Магистратът като просветител

Имам добър познат - адовкат, който казва, че за него е най-добре страните да си решат конфликта извънсъдебно, да подпишат сделката така, че никой да не стане прецакан от масата и да я заключат в чекмеджето завинаги. Адвокатите да си вземат хонорарите и да тичат към следващата сделка, вместо да се влачат по 4 години по съдилищата. Леко обратна логика на известния виц за дъртия адвокат, който въвеждал сина си в занаята с указанието "да гледа с едно дело да се пенсионира"

До коментар [#1] от "cinik":

Съвсем нормална практика. Наскоро контрагент ми препоръча една кантора, която работи по вземания именно по този начин - чрез извънсъдебна реализация. Явно преговорния екип е страхотен, тъй като са приключили доста проблемни вземания, дори със стартирала вече съдебна фаза.

Интересно как съдии и прокурори все стават деца и роднини на действащи магистрати.А и леко ме съмнява да е бил адвокат в София и да се е преместил във Видин,защото"съдийската професия дава най-голямо поле за мислене".По-вероятно ми се вижда да е станал съдия,защото като такъв ще има гарантирана месечна заплата,без разходи за осигуровки и наем за кантора както е при адвокатите.А при адвокатите няма и гарантирани приходи-всичко зависи от това дали ще имат клиенти и доколко платежоспособни ще са те.Освен това ако не направи някоя сериозна издънка може да упражнява съдийската професия докато се пенсионира.А и заплащането на магистратите у нас е добро-при изслушването за главен прокурор едната кандидатка каза,че имала за миналата година доход от 60 хиляди лева възнаграждение за работата си.Което за българския стандарт на живот хич не е малко.

С една дума - в съда да се влиза, когато няма абсолютно никакъв друг изход.

Да гледаме позитивно. С оглед на познатите ми, които работят в съда във Видин, този мъж е направо светъл лъч в мрака. Не му е леко в такава среда. Дано устиска и направи пробив.

"Има колеги, които просто не приемат независимостта, като необходимост." За това именно говорим.

Възраждането на "Съдийски вестник" е голямо дело. Една хубава традиция е възродена, дано с нея се възроди и достойнството, смелостта и независимостта у магистратите.
И да, действително, важно е да има автори, които не са от съдебната система, защото погледът на един адвокат например или теоретик е по-различен и по-свободен (от съобразяване със статистика, резултати, очаквания, нечия собствена "наказателна политика" и т.н.)...
Закономерно, надеждите са насочени към младите хора в системата.

До коментар [#3] от "kermit":

Да, беше адвокат в София. Беше ми адвокат и на мен, по сериозни дела, и мога да кажа, че се справяше най-добре от всички, които бях срещал.