Дрън-дрън, уважаеми сънародници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дрън-дрън, уважаеми сънародници

Цецка Цачева и Георги Първанов най-често следва да се изказват на официални празници по протокол

Дрън-дрън, уважаеми сънародници

Политическите речи по празниците са скучен анахронизъм. А какво всъщност трябва да ни казват?

Люба Йорданова, Зорница Стоилова
8279 прочитания

Цецка Цачева и Георги Първанов най-често следва да се изказват на официални празници по протокол

© Георги Кожухаров


"Скъпи сънародници,

Събрали сме се тук, за да отбележим…",  

От радиото в колата прозвучава глас с възрожденски патос. Той е на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която открива тържествената заря-проверка в Пловдив по случай честването на 126 години от Съединението на България.

Датата е 6 септември и както много други "сънародници" пътуваме обратно към София, след като сме прекарали няколкото почивни дни в компанията на семейството и приятелите си. Разбираемо, сме леко изморени. Гласът от радиото обаче упорито се опитва да ни приобщи към площадната романтика с патриотичен плам и високопарни слова, които правят преглед на миналото.

"…преди още да е отминало опиянението от Освобождението, българите се сблъскват с императивите на големия свят, в който искат да влязат",

  продължава откритият урок по история за 5-и клас. Разбира се, оцветен от затрогващи метафори за "горчилката от разделението", "разпокъсаността на тялото на народа", "глухия тътен на промяната"  и "мълчаливата подкрепа на българския княз" (добър евфемизъм за нищоправене, усмихваме се тук – бел. ред.). За да се стигне до фундаменталния извод, че: "Съединението съединява, единява българския народ." Който после председателят на Народното събрание повтаря още няколко пъти не за друго, а за да подчертае, че "единението не е просто дума", а "висша увереност, че пътят можем да извървим само заедно – всички професии, всички слоеве, всички етноси, млади и стари. Всички българи."

(И тогава ни прозвуча неубедително, но днес, от разстоянието на събитията след Катуница, ни се струва нелепо.)

Финалното "Да живей България" на Цецка Цачева вече удавихме в тъжен цинизъм. Може би, ако бяхме на площада в Пловдив, щяхме да усетим тържествеността на момента. От радиото обаче звучеше кухо. Безсмислена върволица от думи. Празничен спам, който следващият път ще оставим на mute. Като новогодишната реч на президента, която от години сме отвикнали да слушаме, но пък по нея много хора разбират, че часовникът е ударил полунощ и е време за хора и прегръдки.

По принцип задачата на подобни обръщения към нацията би следвало да е да създават усещане за общност. Да ни припомнят каузите, които ни свързват и ни дават смисъл да живеем заедно. Знамената и гербовете на миналото отдавна не са достатъчна причина.

Но пък се развяват демонстративно на всеки официален празник. И тъкмо вкопчването в тях ни открива най-очевидния проблем – че нямаме обща цел и посока.  Езикът на политиците ни е празен от съдържание. Защото няма какво да назовава. Той е неубедителната боя върху паравана, който скрива истинските действия на политиците от нас, хората, които финансираме дейността им.

"В едно огнено кълбо има всичко",

казва в друго свое слово председателят на Народното събрание Цецка Цачева на събор-поклонение в Оборище по повод годишнина от Априлското въстание. Като всъщност отправя към светлината от фенерите на революционерите, събрали се на поляната, за да подготвят революцията. И Цачева открива в тези светли снопове и "героизъм, и предателство, и смелост, и корист... вяра, себеотдаване... сливане на всенародния порив с едноличната воля на вожда…".

Ако последваме метафората, и политическите речи на празници са огнено кълбо, в което има всичко – и сватбарски патриотизъм, и европейски блянове, и поезия, и клетви в ценностите на демокрацията… Но както отбелязва президентът Георги Първанов в едно от традиционните си обръщения си в навечерието на 1 януари 2008: "Богатата новогодишна трапеза не може да прикрива проблемите."

Според експерт по писане на публични речи, който пожела да остане неназован, речите по официални празници би следвало да са кратки, високопарни и с чувство за хумор. "Нашите политици и посланици не правят това, защото обичат да слушат гласа си и когато им се удаде възможност да бъдат високопарни, не могат да се спрат. И по дефиниция нямат чувството за хумор", отсича още той. Е, изказванията им и сега предизвикват усмивки, но те едва ли са търсени (виж каретата, събиращи най-доброто от речите).

А освен това всяко следващо слово звучи като досадно дежа вю. Дори и да се произнася от различни политици. Така например специалистът по писане на речи д-р Георги Петков открива едни и същи повтарящи се мотиви в новогодишните приветствия от 1945 г. насам. Той цитира слово на Георги Димитров от същата година: "България ще намери своето подобаващо место в семейството на свободните демократични нации." Продължава с извадка от изказване на Тодор Живков от 1987 г., че "сега е велик исторически шанс за всички нас и трябва да превърнем историческия шанс в реални дела". През 1998 г. Петър Стоянов благодари на българите, че "помогнахте да видим страната ни в перспективата на новия век". А през 2006 г. Георги Първанов обявява 2007-а г. за "българския звезден миг. Миг, в който ще прелистим не просто поредната година в нашия календар, а ще преминем една граница, един исторически вододел. От утре ние влизаме в Европейския съюз с нашия език и азбука".

Георги Казаков, доктор по "История и теория на културата" и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", пък намира следния парадокс в публичните изяви на представителите на държавните институции по празници – че от речите им се очаква да направят политиката по-видима, докато всъщност тя не би трябвало да присъства на подобни тържества. "В цивилизования свят по време на празници политиците са по-скоро в почивка като обикновените граждани. В България те се опитват да влязат в къщите на хората тъкмо тогава", обръща внимание той. И продължава: "Опитват се да станат част от някаква народна радост, за да добият легитимност. Когато нямат кога да влязат вкъщи и когато нямат енергията да го направят по друг начин, избират този странен път." Правенето на политика по време на празници си има ясна предистория - напомня за времената на социализма и затвърждава руско-съветския патент.

"За да пребъде България"

е един от най-често използваните изрази от президента Георги Първанов в новогодишните му приветствия. Овен че звучат архаично, клишетата, които пълнят речите на българските политици, не казват нищо и няма как да вдъхновят слушащите ги за каквото и да е.

А можеше да бъде много по-различно. Тържествените речи имат своето място, но щеше да е много по-добре, ако посланията са обърнати напред, вместо да се ровят в миналото. Да очертават важните приоритети пред държавата, вместо да повтарят клиширани фрази или да задълбават в политически спорове.

"Речите са елемент, който трябва да изгради общността между гражданите и техните лидери", коментира Георги Казаков. Това ще помогне на колективната принадлежност, ще напомни на хората, че са част от нещо по-голямо. Всъщност това е пътят и към по-голяма политическа ангажираност, защото според Казаков "политиката се появява там, където има общност с общ план и проект, в който лидерите и гражданите участват активно". "При нас политиците не произвеждат нито план, нито общност", е тъжният извод на историка.

Казаков не вижда проблем в това миналото също да присъства в тържествените речи на политиците. Поставя обаче едно условие - "но не защото е славно, а защото от него общността трябва да прави изводи". Идеята е миналото да вдъхнови съвременността, хората да направят връзката между събитията. Не просто да изреждаме големите победи на българските царе, а да помислим как може да постигнем някакъв прогрес сега.

"Ако искаме да спечелим бъдещето, трябва да спечелим и състезанието да образоваме нашите деца. Помислете само. В следващите десет години близо половината от нашите работни места ще изискват по-високо от гимназиалното образование. И въпреки това една четвърт от учениците ни дори не завършват гимназия. Качеството на обучението ни по математика и природни науки изостава в сравнение с това в много други страни... Така че въпросът е дали всички ние сме готови да направим необходимото, за да дадем на всяко дете шанс да успее." Тезите в това изказване спокойно могат да важат и за България. Изказани са обаче не от български политик, а от американския президент в традиционното му обръщение към нацията в началото на 2011 г. Речта му се върти около прогреса и стъпките към него, около конкуренцията с други нации и конкретни цели на САЩ. Барак Обама назовава истинските проблеми на страната си без страх, че ще "урони престижа на държавата", но гледа и напред и говори за конкретни решения. Да си спомняте подобно послание от български политик?

Доц. Николай Слатински, специалист по национална сигурност и бивш съветник на Георги Първанов, преди няколко години е направил анализ на новогодишните слова на президентите на десетина държави. Изводът му е, че всички те говорят за общи и важни ценности, за каузи, зад които обществото да застане и които трябва да свързват гражданите. И един малък, но съществен детайл - обръщат се към хората по обяд на предишния или следващия ден и не занимават гражданите със себе си в 12 без 5 в новогодишната нощ. С изключение, разбира се, на руските политици, от които очевидно черпим идеи.

"Единственият начин, по който президентската институция може да е полезна в този си вид на страната, е да вижда визията - не 2004 и 2007, а 2014 и 2027", коментира Слатински. Според него българският президент има много малко правомощия, но едно от важните от тях е обръщението към нацията. Това всъщност е неговият инструмент да говори с обществото и да казва важните проблеми. Може да го използва обаче само ако чрез него рисува някаква стратегия за бъдещето на страната. Както казва самият Първанов: "нужни са ни не лъскави, чупливи, крехки прогнози, които като новогодишни играчки вадим за празника, а после скатаваме в раклата".

Как се пишат речите

По протокол публичните речи на официални празници се съгласуват между Народното събрание (НС), президентството и Министерския съвет и техните представители се разбират кой къде и за какво говори. "Субективно е кой е по-активен - дали председателят на парламента или държавният глава", коментира пред "Капитал" директорът на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" в НС Христо Краевски.

Той обясни, че в институцията няма специалист, който да е посветен само на писането на речи, но цялата публична комуникация минава през пресцентъра. Самият Краевски координира тезите и посланията на речите, а в някои случаи предлага текст и редактира. Практиката обикновено е позициите да се консултират със специалисти в съответната област, например с историк, ако словото е по повод историческо събитие.

Крайното сглобяване на речта обаче се прави от председателя на Народното събрание, като той сам избира върху какво да постави акцент. Така например Христо Краевски обясни, че не случайно Цецка Цачева е решила да наблегне върху "единението" в своето обръщение по повод Съединението – за да подчертае, че има ценности, които са над предизборната кампания, която по това време тъкмо набираше скорост.

Според него е от ключово значение в подобно слово да се съобрази цялостната комуникационна ситуация. В противен случай посланието увисва. Основни фактори са аудиторията и мястото на произнасянето. Той дава пример с честванията на връх Шипка, които по думите му предполагат по-емоционално обръщение към тези, които са си направили труда да извървят пътя до върха. 

От пресцентъра на президентството обясниха накратко, че конкретно за новогодишното приветствие екипът на Георги Първанов прави преглед на това какво се е случило през годината и избира основните теми за обществото. Задължителни елементи в речта са оценката на миналата година и пожеланията за следващата. Целта е посланията да бъдат ясно артикулирани и достъпно представени.

Христо Краевски казва, че писането на политически речи по подобни събития е сложно занимание. По думите му няма как в тях да се избегне възрожденският патос, защото такава е призмата, през която гледаме на историята си по принцип. Сред задачите, които изпълнява едно такова слово, обикновено е и да "погали самочувствието и гордостта на града - домакин на събитието", както и да се припомнят коректно и без идеологическо оцветяване историческите факти.

Но както признава самият Краевски: "Голямото изпитание пред държавниците в епохата на интернет и Twitter културата е дали тази патетична историческа интерпретация на събитията и фактите от миналото може успешно да адресира младото поколение".

Стихията на свободата



Председателят на Народното събрание Цецка Цачева за важните исторически събития

Съединението

- "На Берлинския конгрес, още несъздадена, новата българска държава получава първия си урок: светът е голям, нищо не идва даром."

- "Целият народ живее с усещането, че тялото му е разпокъсано."

- "Така Съединението се превръща в един всенароден и всебългарски акт."

- "Демократичността, проявила се още през  Възраждането, в Съединението се затвърждава като важен белег за българския характер."

Априлското въстание

- "Има места и дати в националната ни памет, при чието само споменаване нещо трепва в душата на българина."

- "С дълбока почит, с преклонение и вечна признателност, но и с основателно самочувствие тук, в Панагюрище, ние можем да заявим, че България изначално се намира в духовното, културното и историческото пространство на Европа."

- "В историческата памет и карта на България има много свети места, увенчани със славата на победни исторически битки или белязани с трагичния знак на погрома... Те символизират принадлежността ни към високите стремления и идеи на европейската цивилизация и препотвърждават уникалността ни като народ."

- "Къде другаде, ако не тук, трябва да си дадем сметка, че всяко голямо и съдбовно дело, всяко грандиозно историческо предизвикателство ще срещат съпротивата и неприязънта на статуквото, ще се сблъскват с предателствата на дребните души."

2 юни

- "Какво друго освен вяра в достойнството на народа издават мислите на Ботев, че когато е свободен, той, българският народ – на равна нога с другите народи – ще тръгне по пътя на прогреса, ще развие своите народни, т.е. своите демократични начала."

- "Нека се запитаме днес, нека се запитаме утре, неподвижни и мълчаливи сред воя на сирените: а ние какво бъдеще искаме, какво бъдеще градим?"

- "Единството ни, драги сънародници, е без алтернатива."



Независимостта



- "В зората на XXI век е още по-ясно, че независимостта е сред жизненоважните характеристики на съвременната държава."

- "Независимостта е тази, която придава реална плътност на модерния възглед за европейска общност. Само истински независими държави могат да градят мощен Европейски съюз."

- "Отхвърлени са несправедливите ограничения, наложени от Берлинския конгрес. Дръзко, решително, непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, с акта на Независимостта е защитено достойнството ни."

- "Защото, драги сънародници, независимо от трудностите, които срещаме по своя път, блясъкът на събитията отпреди 101 години ще озарява през векове напред надеждите и самочувствието на българския народ."

- "Провъзгласяването на Независимостта дава законова рамка на стихията на свободата."

Българският звезден миг

Из новогодишните приветствия на президента Георги Първанов 

- "Когато си пожелаваме крепко здраве, нека не забравяме, че то не може да е просто късмет от ритуалната пита, а трябва да е първа грижа, приоритет за онези, които сме призвани по волята на народа да ръководим държавните дела."

- "Новогодишната нощ ни изпълва с радостни очаквания и добри чувства. Иска ми се да вярвам, че ще запазим и пренесем напред тази добросърдечност, която като дебелите преспи на януарския сняг ще покрие грубостта, озлоблението, враждебността. И тогава може би няма да гледат на нас като на най-тъжното място на света."

- "Нужни са ни не лъскави, чупливи, крехки прогнози, които като новогодишни играчки вадим за празника, а после скатаваме в раклата. Коледните чудеса ще останат в приказките, а нас ни чакат много проблеми, които трябва да преодоляваме с воля, характер и общи усилия."

- "И ако искаме да сме нация с перспектива, трябва да инвестираме в труда на онези, които сега реално съзиждат."

- "Постигнатото от нас, българите, обаче не беше получено като късмет от новогодишната баница."

- "Зная, драги съотечественици, че край всички вас празничната обстановка се допълва от някои от най-ярките й символи - питата с парата, баницата с късмети, елхата – символи на новото начало, на живота... Има място за всички ни на българското хоро, което ще се извие след малко като още един символ - на неделимата ни общност, на общата ни сила."

- "Броени минути ни делят от 2007-а година. От българския звезден миг. Миг, в който ще прелистим не просто поредната година в нашия календар, а ще преминем една граница, един исторически вододел."

- "Европейското членство не ни бе дадено даром - като подарък под коледната елха. Много поколения българи - от светите братя Кирил и Методий, през патриарх Евтимий и отец Паисий та чак до днес - всички те с мисъл и дело направиха възможен този миг. За да си добие, както беше казал Апостола, първата чест и слава нашето мило Отечество българско, за да бъдем и ние равни с другите европейски народи."

- "Не бих могъл да изброя всички ярки прояви, които доказват, че в България има почва, че у нас се гради едно солидарно общество."

"Скъпи сънародници,

Събрали сме се тук, за да отбележим…",

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    the8 avatar :-|
    The 8


    Ми ... добра статия! Добри мнения из вътре... Дано през 2012 да е само по-добре в "Капитал", а да си пожелаем и в "Дневник"


  • 2
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Българските политици са възприемани като твърде "преходни", а се опитват да ни занимават с непреходното. Мислите ли, че синът ми, който работи в голяма компания, се интересува от приоритетите в речите на Цецка Цачева? А и от самата нея...
    Нацията (много остаряло понятие) е твърде апатизирана. Високопарните слова на политиците са по-скоро чесане на егото и словесни битки с политическите противници, откото обръщения към нацията.
    След емблематичното "За Бога, братя, не купувайте!" на Д.Попов спомняте ли си политик да се е обърнал към народа искрено? Да ви е призовал политик в кризата да купувате целенасочено български стоки, за да подпомагате иконоимиката в родината?
    А и как да го повярвате, след като МВР, например, парчи 1,5 млн от данъците ви, за да си купи къщичка (50 м2) и двор (700 м?) насред София за куриерската си служба? ! Нямат ли достатъчно пустеещ сграден фонд?
    Аз не им вярвам и не ги слушам. А вие - както прецените...

  • 3
    chitatel_456 avatar :-P
    chitatel_456

    "Георги Казаков, доктор по "История и теория на културата" и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" - грешка, не е доктор а магистър, само преподавател е.

  • 4
    tomysbg avatar :-|
    невалиден

    като си ги избирате,слушайте си ги!

  • 5
    vasibor avatar :-P
    vasibor

    Егасимо и държавата...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK