токсичните активи и да поемат повече от считания за сигурен държавен дълг. Така всъщност задлъжнялостта се превръща от частна в държавна. И става доста по-видима, защото банките имат особен талант да смитат под килима доста от нелицеприятните числа (правителствата също, но на доста по-аматьорско ниво). А за пазарите един проблем става проблем едва когато инвеститорите се изплашат от него.

Пред непосредствената опасност

От забелязването на айсберга около 11.40 през нощта на 14 април до сблъсъка има едва 37 секунди. Тук теориите какво точно е предприел командващият офицер доста се различават, като свидетелствата са противоречиви. Според най-разпространената решението е било "Ляво на борд, машини пълен назад!", което е довело до фаталния изход. Ако не е имало време да се избегне ударът, то фронталният сблъсък е щял да нанесе много по-малко щети и водата да влезе само в два отсека. Вместо това айсбергът разпаря на няколко места корпуса и почват да се пълнят пет отсека, докато корабът е проектиран да остане на вода, ако се наводнят четири. От тежестта на нахлуващата вода "Титаник" постепенно започва да се накланя във все по-остър ъгъл. В около 2.18 на 15 април корабът се прекършва наполовина, а две минути по-късно потъва заедно с всички останали на борда. Над 2/3 от пътниците и екипажа на "Титаник" загиват. Заради директивата "Жените и децата първо" повечето от тях са спасени. Същевременно при мъжете, особено във втора и трета класа, чиито каюти са нейде дълбоко в недрата на кораба и през цялото пътуване въобще не са допускани до палубата, загиналите са 80 - 90 процента.

Европа разполага с доста повече време за реакция в лицето на непосредствено надвисналата опасност, след като беше потвърдено, че Гърция е практически във фалит. Мерките й обаче са също толкова половинчати и всъщност несигурността, която излъчват, по-скоро влошава ситуацията. Трудно е да се прогнозира какво щеше да се случи, ако още в началото на 2010 г. европейските лидери бяха повели кораба си по някой от алтернативните курсове. Част от икономистите биха ви обяснили, че по решителни мерки и твърдо заявена подкрепа още тогава щяха да пресекат заразата. Други биха ви защитили тезата, че ако още тогава ресурсът беше съсредоточен в рекапитализиране на банките, а не на и без това неспасяеми правителства, негативите щяха да са много по ограничени.

Така или иначе докато айсбергът от дългове неумолимо се приближаваше, безценното време беше пропиляно в боричкане дали рулят да се завърти политически надясно или наляво. А вероятно имаше възможност опасността да се заобиколи и от двете страни. Ако искате да се ориентирате на кой етап от катастрофата сме, поне още еврозоната не се е разцепила на две...

Дори обаче катаклизмът да бъде избегнат някак, пригответе се психически, че няма да излезете съвсем сух, дори и да сте с първокласен билет. Ако поредната и, надяваме се, успешна спасителна операция не идва директно от вашите данъци, то вероятно тя поне е финансирана с натрупване на повече дълг, т.е. неусетно и доста индиректно задлъжнявате. Ако пък спасението идва от Европейската централна банка и нейните умения да създава пари от нищото, то пак ще платите с инфлация, която ще изяжда доходите и спестяванията ви. Всъщност в тази ситуация единствено печелите, ако сте длъжник, тъй като заемът ви ще се обезцени, което е малко парадоксално - мерките за справянето с дълга стимулират повече хора и бизнеси да стават длъжници.

Най-големият айсберг

Когато икономиката тръгне на зле, политиците обичат да обвиняват за всичко лошите пазари и най-вече спекулантите. Настоящата криза очаквано не направи изключение - виновни са рейтинговите агенции, банките, хедж фондовете... всъщност всички, на които доскоро разчитаха за евтино финансиране правителствата. Едно от най-любимите и често изказвани с недомлъвки обвинения/оправдания беше, че пазарите нищо не разбират, защото Европа далеч не е най-задлъжнялата и съответно най-опасна инвестиционна дестинация. Пред заплахата страната му да изгуби своя ААА рейтинг, гуверньорът на Френската централна банка Кристиан Ноайе дори директно каза, че ако някой заслужава понижаване на рейтинга, то това е Великобритания.

Вероятно е донякъде прав. Наистина дори и само като нива на държавния дълг има доста по-стряскащи примери като Япония, а ако се вземе предвид целият айсберг от публични и частни дългове на страните, Великобритания с огромния си банков сектор започва да изглежда стряскащо (виж графиката). Само че да учиш инвеститорите къде да си влагат парите и да им обясняваш, че ако не те харесват, нищо не разбират, не е особено издържано. И далеч не е и перфектно обосновано.

Първо, дори и Европа да не е най-солидният проблем, тя си е солидна. Или иначе казано, за да потъне "Титаник", не е било нужно да се сблъска с най-големия айсберг на света, а просто с достатъчно голям. Второ, зад липсата на паника около някои от стряскащите числа си има обяснения. Япония, с нейните над 200% държавен дълг към БВП, се радва на относително спокойствие заради факта, че голямата част от него се държи от местни институции, а чуждите инвеститори са основно централни банки. Това не прави проблема по-малък, но го прави по-малко зависим от глобални шокове. Размерът на британските или швейцарските банки пък е обвързан с бизнеса им по цял свят, като това къде им е седалището не ги прави непременно уязвими (или поне не толкова откровено и очевидно уязвими, колкото свръхзадлъжнелите европейски правителства), въпреки че рискът при необходимост да се спасяват от държавата скача до небесата. И на последно място, ако идеята е така да се успокоят пазарите, никак не е успокояващо да напомняш, че освен айсберга непосредствено отпред корабът на глобалната икономика плува в море, осеяно с други, не по-малко страшни.

За да виждат пазарите най-голямата слабост в Европа си има причина и тя е, че съюзът от 27 (а вече и 28) държави с национални парламенти, различно законодателство, исторически наслагвания и политически търкания, е ужасно тромава бюрократична машина. Сега си представете, че след сблъсъка с айсберга на "Титаник", за да се реши по какъв начин да се разпределят спасителните лодки, трябва да се свика събрание на офицерите, чиито решения да се стиковат с компанията собственик на кораба и да се ратифицират от референдум сред пътниците. Спасени? Не още. Представете си, че целият този управленски механизъм трябва да се приложи, за да се реши да се свика работна група, която да определи как да се конструира и сглоби необходимата спасителна лодка или може би да се заложи сал, както ще предложи някоя фракция.

И така оставаме в очакване на 15 април 2012 г.

Автор: Инна Павлова

Сто години са много време. Те могат да изтрият от паметта на хората детайлите както около големите триумфи, така и около големите трагедии. А след себе си (освен ако не се появи някой сладникав, но рекорднобюджетен филм) остават основно сухи данни в енциклопедиите. Така сега можете на един клик разстояние в Wikipedia лесно да научите всичко важно за "Титаник": пътнически лайнер... най-голям за времето си... блъснал се в айсберг при първото си пътуване... потънал на 15 април 1912 г... 1517 загинали... Малцина обаче се интересуват от историите зад тях, които са изпълвали вестниците тогава. Малцина се замислят за невероятната поредица събития, довела до потъването на кораба.

Какво ли ще прочетат наследниците ви след сто години за сегашните проблеми на еврозоната? Нещо като: "Краткотраен паричен съюз между европейски държави, създаден през 2000 г. и разпаднал се през 2012 г. заради дългова криза... вътрешни дисбаланси и политически противоречия между участниците."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

45 коментара
  • 1
    quasimodo avatar :-P
    quasimodo

    Малко скептично погледнах на сравнението между Титаник и еврото, но след като стигнах до заповедта издадена от капитана на кораба, секунди след като е видян айсберга, съм по-склонен да приема аналогията.

    "Ляво на борд, машини пълен назад!"
    Все пак най-вероятно е случайно съвпадение а грешки :)

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Интересно е в сегашната обстановка дали някой ще помисли за жените и децата

  • 3
    tsonkooo avatar :-?
    Тsonkooo

    И Титаник бил непотопяем, ама?!

  • 4
    red_rose avatar :-|
    red_rose

    "За да виждат пазарите най-голямата слабост в Европа си има причина и тя е, че съюзът от 27 (а вече и 28) държави с национални парламенти, различно законодателство, исторически наслагвания и политически търкания, е ужасно тромава бюрократична машина. Сега си представете, че след сблъсъка с айсберга на "Титаник", за да се реши по какъв начин да се разпределят спасителните лодки, трябва да се свика събрание на офицерите, чиито решения да се стиковат с компанията собственик на кораба и да се ратифицират от референдум сред пътниците."

    Браво на автора, чудесна аналогия с потъването на Титаник.

    А като чета за Япония, май тя по-успешно ще се справи с проблемите си от ЕС. Ама тя не членува в никакви съюзи и хич не й трябва.
    А ние къде се тикаме?

  • 5
    zrenaxby avatar :-|
    Руски трупове навсякъде

    Добре че е Европа, та американците да я хвърлят на озверелите спекуланти, че иначе те щяха да бъдат на пангара.

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Много остроумна аналогия. Поздравления.
    Все по-тъжно ми става за Европа с тези европолитици. И с нашите "евро" като Слави Бинев, Дим. Стоянов, Антония Първанова, някогашното Хубаво Наде, проваления кандидат-президент Ивайло Калфин...
    Тъжна ни майка.

  • 7
    smut avatar :-|
    smut

    Къде са България, а Русия в горната таблица ?

  • 8
    smut avatar :-|
    smut

    Тъмно синята зона там липсва, ама ни потенцял, ни познания имате да го осмислите, камо ли да го коментирате... :)

  • 9
    oserv avatar :-|
    Patilan

    "Всъщност в тази ситуация единствено печелите, ако сте длъжник, тъй като заемът ви ще се обезцени"

    Може ли някой по-финасово грамотен от мене да ме осведоми относно инфлацията... Доколкото знам лихвата съдържа и премия инфлация, т.е. очакванат инфлация се калкулирана в лихвата. Ако се зададе инфлация, то и лихвата би трябвало да се вдигне ?
    Прав ли съм или не, и време ли е да си сменям стъклената топка.

    весели празници :)

  • 10
    mobiman avatar :-|
    mobiman

    Според мен не е добре да се обяснява на хората, че в момента е най-добре да се задлъжнява защото дългът се обезценява.
    Банките няма да оставят вземанията да им се обезценяват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK