Европейската федерална държава идва на части, като неизбежност...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейската федерална държава идва на части, като неизбежност...

Румен Аврамов

Европейската федерална държава идва на части, като неизбежност...

Програмният директор на Центъра за либерални стратегии Румен Аврaмов пред "Капитал"

8191 прочитания

Румен Аврамов

© Цветелина Белутова


Само две седмици след приемането на последните мерки за спасяване на еврото – предложението за създаване на фискален съюз между страните членки на еврозоната, нещата не изглеждат много розови. Пазарите се поуспокоиха, но усещането е, че е това се дължи по-скоро на идващите празници.

- Най-общо, това, което стана на последната среща на върха в Брюксел (на 9 декември между лидерите на 27-те страни на ЕС, бел. ред.), беше стъпка в правилна посока. В решенията за т.нар. фискален съюз има по-ясна представа как да изглежда фискалното измерение на ЕС. Мерките са логични, доколкото се опитват (за втори път в течение на петнадесетина години) да направят принципите на фискалната политика по-адекватни на тези на монетарната, да отстранят конструктивния недъг на еврото. За да съществува, една монетарна система неизбежно трябва да има подходяща огледална фискална конструкция.

Същевременно обаче остават много неясноти около пътя за постигане на целта. От една страна, през първото полугодие на 2012 г. огромен обем дългове, от които около половината са държавни, трябва да бъдат рефинансирани. От друга, срещата бодро прие, че ще се променят конституциите, а няма опозиция, която по вътрешнополитически съображения да не улови подадения удобен повод да скочи срещу съответното правителство и да направи всичко възможно, за да блокира процеса. Вероятността да се случат масови конституционни реформи, още повече в разумен срок, ми изглежда минимална.

Тук отново се проявява европейското упование в правната норма, въпреки че точно досегашният Пакт за стабилност беше грубо потъпкан, при това най-напред от Франция и Германия. Историята на ЕС показва, че държавите се лишават по-лесно от монетарен, отколкото от фискален суверенитет. Вторият се отстъпва само с бой, на малки порции и стъпки, под натиска на събитията.

А коя е причината за досегашните половинчати решения? Ако германският канцлер Ангела Меркел беше казала преди година и половина "Гърция фалира или я спасяваме масирано", кризата може би нямаше да достигне Италия? Може ли сега Меркел да натисне по-силно?

- Възможно е. Но в сегашната си форма и численост ЕС не може да взима бързо разумни решения. Ако приемем, че държавите от съюза живеят при демократичен режим, то те са подвластни на политическите си цикли и винаги ще има критичен брой ключови правителства, които действат с оглед на краткосрочни предизборни съображения.

Пренатягането спрямо длъжника в крайна сметка се оказва непродуктивно. Това е добре известно например от репарациите, наложени с Версайския мир, когато именно Германия беше потърпевша. Има граници, в който може да се упражнява натиск, даже от страна на Германия, дори по отношение на Гърция.

А как да се реши проблемът със страните, които имат постоянен търговски и бюджетен излишък като Германия? Те постоянно ще имат нуждата да рециклират свободните си пари в страни като Гърция и Италия. Сегашната монетарна политика няма как да реши тези проблеми. Един американски журналист писа във Foreign policy, че да накараш Германия да харчи повече (т.е. да си намали излишъка) и да загуби конкурентоспособност е все едно да кажете на Бразилия да излиза на футболния терен с 9 човека.

- Идеалният модел е създаването на федерален съюз, който организирано и според ясни правила да рециклира трансферите. Както това става в САЩ, т.е. в пълноценните парични унии, където има и пълноценен фискален съюз. Но малко са тези, които защитават гласно федерализма, т.е. някаква форма на наднационално управление. Какво да се прави - Европа е обрасла с национални истории.

Не сме ли свидетели на подмолното създаване на федерална държава?

- Донякъде. Но тя не е политическа цел, а елементи от нея идват на части, като неизбежност. Защото, ако го обявят публично, политиците не биха били избрани.

Само може би в България, в която местните политици са универсално недолюбвани.

- Федералната държава не решава проблема с качеството на политиците си. Решава един фискален проблем. Знае се кой печата парите, кой колко дълг може да издава и кой с колко може да се притече на помощ.

Ако няма бързо решение, това означава, че кризата с еврото ще продължи много дълго. Всъщност еврото валутата само за добрите времена ли е?

- Още преди въвеждането му, за потенциалните проблеми пред еврото говореха редица, особено американски икономисти. Очевидно е, че в момент на криза те се изострят, а за излизане от нея трябва да се мине през рестриктивни мерки.

Но ако ЕЦБ стане кредитор от последна инстанция за държавите? Много икономисти и политици твърдят, че САЩ не са в същата ситуация като Европа, само защото Фед може да печата пари.

- Понастоящем европейците и американците всъщност опитват да се лекуват от лекарството, поето в началото на кризата. То инжектира многото дълг, натрупан бързо под натиска на обстоятелствата през 2008-2009 г.

Статутът на ЕЦБ, който й забранява да монетизира държавен дълг не може да бъде променен открито. Но подмяната на правилата се случва в движение, без да се обявява. Това е още една от непоследователностите в ЕС – от една страна новият фискален съюз лансира "автоматични" и твърди фискални норми; от друга, централната банка, която е призвана да работи по близки до автоматичните правила е притискана да ги заобикаля.

Досега всички, включително инвеститорите, се кълняха, че монетизирането на публичните дългове е абсолютното зло, а днес пазарите очакват точно това. Който има да плаща, в това число и държавите, поглежда към този изход.

Отказът от монетарната ортодоксия е изкушение, старо колкото света, но емисията на пари не е решавала дългосрочните икономически проблеми. Последиците като инфлация или размиване на държавния дълг може още да не са се усетили, ала няма как да се разминат ако САЩ продължават същата политика. От гледище на растежа, устойчивостта и стабилността на глобалната икономика е задължително балансите да се сложат в ред.

Никой в България не казва, че резервите на нашата БНБ на практика се използват за спасяване на страните от еврозоната. Има много тупане в гърдите, че ние пари не даваме.

- Дори формално да не сме в еврозоната, през паричния съвет сме част от нея. Но желанието непрекъснато да бъдем в ситуация, в която само ще взимаме без да даваме е много силно. Представата на българските политици и общество за членство в Европейския съюз е представа за вечни реципиенти. Няма усещането, че страната ни е пълноправна част от съюза. Разширяването не премахна съществуващите преди него разделения – и мисловни и психологически.

Иначе с тупането в гърдите правителството стои по-добре от всяко предходно. Сумите, които се очаква държавите извън еврозоната да отделят за МВФ, предоставиха нов претекст. Пропускайки добра възможност да замълчи, финансовият министър тук съзря повод за театрална критика на глобалната политика на фонда и назидателно да го нахока. Напълно излишно, защото да държи под контрол бюджета, което засега в общи линии му се удава, е напълно достатъчно за незабележимата позиция на този български чиновник на световната сцена.

В началото на годината имаше доста съпротива срещу пакта "Евро плюс", който е в една или друга степен се преповатаря в предложения фискален съюз. Сега пък искаме да влизаме, дори с ентусиазъм, защото той бил клуба на отличниците.

- Членството да се представя като въпрос на избор е манипулативно. Определено не става дума за клуб на отличници – всички, с изключение на Великобритания, са вътре и няма как да бъде другояче. Да твърдиш или да се правиш, че проблемите на еврозоната не те засягат е несериозно.

Има ли живот извън еврото? Започва да се оформя, особено в левицата, тезата, че ако България остане малко по-дълго извън еврозонта, то ще може да води по-свободна политика и така икономиката да расте по-бързо.

- В ЕС живот извън еврото с положителност може да си позволи само Великобритания, която е световен финансов център. В Източна Европа, тези които през последните години на теория имаха "правото" да провеждат относително по-свободна парична политика, практически не можаха да се възползват от него. Във финансовата и паричната област не е възможно да водиш политика срещу течението. Дори за кратко.

Логиката, че чрез бюджетни дефицити икономиката тръгва нагоре, сега нагледно се опровергава. Ситуацията с дълга е в състояние да се променя изключително бързо. Особено в днешната ситуация, когато пазарите санкционират жестоко всеки, които изпуска фискалната дисциплина. Въпреки различната икономическа система, България от 80-те години на миналия век е добър пример. След 1984 г., когато за момент състоянието с дълга изглеждаше прилично, в рамките на две-три години страната влезе в необратима траектория на дългов капан. Успокоението, че сега сме с ниска задлъжнялост и за това можем да го увеличим, е опасно.

Идеята е, че без допълнителни ресурси, няма как да се направят толкова нужните реформи в областта на здравеопазването и образованието например.

- Нека приемем, че през седемте или осем години (2001 - 2008), през които влязоха доста инвестиции и беше отбелязан сносен икономически растеж, обществото ни направи онова, на което е способно в добри времена. Случилото се тогава дава мащаба и рамката, в която да се мисли "реформаторският потенциал" и в една следваща възходяща фаза на цикъла. Да се твърди, че ако отнякъде изведнъж пак дойдат пари, ситуацията коренно ще се промени, е наивно. Патосът на реформаторското говорене се повдига с кризите, под напрежение, за да угасне с променливи резултати. Нашите катаклизми от 1996-1997 г. са христоматиен случай.

Това звучи доста мрачно, това означава, че в България скоро нищо съществено няма да се случи.

- Аз вярвам на реално наблюдаваните, при това повтаряли се, живи експерименти. Големите промени у нас не са правени с вътрешна енергия. Те са тласкани отвън, когато вече ситуацията не позволява друго.

Не се ли завръща България към по-ранната си история? Отново в България има чувството, че бизнесът изцяло зависи от държавата. И за да направиш нещо, трябва да овладееш държавата, не да си силен на пазара.

- Не бих казал изцяло. Но е достатъчно, че тъй наречените обществени поръчки например се равняват на около 10% от БВП, което е съществено. А и през 2009-2010 г. се видя съвсем ясно, че когато държавата спре плащанията, изчезва голяма част от кислорода в икономиката: това също беше изразителен експеримент на живо. Да не говорим за секторите, които остават под пряк контрол на правителството, или за множеството начини да се упражнява косвено влияние върху бизнеса.

Настройката целият стопански живот да се върти около еврофондовете пък подхранва и без това дълбоката култура на зависимост от държавата. Европа е устроена по този начин, но в по-развитите икономики това не се усеща толкова колкото в България, където помощите тежат повече и системата става решаваща. Фондовете носят пари, но същевременно подмолно подкопават предприемаческия дух. Защото прекалено много стратегии започват да се градят не около пазарната конкуренция, а около конкуренцията на проекти, в която арбитър са бюрократи.

Всичко това напълно се вписва в магистралната линия на българската стопанска история, където капитализмът – и "първият", и "вторият", е неотделим от държавните ресурси. Сега те са подхранвани и отвън, но с това принципът на тяхното усвояване не става по-различен.

Профил

Познатите се шегуват с Румен Аврамов, че e един от малкото икономисти, които не дават прогнози, а когато се опитва да обясни някое събитие, то разказът обикновено се обхваща поне десетгодишен период. В момента Аврамов е програмен директор в Центъра за либерални стратегии, бил е икономически съветник на президента Желю Желев, член на управителния съвет на БНБ (1997 - 2002 г.), той е един от основателите на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, а преди това дълги години е работил в БАН. Под негова редакция излиза книгата на финансиста Стоян Бочев (1887 - 1968 г.)  "Капитализмът в България". Бочев вероятно най-добре успява да формулира културния проблем пред капитализма у нас - обществото не иска да го позволи, а самият капитал не може да излезе извън помощта на държавата. На практика държавата замества капитализма - нещо, което за жалост продължава и сега. Самият Аврамов е автор на "Стопанският ХХ век на България", "Комуналният капитализъм" и "Пари и дестабилизация" (вероятно най-доброто изследване на макроикономическата политика на комунистическия режим).

Само две седмици след приемането на последните мерки за спасяване на еврото – предложението за създаване на фискален съюз между страните членки на еврозоната, нещата не изглеждат много розови. Пазарите се поуспокоиха, но усещането е, че е това се дължи по-скоро на идващите празници.

- Най-общо, това, което стана на последната среща на върха в Брюксел (на 9 декември между лидерите на 27-те страни на ЕС, бел. ред.), беше стъпка в правилна посока. В решенията за т.нар. фискален съюз има по-ясна представа как да изглежда фискалното измерение на ЕС. Мерките са логични, доколкото се опитват (за втори път в течение на петнадесетина години) да направят принципите на фискалната политика по-адекватни на тези на монетарната, да отстранят конструктивния недъг на еврото. За да съществува, една монетарна система неизбежно трябва да има подходяща огледална фискална конструкция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Еврофондовете подкопават предприемаческия дух. Точно така. И са несекващ извор на корупция. Това е непазарно и високо корупционно явление у нас. Примери милион.

  • 2
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Четиво за всеки,който иска да разбере: ЗАЩО? КОЙ? КАК?

  • 3
    kalin_m avatar :-?
    kalin_m

    Това интервю трябва да бъде прочетено от поне 1000 пъти по толкова хора, колкото до момента са го прочели.

  • 4
    forumer avatar :-|
    forumer

    Хубаво интервю. С много истини в него.
    До момента, в който се започва с историческия детеминизъм.
    Какво да се прави - така е програмиран.

  • 5
    georgi2025 avatar :-|
    georgi2025

    Част от истината за икономиката е България, останалото е видимо за всички:
    As an employee of a Central Bank in Europe, part of European System of Central Banks I was implanted with something like hearing apparatus, that transmits on a particular frequency wirelessly and allows mind control. There was an attempt to be bribed and threatened as ECB and the European Commission refuse to reply my complaints. The idea is that western capital should be supported by regulators in banking and telecommunication as well as create a housing, credit and equity bubble with the knowledge and participation of the Central Bankers, which cost the country no less than 20 billions! Many of the Central Bankers studied at Soros CEU, who is thus related with ECB and EC. This is an obvious connection of ECB with particular capitalists so one should know what is the transparency and the accountability of ECB?
    Involved "people" here: http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/

  • 6
    loeffel avatar :-|
    Gouverneur général

    Българския "капитализъм" е: 1944 -1968 г ранен социализъм, 1968 -1989 г. развит социализъм, 1989 -2012 г. разпасан социализъм. Дано 2012 г. да е истинския край на социализма.

  • 7
    stgj1257 avatar :-|
    Лукчо

    Страхотно интервю с един много мъдър човек. За мен той е истински аристократ на духа. Дано четем по-често текстове от него в "Капитал".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK