С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
80 27 дек 2013, 8:06, 25023 прочитания

Графиките на 2013 г.

Кои са най-важните тенденции, които анализаторите следят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Може ли важните процеси в обществото и икономиката да се представят чрез една графика? За целта помолихме експерти от различни сектори, икономисти и анализатори да разкажат и покажат чрез ексел проблем или тенденция, които следят в момента, за да разберем какво според тях се случва с икономиката на България и кои важни фактори от Европа и света й влияят.
Правим това за втори път. И докато преди най-притеснителните сектори бяха образованието и на пазара на труда, този път фокусът е и върху факторите за растеж и за увеличаване на благосъстоянието.

Когато платите под масата на държавен служител, помислете дали си струва


Кирил Петков, съосновател на  MoveBG и на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност, афилиран с Харвардския университет

Ако се направи линейна регресия между корупционния индекс на Transparency International и БВП на глава от населението за страните от Европейския съюз и кандидат-членките, се вижда, че корелацията между корупционния индекс и икономическото ниво на страната е 86%.  В момента България е предпоследната страна в този индекс на корупцията. В този смисъл, ако можехме да изчистим корупцията поне до нивото на Словения, кореспондиращото БВП/глава от населението би било с 16 хил. лв. повече.
Следващия път когато платите на държавен служител под масата, помислете си дали си струва да губите по 16 хил. лв. за всеки член от семейството ви и за всеки ваш приятел, всяка година.

Ръстът на спестяванията не е достатъчен



Невен Вълев, преподавател в Georgia State University, САЩ

Икономическият растеж и заетостта са в пряка зависимост от инвестициите. Фирмите купуват машини и сгради, след това наемат хора да работят с тях, това създава доходи и потребление и движи икономиката. Инвестициите от своя страна се финансират от спестявания, т.е. от частта на националния доход, която не се консумира. Тези спестявания може да са местни или от други държави във формата на портфейлни и преки инвестиции. Съответно приливът на чуждестранни капитали дава възможност инвестициите да надхвърлят нивото, което може да се финансира от местни спестявания. Това е задължително условие за бърз икономически растеж в една сравнително бедна държава, която не може да модернизира икономиката си само със собствени средства. В България инвестициите надхвърлят спестяванията до началото на кризата, но от 2010 г. са ограничени до размера на спестяванията.

Вярно е, че има ръст на спестяванията, който подсигурява финансиране на инвестициите, но той не е достатъчен, за да компенсира намаления приток на чужди пари. Всъщност ръстът на спестяванията сам по себе си също е проблем, защото води до по-ниско потребление (защото доходът или се потребява, или се спестява) и оттам до свиване на икономиката. Нов приток на външни пари ще намали лихвените проценти, ще подкани хората да потребяват, вместо да пестят, и ще даде допълнително финансиране за фирмите. Без разтваряне на ножицата между инвестиции и спестявания не можем да очакваме бърз икономически растеж. А кога ще стане това зависи от външни фактори, но и от разсейването на икономическата и политическата несигурност в страната.

Външното търсене ще остане двигател на икономиката

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

Тази на пръв поглед сложна таблица е от голямо значение за нас, защото чрез прости връзки демонстрира няколко основни тенденции и значението им за българската икономика. Разглеждаме географската структура на българския износ и влиянието, което икономическият растеж в основните ни експортни партньори има върху реалното изменение в обема на експорта у нас (така както е отчетено в данните за БВП). Таблицата ни показва как при ускоряване на средно претегления растеж на БВП на основните ни търговски партньори от 0.0% през 2012 (отчетен ръст) до 0.6% през 2013 (очакван ръст съгласно последната октомврийска прогноза на МВФ) ефектът върху българския износ е значителен и от -0.4% на отчетен ръст през 2012 очакваме да достигне реален ръст от 8.8% през 2013. По-важното в случая е, че прогнозите на МВФ сочат, че външното търсене ще остане двигател за икономиката ни и през следващата година, когато очакваме средно претеглен ръст на БВП от 1.8% (на база на последните прогнози на МВФ за 2014 г.) в топ 20 експортни партньори на страната да доведе до реално изменение на българския износ от 7.6% на годишна база (съгласно прогнозата на икономистите на УниКредит Булбанк за 2014 г.).

Притокът на капитали и балансът по текущата сметка са като скачени съдове

Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Тази графика е интересна и надлъжно, и напречно. Тя ясно показва как притокът на капитали, особено в случая на България по линия на преките чужди инвестиции, и балансът по текущата сметка са като скачени съдове. Освен това показва и как притокът по линия на преки чужди инвестиции води с едно-две тримесечия баланса по текущата сметка. И двете тенденции са с доста стандартна теоретично основа. На трето място обаче графиката показва невероятната скорост - точно две години - с която българската икономика се приспособи към външния шок и за нула време (някакви си две години) световнорекордният дефицит по текущата сметка на практика изчезна. Това беше огромна изненада за всички, залагащи на стандартни макроикономически модели, основани на доста трудно защитимите регресии с данни от много различни страни. Корекция на дефицит по текущата сметка от една четвърт от БВП в рамките на две години е факт, който трябва сериозно да замисли редица теоретици.
Накрая, графиката ясно показва как напоследък и текущата сметка е на излишък, дори надминава притока на чужди инвестиции в последните 12 месеца. Дали това е добра новина или не отново е въпрос на теоретични и емпирични спорове, но е факт, че по време съвпада с не най-приятните стопански времена за България.

Ниското образователно ниво на следващите поколения влошава перспективата за растеж

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество"

Сред страните от Европейския съюз България има най-голям дял на ученици със слаби резултати по математика, според най-новото изследване на PISA 2012. Близо 44% от българските ученици на 15-16-годишна възраст не достигат дори второ ниво по математика – докато в другата крайност е Естония, където само около 10% от учениците са слаби по математика. Данните илюстрират ниското образователно ниво на следващите поколения навлизащи на пазара на труда, което влошава перспективите за икономически растеж и просперитет.
В същото време според Евростат в България над 61% от населението в работоспособна възраст не владее никакъв чужд език, което е вторият най-лош резултат в целия Европейски съюз. За сравнение - в повечето малки страни от ЕС под 5-10% от населението не владее чужди езици. В ерата на глобализацията слабото владеене на чужди езици препятства интеграцията на България в европейската и световната икономика и затруднява обмена на знания и модернизацията на страната.

Населението намалява, а ползващите болнични услуги растат

Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика

Едно от нещата, които най-много ме притесняват в сферата на здравеопазване, е липсата на каквато и да е връзка между демографската структура на населението и потребяваните от него болнични услуги. На фона на спад на населението с 476 хил. души в периода 2003 - 2011 г., постъпилите в болница се увеличават с 627 хил. Дежурното обяснение, че това е резултат от застаряването на населението, звучи безпочвено - хората над 65 години се увеличават с едва 24 хил., докато постъпилите в болница в тази възрастова група скачат с над 295 хил. Във възрастовата група 18 - 64 години дори се наблюдава парадоксът хората да намаляват – с 230 хил. души, а постъпилите в болница да се увеличават – с 253.5 хил.
Разбира се, не може да се твърди, че промените в демографската структура на населението се пренасят 1:1 в нуждите му от здравни услуги, но ситуацията, която се наблюдава през последните години, граничи с абсурд. Огромният ръст на потреблението на болнични услуги означава, че здравеопазването в България е изключително скъпо и неефективно, тъй като оказването на такава помощ изисква и най-много средства. Нещо повече - данните навеждат на мисълта за злоупотреби не само от страна на пациентите, които се радват на доста широк пакет от "безплатни" здравни услуги, но и от страна на болниците. На фона на липсата на промяна в оценката на страната в Европейския здравен потребителски индекс в периода 2007 - 2011 г. увеличеното потребление на болнични услуги може да се обясни и с влошаване на тяхното качество.

Навлизаме във фаза, когато печатането на пари ще определя валутния курс

Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

  Количеството на парите и динамиката на неговото изменение разкрива много за една икономика. Количеството на парите обикновено се измерва с парични агрегати. Агрегатът М1 измерва количеството на парите, с които могат директно да се сключват сделки - в различните държави компонентите, които включва този агрегат, се различават, но най-общо това са наличните банкноти и монети, както и парите в разплащателните сметки.
Много интересни резултати се наблюдават за динамиката на агрегата М1 в България, еврозоната и САЩ за периода декември 2004 г. – август 2013 г. (за по-лесно наблюдение, количествата на М1 за България, еврозоната и САЩ са представени в индексна форма, като към декември 2004 г. стойността на индексите е 100) - Графика 1:

- Българският агрегат М1 расте най-бързо от трите наблюдавани – за целия период е нараснал със 156%. В България агрегатът М1 е нараснал със 100% само за 3 години половина (от 12.2004 до 6.2008 г.). Растежът в еврозоната за този период е само 33%, а в САЩ няма промяна.
- Ръстът на М1 в САЩ започва през август 2008 г., когато вече е започнала кризата. До този момент САЩ не увеличават количеството на парите (т.е. не печатат нови пари), докато в еврозоната този процес върви с умерени темпове. След фалита на "Лемън брадърс" САЩ започват да печатат пари с изпреварващи темпове спрямо еврозоната, която също леко засилва темповете на печатане на пари. През юли 2012 г. печатането на пари в САЩ настига това в еврозоната и в следващите месеци дори го изпреварва, като това продължава до август 2013 г. Не е случайно, че напоследък в еврозоната се коментира засилване на печатането на пари.
- Докато в еврозоната и САЩ започват усилено да печатат пари през август 2008, в България парите започват да изтичат навън – това е едно от неудобствата на валутния борд. Нивото на парите от август 2008 г. достига едва през декември 2011 г. Темповете за нарастване на парите са колебливи до февруари 2013 г., когато започва ясна тенденция на бързо нарастване на паричната маса в страната – само за 7-8 месеца през 2013 г. количеството на парите нараства с над 15%.

Динамиката на валутните курсове (цената на една валута спрямо друга) до голяма степен се влияе от количеството на парите. Графика 2 представя динамиката на съотношението между паричните агрегати в еврозоната и САЩ и валутния курс EUR/USD. През цялата 2005 г. и в началото на 2006 г. съотношението между парите и валутния курс се движи в противоположни посоки, но след това колебанията им се припокриват в много висока степен, като движенията на валутния курс изпреварват тези на съотношението на парите, т.е. валутният курс е определял политиката по печатане на пари, особено в периода от края на 2009 г. до началото на 2013 г. През лятото на 20013 г. се наблюдава много силна конвергенция между индексите на съотношението на парите и на валутния курс EUR/USD. Може би навлизаме във фаза, когато печатането на пари ще определя валутния курс, а не обратното.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Попкултурата на 2013 г. 21 Попкултурата на 2013 г.

24 дек 2013, 10546 прочитания

Соли Йозел: Рано или късно ще видим резултатите от протестите 18 Соли Йозел: Рано или късно ще видим резултатите от протестите

Професорът по международни отношения от университета Kadir Has пред "Капитал"

21 дек 2013, 12038 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Годината" Затваряне
#EPIC WIN

Някои странни неща (и други не чак толкова), по които България води класациите

Още от Капитал
БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10