С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 21 дек 2012, 16:47, 8889 прочитания

Общество на конспирацията

Защо в съмненията и параноичното мислене са национален спорт в Америка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Добрата конспирация, както твърдеше Джери Флетчър в култовия филм "Теория на конспирацията", е недоказуема; ако я докажеш, това означава, че някой е объркал нещо в плана. На пръв поглед логиката почти граничи с абсурда, защото за онзи, който иска да вярва в заговор, дори липсата на доказателства може да се превърне в най-голямото доказателство. Но всъщност прозрението на Джери Флетчър, макар и да не казва много за вътрешните механизми на конспирациите, разкрива какво прави самите теории за тях толкова популярни. Те са недоказуеми и затова обречени да бъдат заплитани и разплитани до безкрай. 
                       
Ако погледнем популярността на теориите на конспирацията на екрана и сред обществото, в Америка проследяването на нишките на съмнението се е превърнало вече в едва ли не национален спорт. Само в последните няколко месеца в два от нашумелите в САЩ сериали - Scandal и Political Animals, президентът например стана жертва на добре подготвени атентати. В холивудската продукция Skyfall Джеймс Бонд се бори срещу машинациите на бивш агент на MI6, а новият наследник на Борн от едноименната поредица разкрива още по-заплетени схеми. Сложните конспирации в трилъра Homeland за втори пореден сезон му осигуряват статута на една от най-гледаните и обсъждани поредици от години (президентът Барак Обама също му е голям фен).   
 
Художествените измислици обаче направо бледнеят пред теориите на конспирацията, разплитани в американската политика. На върха на пирамидата естествено е вярата, че Барак Обама е роден в Кения и дори публикуването на удостоверението му за раждане не помогна да се разсеят спекулациите, че той е нелегитимен президент. През годината на популярност се радваше и идеята, че президентът на САЩ е повлиян от антиколониалната идеология на баща си и затова разрушава институциите на страната (най-известните анализи по темата като книгата на Динеш Д'Суза "Корените на гнева на Обама" и последвалия документален филм "2016: Америка на Обама" постигнаха истински комерсиален успех). Да не споменаваме и интернет страниците, посветени на теориите, че президентът е мюсюлманин или член на социалистическия интернационал.
 
Преди изборите през ноември няколко спекулации бяха взети съвсем насериозно от медиите и гласоподавателите. Като например, че се готви манипулация на вота, защото синът на републиканския кандидат-президент Мит Ромни – Таг, притежава фирмата, доставчик на машините за гласуване в решаващия щат Охайо. От своя страна много от консерваторите вярваха, че излезлите социологически данни за загубата на инерцията в кампанията на Ромни не само са неверни, но и дори са заговор за убиване на ентусиазма на електората им. Разпространението на тази идея бе една от причините много десни експерти начело с Карл Роув да преживеят такъв шок в изборната нощ.
 
Обяснението за този порой от конспиративни теории би трябвало да е лесно. Структурната криза на американската икономика, растящата пропаст между бедни и богати, чувството на глобална несигурност след 11 септември 2001 г. и вдигането на расовата бариера с избирането на Обама за президент са все събития, покачващи нивото на напрежение в обществото. Въпреки това връзката между предизвикателствата и теориите на конспирацията далеч не е толкова проста и пряка. Още повече че благодарение на медиите и особено на интернет, хората би трябвало да са по-образовани от всякога, а достъпът до истината - неимоверно улеснен.      
 
Ако има една идея, обединяваща изследователите на конспиративните теории, тя е, че първопричината за появата на спекулациите е

Нарушеният баланс между гражданите и властта
 
Историите за международния ционистки заговор, фалшифицирането на изпращането на човек на Луната и предполагаемите пазени останки на НЛО в Зона 51 са все симптоми на усещането, че хората са загубили контрола над политиката и икономиката, че не вярват на администрацията или смятат, че тя не е достатъчно отворена. Макар отношенията между индивиди и власт да са изначален проблем, откакто ролята на модерната държава започва да се разраства, той се превръща в екзистенциален.
 
В този смисъл колониалното наследство и трансформацията на държавния апарат през XX век правят Америка особено плодоносна почва за теории на конспирацията. Затова някои изследователи слагат подозрителността наред с индивидуализма и свободомислието в основата на американската идентичност. Професорът в Университета на щата Юта Робърт Голдбърг, автор на едно от най-цитираните изследвания по темата - Enemies Within: The Culture of Conspiracy in Modern America ("Вътрешни врагове: Конспиративната култура в модерна Америка"), посочва пред "Капитал", че корените й могат да бъдат проследени почти до първата лодка колонизатори, пристигнали на новия континент.
 
От пуританите идва както вярата в специална, богоизбрана мисия, така и особена бдителност за машинациите и изкушенията на дявола. По-късните колонизатори таят недоверие и недоволство към централната власт. От това време според проф. Голдбърг идва и представата, че държавната администрация е "нещо, което се решава много далеч, и по някаква причина ни засяга, но без да имаме думата в него", отекваща в думите на Томас Джеферсън през Роналд Рейгън до днешното Чаено парти. Третата предпоставка са вълните имигранти, които страната трябва да интегрира. Този процес никога не е вървял леко и проблемите често карат вече установилите се да гледат с подозрение как новодошлите навлизат в обществото и институциите.
 
Трансформацията в ролята на държавата се превръща в катализатор на тези процеси. В началото на XX век според другия известен изследовател на теориите на конспирациите - проф. Кати Олмстед от Калифорнийския университет, контекстът на спекулациите в САЩ се променя. Подозрението вече не е срещу външни елементи, а главно към самия държавен апарат. Параноичното мислене съвсем не е лишено от основания, защото с развитието на съвременното разузнаване и контраразузнаване през Първата и след Втората световна война американското правителство на няколко пъти открито прекрачва границите между националната сигурност и гражданските свободи. Колкото и тези действия да са представяни като необходими, недоверието си остава.
 
За изследователя на американската масова култура проф. Тимъти Мели от Университета Маями, Охайо, точно растящата пропаст между идеали и действия на ръба на демократичността подхранва обществената параноя. "От Студената война насам правителството на САЩ си признава, че използва тайни средства, за да води външната си политика. Това означава, че има огромно противоречие в нашата демокрация", обяснява той пред "Капитал". И допълва, че "от една страна, твърдим, че сме модел за откритост. В същото време пак открито признаваме, че нашата външна политика е до голяма степен скрита и се провежда от ЦРУ и другите 15 разузнавателни агенции. Обществото знае, че това се случва. И знае, че не би трябвало да знае какво правят тайните служби. Така се създава парадоксална атмосфера - хората са наясно, а правителството ги подвежда или прикрива операции, които провежда в тяхно име. Това естествено създава климат на недоверие към казваното в публичната сфера."
 
Сред тези хиляди нюанси на сивото, както обяснява проф. Мели,



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Слушай или ще те сгазят хипопотамите 29 Слушай или ще те сгазят хипопотамите

Или защо е добра идея да развиваме целенасочено умението си да слушаме, а не просто да чуваме звуците от заобикалящата ни среда

21 дек 2012, 12888 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Reminders" Затваряне
Агенция "Една жена каза"

Как динамиката на интернет е на път да превърне достоверната информация и сериозната журналистика в "мисия невъзможна"

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10