Стигмата на провала
Как обществените предразсъдъци към неуспехите спъват предприемачеството в България
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Всичко започва с репликата: "Ако паднеш, ще те пребия." Тъкмо си се засилил за лъвски скок, решен на мащабно геройство, и тези думи те шамаросват, смачквайки твоя ентусиазъм. Спираш попарен. Знаеш, че по-неприятното от това да се сгромолясаш на паважа с разбити колене е да ти дръпнат ухото след това.
Колкото и странно да ви се струва, тази банална история всъщност казва много за бизнес средата, която властва в България. Сковаващият страх от риска, който нашата култура възпитава и възпроизвежда, предопределя и чувството на безнадежност след провала, и липсата на размах, който би могъл да роди иновации. В нашето общество нито има истинска радост от постигнатите цели, нито има съчувствие при неуспех, а фалитът е петно до живот. Обществена стигма. По-добре е да не опиташ изобщо, отколкото да сгрешиш и да започнеш отначало.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
50 коментара
Добра статия, надявам се след като "Края на света" се отложи, поне хората да станат по-добри и да спрат да мислят, че всеки човек с някой лев повече от тях е престъпник и трябва да се проклина...
Подкрепям написаното напълно, с едно уточнение:
"Резултатът е, че след един неуспех, повечето предприемачи трудно получават втора възможност да се възползват от ценните уроци на провала""
Предприемачите не получават възможности, а си ги изработват сами. Това че средата тук е по-враждебна е само нюанс.
Добре казано, но само на книга.
Трудно е да обобщаваме по този начин, имайки предвид, че мнозинството малки и средни фирми в България са силно зависими от много високо рискови фактори - силно смаляващ се пазарен потенциал, неприветлива държавно-административна среда, слаба управленска квалификация на собственика. Това някак си не подпомага борбата с песимизма.
Чакай ти пари от Дянков, за това, че си имал неудобството да отвориш магазин на село, мръзнеш по цял ден до циганската любов и всички пазаруват на кредит до следващите пенсии. Муаааааааааааахахахахахах
Мъдрият се учи от грешките на другите!
Умният се учи от собствените си грешки!
Глупавият най - мрази да се учи(и не се учи от нищо)!?
"Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство.
Пожелавам си шанс, а не сигурност
Искам да се срещна с риска, да копнея за нещо и да го постигна, да преживея крушение и успех. Отхвърлям всяко предложение да продам порива си за дребни бакшиши. Предпочитам да се изправя пред трудностите на живота, отколкото да водя застраховано съществуване. По-добре напрегнатата възбуда на собствения успех, отколкото безличния покой на утопиите. Не заменям нито свободата си срещу благодеяния, нито човешките си достойнства за щедри дарове"
Алберт Швайцер
Принципно може и да е вярно написаното но отново се насажда хипотезата "за нищо не ставаме" и "сами си пречим". А дали на един предприемач в САЩ му е по-лесно? В държавата на мега корпорациите, в държава с предлагане на всичко от всички? В държава в която за да си с нов продукт на пазара не може просто да гугълнеш и да видиш какво вече правят в големите икономики а трябва да го измислиш сам?! Всеки пазар има особености и изисква определено поведение. Даването на пример с други държави е оправдание
Поредният двоен аршин.
И как точно се съотнасят тези добри пожелания за Българските предприемачи към редакционната политика на Капитал ?!?
Нали 90% от статиите Ви са да оплюете в зародиш всяка добра идея на правителството или общините и всеки проект или сделка на КТБ, Булгартабак, ВТБ и други "противникови" предприемачи.
"добрата преценка идва с опита, а той се гради от лоши преценки." има една границата, която е супер тънка. границата между глупост и размах. за да си от правилната страна е необходимо да имаш информация. да мислиш с няколко хода напред и да имаш добър екип от хора, с които да изпълнявате целите на компанията в определени срокове. ако правиш нещо добре, то ще бъдеш възнаграден. не зависимо от географското полужение в което се намираме.
До коментар [#7] от "bz":
кое ви е неутралното ?където има съмнение за монопол не смятате ли ,че трябва да се коментира!!!?
[quote#9:"cannibalcorpse"]където има съмнение за монопол не смятате ли ,че трябва да се коментира!!!?[/quote]
И къде е този монопол точно ?
КТБ държи не повече от 10% от Българския банков пазар.
Та казвате има някакъв нов вид "монопол" видим само за платени писачи ?
А като си говорим за монопол каква част от доставките на Каолин за 2-та нови ТЕЦ-а са от предприятието на Прокопиев знаете ли ?
Защо ли не виждаме ред по тази тема в Капитал ?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.