Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 23 дек 2011, 14:14, 7994 прочитания

Европейската федерална държава идва на части, като неизбежност...

Програмният директор на Центъра за либерални стратегии Румен Аврaмов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Само две седмици след приемането на последните мерки за спасяване на еврото – предложението за създаване на фискален съюз между страните членки на еврозоната, нещата не изглеждат много розови. Пазарите се поуспокоиха, но усещането е, че е това се дължи по-скоро на идващите празници.

- Най-общо, това, което стана на последната среща на върха в Брюксел (на 9 декември между лидерите на 27-те страни на ЕС, бел. ред.), беше стъпка в правилна посока. В решенията за т.нар. фискален съюз има по-ясна представа как да изглежда фискалното измерение на ЕС. Мерките са логични, доколкото се опитват (за втори път в течение на петнадесетина години) да направят принципите на фискалната политика по-адекватни на тези на монетарната, да отстранят конструктивния недъг на еврото. За да съществува, една монетарна система неизбежно трябва да има подходяща огледална фискална конструкция.


Същевременно обаче остават много неясноти около пътя за постигане на целта. От една страна, през първото полугодие на 2012 г. огромен обем дългове, от които около половината са държавни, трябва да бъдат рефинансирани. От друга, срещата бодро прие, че ще се променят конституциите, а няма опозиция, която по вътрешнополитически съображения да не улови подадения удобен повод да скочи срещу съответното правителство и да направи всичко възможно, за да блокира процеса. Вероятността да се случат масови конституционни реформи, още повече в разумен срок, ми изглежда минимална.

Тук отново се проявява европейското упование в правната норма, въпреки че точно досегашният Пакт за стабилност беше грубо потъпкан, при това най-напред от Франция и Германия. Историята на ЕС показва, че държавите се лишават по-лесно от монетарен, отколкото от фискален суверенитет. Вторият се отстъпва само с бой, на малки порции и стъпки, под натиска на събитията.

А коя е причината за досегашните половинчати решения? Ако германският канцлер Ангела Меркел беше казала преди година и половина "Гърция фалира или я спасяваме масирано", кризата може би нямаше да достигне Италия? Може ли сега Меркел да натисне по-силно?



- Възможно е. Но в сегашната си форма и численост ЕС не може да взима бързо разумни решения. Ако приемем, че държавите от съюза живеят при демократичен режим, то те са подвластни на политическите си цикли и винаги ще има критичен брой ключови правителства, които действат с оглед на краткосрочни предизборни съображения.

Пренатягането спрямо длъжника в крайна сметка се оказва непродуктивно. Това е добре известно например от репарациите, наложени с Версайския мир, когато именно Германия беше потърпевша. Има граници, в който може да се упражнява натиск, даже от страна на Германия, дори по отношение на Гърция.

А как да се реши проблемът със страните, които имат постоянен търговски и бюджетен излишък като Германия? Те постоянно ще имат нуждата да рециклират свободните си пари в страни като Гърция и Италия. Сегашната монетарна политика няма как да реши тези проблеми. Един американски журналист писа във Foreign policy, че да накараш Германия да харчи повече (т.е. да си намали излишъка) и да загуби конкурентоспособност е все едно да кажете на Бразилия да излиза на футболния терен с 9 човека.

- Идеалният модел е създаването на федерален съюз, който организирано и според ясни правила да рециклира трансферите. Както това става в САЩ, т.е. в пълноценните парични унии, където има и пълноценен фискален съюз. Но малко са тези, които защитават гласно федерализма, т.е. някаква форма на наднационално управление. Какво да се прави - Европа е обрасла с национални истории.

Не сме ли свидетели на подмолното създаване на федерална държава?

- Донякъде. Но тя не е политическа цел, а елементи от нея идват на части, като неизбежност. Защото, ако го обявят публично, политиците не биха били избрани.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

FaKebook-ът на еврозоната 2 FaKebook-ът на еврозоната

23 дек 2011, 6371 прочитания

Проблемът на ЕС е политическата култура 4 Проблемът на ЕС е политическата култура

Философът Стилиян Йотов пред "Капитал"

23 дек 2011, 7763 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Outbox" Затваряне
Нашият Ноев ковчег

Някои неща, които бихме взели със себе си след края на света

Още от Капитал
Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10