Тахрир №13

"Ако не беше Египет, нямаше да има арабска пролет", самодоволно казва младият Нидал, докато се разхождаме из площад "Тахрир". Той, разбира се, е напълно прав. Надигането на арабите започна със самозапалването на Мохамед Буазизи в Тунис и първата арабска революция се случи там, не в Кайро. Но Египет винаги е давал наклона на общественото мнение на арабите и краят на дългата летаргия на Близкия изток е до голяма степен негова заслуга. Буазизи бе искрата, но огънят на "Тахрир" разпали пожара под троновете на диктаторите.

Това е роля, с която Египет е свикнал още от началото на XIX век. По делтата на Нил за пръв път надига глава политическият ислям, а редом до него крачат и първите арабски феминистки. Радикалният ултраконсерватизъм в исляма, днес свързван с богатите държави от Персийския залив, пониква също на египетска почва, но расте в постоянна борба с най-либералните експерименти в историята на арабите. Сред тях са мирът с Израел и признаването на еврейската държава, отново е направено първо от Египет. Тези достижения се проектират към другите араби чрез забележителната египетска филмова и музикална индустрия -  вероятно най-известната арабска певица е Ум Кулсум, а египтянинът Наджиб Махфуз е единственият арабин с Нобелова награда за литература.