Надежда и други опасни стремежи*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Надежда и други опасни стремежи*

Джумана Хадат

Надежда и други опасни стремежи*

Представителките на арабската женска литература разчупват клишетата за жените в региона

Весислава Антонова
9490 прочитания

Джумана Хадат


За арабската жена има много клишета. Покорно скрита зад бурка или чадор, изглежда, че тя няма сили да се бори с догмите на исляма. Но това е само на пръв поглед. Представителките на арабската женска литература правят на пух и прах покорството, срамежливостта и послушанието. Те дават надежда, че разчупването на модела може да започне през книгите и журналистиката.

В България почти няма преведени книги от големите имена на арабската женска литература. Тук все още не са известни произведения на Джумана Хадат, Лейла Лалами и Фатима Мерниси. Важни имена не само заради таланта да пишат, но и заради позицията и опитите да променят нещата в обществото, в което живеят.

* Заглавието е по едноименната книга с разкази на мароканската писателка Лейла Лалами, която послужи като вдъхновение за този текст.

Преди известно време любопитството ме заведе на сайта http://arabwomenwriters.com/. По късно имах щастието макар и онлайн да се запозная със създателката на му Нахла Хануун.

Нахла Хануун

Представя себе си като египетско-канадски компютърен инженер. Въпреки че е египтянка, живее и работи в Саудитска Арабия. Майка е на три деца, но това не я спира, когато преди години решава да напусне дома си в Кайро, за да учи в Канада. Прекарва по-голямата част от времето си в четене и това я превръща в истински почитател на арабските жени писатели. Така през 2010 г. Нахла решава да създаде сайта arabwomenwriters. "Исках да окуража и да уважа тези невероятни жени и да помогна на изследователите и читателите с интереси към тяхната работата. Вярвам, че текстовете им имат силата да променят нашето общество", обяснява тя. Според нея за арабските жени има много клишета и техните книги и идеите, изложени в тях, най-добре ги разбиват. "В книгите си тези писателки са много искрени, воюват с догмите и се опитват да пречупят обществото. Затова за мен са много ценни", обяснява интереса си Хануун.

Любимата и писателка и колумнист в Guardian е египтянката Ахдаф Суейф. Тази година на панаира на книгата в Единбург тя бе модератор на кръгла маса "Трябва ли литературата да бъде политическа". Преди Хануун да създаде сайта за арабските писателки, прави сайт на Суейф и дълго време го поддържа и редактира. Поддържа и уебстраницата на PALFEST - годишен палестински литературен фестивал.

Сайтът в момента има информация за почти 200 арабски писатели и продължава да расте. Своеобразната онлайн енциклопедия на жените писателки от арабския свят е разделена най-общо на три категории. Първият раздел в нея е за пионерите на арабската женска литература, вторият е посветен на съвременното изкуство, а третият на сега прохождащите млади писатели. Сайтът е само на английски, но Нахла Хануун планира да създаде огледално копие на целия портал на арабски език. Иска й се уебстраницата да се превърне в полезно място за издатели, писатели, преподаватели, студенти и читатели.

През май 2011 е поканена да присъства на панаира на книгата в Прага, по време на който има специални дни, посветени на арабските писатели.

Споделя ми, че иска в сайта да публикува и интервюта с някои автори. Освен страстен читател самата Нахла е жена с позиция.

Компютърният инженер Нахла Хануун:

Срещате ли трудности в работата и ежедневието си само защото сте жена?

- И да, и не. Благодарение на двамата ми прекрасни родители никога не ми се е случвало полът да е основа за дискриминация. Не беше разрешено да се правят определени неща, но това бе, защото подобно поведение е грешно. Саудитскоарабската компания, за която моят съпруг и аз работим, третира по различен начин жените и мъжете. Но е важно да подчертая, че генералната линия, допринесла за тази несправедливост, беше изцяло въведена от американците, които стопанисваха компанията години наред, преди тя да бъде национализирана. Така че не мога да обвинявам просто арабската традиция за тази ситуация.

Арабската революция подобри ли положението с правата на жените или влоши ситуацията?

- В случая на Египет е изключително трудно за всекиго да предвиди как промените, които започнаха през януари 2011, ще окажат влияние върху правата на жените. Няколко развития насочват към влошаване, но това, което държи мен и други като мен изпълнени с надежда, е, че египтяните и в частност египетските жени се промениха. Те разбиха бариерата на страх и мълчание. Аз не мисля, че те ще позволят нов режим, дори и добре организиран от "Мюсюлмански братя", да ги потъпква отново.

Най-популярното обяснение на революциите е, че младите хора са надигнали глас срещу дългогодишната диктатура. Сред тези млади хора колко силен беше гласът на жените?

- Единственият отговор на протестите срещу Мубарак беше жестокостта и заплахите. Това означава, че повечето момичета и жени бяха твърде уплашени или не им бе позволено да участват, за да се избегне да бъдат изложени (в смисъл оставени без защита - бел. прев.) в "срамна" ситуация. След януари същите тези техники се запазиха. Но разликата, както казах в предния ми отговор, е, че след последвалите инциденти на сексуални заплахи или крайно насилие (тестове за девственост, насилие и сексуална заплаха срещу момичетата в Тахрир) момичетата и жените продължиха да се завръщат все по-многобройни и организираха сами женски протести в подкрепа на жертвите. Но има протести, в които степента на опасност е голяма, и тогава броят на жените е малък.

С какво е свързана най-голямата ви надежда и с какво - най-големият ви страх след началото на арабските революции?

- Най-доброто, което се случи, е, че вече има по-голяма свободата на изказване на мнение. А най-лошото е осъзнаването колко плашещи са някои от тези мнения. Моята най-голяма надежда е, че след като всички мнения са изказани открито, раните и болките от тях ще се преодолеят бързо и всички египтяни ще намерят път да съществуват съвместно на основата на гражданство, което ни свързва отпреди хиляди години.

Ако можехте да промените бързо нещо, свързано с положението на жените в арабския свят, кое би било то?

- Това е труден въпрос. Жените и децата са на дъното на пирамидата на несправедливостта. Вярвам, че основаването на по-демократична и чиста политическа и социална система ще помогне да се подобри животът им.

Европа говори със страх за възраждането на политическия ислям. Той заплаха ли е за вас или възможност?

- Страхът на Европа частично произхожда от незнанието. Когато не се съгласява с политическия ислям, обвинява исляма, а не политиците. Вярвам, че крайнодесният екстремен капитализъм, който се крие зад политическия ислям, е заплаха и няма общо с истинския ислям, в който аз вярвам. Просто е примамваща марка, използвана да заблуждава онези, които са водени от емоции, а не от разума, и лесен способ да се обезкуражи опозицията, повтаряйки обвинения в ерес. Освен това го виждам и като възможност. Египтяните, които подкрепят "Мюсюлмански братя" - защото им симпатизират като група, защото нейни представители бяха хвърлени в затворите на Мубарак - сега се обръщат срещу тях, защото сегашният египетски президент Мохамед Морси устойчиво върви по стъпките на Мубарак и дори достига до нови крайности.

Двата модела, между които най-често се разиграва бъдещето на арабския свят, са Турция и Иран. Така ли е или предпочитате някой друг модел?

- Моделът, към който имам пристрастия, е социална демокрация и безпристрастна правова държава. Модел, който да третира всички египтяни равно на база тяхното гражданство с акцент върху свободата на словото и религията.

Джумана Хадад: Арабският ум е в криза и иска всеки да е в криза с него

Джумана Хадат

Коя е Джумана Хадат научих преди три години, когато в Бейрут ми показаха списанието, на което е главен редактор. Jasad (на арбаски - тяло) се радва на голям успех и е повод за коментари и нападки срещу главната му редакторка. Заради революционното си съдържание то бе станало нещо като бестселър на пазара на списания.

"За мен по-важното са законите, които ме защитават от насилие и изнасилване"

Jasad излиза от 2008 г. Първият брой е в тираж 300 бр. и се изкупува за 10 дни. Определяно е като културно-еротично списание, а целта му е да разбива табутата в ливанското общество и арабския свят въобще. В него има теми за хомосексуализма, мастурбацията, постоянна рубрика е "Моят първи път", в която известни личности от ливанското общество споделят опита си. Не липсват и анализи на културни теми, но в изданието определено се пише смело и открито и това навлича много неприятности на Джумана Хадад. Към позициите й не е безразлична и ливанската групировка "Хизбула", която честно я подлага на яростни критики. Статиите в списанието са писани от различни автори от Египет, Йордания, Ливан, Палестина, Мароко, Саудитска Арабия и Сирия. С псевдоними не се пише. Изданието не излиза от фокуса на омразата на множество религиозни фигури и женски организации в Ливан, които призовават за неговото затваряне и го обявяват за порнография.

На въпроса ми защо заглавието на списанието е украсено с белезници тя отговаря: "Поставих отключени белезници на корицата на списанието, за да покажа, че искам да разбия табутата. Жените трябва да спрат да се отнасят към тялото си като нещо, от което да се срамуват", категорична е тя. Според нея неискреността на обществото, в което живее, създава най-големите проблеми на арабите. "Когато лидери станат деспоти, шефове стават собственици на роби, вярващите стават терористи и гаджета стават потисници", убедена е Хадат.

Ако трябва съвсем кратко (което е трудно) да опишеш ливанската писателка и журналистка, за нея са подходящи две думи - неспокоен дух. Тя непрестанно пита, провокира и търси причините за всичко в обществото, в което живее. Освен писател и главен редактор на Jasad тя отговаря за културната страница на влиятелния ливански всекидневник An Nahar ("Денят"). Знае седем езика, участва на почти всички значими литературни изложения и дебати. Свободолюбието й е почти безгранично. Носител е на журналистически награди.

Джумана не се ограничава в културната секция, за която отговаря и пише обществено-политически анализи. От последния й коментар те побиват тръпки. В него тя прави паралел между обръщението на американския президент Барак Обама по повод жестокото масово убийство на деца в училището в Нютаун, щата Кънектикът, и масовите убийства на сирийски деца. На думите му: "Можем ли искрено да кажем, че правим достатъчно, за да защитим децата си, всички тях? Ако сме честни със себе си, отговорът е не. Не правим достатъчно и ще трябва да се променим", Джумана Хадад отговаря така: "Да, загубата на двадесет деца по този ужасен начин е отвъд логиката и човечността, това е нещо, което никое общество не бива да преживява, но какво да кажем за хилядите невинни деца, които са жертва сирийските събития, г-н Обама? И още: Какво ще кажете за децата, които ежедневно са избивани в Палестина? И те заслужават сълзата ви, господин президент? Какво ще кажете за онези от тях, които умират от глад и жажда в Африка като резултат от алчността на "възрастните"... И продължава: "Нашите деца са спрели да играят, да спят и мечтаят и вече никой не ги пита какво искат. Очите Ви не трябва да остават сухи и за техните страдания. разбирам тъгата на вас и американския народ, но не мислите ли, г-н президент, че така ще е по-честно. Вие сте световен лидер."

Такава е истинската Джумана Хадат

Винаги говори открито за това, което чувства, а основната й мисия е да провокира към дебат и размисъл. Питам я кой според нея е най-добрият и най-лошият аспект на случилото се в последните две години в арабските държави от гледна точка на жените. "Арабският ум е в криза и поради това иска всеки да е в криза с него... Арабският ум не иска да отговаря на въпроси, защото въпросите могат да навредят и да нарушат мътното спокойствие на блатото. Убедена съм, че когато смело и открито се обърнем към това, което се случва в живота ни, това ще е знакът, че започваме да вървим по правилния път", коментира журналистката. Противник е на това проблемите да се смитат под килима и за тях да не се говори открито.

Споделя, че често я питат как може да се оплаква, след като живее в Ливан, а не в Саудитска Арабия. "Аз им отговарям с въпрос - защо трябва да се сравнявам с по-лоши страни, а не с такива, в които е постигнато много повече за правата на жените." За нея по-добрият живот не се изразява в това да имаш право да отидеш вечерта на клуб и да се прибереш в четири сутринта. "За мен по-важното са законите, които ме защитават от насилие и изнасилване", казва в заключение ливанската журналистка.

Джумана Хадат е автор на няколко книги и стихосбирки, които са преведени на много езици, сред които английски, френски, испански. Най-популярните и обсъждани заглавия са "Как убих Шехерезада: Изповедите на една разгневена арабска жена" и "Супермен е арабин".

За "Как убих Шехерезада" Мариус Варгас Льоса пише: "Дръзка и осветляваща книга за живота на жените в арабския свят. Тя ни отваря очите, руши предубежденията ни и е написана много увлекателно." В книгата Хадад поставя под прицел легендарната разказвачка на приказките от "1001 нощ", превърнала се в символ на западните представи за Ориента. Текстът е анализ и яростна критика на държаната в подчинение жена, жертва на патриархалното арабско общество.

Авторката споделя, че книгата й всъщност е опит самата тя да се изтръгне от съдбата на арабска жена – от двойния диктат, предопределящ тази съдба. "Разбирах, че трябва да убия всъщност две Шехерезади, казва авторката, Шехерезада, каквато съществува в западната представа за Ориента, с всички клишета и предубеждения към нея, и втората Шехерезада, по-важната за мен, арабската жена в мен самата", казва Хадат.

Изхождайки от собствения си опит обаче, тя оставя на страниците място и за нетипична, будна, независима, модерна, свободомислеща, противопоставяща се на конвенциите, високообразована, самостоятелна арабска жена. Каквато е самата тя.

Източник: Shutterstock

За арабската жена има много клишета. Покорно скрита зад бурка или чадор, изглежда, че тя няма сили да се бори с догмите на исляма. Но това е само на пръв поглед. Представителките на арабската женска литература правят на пух и прах покорството, срамежливостта и послушанието. Те дават надежда, че разчупването на модела може да започне през книгите и журналистиката.

В България почти няма преведени книги от големите имена на арабската женска литература. Тук все още не са известни произведения на Джумана Хадат, Лейла Лалами и Фатима Мерниси. Важни имена не само заради таланта да пишат, но и заради позицията и опитите да променят нещата в обществото, в което живеят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    "Любимият й писател и коментатор е египтянинът Адаф Суейф. Тази година на панаира на книгата в Единбург той бе модератор на кръгла маса "Трябва ли литературата да бъде политическа". Преди Хануун да създаде сайта за арабските писателки, прави сайт на Суейф и дълго време го поддържа и редактира."

    Ахдаф Суейф е египетска писателка и коментаторка, публикува в "Гардиан".

  • 2
    vesi_antonova avatar :-|
    Весислава Антонова

    Забележката ви е абсолютно уместна. За щастие и тя ни потвърди, че ще ни даде интервю. Така, че се надявам това поне малко да ме онивини. И след празниците да можем да го публикуваме.

  • 3
    qwertasdf avatar :-|
    qwertasdf

    [quote#2:"Весислава Антонова"] малко да ме онивини.[/quote]
    В Бургас така говорят - на "и". Трябва да е оневини, струва ми се..

  • 4
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    До коментар [#2] от "Весислава Антонова":

    Чудесно. Много добра писателка. Чел съм "The Map of Love" и "In the Eye of the Sun". Коментарите й в "Гардиан" за събитията в Египет също са добри.

  • 5
    vesko_dechev avatar :-P
    Веселин Дечев

    А Капитал няма ли да даде думата и на другата страна?
    Някоя арабка дето е за традиционните ценности?
    Би било доста интересно! :)

  • 6
    ruslantrad avatar :-|
    Ruslan Trad

    Чудесно е, че се представят такива материали - нужно е да се разбият някои клишета и представи, защото ако не го направим, няма да е честно към всички онези в арабските страни, които искат промяна.

  • PMK

    "Покорно скрита зад бурка или чадор, изглежда, че тя няма сили да се бори с догмите на исляма."

    Недейте да бъркате догмите на исляма с някои предислямски традиции в някои мюсюлмански държави, които за съжаление днес са още живи.

  • 8
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Надеждата крепи човека.

  • 9
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Надеждата крепи човека.

  • 10
    _scythe_ avatar :-|
    _scythe_

    На мен ми прави впечатление, че основната причина за запазване на статуквото в мюсулманския свят, се корени в мъжете мюсулмани, които не искат да се променят и да се откажат от статуса на доминираща класа спрямо жените.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK