Магистратът като просветител
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Магистратът като просветител

Иван Георгиев

Магистратът като просветител

Иван Георгиев, младши съдия в Окръжен съд-Видин

17150 прочитания

Иван Георгиев

© Капитал


"Тук е бил Партийният дом", разказва 28-годишният Иван Георгиев, докато ни развежда из тъмните коридори на Съдебната палата във Видин. Облицованата с мрамор сграда, в стил късен социалистически представителен монументализъм, е в центъра на града. Там са районният, окръжният и административният съд, двете прокуратури и един пиано-бар - "Параграф 22": "И то е един пиано-бар..." уточнява Иван Георгиев.

Той е младши съдия в Окръжния съд от края на 2010 г. Започва да правораздава от пролетта на следващата година, след като завършва обучението си в Националния институт на правосъдието (НИП).

Поискахме да се видим с него, защото заедно с колегата си от Софийски градски съд Васил Петров, седи зад възстановяването на "Съдийски вестник" - специализирано издание, което е излизало от началото на миналия век до 1945 г., като дълго време е бил и официален орган на Съюза на българските съдии. Днес вестникът е електронен и е официално издание на най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите.

Той е второ поколение съдия, но майка му правораздава в другия край на България.

"Видин ми беше 14-о желание", отговаря на въпроса как е попаднал тук: "Кандидатствах за София и съдилищата около София. След това малко на случаен принцип ги подреждах." Иван Георгиев е роден в София, завършил е Софийския университет, а преди това е учил и живял в Шумен.

Избрал е да бъде съдия, защото според него съдийската професия дава най-голямо поле за мислене: "Наистина е така – убедих се." Бил е за кратко юрисконсулт и адвокат: "Там малко се подхожда едностранчиво при преценката какво точно трябва да се направи и как точно трябва да се тълкува законът."

За Иван Георгиев съдийската професия не е занаят: "Все още съм с това романтично усещане, че съдията е творец и трябва да раздава правосъдие по начина по който той лично тълкува фактите и прилага закона."

Съдия Иван Георгиев гледа и наказателни, и граждански дела. Питаме го дали ниският стандарт на живот в Северозападна България се вижда през делата, които решава. Отговаря положително: "Изключително битова престъпност, не са рядкост и типичните за региона тук престъпления, като противозаконно преминаване през границата, лихварските дела, източване на ДДС..."

Живее на 15 минути пеша от Съдебната палата: "Тук всичко е много близко." По улиците често среща хора, които са се изправяли пред него в съдебната зала: "Имам навика да помня физиономии. Често ми се случва да поздравявам някого на улицата и после да се сетя, че ми е бил подсъдим."

На бюрото на съдия Иван Георгиев виждаме ксерокопия от статии от стари правни издания: "Нямате представа колко актуално звучат някои от проблемите, които са били коментирани преди век." Подготвя публикуването на задочен спор от 30-те години на миналия век между юристи за това може ли един съд да има наказателно-правна политика или не: "Тема, която стана актуална предвид избора на главен прокурор." Ще публикува статиите в следващия брой на "Съдийски вестник".

Казва, че идеята за възстановяването на вестника е възникнала още докато с колегата му Васил Петров са били студенти: "Представляваше ни особен интерес и правната периодика. "Съдийски вестник" ни беше направил впечатление на какво високо ниво е бил в момента, когато се е разпространявал близо преди век. Помислихме, че би било полезно издаването му да се възстанови. Предложихме на Съюза на съдиите, които веднага откликнаха на нашата идея и не след дълго започнахме да се занимаваме с това."

В началото, разказва Иван Георгиев, авторите били избирани на база лични познанства, но след втория брой нещата се променят: "Постепенно започват и други колеги, с които не се познаваме лично, също да ни търсят. Има голямо желание сред много съдии да кажат техния прочит на закона. Много е хубаво, че имат различно виждане и че могат и искат да го изразят." Според него е важно съдиите да разберат, че решенията им трябва да се виждат, а не да остава само по делата.

"Редакционната ни политика е да имаме максимален спектър от теми", обяснява съдия Георгиев и допълва, че според него е важно да има автори, които не са от съдебната система, защото дават един по-обективен поглед.

Според него изданието може да е коректив: "Със "Съдийски вестник" се опитваме да покажем и добри, и лоши примери." Той дава пример с последния брой, когато е представена противоречива практика по еднотипни казуси на различни съдилища от всички краища на България: "Да, противоречивата практика съществува на всяко ниво в съдебната система, но при толкова безспорни казуси противоречие не би следвало да има."

"Съдията според мен е човек, който постоянно трябва да се квалифицира и развива", казва Иван Георгиев, но констатира, че "съдебната система не осигурява такава възможност за обучение". Цената за това се плаща от гражданите: "Съдиите се учат от грешките си, които правят по делата, и така нарушават правата и интересите на страните."

"Дълбокото затъване в рутинността" е сред основните проблеми вътре в самата съдебна система, констатира съдия Георгиев.

Той потвърждава, че независимостта на системата действително е поставена на изпитание: "Външния натиск ще го има винаги. Да се надяваме, че бруталните форми, които е приел в момента, са по-скоро временно явление." Според съдия Георгиев голямата беда е не толкова натискът отвън, а липсата на вътрешната, индивидуална, независимост на магистратите: "Има колеги, които просто не приемат независимостта, като необходимост."

Иван пътува всеки уикенд до София, където има малко дете: "Гледам да си наглася отпуската така, че да прекарвам максимално време в София." Казва, че не възприема работата си във Видин като преход: "Смятам, че този съд има всички достойнства, които може да ми даде съдът в София. Тук хората търсят справедливост и ние трябва да им я дадем."

"Тук е бил Партийният дом", разказва 28-годишният Иван Георгиев, докато ни развежда из тъмните коридори на Съдебната палата във Видин. Облицованата с мрамор сграда, в стил късен социалистически представителен монументализъм, е в центъра на града. Там са районният, окръжният и административният съд, двете прокуратури и един пиано-бар - "Параграф 22": "И то е един пиано-бар..." уточнява Иван Георгиев.

Той е младши съдия в Окръжния съд от края на 2010 г. Започва да правораздава от пролетта на следващата година, след като завършва обучението си в Националния институт на правосъдието (НИП).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Имам добър познат - адовкат, който казва, че за него е най-добре страните да си решат конфликта извънсъдебно, да подпишат сделката така, че никой да не стане прецакан от масата и да я заключат в чекмеджето завинаги. Адвокатите да си вземат хонорарите и да тичат към следващата сделка, вместо да се влачат по 4 години по съдилищата. Леко обратна логика на известния виц за дъртия адвокат, който въвеждал сина си в занаята с указанието "да гледа с едно дело да се пенсионира"

  • 2
    demonoid avatar :-|
    demonoid - чао тирани!

    До коментар [#1] от "cinik":

    Съвсем нормална практика. Наскоро контрагент ми препоръча една кантора, която работи по вземания именно по този начин - чрез извънсъдебна реализация. Явно преговорния екип е страхотен, тъй като са приключили доста проблемни вземания, дори със стартирала вече съдебна фаза.

  • 3
    musashii avatar :-|
    musashii

    Интересно как съдии и прокурори все стават деца и роднини на действащи магистрати.А и леко ме съмнява да е бил адвокат в София и да се е преместил във Видин,защото"съдийската професия дава най-голямо поле за мислене".По-вероятно ми се вижда да е станал съдия,защото като такъв ще има гарантирана месечна заплата,без разходи за осигуровки и наем за кантора както е при адвокатите.А при адвокатите няма и гарантирани приходи-всичко зависи от това дали ще имат клиенти и доколко платежоспособни ще са те.Освен това ако не направи някоя сериозна издънка може да упражнява съдийската професия докато се пенсионира.А и заплащането на магистратите у нас е добро-при изслушването за главен прокурор едната кандидатка каза,че имала за миналата година доход от 60 хиляди лева възнаграждение за работата си.Което за българския стандарт на живот хич не е малко.

  • 4
    eqb22358024 avatar :-|
    Петя Сотирова

    С една дума - в съда да се влиза, когато няма абсолютно никакъв друг изход.

  • 5
    malart avatar :-|
    malart

    Да гледаме позитивно. С оглед на познатите ми, които работят в съда във Видин, този мъж е направо светъл лъч в мрака. Не му е леко в такава среда. Дано устиска и направи пробив.

  • 6
    malart avatar :-|
    malart

    "Има колеги, които просто не приемат независимостта, като необходимост." За това именно говорим.

  • 7
    red.mary avatar :-|
    red.mary

    Възраждането на "Съдийски вестник" е голямо дело. Една хубава традиция е възродена, дано с нея се възроди и достойнството, смелостта и независимостта у магистратите.
    И да, действително, важно е да има автори, които не са от съдебната система, защото погледът на един адвокат например или теоретик е по-различен и по-свободен (от съобразяване със статистика, резултати, очаквания, нечия собствена "наказателна политика" и т.н.)...
    Закономерно, надеждите са насочени към младите хора в системата.

  • 8
    dragomir_d avatar :-|
    Драгомир Димов

    До коментар [#3] от "kermit":

    Да, беше адвокат в София. Беше ми адвокат и на мен, по сериозни дела, и мога да кажа, че се справяше най-добре от всички, които бях срещал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK