С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 23 дек 2011, 15:16, 8039 прочитания

Дрън-дрън, уважаеми сънародници

Политическите речи по празниците са скучен анахронизъм. А какво всъщност трябва да ни казват?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Скъпи сънародници,
Събрали сме се тук, за да отбележим…",
 
От радиото в колата прозвучава глас с възрожденски патос. Той е на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която открива тържествената заря-проверка в Пловдив по случай честването на 126 години от Съединението на България.
 
Датата е 6 септември и както много други "сънародници" пътуваме обратно към София, след като сме прекарали няколкото почивни дни в компанията на семейството и приятелите си. Разбираемо, сме леко изморени. Гласът от радиото обаче упорито се опитва да ни приобщи към площадната романтика с патриотичен плам и високопарни слова, които правят преглед на миналото.
 
"…преди още да е отминало опиянението от Освобождението, българите се сблъскват с императивите на големия свят, в който искат да влязат",
 
продължава откритият урок по история за 5-и клас. Разбира се, оцветен от затрогващи метафори за "горчилката от разделението", "разпокъсаността на тялото на народа", "глухия тътен на промяната"  и "мълчаливата подкрепа на българския княз" (добър евфемизъм за нищоправене, усмихваме се тук – бел. ред.). За да се стигне до фундаменталния извод, че: "Съединението съединява, единява българския народ." Който после председателят на Народното събрание повтаря още няколко пъти не за друго, а за да подчертае, че "единението не е просто дума", а "висша увереност, че пътят можем да извървим само заедно – всички професии, всички слоеве, всички етноси, млади и стари. Всички българи."
(И тогава ни прозвуча неубедително, но днес, от разстоянието на събитията след Катуница, ни се струва нелепо.)

Финалното "Да живей България" на Цецка Цачева вече удавихме в тъжен цинизъм. Може би, ако бяхме на площада в Пловдив, щяхме да усетим тържествеността на момента. От радиото обаче звучеше кухо. Безсмислена върволица от думи. Празничен спам, който следващият път ще оставим на mute. Като новогодишната реч на президента, която от години сме отвикнали да слушаме, но пък по нея много хора разбират, че часовникът е ударил полунощ и е време за хора и прегръдки.
 
По принцип задачата на подобни обръщения към нацията би следвало да е да създават усещане за общност. Да ни припомнят каузите, които ни свързват и ни дават смисъл да живеем заедно. Знамената и гербовете на миналото отдавна не са достатъчна причина.


Но пък се развяват демонстративно на всеки официален празник. И тъкмо вкопчването в тях ни открива най-очевидния проблем – че нямаме обща цел и посока.  Езикът на политиците ни е празен от съдържание. Защото няма какво да назовава. Той е неубедителната боя върху паравана, който скрива истинските действия на политиците от нас, хората, които финансираме дейността им.

"В едно огнено кълбо има всичко",

казва в друго свое слово председателят на Народното събрание Цецка Цачева на събор-поклонение в Оборище по повод годишнина от Априлското въстание. Като всъщност отправя към светлината от фенерите на революционерите, събрали се на поляната, за да подготвят революцията. И Цачева открива в тези светли снопове и "героизъм, и предателство, и смелост, и корист... вяра, себеотдаване... сливане на всенародния порив с едноличната воля на вожда…".



Ако последваме метафората, и политическите речи на празници са огнено кълбо, в което има всичко – и сватбарски патриотизъм, и европейски блянове, и поезия, и клетви в ценностите на демокрацията… Но както отбелязва президентът Георги Първанов в едно от традиционните си обръщения си в навечерието на 1 януари 2008: "Богатата новогодишна трапеза не може да прикрива проблемите."

Според експерт по писане на публични речи, който пожела да остане неназован, речите по официални празници би следвало да са кратки, високопарни и с чувство за хумор. "Нашите политици и посланици не правят това, защото обичат да слушат гласа си и когато им се удаде възможност да бъдат високопарни, не могат да се спрат. И по дефиниция нямат чувството за хумор", отсича още той. Е, изказванията им и сега предизвикват усмивки, но те едва ли са търсени (виж каретата, събиращи най-доброто от речите).
 
А освен това всяко следващо слово звучи като досадно дежа вю. Дори и да се произнася от различни политици. Така например специалистът по писане на речи д-р Георги Петков открива едни и същи повтарящи се мотиви в новогодишните приветствия от 1945 г. насам. Той цитира слово на Георги Димитров от същата година: "България ще намери своето подобаващо место в семейството на свободните демократични нации." Продължава с извадка от изказване на Тодор Живков от 1987 г., че "сега е велик исторически шанс за всички нас и трябва да превърнем историческия шанс в реални дела". През 1998 г. Петър Стоянов благодари на българите, че "помогнахте да видим страната ни в перспективата на новия век". А през 2006 г. Георги Първанов обявява 2007-а г. за "българския звезден миг. Миг, в който ще прелистим не просто поредната година в нашия календар, а ще преминем една граница, един исторически вододел. От утре ние влизаме в Европейския съюз с нашия език и азбука".
 
Георги Казаков, доктор по "История и теория на културата" и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", пък намира следния парадокс в публичните изяви на представителите на държавните институции по празници – че от речите им се очаква да направят политиката по-видима, докато всъщност тя не би трябвало да присъства на подобни тържества. "В цивилизования свят по време на празници политиците са по-скоро в почивка като обикновените граждани. В България те се опитват да влязат в къщите на хората тъкмо тогава", обръща внимание той. И продължава: "Опитват се да станат част от някаква народна радост, за да добият легитимност. Когато нямат кога да влязат вкъщи и когато нямат енергията да го направят по друг начин, избират този странен път." Правенето на политика по време на празници си има ясна предистория - напомня за времената на социализма и затвърждава руско-съветския патент.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бъззз... 2 Бъззз...

Компилация от най-безсмислените класации през годината

23 дек 2011, 6356 прочитания

Скъпи Сън-аеробници! 7 Скъпи Сън-аеробници!

Новогодишно обръщение на Светльо Витков към нацията

23 дек 2011, 6160 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Spam" Затваряне
Темида може да се смее

Няколко истински истории от съдебните зали

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10