Детско правосъдие

Таня Маринова, наказателен съдия от СРС

Детско правосъдие

Таня Маринова, съдия в СРС, председател на Съюза на съдиите

11340 прочитания

Таня Маринова, наказателен съдия от СРС

© Цветелина Белутова


В края на ноември съдията от Софийския районен съд Таня Маринова беше избрана за председател на най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите.

Завършила е Юридическия факултет на СУ през 2002 г. През март 2005 г. след конкурс е назначена за младши съдия в Софийския градски съд (СГС).

Спомня си, че още по време на конкурса се сблъсква челно с дребен, но показателен проблем: "Бяхме в най-голямата зала на СУ, когато прочетоха казуса, който трябваше да решим." Дългият и сложен юридически текст обаче се чува само на първите банки, а за правилното му решаване всяка дума е от значение. Седящите по-назад не чуват нищо. Таня Маринова поставя проблема, че кандидатите не са поставени в равни условия. Получава смразяващ за нея отговор - такива са условията, при които работи системата, свиквайте. "Тогава си зададох въпроса искам ли да работя в система, която не създава равни условия дори за кандидатите си?" Това илюстрира, че в съдебната система има дребни проблеми, които се нуждаят от прости решения, за да се подобри работата й. Затова е решена да остане, за да ги търси.

След като преминава конкурса, съдия Маринова се обучава в Националния институт на правосъдието (НИП). Помни пречките, които тогавашният председател на съда (Светлин Михайлов, бел. ред.) е създавал пред обучението им: "От първия ден бяхме затрупани с работа и включени в заседателния график, което правеше невъзможно реалното ни професионалното обучение."

От лятото на 2007 г. започва работа в Наказателната колегия на Софийския районен съд. Още от първия ден е дежурна. Разглежда искания за задържане под стража, дела за дребно хулиганство, одобрява претърсвания и обиски. Сблъсква се директно с проблемите на най-натоварения съд в страната: "Няма достатъчно заседателни зали, няма достатъчно съдебни секретари, няма технически помощници. Съдията трябва да се оправя сам."

Съдия Маринова посочва натовареността на съдилищата като ключов проблем за правораздаването: "Тя води до невъзможност за повишаване на професионалната квалификация. Не можем да отделяме необходимото внимание на всяко дело. Съдиите се демотивиират. В чисто човешки аспект започва да се наблюдава безразличие и бездушие, което нито една правова държава не може да си позволи." Цената за това плащат гражданите, страни по дела: "Във всеки гражданин, който търси правосъдие, се оформя усещането, че не му е отделено необходимото внимание, за да се вникне в проблема му."

Казва, че съдиите работят по 14 часа на ден, включително и събота и неделя, а накрая си взимат отпуска, за да нямат съдебни заседания и да могат да си напишат делата. "Вярно е, че всеки от нас е направил своя избор на професия. Но трябва да си дадем сметка колко време човек може да издържи на такова натоварване, без да се профанизира. Tова не е само наш проблем. Всеки има право делото му да се разгледа от компетентен и отдаден на работата си съдия."

Образът, който обществото има за съдебната система, казва Таня Маринова, идва предимно от медиите, които от своя страна коментират само т.нар. дела с обществено значение, които се провалят: "Те обаче са много малък процент от казусите, които се разглеждат."

Когато обаче пред нея застава подсъдим или пострадал, тя полага усилие с една цел: "Всеки, който е влязъл в съдебната зала, да излезе с повишено правосъзнание. Във всеки има нещо добро, във всеки е заложено чувство за справедливост."

Казва, че отношението на съда към страните е от ключово значение: "Когато хората срещнат нормално отношение и разбиране от съда, те вярват повече в него."

Признава, че не е очаквала да бъде номинирана за председател на Съюза на съдиите и е трябвало да вземе светкавично решение: "Знаех, че това ще е свързано с много допълнителни ангажименти, които предвид голямата ни натовареност в СРС могат да се окажат свръхвъзможностите ми. В крайна сметка се съгласих заради огромното доверие, което колегите ми гласуваха, и вярaта, че трябва да продължим да се борим за реформа на съдебната система."

Съдия Маринова е категорична, че Съюзът на съдиите не е лоби, както се опитват да го изкарат критиците му: "Всички, които са в съдебната система, но нямат лобита и искат да споделят проблемите си и да търсят начин за решаването им, могат да се обърнат към нас."

Признава, че заради решителността на Съюза на съдиите да се изправи срещу институциите понася критики: "Като всичко в България, когато поставяш проблеми и сочиш липсата на решение, се превръщаш в обект на насрещна атака. Всички създават привидност, че нещата са прекрасни, че институциите си върши работата, а когато му кажеш в очите, че това не е точно така, веднага се превръщаш в недоброжелател."

Според нея е много важно членовете на ВСС да прочетат концепциите, които изготвиха, преди да бъдат избрани: "Всички категорично изразиха едни и същи намерения – за прозрачност, за отстояване на независимостта на съдебната система. Засега и при двата повода, които имаха да вземат позиция във връзка с накърняване независимостта на съдебната система, не успяха да покажат убедително за съдиите отношение."

Когато я питаме какъв трябва да бъде съдията, Таня Маринова отговаря: "Не само много добър професионалист, но преди всичко добър човек. Той трябва да правораздава с душа, за да намери справедливото решение."

Казва, че има един приоритет: "Да работя в областта на младежкото правосъдие, което досега не се развива в България." Тя е един от четирите състава, които се занимават с дела с непълнолетни извършители: "Основен проблем на обществото е липсата на правосъзнание, а то се формира в ранна детска възраст. Има много деца в България, които са жертва, поставени са в риск и липсата на навременни мерки и адекватно отношение ги лишават от шанс да се реализират."

В края на ноември съдията от Софийския районен съд Таня Маринова беше избрана за председател на най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите.

Завършила е Юридическия факултет на СУ през 2002 г. През март 2005 г. след конкурс е назначена за младши съдия в Софийския градски съд (СГС).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Напълно съм съгласен. Пълна претовареност на съдиите от СРС и СРП, за сметка на съдиите от Военната колегия, които имат по едно дело на месец. Поздрави за Съдия Маринова с извинение , че за да постигне дребни цели, човек се налага да цитира в пледоарии материали от предварителното производство. Наистина за всяка професия е най- важно да си добър човек, а след това и да имаш общ житейски опит от повече сфери и да си минал през мизерията.

  • 2
    info111 avatar :-|
    info111

    Това момиче има хубаво излъчване - не я познавам, но ми харесва.
    Импонират ми и разсъжденията й. Дано да има повече такива в българската правораздавателна система и дано да имат условия да се развиват.
    И да не се корумпират!

  • 3
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Искрено се радвам на появата под светлините на прожекторите на няколко "бели лястовици". Това вдъхва оптимизъм и дори малко повече смелост и у съвсем обикновени хора...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал