С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
50 24 дек 2012, 13:21, 15224 прочитания

Стигмата на провала

Как обществените предразсъдъци към неуспехите спъват предприемачеството в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Всичко започва с репликата: "Ако паднеш, ще те пребия." Тъкмо си се засилил за лъвски скок, решен на мащабно геройство, и тези думи те шамаросват, смачквайки твоя ентусиазъм. Спираш попарен. Знаеш, че по-неприятното от това да се сгромолясаш на паважа с разбити колене е да ти дръпнат ухото след това.

Колкото и странно да ви се струва, тази банална история всъщност казва много за бизнес средата, която властва в България. Сковаващият страх от риска, който нашата култура възпитава и възпроизвежда, предопределя и чувството на безнадежност след провала, и липсата на размах, който би могъл да роди иновации. В нашето общество нито има истинска радост от постигнатите цели, нито има съчувствие при неуспех, а фалитът е петно до живот. Обществена стигма. По-добре е да не опиташ изобщо, отколкото да сгрешиш и да започнеш отначало.


Постепенно обаче се ражда ново поколение български предприемачи, които не споделят всеобщия драматизъм към несполуките. Те намират начини да се борят с подобни нагласи и открито разказват за своите лични провали. Защото вярват, че неуспехите са здравословна храна за всеки бизнес. И ако не прегръщаш грешките си, поне трябва да започнеш да ги преглъщаш. Обратното противоречи на природата на предприемачеството. "Предприемачът е човек, който се чувства комфортно с несигурността и некомфортно със статуквото. И вярва, че може да го промени", както ще ви каже Любомир Ноков, съсобственик на един от големите дистрибутори и производители на биохрани - "Био България".

Кое му е хубавото на провала


Да говориш за провалите си означава да се справяш с тях спокойно. Да използваш ума и опита си по-продуктивно. Да трупаш знание от грешките. Само така те те обогатяват, а не те сковават.

Васил Величков също попада в малобройната група на предприемачите, които гледат на неуспехите си през тази призма. Основателят на IT компанията "Грамма системс" разказва свободно историята "как фалирах и какво научих от това", тъкмо защото смята, че това е едно от най-добрите неща, които могат да се случат на един предприемач. "Това те сваля на земята, а понякога и под нея. Зависи", смее се той. "Нищо полезно не съм научил от успехите си. Ама нищо. Дори някои от тях са ме тласкали в грешна посока, защото човек започва да си вярва и забравя да внимава. Зануляването ти помага да изтрезнееш, да намериш фокус, ако си го загубил", разказва предприемачът със зрелостта на човек, прекарал почти всяка нощ на дивана в офиса през последната година и половина, преди да се вдигне отново на крака.



Величков "пада на земята" след поредица от грешни решения. Най-глупавото от които по собствената му оценка е да направи бизнеса си зависим от големи IT проекти за държавната администрация. Започва да се състезава за обществени поръчки, за да компенсира малките мащаби на пазара. Печели проекти, изпълнява ги, но усилията му съвпадат с кризата. Държавата започва да бави плащанията, компанията задлъжнява към останалите си партньори и към банката, от която получава финансиране. Има ограничени възможности да събере вземанията си, тъй като няма право да запорира сметки на държавно ведомство. И в крайна сметка обявява несъстоятелност.

Васил Величков обаче продължава. Рестартира бизнеса си през друга компания, която има много по-малка и мобилна структура. Запазва ядрото на своя екип. Отказва се от идеята да покрива целия технологичен спектър, фокусира се в най-иновативната дейност на старата си фирма и сменя условието на задачата - започва да предлага услуги, продаваеми и извън България.

Днес Величков е собственик на фирмата за cloud услуги DGM, която вече е печеливша благодарение на това, че се конкурира на външни пазари. Чрез нея и благодарение на други свои инвестиции в стартиращи компании предприемачът бавно започва се издължава към партньори и бивши служители. "Не е важно, че си се провалил. Важно е дали после си станал и как си продължил. Аз нямаше да имам силите и нервите да опитам пак, ако това, което правех, не ми харесваше. Ако го правех, просто за да изкарам пари", уточнява Васил Величков.

"Аз казах ли ти", или как се възпитава ужас от риска

Истории като тази биха били повече, ако обичайната ответна реакция на това да започнеш нещо и то да не проработи, не беше реплика в стил "Аз казах ли ти". Психотерапевтът и преподавател в Нов Български университет Румен Петров обяснява, че начинът, по който гледаме на успехите и неуспехите си, много зависи от спокойствието, с което родители и близки гледат на нашите препъвания. Защото така работи умът ни - управляваме емоциите и преживяванията си чрез отношенията си с другите. "Те винаги са генератори на високи нива на срам и вина, на чувство на изключване и изолация. Страхът е: ако се проваля, другите ще се отдръпнат от мен", обяснява Румен Петров.

По ред причини в нашето общество рискът е по-заплашително занимание, отколкото във версията за света, която поддържат други култури. По думите на Петков като общност функционираме в режим, при който грешките, рисковете и другостта се приемат като нещо, от което трябва да се пазим. Възпитаваният страх от  провала върви ръка за ръка с по-голяма предпазливост към чуждото, по-ниски нива на усвояване на новото, по-трудно адаптиране. Лесно можем да проследим този начин на мислене в медиите, в публичното говорене, в лидерското мислене. В училището дори. И до момента българското образование е лабиринт от правилни и неправилни отговори, който потиска естествените таланти на децата и вместо да поощрява комуникацията и сътрудничеството между тях, ги наказва със забележки.

Неизбежно е тези старателно възпитавани навици да се възпроизвеждат като манталитет в самия бизнес. Те правят задачата на иноваторите още по-трудна. Компанията на Любомир Ноков например произвежда био кисело мляко от шест години. Когато започва, думата "био" е непозната в България. Никой не го възприема на сериозно, скептиците се шегуват с него. Днес продуктите му присъства във всеки средноголям супермаркет из страната.

По-интересното е, че за изминалите години се появява само един конкурент в сектора. В същото време в страната има над 260 производителя на обикновено кисело мляко. "През цялото време се чудя защо в България няма повече иновации. Не става дума само за страх от провала, а въобще за страх от това да си различен. Да правиш нещо, което другите не правят", разсъждава Любомир Ноков. Защото, ако си удобно заровен в множеството други като теб, можеш по-лесно да оправдаеш неуспехите си с фрази като "няма начин", "няма пазар" или "такава ни е държавата". Вместо просто да признаеш, че нещата не се получават, защото полагаш посредствени усилия. "Да търсиш причините за неуспеха в държавата е несериозно. Мястото и размера на пазара е даденост, с която трябва да се съобразяваме, вместо да я обвиняваме", смята Любомир Ноков.

Но и рискуващите в бизнеса биха били повече и по-смели, ако срещаха разбиране и обществена подкрепа. "В обществото като цяло настроенията към предприемачите са негативни", смята Васил Величков. И продължава: "Те са изедници, чорбаджии, плащат ниски заплати на служителите си. Затова, когато предприемач фалира, хората обикновено казват: "Така му се пада." Според социологическо проучване на агенция "Медиана", публикувано през лятото, мнозинството от българите смятат всяко богатство за престъпно. Над 40% от участвалите в допитването са убедени, че всички, които разполагат с пари и имоти за над 1 млн. лв., са за затвора. 57% пък признават, че се радват, когато властта подгони някой богаташ и споделят мнението, че повечето от тях са мошеници и крадци.

"Обществото, благодарение на масовите медии, не вярва в некриминалния успех", убеден е и Любомир Ноков. "Няма култура на празнуване на успеха, повечето хора се притесняват да го  споделят. Липсват административни, медийни и обществени механизми, които да подкрепят неуспелите. А без неуспехи не може да има успехи. Резултатът е, че след един неуспех, повечето предприемачи трудно получават втора възможност да се възползват от ценните уроци на провала", допълва той. 

Ноков си спомня какъв културен сблъсък преживява, когато преди няколко години се появяват шведски инвеститори, които искат да развиват в Стокхолм българската модна марка Capasca, в която той е съсобственик. Те отварят три магазина в шведската столица, но в крайна сметка не успяват да наложат бранда в държавата на H&M. След провала си обаче те получават помощ от шведската държава за това, че са решили да се лишат от комфорт и да се опитат да правят бизнес. Това е начинът, по който скандинавската държава насърчава предприемачеството, споделя Любомир Ноков - осигурявайки подкрепа на рискуващите. И после добавя, че в България отношението на държавната администрация към предприемачите е: "Виновен до доказване на противното". На местна почва концепцията "провали се бързо" (основополагащ принцип за стартиращите компании в САЩ, особено за тези от Силициевата долина) е на практика културно и законодателно невъзможна. Тук процедурата по несъстоятелност може да се точи с години. Общуването между бизнеса и институциите е повече от тромаво, а бюрокрацията - задушаваща.

Парадоксът е, че трудната среда по някакъв начин е предимство за тези, които все пак решават да опитат. "Културните ограничения пред предприемачеството правят така, че малкото осмелили се имат по-малко конкуренция и съответно по-лесен достъп до пазара", обяснява Любомир Ноков. Но това, че тези хора са малцинство, е лошо за обществото като цяло. Защото те са естествените му двигатели, които имат потенциала да формират стабилна средна класа. Която се разпознава не само по доходите, а и по способността си да произвежда знание. Или както казва психотерапевтът Румен Петров: "Истинската средна класа ще я познаете по това, че е толерантна към провалите и умее да извлича поуки от тях."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Естествен интелект 2 Естествен интелект

Ученическият отбор по роботика KASAPIN40* е почти готов за света на възрастните

21 дек 2012, 7352 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Read it Later" Затваряне
Между два свята

Йордан Йовчев направи плавно прехода между състезателя и ръководителя

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10