Новите емигранти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите емигранти

Новите емигранти

Виена става Мека за по-богатите българи, които искат просто нормален живот

Зорница Маркова
27499 прочитания

© Shutterstock




"Адаптацията е трудна, но си струват усилията заради нашето дете. Тук то расте в добра среда с приятели от целия свят " Любен Белов, който живее във Виена от есента на миналата година.

Петък е, около 19.30 часа. Пред изхода В9 на летище София се е събрала традиционната малка група хора, които чакат полета на Fly Niki за Виена. Мъже със собствен бизнес, инвеститори, банкери, адвокати, които се прибират при семействата си. Спорадично сред тях има и някоя жена. Повечето от тях се познават, говорят си къде ще пийнат вино през уикенда, в кой музей или парк ще изведат децата или до кой замък ще отскочат за един ден. Между битовите разкази обсъждат и бизнеса, кризата с еврото и ограничаването на кредитната активност на банките.

Запознайте се с новите емигранти. Петък вечер може да ги срещнете на летище София, а в понеделник сутринта ще ги видите да пристигат с някой от ранните полети от Виена. Маршрутът им е болка познат и отработен. Дали ще изминат разстоянието Виена - София или центъра - Бояна, няма голямо значение. Не си чекират багажа, за да не губят време, винаги имат 35 евро подготвена сума под ръка, колкото им струва таксито от летището до центъра на Виена, може да не носят колан на панталоните си, за да не се бавят при проверката преди самолета. Следват този седмичен ритъм от около 1-2 години, когато са взели решението да се преместят извън България.

Новите емигранти са онази малка, но съдържателна група, която търси по-висок стандарт или сигурност на живот извън България. Част от нея вече се отказала да се бори и да очаква нещо да се промени в България, друга част директно е избрала уредеността в чужбина пред постоянния хаос в родината.

В същото време те запазват бизнес и приятелските си връзки тук.  Като бройка не са много. Няма статистика, която да ги засече, нито да покаже в кои страни са се преместили. За тях се знае от познати, споменават се от уста на уста, понякога влизат и в медиите. Те може да са познати като собственика на "Дарик радио" Радосвет Радев, може и да са не медийно популярни хора със собствен бизнес или на високи корпоративни постове.

Нов профил

През последните 20 години България преживя няколко вълни на хора, които предпочетоха да живеят зад граница. Почти масово изселване имаше веднага след падането на комунизма. Кризата в края на 90-те години даде нов тласък на недоволните и пожелалите да търсят по-приятно бъдеще. Големите групи студенти, които влязоха в чужди университети, също прераснаха в представителна емигрантска група. Отварянето на Европейския съюз изпрати поредна група работници в посока Запад. В повечето случаи ставаше въпрос за хора с голям или не толкова потенциал, които започваха от нулата и се бореха за хубавия живот с цената на лишения и пречупване. 

За пръв път през последните две години се заформи нова група на преселници, които имат малко по-различен профил от предшествениците си. Те дори не се възприемат за емигранти, защото запазват тясна връзка със страната, в която са родени. Работят в нея или се връщат през два-три месеца. Евтините полети, социалните мрежи и интернет комуникацията ги държат непрестанно информирани за актуалните теми в България. В ежедневието си те общуват всеки ден с приятелите и роднините си в България.

В повечето случаи това са заможни хора, които могат да си позволят да живеят навън, а не пребивават в чужбина, за да станат заможни. Основаната цел е да осигурят на себе си, но още повече на семействата си по-високо качество на всекидневието. И за разлика от доскорошните колонии в Швейцария, Италия или Кипър те не се крият от някого, нямат неплатени данъци или пък анонимни банкови сметки. 

"Това са по-скоро хора на средна възраст, които имат семейства, които се опитват да осигурят бъдеще на децата си през по-добро образование и по-позитивна училищна среда. Това най-често са хора с работещ бизнес в България, които имат финансовата възможност да преместят семейството си, като бащата обикновено продължава да ръководи проектите си отдалеч и често пътува до България. Така е поне във Виена, която е на 1 час път със самолет от София, има 7 полета на ден, а цената на билетите е по-ниска от тази на отсечката София - Варна." Това разказва Мария, майка на две деца, която от близо три години живее на същия принцип във Виена. Работи и движи проектите си от дистанция, мъжът й често пътува. За нея високият стандарт се свързва с възможността да осигури добро образование на децата си. "Децата ми растат в среда, в която да си образован, културен и да спазваш закона е ценност", казва тя. Това не е и толкова скъпо, тъй като регистрираните с местен адрес могат да ходят на местно училище (и ако групата е достатъчно голяма, дори да получат учител по български). Високият стандарт означава и по-добри публични услуги като транспорт, възможности за отдих, по-качествено и по-разнообразно културно предлагане. "Важно е дори и това, че има достатъчно медии, които допринасят за осмислянето на ставащото в света, а не те потапят в безсмислени жълти сюжети, така че да забравиш кои са всъщност важните теми."

Любен също живее във Виена от есента на миналата година заедно със своето семейство. В началото е летял почти всяка седмица до София, където е неговият бизнес. Сега се старае да се задържа по-дълго време на едното или другото място. "Свикнах да летя по няколко пъти, но е уморително. Режимът ми се променя, но не мисля, че е за по-добро. Колкото и да е лек полетът, умората се натрупва неусетно." Разказва за трудния баланс между работата и личния живот, между некомфортните ситуация и ползите да са във Виена. Дава положителна оценка на чистотата, здравното осигуряване, организацията в града. "Добрата новина е, че се стимулира допълнително предприемаческият дух, тъй като трябва да започваш нещо самостоятелно, ако искаш да се занимаваш с нещо тук."

Новата емиграция включва още една група българи, които местят живота си на друго място. Това са добрите специалисти, които в България са работели за международни компании и заради успехите и уменията си биват изтегляни в централата. И пак Виена е в техния радар, тъй като голяма част от чуждите фирми в България се управляват през Виена.

След приемането на България в Европейския съюз тази група чувствително се увеличи. Тя се състои не само от мениджъри на високи позиции, но и такива, които отговарят за определени проекти или категории. Първоначално със статут на expat и договори за няколко години, част от тях устройват живота си така, че не се връщат след това. И пак мотивите им са същите – по-добър стандарт и качество на всекидневието.

Трудното начало

Изборът да живеят на друго място в никакъв случай не означава безпроблемно ежедневие. Когато човек на 30, 40 или 50 години смени коренно средата си, той попада в ситуации, които са му непознати и невинаги приятни.

"Когато човек се премества физически на ново място, това затруднява поддържането на вече съществуващи приятелства у дома, отдалечава се от близки, с които би искал да има по-чест контакт. Естествено на една сравнително зряла възраст е трудно да се създадат нови приятелства, които да имат интензитета и качествата на такива, създадени в детството или в младежка възраст. Това липсва естествено", разказва Мария.

Любен посочва други проблеми. "Голямата изненада за нас е времето - Виена е град, покрит с облаци през голямата част от есентна и зимата. Липсва ни слънцето. Интеграцията е другата трудна тема дори и за такива като нас, които са общителни и имат достъп до много и интересни хора от различни националности и професии. Трудно се приема определено студеното отношение към чужденците, примесено с високомерие."

Не е случайно, че всички примери са от Виена. Именно това е дестинацията, която новите емигранти избират най-често. Австрия е само на един час път със самолет, има чести полети и конкурентни цени. Самият град е уютен и разнообразен за живеене, човешки. Намира се на централно място, от което лесно може да се стигне до всяка една точка в Европа. Това са преимущества, които лесно оставят на заден план недостатъците като този, че се говори на немски или зимата е мрачна и продължителна, а слънцето може да не се покаже с месеци.

Всички тези процеси са нормални и опосредствани от отворените граници, бързите транспортни връзки и лесната комуникация. Светът днес е много по-достъпен от преди и движението от една страна в друга се смята за нещо естествено. Още повече че едно пътуване или преместване има доказани положителни въздействия като това да накара човека да се потърси, да се мотивира и раздвижи.

Не е въпрос само на пари

Зародилата се група на новата емиграция в случая показва един по-дълбок проблем, резултат, натрупан с годините на затлачените реформи и цялостното бездействие. Стремежът да преместиш детето си на друго място показва твоето недоверие в обкръжението, в което иначе би раснало. Много родители избират да развалят собствения комфорт, но да откъснат наследниците си от средата, която според мнозина е загубила ценностите си. Недоволството преминава от критика към образователната система към цялостна концепция на мястото за израстване. Дали ще е невъзможността да прекараш приятно един уикенд или страхът, че някой ще те нападне на улицата, всичко това допринася за решението в посока Запад. Ако преди надеждата, че нещо ще се оправи, е задържала повече хора с желание и потенциал в България, сега изтичането на мозъци отново е тема.

И докато не се промени нещо много изначално, групата на новата емиграция ще расте. Тя няма да загърби изцяло България. Ще се връща за коледните празници или летните купони. А през останалото ще си разменя приказки за музеи, концерти и магазини пред гейт B9 на летище София.

72-ма в първи

Покрай кризата се е увеличил и броят на българите, които живеят в Австрия, показва официалната статистика на австрийските служби. В началото на 2008 г. регистрираните, които живеят там и са с българско гражданство, са малко над 7.5 хил. В началото на 2011 г. те са вече близо 11.5 хил. Не може да се каже какъв е профилът на хората, които са се преместили в този период. Групата е по-скоро шарена и включва представители с различен профил – от роми, които просят из Mariahilfer Strasse, до заможни българи, които са си купили апартаменти в хубавите квартали на Виена.

В столицата живеят малко над 7.5 хил. българи. Интересно е тяхното разпределение по квартали. В първи бецирк – смятан за най-престижния и луксозен, има 72-ма регистрирани. В другия луксозен квартал – 19-ти (ако може да се направи аналог с Бояна в София), има 227. От четвърти до осми квартал, които са близо до центъра и приятни за живеене, има малко над 1300 българи. Най-голяма концентрация има в 10-и бецирк, в който живеят и голяма част от турските и сръбските емигранти. Там регистрираните българи са малко над 1000.

 


"Адаптацията е трудна, но си струват усилията заради нашето дете. Тук то расте в добра среда с приятели от целия свят " Любен Белов, който живее във Виена от есента на миналата година.

Петък е, около 19.30 часа. Пред изхода В9 на летище София се е събрала традиционната малка група хора, които чакат полета на Fly Niki за Виена. Мъже със собствен бизнес, инвеститори, банкери, адвокати, които се прибират при семействата си. Спорадично сред тях има и някоя жена. Повечето от тях се познават, говорят си къде ще пийнат вино през уикенда, в кой музей или парк ще изведат децата или до кой замък ще отскочат за един ден. Между битовите разкази обсъждат и бизнеса, кризата с еврото и ограничаването на кредитната активност на банките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    dnevniklive avatar :-?
    dnevniklive

    Виена е предпочитано място за живот и за румънците, един от фактори е, че цените на недвижимите имоти във Виена са по-ниски от тези в Букурещ.

  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    ех пратер, пратер... каква ли сила... тегли поколения мамковински бузинесмени... от ганю до огнян и подире... в таз тъй прекрасна оперна столица... ?!? :)

  • 3
    kyuubi avatar :-?
    Puf-Paf

    Цялата тази статия е само начало на голямата тема, която от време на време само се появява... А именно, че за всичко може да си намерим разумно оправдание, но не и за начинът, по който се държим един с друг...

    Най-депресиращото е всичката агресия, викове, гримаси, цупеници между нас си... И няма връзка между това и икономическите проблеми, поне не е задължително да има... Затова много хора се чувстват по-добре на друго място, където в елементарни ситуации няма негативизъм и не струи злоба... дори да не е Виена...

  • 4
    reckless avatar :-|
    Consumer

    Просто държавата не ни остави никакъв шанс...

  • 5
    lyekka avatar :-|
    lyekka

    Вече двама мои познати се устроиха там с детето си, а други двама са твърдо решили да заминат, като в момента учат немски.

  • 6
    primus avatar :-|
    primus

    Аз живея в Германия от 12 години. Честно казано все ми се струва че от България по хубаво нема, но това е друга тема. За Виена сега. Бях там гледах снимах и да си призная изобщо не ми хареса. Едно помпозно голямо ама липсваше нещо. Не знам дали се дължи на факта че живея в Германия, но що става въпрос за улици, тротоари, сгради, супер не поддържано. Тротоарите на пример, там където е прехода за гараж, хвърлено малко асвалт че колите да могат да се качват, и тва масово. Точно както в България го правят. А ве обикалял съм в цяла европа ама там ми се стори не много хубаво място.
    Искам да кажа с това да не ми я хвалят прехвалват Виена.
    Знаете ли, хубаво е да разберем какво имаме в България и да можем да го оценим по добре. Сега колко е хубаво или лошо не знам, ама си е наше.
    Просто прекалено много такива изкривени статии виждам за това какъв готин е живота в чужбина без никой от тези които ги пишат, да си има и най бегла представа как се живее там. Определено си има своите предимства, но всичко се представя много розово.

  • 7
    kumalisa avatar :-|
    kumalisa

    До коментар [#6] от "primus":

    Голямото предимство на чужбина като цялостно понятие е, че живееш в уредена и нормална страна. След това всеки индувидуално трябва да си пресметне плюсовете и минусите. Това си е и до човека - колко му липсва родината и т.н. Но не мисля, че тази статия е измислена - аз нямам деца, но ако имам, ще направя всичко възможно да не ги отгледам в България Зуу, така че всичко, което се твърди в тази посока, е според мен вярно.

  • 8
    edin_lud avatar :-|
    bolenZdravNosi

    Дано не са от тия богаташчета където навънка се показват като големи ерудити и културки ,а като се върнат в България си хвърлят боклуците навсякъде и постоянно плюят държавата и хората какви били ,а явно нямат волята и съзнанието да променят света около себе си. Но както и да е Весела Коледа на всички и нека наистина през идващата 2012 станем по -отговорни ,по-добри и по-грижовни към хората независимо дали са ни познати или не.

  • 9
    dimko avatar :-|
    dimko

    Публичното е нещо , с което и като някак , бихме могли да променим към по-добро общият ни живот . Търся го под тази дописка , но не го намирам . Иначе и на този му ден , тази дописка иде доволно подло ...

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    Има една, май еврейска поговорка "Не искам да съм богат, искам да живея сред богати хора". Изцяло важи за българския случай. Колкото и милиони да направи човек у нас, каквато и къща да си обзаведе, в каквото и частно училище да запише детето, няма как да избяга от действителността. Всеки ден ще излиза навън и ще вижда индийските гледки около себе си. Различни битовизми ще му напомнят, къде се намира. Че в голямата му къща в "елитния квартал" няма канализация и при всеки порой пумийната яма прелива в мазето, а от близката рекичка цяло лято поналъхва на фекалии. Тротоарчето е все така широко 20 до 40 сантиметра пред 3-метровите плътни зидове на комшийските къщи. Шосето е осеяно с дупки, а зимно поддържане - Fragezeichen. Цялата крайградска идилия е засенчена и от друг фактор - че дори да избягаш от градската кочина, цената за това е да станеш шофьор на децата си. Всеки ден по кръстовищата, наравно със стотиците хиляди изпушили бачкери, които работят в бизнес парка, но живеят в "Толстой", всеки ден цепят по 2 часа с колата, докато виртуално онождат и содомисват всеки късметлия, който е минал на зеленото преди тях. На такъв фон и най-луксозната лизмузина изглежда като на свинче звънче, заедно с притежателя си вътре. Да не говорим за други простотии, които според критериите на европееца минават в категорията "извращения" и "изродщини" - такъв е случаят с паркирането по тротоарите и стотиците хиляди бракми на трупчета, зарязани от десетилетия по улиците. Само много малоумни управляващи могат да търпят такова нещо, с надеждата да се харесат на матряла по този начин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK