С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 26 дек 2013, 10:41, 14491 прочитания

Другите сирийци

Две истории за възможния живот на бежанците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Те са тъмни силуети, надничащи от прозорците на бежанските лагери, но нямат лица. Образът им в обществото е на нежелани хора, с които е по-добре да си нямаме работа. И при споменаването им най-често се свързват с думи като бедност, тежест за държавата и проблем.

Те са сирийските бежанци, които обаче са тук и, поне засега, няма да отидат другаде. А за тях като личности и за човешките съдби, които стоят зад събирателния им образ, се говори рядко. Голяма част от пристигналите в страната до момента около 6000 сирийци най-вероятно ще получат легален статут от Държавната агенция за бежанците и ще трябва да поемат по пътя на интеграцията в българското общество. "Капитал" се срещна с някои от онези, които вече са тръгнали по него. Историите им са вход към възможното бъдеще и показват колко различен може да бъде образът на бежанеца.


Бързото порасване по време на война

Линда Ибрахим е само на 19 години, но почти няма свободно време. Младата сирийка от град Хомс кипи от енергия и не я оставя да отиде напразно. Дошла в България преди година, тя вече е успяла да си намери работа, да завърши 12-и клас, да пее в хор и да помага в палестинското училище "Авицена", където учат деца на други бежанци.

"Изобщо не знаех, че така ще се получат нещата", разказва Лулу, както я наричат приятелите, което на арабски означава перла. Като всяко момиче на нейната възраст, тя не спира да се усмихва и обича да говори. Очите й обаче са видели много. Не разказва много за случилото се в Сирия. Избягва подробности, сякаш се опитва да забрави. Една вечер покривът на къщата паднал върху тях, след като бил уцелен от снаряд. "Грабнахме само паспортите с майка ми и побягнахме", казва Линда. Няколко месеца се крият в близко село. Научават, че са издирвани и продължават към Ливан. Там животът също е невъзможен и двете с майка и тръгват към Европа. Имат възможност да отидат в Германия при роднини, но избират България. Бабата на Линда е родена тук, но самата тя никога не е живяла в страната. "Хората тук са по-близки до нас като култура и разбиране", прави сравнение младата сирийка.



Линда не се оплаква и не се самосъжалява. Тъжно й е само за оставените приятели и отминалия живот. "В Сирия ми беше много хубаво. Ходех на училище и ме интересуваше само как да завърша. Пеех в църковен хор", спомня си тя. Но войната я кара да порасне много бързо. Десетина дни след като пристига в България, тя си намира работа в кол-център с арабски език. Паралелно с това завършва училище, кандидатства, и сега е първи курс в специалност "Политически науки" в НБУ. "Никога не съм си мислила, че ще уча политология. Влечаха ме неща като изкуства, рисуване, пеене. Но просто така се получи", казва Лулу. Все пак тя успява да поддържа хобито си в състава на хор Ave Musica веднъж седмично.

Произходът й неволно я превръща за българите в експерт по всичко, свързано със Сирия. Тя редовно е обстрелвана с въпроси, които в един момент сигурно стават досадни, но Линда с търпение отговаря на всички.

"Хората се учудват, когато разберат, че в Сирия има и християни. Не подозират, че повечето там всъщност сме бели", разказва тя. Когато заговори на арабски, не липсват и съмнителни погледи. Разказва за неприятна случка от преди няколко вечери, когато отишли на дискотека. Тя, без забрадка, и знаеща няколко думи на български, минава нормално. Приятелят й Мохамед обаче е подложен на много подробно претърсване от охраната. "Случва се де, не е чак такъв проблем", казва без обида Линда и добавя, че щом българските й приятели се запознали с Мохамед, всички се забавлявали заедно. Според нея бъде ли установена веднъж комуникация, бариерите падат.

Сега основната й цел за бъдещето е да завърши първия си семестър в университета. Заедно с това активно участва в събития, организирани от сирийската общност в България. Благодарна е. "Много хора ни помогнаха да започнем живота си от начало."
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Облаците, на които принадлежа 49 Облаците, на които принадлежа

Пътят на Сафие Адемоглу от Върбица до 10 хиляди метра над земята

30 дек 2013, 76156 прочитания

Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех 50 Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех

или как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия

26 дек 2013, 17832 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Хора" Затваряне
Всекидневни герои: Благовеста и четенето, което спасява

или за доброволчеството, което отваря нови страници за децата от домовете

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"