Агенция "Една жена каза"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Агенция "Една жена каза"

Агенция "Една жена каза"

Как динамиката на интернет е на път да превърне достоверната информация и сериозната журналистика в "мисия невъзможна"

21799 прочитания

Италианската компания Baia ще построи най-скъпата яхта в света. Плавателният съд ще струва около 6 млрд. долара и ще бъде покрит плочи от чисто злато, чието тегло ще надвишава 100 тона. Поръчката е направена от малайски милиардер, който е предпочел да остане неназован поради съображения за сигурност...

Не звучи твърде убедително, нали? Особено ако имате бегла представа от морско дело и се замислите какво биха направили 100 тона допълнителен товар с подобен неголям плавателен съд.

Въпреки че е изключително нелепа, а достоверността й - лесно оборима, преди малко повече от година тази новина обиколи цялата специализирана преса, която отразява яхтения бизнес. Материалът беше гарниран с обилно количество снимков материал. Месеци след като беше официално опровергана обаче, фалшивата история продължи да живее собствен живот и да се тиражира от сайтове по целия свят. Това е един от най-смешните, но и показателни, примери как интернет въобще не подобрява достоверността на информацията, дори напротив. А сега си представете, че фалшивата новина не беше нелепица за позлатена яхта, а нещо, което привидно изглежда съвсем възможно...

Изкривената реалност на онлайн медиите

Всеки, който е имал досег с журналистиката или с журналисти, почти сигурно е чувал, че една новина трябва да бъде потвърдена от най-малко два независими източника. Още по-добре, ако са поне три.

В интернет епохата обаче този фундаментален постулат на медийния бранш също трябва да бъде подложен на сериозна преоценка. Новите реалности на онлайн пространството са на път тотално да размият границите между сериозната информация, "жълтите" новини, непроверените клюки, зловредните интриги и откровените лъжи. Светкавичното разпространение на информацията в интернет и обстоятелството, че благодарение на социалните мрежи де факто всеки може да се превърне в онлайн медия, все по-често води до тиражиране на абсолютно неверни твърдения. Предавани по един своеобразен "развален телефон", те бързо добиват звученето на абсолютно достоверни "факти" и лесно могат да заблудят дори ветерани в новинарския бизнес.

Причините за ескалацията на този проблем са свързани както със спецификите на глобалната мрежа, така и с провокираната от нея трансформация на репортерската работа. Притиснати от кризата в журналистическия сектор, свиването на аудиториите и рекламните приходи, съкращенията на персонал и конвейерното компилиране на новини от страна на онлайн агрегаторите, традиционните, доскоро сериозни, медии трябва да действат с все по-бързи и по-бързи темпове. Ефектът от това обаче може да е доста разрушителен. Принудени да работят като новинарски агенции, те често пренебрегват принципа за засичане на информацията. А дори и да го спазят, няма никаква гаранция, че привидно сериозните източници, на които се позовават, преди това също не са били подведени, придавайки "тежко" звучене на някоя откровена глупост. Примерите за това – както български, така и чужди, за жалост стават все повече и повече, а единственият начин журналистът да бъде напълно сигурен в достоверността на информацията е или да е личен свидетел на случващото се, или да говори с преки участници в описваните събития...

Като агрегаторите

Противно на очакванията, водещите световни медии стават жертва на абсолютно същите деформации и допускат аналогични грешки като българските си колеги. Може би най-пресният и драстичен пример за нещо подобно е от края на ноември т.г. Тогава в медийното пространство изненадващо изтече новината, че онлайн компания номер едно в света Google се готви да придобие оператора на безжични точки за интернет достъп ICOA Inc., която развива дейност на територията на 40 американски щата. Спряганата цена на сделката беше 400 млн. щатски долара.

Ден по-късно се оказа, че такова нещо няма, а пресинформацията, изпратена до медиите, е напълно измислена. Фалшивата новина обаче вече беше тиражирана от агенция Associated Press (AP), която е най-старата новинарска организация в света (създадена още в средата на XIX век), от влиятелното икономическо списание Forbes и от повечето водещи технологични блогове в света като TechCrunch, Engadget, VentuerBeat u Gizmodo. Оттам попадна в новинарския поток на всички световни медии. Шокиращото в случая е, че журналисти от най-авторитетни медии не са извършили на пръв поглед елементарно и рутинно действие като телефонно обаждане до говорителя на Google...

Ако трябва да сме честни, тиражирането на слухове като достоверни новини датира още от времето преди началото на информационната епоха и интернет. Забавен пример е лансираната от известния сръбски писател Бранислав Нушич "информация", че в река Дунав е забелязан кит. Въпросният слух провокира  посещение на изследователски екип от Британската кралска академия на науките. Друга популярна случка е историята за уж починалия американски автор и публицист Марк Твен, родила крилатата фраза "слуховете за моята смърт са силно преувеличени". Така че подвеждането на медиите е почти толкова старо като света, просто в момента е придобило размерите на пандемия.

За жалост интернет реалността, вместо да направи проверката на фактите по-лесна, постига точно обратен ефект. Пренесено в медийния бранш, това условно може да бъде описано с термина папагалска журналистика. Следвайки един от най-старите принципи на журналистическата професия – цитирането или позоваването на авторитетен източник, работещите в бранша започват механично да преповтарят дочути от друго място твърдения, без да вникват в съдържанието им - досущ като истински бъбриви пернати. На теория репортерите са свършили своята работата и са чисти пред съвестта си, защото прилежно са цитирали източник, който вдъхва доверие, например информационна агенция или сериозен вестник. Проблемът обаче е, че те от своя страна може да са се позовали на трета медия, която не е чак токова сериозна. А тя – на жълт сайт, блог, форум, дори на нечий статус във Facebook или съобщение в Twitter.

Подобни дълги информационни вериги, чийто първоизточник се губи, вече са всекидневие в интернет. Медиите, притиснати да работят като агенции, искат - не искат, участват в тях, за да не изостанат като актуалност спрямо конкурентите си. В повечето случаи журналистите не го правят поради зла умисъл, а просто защото не разполагат с физическо време да репортерстват лично и да се свържат с всички засегнати страни. Проблемът идва от това, че медийните хора се опитват да компенсират набързо свършената работа, използвайки стари принципи на професията, които очевидно функционират по изкривен начин в онлайн среда. Отговорът на аудиторията пък е, че още повече започва да се съмнява в написаното от журналистите. Така продуктът на медиите допълнително девалвира, натискът на персонала им се увеличава още и порочният кръг се затваря.

Когато става дума за онлайн дезинформации, е важно да се отбележи, че траекторията, по която информацията се разпространява в интернет, никога не е права линия. Тя по-скоро наподобява на дърво с много разклонения. По този начин може да се окаже, че на пръв поглед достоверна новина, потвърдена от 3-4 уж нямащо нищо общо един с друг източника, всъщност тръгва от едно и също място и е абсолютно манипулирана. По принцип това може да се случи и в невиртуална реалност. В интернет обаче това явление е масово и този факт започва да подкопава фундаменталните журналистически принципи на цитирането, позоваването и засичането на информацията.

Foxconn – другар N1 на тутраканската селищна система

Българската реалност също изобилства с примери за катализирана от интернет пространството папагалска журналистика. Най-близка по абсурдност до описаната в началото история с позлатената яхта е разпространена преди около година новина за разбита наркомрежа, организирана от наши сънародници в Солун. Интересното при нея било, че престъпниците разпространявали кокаин, маскиран като пудра захар върху сладкиши. Конспирацията се разплела, когато пратка с наркосладки по погрешка попаднала на погребална церемония и хората "започнали да се държат странно".

Както със сигурност се досещате, историята е напълно измислена. Въпреки това тя бе разпространена от почти всички български медии, позовавайки се на публикация на интернет страницата на популярно гръцко радио. Може би защото въпросният сайт е изцяло на гръцки, почти никой български журналист не беше успял да се убеди с очите си, че такава новина там няма. Липсата на потвърждение обаче не попречи на нашите медии да разпространят информацията, която за допълнителна "тежест" бе публикувана и от държавната агенция БТА.

Примерът от последните дни пък е фалшивата новина за изграждане на китайска фабрика в близост до град Тутракан, която ще сглобява части за световния технологичен лидер Apple. Заслепени от перспективата скоро да държат в ръцете си iPhone с надпис "Made in Bulgaria", голяма част от българските медии (включително и сайтове от групата на "Икономедиа") тиражираха почти едно към едно съмнителното прессъобщение, без дори да потърсят за потвърждение представител на кметството на малкия крайдунавски град. Където не бяха чували нищо за подобно нещо.

Може би най-нелепото папагалско повтаряне на неистинска информация се случва покрай дейността на сайта neverojatno.wordpress.com. Създателите му и до момента продължават да публикуват фалшиви интервюта с популярни личности като британския премиер Дейвид Камерън, германския канцлер Ангела Меркел, българския премиер Бойко Борисов или пък президентската съпруга Юлияна Плевнелиева, които уж споделят болезнени за обществото ни истини. И въпреки че в дясната колона на сайта изрично е изписано, че всички текстове са художествена измислица, българските медии продължават да преписват и цитират публикациите на neverojatno.wordpress.com.

Решението

Тиражирането на убедително звучащи слухове и папагалската журналистика са резултат както от естествените трансформации, предизвикани от интернет, така и от кризата в медийния сектор. Все по-честото верижно изкривяване на информацията обаче може да подейства и като своеобразно очистително за журналистическия бранш.

Ако искат да съхранят малкото останало доверие на аудиторията си, медийните организации би трябвало да се върнат към корените на професията. А именно: да не се опитват да покрият целия новинарски поток, следейки агенции и сайтове и за сметка на това да се фокусират върху преживени от първо лице истории, които наистина засягат читателите и може да имат реално отражение върху техния живот. В противен случай има голяма вероятност журналистите да изпуснат своя тутракански iPhone зад борда на позлатената яхта на малайския милиардер. А после да полетят след него, удавяйки се в океана от посредственост...

Италианската компания Baia ще построи най-скъпата яхта в света. Плавателният съд ще струва около 6 млрд. долара и ще бъде покрит плочи от чисто злато, чието тегло ще надвишава 100 тона. Поръчката е направена от малайски милиардер, който е предпочел да остане неназован поради съображения за сигурност...

Не звучи твърде убедително, нали? Особено ако имате бегла представа от морско дело и се замислите какво биха направили 100 тона допълнителен товар с подобен неголям плавателен съд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    the_core avatar :-|
    The Core

    Браво!
    Много смислено, само малка добавка, че всъщност ключът към "интелигентна журналистика" се крие в интелигентността на самите журналисти.
    Но при повечето от тях просто "няма ключ"!

  • 2
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Анализи, коментари, мнения...те са отличителните характеристики на вестниците и списанията.

  • 3
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Ама те 80% от българските журналисти се хранят само със слухове и преписвания от другио медии.

    Да не говорим за това, че в нито един сериозен вестник не съм чул да има редактор , който да проверява фактите.. И то като числа..
    Редовно чета небивалици, в които дали е тон или килограм; дали са 200 милиона или 200 билиона - за журналиста няма значение.

  • 4
    dagama avatar :-P
    da_gama

    Понякога си мисля, че ако доста от т.н. "журналисти" бяха попрочели някоя енциклопедия или поне редовно да гледат научно - популярните канали, биха ни спестили доста глупави писания и умозаключения. Дори и при преводите на чужди продукции се допускат тъпи грешки - което говори , че общата култура е на кота 0. Или просто преди да пишеш за нещо - вземи и се запознай с историята, географията или фактите за това което ще пишеш. А на режеш и лепиш нескопосано като детенце в детска градинка! Отдавна медиите не са място от което можеш да почерпиш достоверна информация. Медиите са за масово затъпяване !

  • 5
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    Чудесна статия.
    Минава ли ви през ума, че част от нас пишат във форума ви точно, защото вече това е начин да формираш и информираш общественото мнение.
    Както повечето коментари по-горе отбелязват понякога журналистите ви демонстрират умопомрачителна липса на познания, а дори и елементарна обща култура по темата на статията. Хубаво е да разберете, че само с превод от английски не става, защото когато не разбират какво превеждат правят елементарни грешки. А аз искрено вярвам, че Капитал/Дневник може да постигне много повече ако ме разбирате.

  • 6
    frankzappa avatar :-|
    Frank Zappa

    "Художествена журналистика" в България дава хляб на много "творци"! Моля ви да не им го отнемате...

    Иначе ще ства все по-трудно..., а тенденцията е хората, които могат да оценят качеството да стават все по-малко!

  • 7
    castaliafons avatar :-|
    Добрият войник Швейк

    Друго измерение на въпроса - дилемата за това, което да отрази една медия в реално време и кое - не. И как това решение формира образа на съответната медия: http://www.poynter.org/latest-news/regret-the-error/198487/in-real-time-journalism-declaring-what-you-wont-report-can-be-just-as-important-as-what-you-will/

  • 8
    jorojoro avatar :-|
    Хейтъромразец

    Добра статия и бая вярна. Молим журналята да попрочитват по-задълбочено форумите под статиите, това със сигурност ще е нелош онлайн "коректор".

  • 9
    elviejo avatar :-|
    elviejo

    Цитат:"Как динамиката на интернет е на път да превърне достоверната информация и сериозната журналистика в "мисия невъзможна"

    За каква сериозна журналистика става дума в България. Нашата журналистика е изцяло в служба на комуноидите, защото е изцяло зависима от тях, с малки изключения, за това е деградирала до поръчков комуноиден глашатай. За да не бъда голословен, няколко показателни примера: Преди време прочетох някаква статия, в която Явор Дачков нарича Волен Сидеров с обидния прякор Волен Лидеров. Не бих се очудил много, защото това го правят всички поръчкови журналисти, но на фона на прочетено или чуто от мене, преди това, изказване от Волен Сидеров, че Явор Дачков е един от големите български журналисти, останах изумен. Значи един от големите български журналисти се е принизил до нивото на махленски гамен, който прикача прякори на другарчетата си от улицата. Да не говорим за морала на единия и на другия от двамата. И това се отнася до всички български журналисти, почти без изключение. Ами инцидента "Луфтханза", при който Волен Сидеров се опита да защити себе си и България от преднамерено и демонстративно пренебрежение от стюардеса от полета, който беше една незначителна треторазрядна злободневна новина, която в чуждата преса или не намира място или се отбелязва с няколко думи в някой ъгъл, у нас беше превърнат в първостепенна новина по всички медии и всички форуми и не слезе от страниците на всички медии и форуми повече от два месеца и беше украсявана по всякакъв недостоен начин, за да се каля един достоен човек. Ето с какво се занимава българската журналистика. По някои медии има специално натоварени журналисти да плюят по В.Сидеров и Атака и те бълват серии от статии на тази тема, както аз ги наричам: Серии АА (АнтиАтака) или АС (АнтиСидеров). Като се вземе пред вид, че се мълчи за огромните престъпления на комуноидите против човечеството, а се калят непрекъснато една отлична партия с достоен лидер, може да се съди до какво ниво е деградирала българската "сериозна журналистика" от подзаглавието на статията.

  • 10
    jorojoro avatar :-?
    Хейтъромразец

    До коментар [#9] от "elviejo":

    Що не си ръсиш бисерите във "вестник" Атака?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK