С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 25 дек 2013, 11:55, 13013 прочитания

Всекидневни герои: Мария и изкуството да се сприятеляваш

Или как срещата със сирийските бежанци й върна вярата в хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев. Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност за приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

Мария Черешева е от хората, които ще видите в първите редици на всяка битка, която са прегърнали като своя кауза. Готова да жертва цялото си време и енергия, когато се сблъска с несправедливост, с която не може и не иска да се примири. Една болезнено пряма Мария на 25. По професия и призвание журналист.

Широко скроена, няма да й стигнат пръстите на ръцете и на краката, за да преброи приятелите си. А на всичкото отгоре от няколко месеца  приятелският й кръг е пораснал с още няколко хиляди сирийски бежанци. Съвсем сериозно. Още в навечерието на "кризата", която спретнаха институциите с посрещането на търсещите закрила в България, Мария оглавява неформална кампания за събиране на дрехи, пари и вещи от първа необходимост. След първото си посещение в Пъстрогор тя е потресена не само от условията, в които се настаняват бежанците, но и от тоталното неразбиране, че това са хора като нас. Само че поставени в екстремна ситуация. Покрай тази първа акция тя се свързва с Facebook групата "Приятели на бежанците". А три месеца по-късно можем да кажем, че е един от двигателите на организацията, с един куп акции зад гърба си в лагерите в Пъстрогор, Харманли, София. Всички заедно - бежанците и хората, които отвориха сърцата си, за да ги посрещнат, получиха признанието "Човеци на годината" в годишните награди на Българския хелзинкски комитет. Защо ли?


Ами, Мария е раздавала пакети с храна в Харманли, докато ръцете й буквално се разкървавят. Обикаляла е всички институции, за да убеждава, моли и предлага помощта си за осигуряване на по-добри условия в лагерите. Денонощно е стояла до телефона, за да следи от разстояние състоянието на бежанци със здравословни проблеми. Това я принуждава да напусне работата си като главен редактор на бизнес издание и да мине на 4-часов работен ден. "Стремежът ми е да бъда по-гъвкава, за да отделям повече време на каузата. Тя не може да бъде оставена, в един момент става по-голяма от всичко останало и трябва да имаш повече време за планиране", обяснява Мария.

Ако се чудите как се справя, ще ви каже, че дейността с бежанците й е върнала вярата в хората и в доброто. "И то в такъв период в България, в който всичко е по-скоро противно, негативно, корумпирано, омърсено", казва тя и добавя: "Покрай нас се насъбраха много страхотни нови хора, с които освен всичко друго и страшно много се забавляваме и ни е интересно да си общуваме. Всичко това запълни някакви други празнини в всекидневието ми, които до този момент не съм усещала."

На всички, които се страхуват, че бежанците са опасни и неприятни, Мария препоръчва да посетят поне един лагер или да участват в акция на "Приятелите". Другият й "любим" въпрос е откъде накъде ще помагаме на сирийците, а не на българите. "Аз съм съгласна с аргумента, че държавата ни третира еднакво зле и еднакъв е шансът линейката да закъснее за мен и за някой чужденец в лагер. Но точно това означава, че трябва да се борим заедно за една по-добра администрация, по-адекватни социални грижи за всички. В случая една много голяма група хора са в драстична нужда и е въпрос на нашата отговорност и солидарност да помогнем."



Следващия портрет ще можете да прочетете утре на capital.bg.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Облаците, на които принадлежа 49 Облаците, на които принадлежа

Пътят на Сафие Адемоглу от Върбица до 10 хиляди метра над земята

30 дек 2013, 77106 прочитания

Всекидневни герои: Благовеста и четенето, което спасява 9 Всекидневни герои: Благовеста и четенето, което спасява

или за доброволчеството, което отваря нови страници за децата от домовете

27 дек 2013, 13292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Хора" Затваряне
Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех

или как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10