Всекидневни герои: Д-р Емануил Найденов и отговорността да останеш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всекидневни герои: Д-р Емануил Найденов и отговорността да останеш

За д-р Найденов името на фондацията "Остани" е метафора на надеждата

Всекидневни герои: Д-р Емануил Найденов и отговорността да останеш

Или за един добър неврохирург, който няма намерение да ходи никъде

Весислава АНТОНОВА
38500 прочитания

За д-р Найденов името на фондацията "Остани" е метафора на надеждата

© Велко Ангелов


Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев (виж интервюто с него) Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност да приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

Групата се оказа толкова шарена, че в нея даже се промъкна един човек, който харесва премиера Орешарски. Без майтап. Вижте сами.

"Трябва да вземете бързо решение. Помислете и най-късно до час ми се обадете. Не трябва да се губи време. Операцията трябва да е още тези дни", обяснява спокойно, но по телефона неврохирургът, докато ни кани в кабинета. Един лекар, в чийто глас няма следа от припряност, от умора или отегчение. Нищо че телефонът му звъни почти през две минути. А пред кабинета му е пълно с хора, изплашени и притихнали, стиснали в ръцете си свитък с документи и рентгенови снимки. Срещите на младия лекар често приключват със съобщаване на тежки диагнози.

Д-р Емануил Найденов е неврохирург в Клиниката по неврохирургия при Университетска болница "Св. Иван Рилски" в София. Председател е на фондация "Остани", чрез която се набират средства за лечението на български пациенти с мултиформен глиобластом по методиката на специфичната имунотерапия, или казано на човешки език - ваксина срещу рак на мозъка. Фондацията работи и за създаването на референтен център, в който методът да се прилага и в България. Подобни центрове има изградени само в Белгия, Германия, Италия, Швеция, Япония и САЩ. Д-р Найденов е и председател на българското Дружество по невроонкология.

За него името на фондацията "Остани" носи универсално послание. Към лекарите, които заминават в чужбина, докато пациентите им тук имат нужда от тях. Към хората, които отиват да се лекуват в чужбина, вместо да се доверят на специалистите тук. "Има случаи, в които изборът да се отиде в чужда клиника е въпрос на реклама. За много заболявания има добри специалисти и в България", убеден е доктор Найденов. "Остани" не на последно място е метафора на надеждата, че всеки болен, ако се лекува с отдаденост и по съвременни методи, има шанс да живее.

Д-р Найденов живее в болницата, често по 24, а понякога и по 48 часа. Не приема това време като пожертвано, защото истински обича това, с което се занимава. Усеща се от всяка изречена от него дума. Чете се в очите на пациентите му. Сдържан и светъл човек, с психологическа проницателност се опитва да смекчи шока от съобщената диагноза - мозъчен тумор. Диагноза, която по принцип в България означава обречен.

Не и за д-р Найденов обаче. През 2008 г. той заминава на семинар във Виена, който представя най-новото в медицината по темата "Злокачествените мозъчни тумори". Там има шанса да се запознае с колега от Белгия, който представя нов метод за лечение на мозъчни тумори с впечатляващи резултати. Презентацията на белгиеца се оказва и основа за каузата на Емануил Найденов - как от този метод на лечение да се възползват и българите, а защо не той да започне да се прилага и в наша клиника. "Длъжни сме да даваме на пациента цялата информация какво съществува като методика за лечение на тяхното заболяване. Особено ако той им дава шансове да живеят", убеден е лекарят.

Още докато е в самолета, е решен, че трябва да направи нещо. "Ако даден метод на лечение го няма в България, логично възниква въпросът защо го няма и оттам нататък следва реалистично да се прецени какво трябва да се направи това да се случи. От тогава до сега започна една борба, която не е финализирана за съжаление, но са направени много конкретни стъпки метода на имунотерапията в близко бъдеще да може да се прилага и в България."

По своя лична инициатива неврохирургът се среща с белгийския посланик и го моли да съдейства при осъществяване на контакт с белгийската клиника, която успешно прилага имунотерапията. И има успех. Вече повече от две години д-р Найденов работи в тясно сътрудничество с проф. Стефан ван Гол от Университетската болница в Льовен. Следва друга битка. Да бъде убедена държавата в смисъла и България да има свой референтен център за прилагане на революционната терапия. "Миналата година беше много силна за проекта, тогава успяхме да свършим много в убеждаването. Тогава се подписа договор за финансиране на центъра. Въпреки недоимъка част от средствата вече са отпуснати, има обявена обществена поръчка за закупуване на апаратура. С днешна дата са преведени 1/4 от парите, но и това е достатъчно, за да сме оптимисти, че проектът ще се реализира", разказва ентусиазирано д-р Найденов.

"Качеството на живот идва от тези моменти на удовлетворение. От нефинансови стимули. Има хора с много пари, но с много лошо качество на живот на базата на вътрешните им усещания. Аз имам това, което ми е нужно. Постигам го с работата и резултатите от нея", ще ви каже още неврохирургът. Засега той остава в България, защото е от хората, които довеждат каузите си докрай. "Когато пациентите разчитат на теб, е въпрос на отговорност да останеш. В случая отговорността при мен съвпада с удоволствието от това, което работя. Не може един човек, който си го гледал в очите и си му обещал, че ще дадеш всичко от себе си да му помогнеш, ще финализираш проект, който е полезен за него, в един момент да му кажеш "ами аз всъщност си тръгвам. Ти оставай...".

Следващия портрет ще можете да прочетете утре на capital.bg.

Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев (виж интервюто с него) Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност да приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

Групата се оказа толкова шарена, че в нея даже се промъкна един човек, който харесва премиера Орешарски. Без майтап. Вижте сами.

"Трябва да вземете бързо решение. Помислете и най-късно до час ми се обадете. Не трябва да се губи време. Операцията трябва да е още тези дни", обяснява спокойно, но по телефона неврохирургът, докато ни кани в кабинета. Един лекар, в чийто глас няма следа от припряност, от умора или отегчение. Нищо че телефонът му звъни почти през две минути. А пред кабинета му е пълно с хора, изплашени и притихнали, стиснали в ръцете си свитък с документи и рентгенови снимки. Срещите на младия лекар често приключват със съобщаване на тежки диагнози.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    plf avatar :-|
    plf

    "Не оставяй да изстине
    буйно сърце на чужбина,
    и гласът ми да премине
    тихо като през пустиня!..."

    Х. Ботев - МОЯТА МОЛИТВА

    Браво! Дори не знаех, че има такава болест - а ето дори има Българи, който се борят с нея и милеят за родината си!

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    "Качеството на живот идва от тези моменти на удовлетворение. От нефинансови стимули. Има хора с много пари, но с много лошо качество на живот на базата на вътрешните им усещания. Аз имам това, което ми е нужно. Постигам го с работата и резултатите от нея"

    супер! какво повече да се каже?

  • 3
    jotop.123 avatar :-|
    Georgi Boikov

    Браво

  • 4
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Браво на Колегата !
    Ако говорим за пари,в България също се правят пари .
    Ако говорим за лечение,в България също се има Качествено Лечение !
    Ако говорим за пари и лечение, в България за определени пари се получава по- Качествено Лечение.
    Ако говорим за Удоволствие от работата,удоволствието да работиш в България е незаменимо.
    Изобщо,най- Хубаво си е в България.
    Ако си Професионалист !
    Ако не работиш само за материалното !
    "За Бога,Братя...." , Работете !
    И една препоръка към "Капитал"- това със звъненето през 2м. сте се поизсилили. Не давайте съвети на пациентите непрекъснато да звънят. А тези които са в кабинета,какво правят ....Можеше по- сбито да се напише,да остане место и Колегата да каже нещо...

  • 5
    dunga avatar :-|
    georgi yankov

    Много хубава история. Обаче на специализантите не им се плащат пари, даже напротив - те плащат по 180лв на месец на университета за привилегията да работят безплатно. Специализацията продължава 5 години. От 25 до към 30г възраст.
    Как да не си хванат багажчето и да си тръгнат тези хора?
    Тук не става въпрос за морал, а за оцеляване.

  • 6
    hfc10351817 avatar :-|
    Radical

    Това е бъдещето в медицината - имуно и генотерапията.

  • 7
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Важното е, че има и такива хора.

  • 8
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#5] от "dunga":
    "dunga"ооооооооооооооооооо, "dunga" ,
    1.А да ть учиймИ 18 години с наШтИ паре...
    2.А да ОдИШИ на детска градина за 20 БГ лв на меЙЦ, дет в къщи майка ти само за кисело мляко щеше да ги даде... А в ДЗ ть гледаааааа, РанеА, Фърляа ти акото и пиш-то,бе,й ти топло зимъскь, че и вечер майка ти им се караше ,че нь ть гледали УбаУ .
    3.Иди да учиш на Запад,ама от Д.ясли още.
    4.Купи си уан уей тикет и не мисли за нас.
    Сбогом!

  • 9
    z_zafirov avatar :-|
    The_Curious

    [quote#4:"oyh53308658"]Ако говорим за Удоволствие от работата,удоволствието да работиш в България е незаменимо.
    Изобщо,най- Хубаво си е в България. [/quote]

    Колега, с почти цялото Ви мнение съм съгласен, но с цитираната част не. Удоволствието от работата според мен, дали ще е в БГ или дръгаде, няма значение. А дали е най-хубаво в България, е въпрос на лична гледна точка. На мен не ми се остава, поради ред причини, например масовото изпростяване на хората, намаляващата мотивация за професионално развитие за сметка на тарикатлъка, засилването на отрицателният прираст дори, което е изключително опасна тенденция и много вредно за всички, които са обвързани административно с държавата България, неадекватните и популистки политически решения. Навсякъде по света го има това, но тук е в изродска степен. И уви, нещо все едно ме е вързало и не мога да отлетя от тук вече 12 години...

  • 10
    majormajormajor avatar :-|
    Hans

    Телефонът звъни през 2 мин, стои по 48 часа в болницата, накрая да не стане пациент на себе си. Капитал, леко с героизма, този човек е пич и готин, ама айде да намерим още 2-3 като него да му поемат част от работата и да си гледа човека и семейството, стига с тия "не е взимал отпуска 5 години, работи по 48 часа поред".

    Това ли е успехът?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK