Силвиозавърът и неговият фенклуб
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Силвиозавърът и неговият фенклуб

Reuters

Силвиозавърът и неговият фенклуб

Кой би бил доволен от завръщането на Берлускони в политиката

Марин Душев
5445 прочитания

Reuters

© Reuters


Ще се върна. Няма да се върна. Все пак може и да се върна. Не, всъщност няма да се връщам. Но май ще се върна... Ако към противоречивите сигнали и поредицата политически завои се добавят разследване за секс с непълнолетна, четиригодишна присъда за укриване на данъци, още куп висящи дела, евентуален годеж, и всичко това се полее обилно със солидно количество фон дьо тен и боя за коса, ще получим относително пълна картина за последните 12 месеца от колоритния живот на бившия италиански премиер Силвио Берлускони. В началото на ноември той заяви, че "ще извади динозавър от шапката си". Месец по-късно въпросният голям гущер бе представен – той е от все още неизследвания от палеонтолозите, но иначе добре известен политически вид Silviosaurus Rex и обещава с един замах да спаси Апенините от германския икономически и политически гнет, стига да получи подкрепата на италианците. В рамките на часове новината за крачещото из Рим гримирано древно влечуго доведе до оставката на правителството на Марио Монти и с това кошмарите за крах на еврото и разцепление на Европа отново обзеха финансовите пазари. "Дори министър-председателят на Албания ни даде съвет как да гласуваме", описа международната реакция Джулио Тремонти (бивш министър на икономиката).

Което може да изглежда леко странно на хората, които си спомнят, че само допреди няколко години Берлускони се бе вписал доста успешно на световната политическа сцена. Един ден можеше да бъде на семеен обяд в тексаското ранчо на американския президент Джордж У. Буш, на следващия да кара ски с руския президент Владимир Путин в Сочи, а на третия да помага на либийския диктатор Муамар Кадафи да разпъва шатрата си край Рим. Разказваше вицове и (почти) всички се смееха.

Но сега нещата са много различни – Путин го боли кръста, Буш го няма в Белия дом, а Кадафи го няма съвсем. Смешките на Берлускони вече съвсем не са смешни. Коментарите му за тена на Обама или размишленията му относно секса с Ангела Меркел успешно му осигуриха политическа изолация на Запад. Това ясно се видя по време на срещата на Европейската народна партия в средата на декември, на която всички присъстващи се постараха да се разграничат от него. Дори българският премиер Бойко Борисов наскоро отговори с едно твърдо "не" на въпрос дали харесва бившия италиански премиер, с когото някога така добре се забавляваха, докато му мереше с педи гърба. 

"Както всички знаем, динозаврите принадлежат на друга ера", коментира председателят на долната камара на италианския парламент Джанфранко Фини. Те са били част от съвсем различен свят в далечното минало и дори самата мисъл за евентуалното им завръщане води до усещане за страх и несигурност у хората (или поне повечето от тях). Сходна е ситуацията с политическите им събратя. Затова и вероятността Силвио Берлускони да се завърне начело на Италия е минимална. В същото време обаче той все още си има фенове, които биха се радвали да го видят отново на премиерския пост. Кои точно са те говори много за политическия стил на Силвиозавъра.

На изток от рая

Източник: Reuters

Муамар Кадафи

Тяхната връзка наистина бе специална. Именно към Берлускони се обърна Кадафи за помощ часове преди да го хванат в канавката край родния му Сирт. В известна степен срещата ролята на либийския му приятел е ключова за развитието на Силвиозавъра - полковникът открехна Берлускони на бунга-бунга (кодова дума за оргиите, провеждани в дворците на Кадафи с участието на млади красиви жени в оскъдно облекло), което бързо се превърна в любимо хоби и на италианеца. И въпреки че обстоятелствата ги разделиха, Берлускони е продължител на идеята и делото на своя покоен приятел. Така макар и от един друг, по-добър свят, Кадафи вероятно би се усмихнал доволно на новината за завръщането на приятеля си.  

Александър Лукашенко

Президентът на Беларус вероятно ще бъде сред първите, които ще поздравят Берлускони, ако отново дойде на власт. През 2009 г. тогавашният италиански премиер бе първият (и единствен засега) западен лидер, посетил източноевропейската страна след идването на власт на Лукашенко. Благодарение на репресиите срещу опозицията, ограничаването на свободата на словото и потъпкването на човешките права Лукашенко има честта да е известен като "последният диктатор в Европа". Именно него Берлускони реши да нарече "обичан" от народа си, "както личи по изборните резултати, които всеки може да види". (За справка - Лукашенко спечели президентските избори през 2006 г. с 84% от гласовете, което явно го прави най-обичания политик в съвременна Европа; през 2010 г. любовта леко е поизстинала и той получи едва 80%.) Дали това изказване бе просто продукт на странното чувство за хумор на италианския лидер, или в него прозира и известна доза завист към постижението на неговия белоруски колега, остава отворен въпрос.

Източник: Reuters

С подобни изявления Берлускони съумя да се сближи и с ред други противоречиви лидери, като например туркменистанския президент Курбангули Бердимухамедов, азербайджанския Илхам Алиев и казахстанския Нурсултан Назарбаев. Те сигурно също биха изпратили най-малкото поздравителна картичка в Рим.

Владимир Путин

Руския президент вероятно е лидерът, който ще се радва най-искрено на завръщането на Берлускони. Двамата продължават да демонстрират топло приятелство – семейството на Путин прекарва ваканциите си във вилата на Берлускони в Сардиния, а през май бившият италиански премиер отпразнува заедно с новия стар руски президент завръщането му в Кремъл. Размяната на подаръци е неизменна част от техните отношения. Явно, познавайки добре своя италиански приятел, Путин успя преди време да подбере може би идеалния подарък за него – голямо легло, събиращо вероятно множество красиви жени. Към личната близост се добавя и фактът, че бившият италиански премиер има навика да подкрепя практически автоматично всеки голям руски проект. Така няма съмнения, че евентуалното ново възцаряване на Силвиозавъра в Рим би било приветствано от Москва.

Ако креватите можеха да говорят

През 2009 г. именно "леглото на Путин" се оказа в центъра на поредния секс скандал в богатата кариера на Берлускони. Тогава италианският седмичник L'Espresso публикува на сайта си запис на разговор между тогавашния премиер и 41-годишната актриса, певица и компаньонка Патриция Д'Адарио, в който двамата се уговарят, след като се изкъпят, да се чакат на въпросното легло. Записът е направен и разпространен от самата Д'Адарио, която твърди, че е получила 2000 евро за въпросната вечер. Берлускони отрича някога да е плащал за секс, а мнението на дамата е сходно – той не е платил... достатъчно. Няколко месеца по-късно Патриция Д'Адарио написа книга за случката, продажбите от която й позволяват да се оттегли от "занаята". Приходите обаче пряко зависят от известността на Берлускони и в този смисъл Д'Адарио вероятно е сред най-горещите поддръжници на завръщането му в премиерския кабинет.  

Макар скандалът сериозно да навреди на репутацията на Берлускони, той съвсем не бе достатъчен да го откаже от бунга-бунга. Но може би го е тласнал окончателно към дамите в много по-ниска възрастова категория. Изводът вероятно е бил, че е по-добре е да се залага на изгряващи и амбициозни звезди, отколкото на такива, мислещи за пенсия. Този завой рискува да му струва скъпо – Берлускони е обвинен в секс с непълнолетната мароканска танцьорка в нощен клуб, известна като Руби, крадлата на сърца, и в злоупотреба със служебно положение, за което може да получи до 15 години затвор. Позицията на самата Руби и момичетата като нея е сложна – ако Берлускони влезе в затвора, това означава край на бунга-бунга, а оттам и на възможността за бърз успех. От друга страна обаче, ако се върне във властта, може би ще има по-малко време за тях, което също не е желателно.

И все пак за любовта никога не е късно.

Преди дни Берлускони обяви годежа си с близо 50 години по-младата от него неаполитанка Франческа Паскале. След това се оказа, че годежът е грешка в превода, но така или иначе кавалерът има сериозни чувства към дамата. Може би краят на бунга-бунга все пак е дошъл, или поне така иска да ни убеди Силвиозавърът. Паскале не е избрана случайно. Тя е млада, хубава и позицията й по отношение на завръщането на евентуалния й бъдещ съпруг в политиката е пределно ясна - дамата е председател на движението "Силвио, липсваш ни", а трите най-важни неща в живота й са "семейството, политиката и Силвио Берлускони". Връзката с него й дава невероятната възможност успешно да ги съчетае в едно. Което означава, че Силвиозавърът може да разчита на стабилна подкрепа от жената до себе си.

Ще се върна. Няма да се върна. Все пак може и да се върна. Не, всъщност няма да се връщам. Но май ще се върна... Ако към противоречивите сигнали и поредицата политически завои се добавят разследване за секс с непълнолетна, четиригодишна присъда за укриване на данъци, още куп висящи дела, евентуален годеж, и всичко това се полее обилно със солидно количество фон дьо тен и боя за коса, ще получим относително пълна картина за последните 12 месеца от колоритния живот на бившия италиански премиер Силвио Берлускони. В началото на ноември той заяви, че "ще извади динозавър от шапката си". Месец по-късно въпросният голям гущер бе представен – той е от все още неизследвания от палеонтолозите, но иначе добре известен политически вид Silviosaurus Rex и обещава с един замах да спаси Апенините от германския икономически и политически гнет, стига да получи подкрепата на италианците. В рамките на часове новината за крачещото из Рим гримирано древно влечуго доведе до оставката на правителството на Марио Монти и с това кошмарите за крах на еврото и разцепление на Европа отново обзеха финансовите пазари. "Дори министър-председателят на Албания ни даде съвет как да гласуваме", описа международната реакция Джулио Тремонти (бивш министър на икономиката).

Което може да изглежда леко странно на хората, които си спомнят, че само допреди няколко години Берлускони се бе вписал доста успешно на световната политическа сцена. Един ден можеше да бъде на семеен обяд в тексаското ранчо на американския президент Джордж У. Буш, на следващия да кара ски с руския президент Владимир Путин в Сочи, а на третия да помага на либийския диктатор Муамар Кадафи да разпъва шатрата си край Рим. Разказваше вицове и (почти) всички се смееха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    omniam avatar :-|
    omniam

    Толкова лек за четене текст, информиращ, анализиращ и осмиващ. Поздравления!

  • 2
    info111 avatar :-|
    info111

    Беркускони отдавна демонстрира убедително, че простащината в политиката и на най-високо ниво не е непременно и само български патент, и че богатството и властта не създават имунитет срещу нея.
    Много неприятен и силно егоцентричен тип, но на италианците им взе години, за да го разберат...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK