Всекидневни герои: Захри и свободата на децата да бъдат деца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всекидневни герои: Захри и свободата на децата да бъдат деца

Захри Дормушев и неговите усмихнати ученици от "Авицена"

Всекидневни герои: Захри и свободата на децата да бъдат деца

или за един учител по български език, който прави от училището дом

Зорница Стоилова
24566 прочитания

Захри Дормушев и неговите усмихнати ученици от "Авицена"

© Надежда Чипева


Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев. Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност за приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

"Инес съществително ли е, деца?", пита учителят. 

"Ами да, нали съм тук", съобщава самата Инес с победоносна усмивка, в която се чете: "абе-фасулска работа-това-го-знам."

В класната стая цари чудна бъркотия. Хадиджа срича "бо", "бе" и "бу" от дъската. Ахмед се е скрил под чина. Част от моливите скърцат усърдно да образуват думи от гласните и съгласни, дадени в задачата. Други деца се щурат, че им няма тетрадката за работа в клас...

"Казвам се Захри Дормушев. На 38 години съм и съм щастлив." Един учител по български език, който от всички съществителни нарицателни и съществителни собствени се опитва да подреди за децата свят, уютен и разбираем. От  "бу" и "бе" да им направи място, в което да се чувстват спокойни и свободни. Деца с родина Сирия, Ирак, Палестина или Бангладеш, които читанката пита "Де е България".

За част от тях училището е да започнеш да си спомняш отново какво беше да си дете. Да учиш, да играеш, да намираш приятели. Да имаш дом и семейство, които не са заплашени от война. "Децата са си деца. Когато са в спокойна среда, се отпускат. Преминали са през трудности, живеят в лоши условия, но като дойдат на училище се смеят и тичат като всички останали", казва Захри. Иска му се всички деца, които живеят в бежански лагери в България, да имат достъп до училище. За няколко часа на ден да бъдат наистина деца. Далеч от угрижените физиономии и тъжния гняв на възрастните.

Това е всичко, заради което става учител - да им дава добър старт, самочувствие и увереност, че могат да променят себе си, живота, околните за добро. "Учител си не ако имаш документ, че можеш да преподаваш, а ако искаш да работиш с деца", ще ви каже още Захри.

Пътят му до класната стая в палестинското училище "Авицена" лъкатуши като река Арда покрай родното му село в Родопите, Средногорци. И е пълен с интересни обрати, както той сам казва. Първо е електротехникумът в Мадан. След това казармата. После безработицата. В следващия епизод Захри е емигрант в Ирландия, където работи като пиколо и нощен управител в хотел. И едновременно с това учи интернет мрежи. Докато не се запознава с работата на свой приятел с деца и не му хрумва, че всъщност това е искал да прави цял живот. Сега е последна година във факултета по педагогика в Софийския университет (много държи да отбележим колко са готини преподавателите му там и колко много са му помогнали да преобразува желанието си в умения и ето, отбелязваме го - бел. авт.) и пише дипломна теза за работата на учителя в мултикултурна среда с деца от различни националности.

В класната стая пък се опитва да поддържа сложния баланс между разбиранията на Министерството на образованието за всичките сложнотии, които се учат по български език в началните класове и практическата необходимост да изравни знанията и уменията на децата от смесени бракове и децата бежанци, които са се включили в обучението тази година. Тук е моментът да кажем, че "Авицена" е частно училище, което се издържа от таксите, които плащат родителите на децата, но от тази година обучава безплатно около 100 сирийски деца. За което Министерството на образованието не се е включило дори едно "браво" да каже.

Захри се шегува, че се е върнал към добрия стар метод на взаимното обучение, характерен за килийните училища преди Освобождението, за да попълва липсите. Тоест разчита на това децата да си помагат едни други със сричките, картинките, думичките. И това работи. "Светът се променя. За какво е училището, ако не да научи децата да се справят, да знаят не само какво, но и как. Да прилагат това, което научат", обяснява Захри ентусиазирано.

Той лично черпи енергията си от усмивките на децата в клас. От семейството си. От игрите с дъщеря си. От разходките на Витоша. От неделните мачове по футбол с момчетата. От скаутската организация, в която членува. И... от класическата хомеопатия, по която взима уроци в свободното си време. И която учи как всичко в живота ни е свързано - здравето с успеха, доброто ни настроение с енергията, която излъчваме.

"Децата са като попивателна. Те малко чуват от това, което им казваш в час, но пък когато срещу тях застане човек с позитивна енергия, веднага я поемат. И обратното", разказва Захри. За децата в своя клас иска да ни каже, че много им харесва в България, защото природата е хубава и хората се усмихват. И понеже вдигаме малко вежда в почуда, Захри ни казва: "Естественото ни състояние е да се усмихваме и да сме добри. Само че го потискаме."

Следващия портрет ще можете да прочетете утре на capital.bg.

Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев. Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност за приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Когато думите са казани,вълшебството е сторено.Успех на Захри:)

  • 2
    emoreto avatar :-P
    еморето


    "Той лично черпи енергията си от усмивките на децата в клас. От семейството си. От игрите с дъщеря си..."
    Чудесно е да откриеш съмишленици!
    Успех, колега!
    Весели празници на всички хора с призвание в образованието!

  • 3
    zlichko avatar :-P
    zlichko

    Ето заради такива хора не губя надежда, че всичко може да е добре. Не само образованието. Браво и успех! :)

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Имало и ентусиасти, браво.

  • 5
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Винаги ще има хора, които да вървят напук срещу установената простащина. Хора, които ще действат, въпреки че изглежда невъзможно. Просто хора благодарение, на които обществото прогресира

  • 6
    gozko avatar :-|
    Валери М.

    Браво на Капитал, браво на Захри! Сега някоя от частните големи телевизии ще прочете материала и ще си каже, я да го снимам и после ще се тупат в гърдите! Жалка работа, никой не си отваря очите, да види доброто, да види различните!

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "отличен" на Захри, "слаб" на "... Министерството на образованието не се е включило дори едно "браво" да каже."

  • 8
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    Децата са прекрасни. God Bless Teachers!

  • 9
    juliano95 avatar :-?
    Julian Mall

    [quote#0:"статия"]и пише дипломна теза за работата на учителя в мултикултурна среда с деца от различни националности.
    [/quote]
    Много ми е любопитна тази мултикултурна среда, и защо тя трябва да бъде някакъв фактор когато става въпрос за деца които трябва да бъдат възпитавани в ценностите на демократична държава, която макар и светска се крепи и на християнските ценности.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK