Митовете за коледното меню

Питка с пара, чорба боб или леща, яхния от зрял фасул, сухи чушки с боб, туршии, ошав, зелеви и лозови сарми, тиквеник, мед, лук, счукан чесън с орехи... Броим ги да са нечетен брой, внимаваме всичко да е постно на Бъдни вечер, а ден по-късно се възнаграждаваме с добре изпечено коледно прасе. Медиите настойчиво ни припомнят "какво повелява традицията" и ни убеждават, че ястията от празничната трапеза са готвени от "стари времена" и свързани с "отколешните" пазители на "традицията" – селото и нашите баби и прабаби. Колко стари обаче са тези обичаи наистина? Всъщност така описаната "традиция" и немалка част от конкретните ястия на трапезата се налагат най-вече в края на XIX и първите десетилетия на XX век първо в градовете и сред по-богатите фамилии, след което извървяват своя път и до селата. Истински масов размах практиката придобива през последните двадесетина години, не без усилията и на съвременните медии. Тук имаше и разбираема реакция срещу официално санкционирания атеизъм на комунистическия период, както и срещу тогавашната практика коледните празници да са обикновени работни дни. Но всичко това ни пречи да погледнем рационално на сътворяването на празника и неговото въплъщение в живота и бита на българите през последните малко над сто години.