Революция в мъжки род
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революция в мъжки род

Тяхната революция не е свършила

Революция в мъжки род

Жените направиха много за Арабската пролет. Тя за тях - твърде малко

Светломира Гюрова, Огнян Георгиев
6369 прочитания

Тяхната революция не е свършила

© reuters


Жените направиха много за Арабската пролет. И две години след началото й е време да попитат какво направи тя за тях. Отговорът е - твърде малко. Нещо повече, "влакът на промяната не само ги изостави назад, но дори се обръща срещу тях", отбелязва Мушира Хатаб, бивш посланик на Египет в ЮАР, Чехия и Словакия и бивш министър на семейството и населението. И не е единствената, която мисли така.

Жените бяха наравно с мъжете при демонстрациите на площад "Тахрир" в Кайро, авеню "Хабиб Бургиба" в Тунис, на Площада на мъчениците в Триполи и по улиците на Сана, Манама и останалите бунтовни градове. С което разчупиха стереотипите за себе си като плахи и покорни жертви. Сега обаче откриват, че свалянето на диктатори е по-лесно от свалянето на религиозни и патриархални догми. И все по-често се размахва плашещият пример с Иран, където революцията през 1979 г. не донесе демокрация и равноправие, а просто замени политическата тирания с религиозна.

Време за жени

Усещането вероятно е било като от плесник в лицето. Когато излезе да говори на официалната церемония след поемането на властта от новото либийско правителство, лидерът на Преходния национален съвет Мустафа Абдел Джалил първо обяви, че ще бъдат премахнати всички закони, противоречащи на шариата, а след това отбеляза, че ще бъде узаконена полигамията. За страна, която току-що е свалила кървав диктатор, намира се в плен на милиции, обикалящи наоколо с тонове оръжие, и почти няма жизнеспособни държавни институции, изглежда странно да поставя сред първите си грижи това колко съпруги имат мъжете. И ако съобщението на Джалил може да е било посрещнато с радост от някои мъже, едва ли има как да мине за дългоочакван триумф за жените в Либия. На много от тях вероятно не им е харесало и това, че по време на церемонията за предаване на властта на новоизбраното правителство в Триполи през август тв водеща беше отстранена, след като депутат ислямист се е оплакал, че тя не е покрита с хиджаб. Но пък за тези, на които случката се е сторила съвсем в реда на нещата, в друга от постреволюционните страни, Египет, вече има специален ислямистки канал "Мария тв", който позволява на екран да се появяват само старателно забулени дами.

"Жените бяха маргинализирани и все още са маргинализирани по време на преходния период в Египет. Преди революцията се опитвахме да запълним пропуските в някои от постиженията, които бяхме спечелили. Сега работим здраво, за да защитим недовършените постижения, които бяхме спечелили преди", казва пред "Капитал" Хода Бадран, президент на Египетския феминистки съюз. Тази битка пак минава през площада. На същия този "Тахрир", свалил диктатора Хосни Мубарак, жени бяха брутално бити, дрехите им бяха разкъсвани, арестуваните бяха подлагани на "тестове за девственост".

Дори в Тунис, най-светската от държавите в региона, считана за крепост на секуларизма и рай за женските права, салафистите гръмогласно призовават да се върне женското обрязване като част от ислямската култура. А дебатът дали в следващата конституция на страната (която вероятно ще бъде приета догодина) жените да не бъдат определени като "допълващи" към мъжете още не е съвсем затихнал.

"В новата конституция на Египет има редица членове, които отварят вратата за нови закони, нарушаващи човешките права на жените или за промяна на настоящи закони, които защитават тези права. Например изречението, забраняващо трафика на хора, беше премахнато от текста", казва Хода Бадран. Според нея причината е, че така ще може продължи практиката възрастни богати мъже от Персийския залив да идват през лятото, да се женят за 12-годишни момичета за по няколко седмици и след това или да се развеждат с тях, или да ги взимат със себе си като прислужници или проститутки. "Почти успяхме да извоюваме тези бракове да бъдат считани за част от трафика на хора, с който може да се борим с базирани на конституцията закони. Сега това е блокирано", отбелязва Бадран.

Най-изразителният индикатор е оскъдното представителство на жените в преходните съвети, новите правителства и парламенти, особено на фона на ролята им по време на бунтовете. Да, в Тунис в момента има по-голям процент жени в народното събрание, отколкото в американския Конгрес - близо 30% от депутатите. Това обаче е благодарение на квоти. В Египет, където те бяха премахнати, в новия парламент жените са под 2% при 12% в предишния. И една от малкото дами, успели да влязат, обяви за свой приоритет отмяната на правото на жените да искат развод. Същевременно салафистите в страната приеха трудно участието на жени в листите си, а когато все пак имаше такива, те бяха на последните места и присъстваха в бюлетините не със снимки, а с изображения на цветя или на партийното лого.

За цветята и пролетта

"Макар революцията в Иран често да се определя като ислямска, тя всъщност е революция на мъже срещу жени", написа през март носителката на Нобелова награда за мир Ширин Ебади в статия за в. WallStreetJournal, озаглавена "Предупреждение за жените на Арабската пролет". В текста иранската активистка подчертава, че "шариатът и правата на жените не трябва да са взаимно изключващи се". С което се противопоставя на аргументи от типа, че както демокрацията не вирее в мюсюлманските страни, така и ислямският феминизъм е оксиморон. "Проблемът не е с исляма, а с онези, които си присвояват правото да говорят от името на исляма и успяват да дадат лош имидж на религията. Теорията на исляма не е срещу жените. Но някои политически ислямистки групи интерпретират религията по начин, който представя жените като по-нисши човешки същества. И виждат ролята им като домакини и машини за възпроизводство, които нямат място в политическата сфера", казва Хода Бадран.

Така отстъплението по отношение на правата на жените има повече общо с възраждането на патриархалните, тесногръдо консервативни традиции, отколкото с възхода на политическия ислям. И шариатът е просто удобно извинение.

Може да изглежда очевидно, но е важно да се припомни защо всъщност овластяването на жените е важно за икономиката и обществото. Ключова съставка в конкурентоспособността на всяка икономика е нейният човешки талант - хората са тези, които я движат напред. Очевидно е, че ако ограничаваш участието на половината от този капитал, шансовете за успех намаляват многократно. Правата на жените не са просто социална битка или изкуствено привнесен западен каприз. Те са въпрос на икономическо развитие за страни, които се намират в ужасно тежко състояние. Числата говорят сами - в последния Gender Gap Report (доклад за половата равнопоставеност) на Световния икономически форум нито една арабска страна не успява да влезе в топ 100 от общо 135 държави. Огромна част от страните в региона почти не дават възможност на жените да работят. Съотношението мъже - жени на трудовия пазар е 80 към 20, като дори в Тунис не надхвърля 71 към 29.

Позитивен факт е, че образованието в последните години става все по-малък проблем за жените в региона, които се изравняват и надминават като брой мъжете в средните и висшите училища. Но в тази битка те ще имат нужда от помощ. Ако България иска да играе роля във възраждането на Близкия изток (а тя, изглежда, иска, ако се съди по активната външна политика в последно време), това е може би най-добрата арена, на която да го прави. София няма мощта и парите на големите играчи, с които да се намесва директно в страни като Египет, Сирия или Либия. Но следването на ясна политика в подкрепа на развитието и защитата на женските права може да превърне българския глас във важен участник в бъдещето на тези общества.

Както отбеляза наскоро йорданската кралица Нур по време на конференция за жените и Арабската пролет: "Макар някои групи да се опитват да върнат часовника назад по отношение на правата на жените, като използват религията за оправдание, ислямът не бива да бъде смятан за източник на омраза към жените и тяхното потискане. Отстъпленията и спънките не означават, че революцията се е провалила. А просто че не е завършена." И ще бъде тъжно и жалко за пропуснатите шансове, ако арабското пробуждане се окаже пролет без цветя.

Жените направиха много за Арабската пролет. И две години след началото й е време да попитат какво направи тя за тях. Отговорът е - твърде малко. Нещо повече, "влакът на промяната не само ги изостави назад, но дори се обръща срещу тях", отбелязва Мушира Хатаб, бивш посланик на Египет в ЮАР, Чехия и Словакия и бивш министър на семейството и населението. И не е единствената, която мисли така.

Жените бяха наравно с мъжете при демонстрациите на площад "Тахрир" в Кайро, авеню "Хабиб Бургиба" в Тунис, на Площада на мъчениците в Триполи и по улиците на Сана, Манама и останалите бунтовни градове. С което разчупиха стереотипите за себе си като плахи и покорни жертви. Сега обаче откриват, че свалянето на диктатори е по-лесно от свалянето на религиозни и патриархални догми. И все по-често се размахва плашещият пример с Иран, където революцията през 1979 г. не донесе демокрация и равноправие, а просто замени политическата тирания с религиозна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    jonson avatar :-|
    jonson

    Цитат: "Ако България иска да играе роля във възраждането на Близкия изток (а тя, изглежда, иска, ако се съди по активната външна политика в последно време), това е може би най-добрата арена, на която да го прави. София няма мощта и парите на големите играчи, с които да се намесва директно в страни като Египет, Сирия или Либия."

    София няма абсолютно никаква нужда, нито пък право да се намесва в работите нито на Египет, нито на Сирия, нито на която и да било груга страна, била тя ислямска или не.

  • 2
    detelinka29 avatar :-|
    detelinka29

    Както в Източния блок на бившия комунистически блок за около 30 години ще се появят някакви основи на демокрация като мислене, поведение и условия, така и на тях ще им трябват 30-тина години, за да узреят тези възможности за проява.

  • 3
    kiki2000 avatar :-|
    kiki2000

    Последното нещо необходимо на България е да тръгне да взема страна в противопоставянето между половете в арабските страни и да се обявява в подкрепа на ислямския феминизъм. Това звучи направо като виц, да не говорим, че ползите за държавата ни от такава политика биха били нулеви. Борбата за правата на жените в арабските държави така или иначе ще се увенчае с успех рано или късно, по-скоро на еволюционна, отколкото на революционна основа и то поради чисто икономически причини, а ние да гледаме да си оправим собствените проблеми, които и без това не са ни малко!

  • 4
    omniam avatar :-|
    omniam

    "Отстъпленията и спънките не означават, че революцията се е провалила. А просто че не е завършена." Много добро заключение. Аз съм сигурна, че някои жени ще се пречупят пред новата власт, но други ще изпъкнат в борбата си за равнопоставеност. Наистина изглежда сякаш да свалиш Кадафи или Мубарак е най-малкият проблем.

  • 5
    mirohero avatar :-P
    mirohero

    До коментар [#4] от "omniam":

    И аз така смятам. И на 15 Октомври 2581 година ще победят и даже и демокрация ще имат :).

    Е-е-е-е не остана, едни нищо неколкостотийн години....

  • 6
    131313 avatar :-P
    appen 13

    До коментар [#2] от "detelinka29":

    Ха-ха-ха-ха....ха-ха-ха-ха-ха...НБУ-образованието води до тежки ментални проблеми....ха-ха-ха-ха-ха-ха.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK