През изминалата година българските съдилища са разгледали над 600 хиляди дела. По тях са работили близо 2000 съдии, съдебни заседатели, съдебни секретари и деловодители. Между кориците на всяка папка независимо дали е бяла (административно дело), червена (наказателно) или зелена (гражданско) е заклещена поне една човешка съдба.
"Не мога да се сетя, последно време предимно плачем", "На мен не ми се явяват и си говоря сама в залатa" - така отговориха част от съдиите, прокурорите и адвокатите, когато ги помолихме да споделят смешни случки от своята съдебна практика. С ясното съзнание, че правосъдието е съвсем сериозно нещо, а подигравката с него - крайно неуместна, публикуваме техните истински истории. От уважение към върховенството на закона, страните в процеса и самите магистрати няма да разкрием имената, съдилищата и делата, по които са се случили.
***
-Съдът не ви вярва. Съдът е пил ракия от бутилка "Джони Уокър".
***
Гражданско дело за делба на една нивичка между две сестри. Люта битка и взаимна ненавист. За да се опита да ги спогоди, съдията им казва: "Вземете да се разберете коя да вземе нивата, сестри сте, срамота е! Защото, ако не се разберете, държавата ще я вземе" и обявява делото за решаване (според действащото към онзи момент законодателство, ако не се постигне спогодба, имотът се продава, а парите се разделят между страните.) След няколко дни една от сестрите влиза в кабинета на съдията и му казва: "Г-н съдия, аз много мислих върху вашите думи. Нека нивата я вземе държавата!"
***
Съдът, безпомощен да спре лавината от въпроси, минава в контраатака: "А вие като се женихте, тогава мен питахте ли ме?" Мъжът се успокоява веднага и кротко признава: "Вярно, не съм те питал."
***
Дело се отлага за пореден път. Причината - нередовно призоваване на една от страните. Призовката е била адресирана или до бул. "Княз Борис ІІІ", или до ул. "Цар Борис І". След поредната грешка призовкарят връща невръчената призовка на съда със саморъчно написано от него обяснение: "Адресът е неточен. Князът е първи, а царят - трети. Научете го най-накрая."
***
Подсъдим за шофиране в нетрезво състояние отговаря на въпроси на съда.Подсъдимият, поглежда съдебният състав с почуда: "Да бях знаел, че сте такива, да ви донеса..."
***
Наказателно дело е към края си. Съдът дава последна дума на подсъдимия. Той явно не разбира какво трябва да направи. Магистратите уточняват: "Кажете какво искате от съда?" Явно невярващ на случващото се, той отговаря с въпрос: "А вие какво давате?"
***
Начало на съдебно заседание. Съдът снема самоличност на подсъдимия: име, професия, дата на раждане. - Къде сте роден?- Не много добро.
***
Дело се отлага, защото ключов свидетел не идва на заседанието. Съдията се подготвя за следващия казус. В този момент в залата влиза задъхан свидетелят от предходното дело. Следва кратък диалог: - Съжалявам, господин съдия, но колата ми се развали.- Петстотин и десет лева. Преди малко съдът ви глоби.
***
Наказателно дело за изнасилване. Прокурорът чете обвинителния акт. В него се казва, че подсъдимият се е съвокуплил с пострадалата, без нейно съгласие, използвайки сила и заплашване и т.н.Съдът: "За това, че сте се съвокуплил..."
Подсъдимият: "Какво да съм си купИл, аз съм безработен, нищо не мога да си купя."
През изминалата година българските съдилища са разгледали над 600 хиляди дела. По тях са работили близо 2000 съдии, съдебни заседатели, съдебни секретари и деловодители. Между кориците на всяка папка независимо дали е бяла (административно дело), червена (наказателно) или зелена (гражданско) е заклещена поне една човешка съдба.
"Не мога да се сетя, последно време предимно плачем", "На мен не ми се явяват и си говоря сама в залатa" - така отговориха част от съдиите, прокурорите и адвокатите, когато ги помолихме да споделят смешни случки от своята съдебна практика. С ясното съзнание, че правосъдието е съвсем сериозно нещо, а подигравката с него - крайно неуместна, публикуваме техните истински истории. От уважение към върховенството на закона, страните в процеса и самите магистрати няма да разкрием имената, съдилищата и делата, по които са се случили.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Разсмях се със сълзи на тези "съдебни" истории.
Да сте живи и здрави!
Не ми е смешно.Като гледам какво става -ми е мъчно за България,за измъченият народ.Бог да пази България.
Подобрихте ми настроението, да сте живи и здрави!
Винаги има нужда от малко смях. Браво.
Трябва да кажа, че призовкарят, който вероятно не е високообразован човек, защото за да разнасяш писма не се изисква кой знае какво образование, е велик! Особено ако наистина е написал: "... научете го най-после!".
600 000 дела, 2 000 съдии, това прави по малко над едно дело на ден на съдия. За един ден съдията трябва да изчете всички доказателства по едно дело, да призове нужните лица, да се занимае с цялата административна дейност, да проведе самото дело и да наложи присъда. Чакай ти ефективност от съда..
-Как разбрахте, че е водка?
-Ами, пишеше си на бутилката.
-Но вие пихте ли от нея?
-Не, не съм пил, но то пишеше.
-Съдът не ви вярва. Съдът е пил ракия от бутилка "Джони Уокър".
Еб*м ви и съда. Да не е част от защитата на тоя, дето е пил?
До коментар [#7] от "Imaginary Friend":
Съда установява факти. Нали при обжалване присъдата може да падне защото не е установено със сигурност, че в бутилката е имало водка..
Призовчика е много прав, как да разбере дали е сбъркан цар със княз или първи с трети ?