Другите сирийци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другите сирийци

Аиша, Хулуд, Фарид и Закария (отдясно наляво) попадат случайно във Варна и започват да живота си отначало

Другите сирийци

Две истории за възможния живот на бежанците

Красимир Янков, Спас Спасов
15265 прочитания

Аиша, Хулуд, Фарид и Закария (отдясно наляво) попадат случайно във Варна и започват да живота си отначало

© Капитал


Те са тъмни силуети, надничащи от прозорците на бежанските лагери, но нямат лица. Образът им в обществото е на нежелани хора, с които е по-добре да си нямаме работа. И при споменаването им най-често се свързват с думи като бедност, тежест за държавата и проблем.

Те са сирийските бежанци, които обаче са тук и, поне засега, няма да отидат другаде. А за тях като личности и за човешките съдби, които стоят зад събирателния им образ, се говори рядко. Голяма част от пристигналите в страната до момента около 6000 сирийци най-вероятно ще получат легален статут от Държавната агенция за бежанците и ще трябва да поемат по пътя на интеграцията в българското общество. "Капитал" се срещна с някои от онези, които вече са тръгнали по него. Историите им са вход към възможното бъдеще и показват колко различен може да бъде образът на бежанеца.

Бързото порасване по време на война

Линда Ибрахим е само на 19 години, но почти няма свободно време. Младата сирийка от град Хомс кипи от енергия и не я оставя да отиде напразно. Дошла в България преди година, тя вече е успяла да си намери работа, да завърши 12-и клас, да пее в хор и да помага в палестинското училище "Авицена", където учат деца на други бежанци.

"Изобщо не знаех, че така ще се получат нещата", разказва Лулу, както я наричат приятелите, което на арабски означава перла. Като всяко момиче на нейната възраст, тя не спира да се усмихва и обича да говори. Очите й обаче са видели много. Не разказва много за случилото се в Сирия. Избягва подробности, сякаш се опитва да забрави. Една вечер покривът на къщата паднал върху тях, след като бил уцелен от снаряд. "Грабнахме само паспортите с майка ми и побягнахме", казва Линда. Няколко месеца се крият в близко село. Научават, че са издирвани и продължават към Ливан. Там животът също е невъзможен и двете с майка и тръгват към Европа. Имат възможност да отидат в Германия при роднини, но избират България. Бабата на Линда е родена тук, но самата тя никога не е живяла в страната. "Хората тук са по-близки до нас като култура и разбиране", прави сравнение младата сирийка.

Линда не се оплаква и не се самосъжалява. Тъжно й е само за оставените приятели и отминалия живот. "В Сирия ми беше много хубаво. Ходех на училище и ме интересуваше само как да завърша. Пеех в църковен хор", спомня си тя. Но войната я кара да порасне много бързо. Десетина дни след като пристига в България, тя си намира работа в кол-център с арабски език. Паралелно с това завършва училище, кандидатства, и сега е първи курс в специалност "Политически науки" в НБУ. "Никога не съм си мислила, че ще уча политология. Влечаха ме неща като изкуства, рисуване, пеене. Но просто така се получи", казва Лулу. Все пак тя успява да поддържа хобито си в състава на хор Ave Musica веднъж седмично.

Произходът й неволно я превръща за българите в експерт по всичко, свързано със Сирия. Тя редовно е обстрелвана с въпроси, които в един момент сигурно стават досадни, но Линда с търпение отговаря на всички.

"Хората се учудват, когато разберат, че в Сирия има и християни. Не подозират, че повечето там всъщност сме бели", разказва тя. Когато заговори на арабски, не липсват и съмнителни погледи. Разказва за неприятна случка от преди няколко вечери, когато отишли на дискотека. Тя, без забрадка, и знаеща няколко думи на български, минава нормално. Приятелят й Мохамед обаче е подложен на много подробно претърсване от охраната. "Случва се де, не е чак такъв проблем", казва без обида Линда и добавя, че щом българските й приятели се запознали с Мохамед, всички се забавлявали заедно. Според нея бъде ли установена веднъж комуникация, бариерите падат.

Сега основната й цел за бъдещето е да завърши първия си семестър в университета. Заедно с това активно участва в събития, организирани от сирийската общност в България. Благодарна е. "Много хора ни помогнаха да започнем живота си от начало."

Пътуване за никъде

Историята на семейство Хаджар изглежда като поредица от спирки, от които нито една не е последна. В предишния си живот Аиша е била преподавател по математика и арабски език в Алепо, където е специализирала детска психология. Съпругът й Фарид карал училищен автобус в града. Войната ги прогонва към България, където първият им пристан е транзитният център в свиленградското село Пъстрогор.

"Още в първите дни се запознахме с бабите от селото. Показвахме си плетки, "говорехме си", смее се Аиша и показва с ръце колко оживени са били опитите за комуникация. Пустотата на българското село е нещо ново за нея. "Беше странно, толкова различно от Сирия. Няма семейства, няма млади хора, само по един–двама души във всяка от къщите. А наоколо толкова много изоставена земя", разказва впечатленията си Аиша. Контрастът с родината й, където семейства с по 4-5 деца и пълни с хора села са нещо нормално, е голям. 

Напускането на Пъстрогор става случайно. Съдбата събира семейство Хаджар с Моника Гецова от Варна, която е част от доброволците, които помагат на бежанците. "Бяха ми дали телефона на едно сирийско момиче, което само бе пожелало да се заеме с издирването на деца, пристигнали без родители. Тя помагаше и за разпределението на помощите", спомня си Моника. Впоследствие се оказва, че това момиче е Разан Хаджар, 20-годишната дъщеря на Аиша и Фарид.

Един ден Моника попитала дали семейството й би искало дойде при нея. В първия момент Аиша и Фарид изглеждали стъписани. После се обърнали към Моника: "Нали знаеш, че оттук нататък ще имаме само Господ и теб? Не говорим български, няма от кого да потърсим помощ." Българката обаче казала "да". И така на 20 септември пристигнали във Варна – двама възрастни, две деца и пет малки чанти с багаж за цял живот.

Във Варна семейство Хаджар бързо свиква с българския начин на живот. Най-голямата дъщеря Разан вече си е намерила работа в София. По-малката Хулуд и 13-годишният Закария учат усилено български. Моника Гецова им търси учебници за 8, 9 и 10 клас по всякакви предмети. В останалото време децата се радват на падналия сняг и минералните басейни на плажа в морската столица.

За възрастните обаче езикът е по-труден. "Българският не ми се удава,", казва Фарид. Най-трудните думи, които е учил някога през живота си, са "прозорец" и "преподавател". Липсата на буквите "п" и "ц" в арабския прави произнасянето им истинско предизвикателство. За да покаже, Фарид прави поредния си опит да ги каже правилно, но отново не се получава.

В момента сирийското семейство чака да премине процедурата им по адресна регистрация във Варна. След това трябва да получат и българските си документи. "Искаме да останем тук," казва Фарид. "Харесва ни! Стига да успеем да си намерим работа. Ето – за два месеца децата вече говорят български, четат и пишат. Имат приятели наоколо, разбират се с тях. Искаме да ги запишем на училище и да започнем всичко отначало", добавя мъжът.

Работата е особено важна за тях, за да може да се издържат сами. Гордата Аиша се намесва в разговора и подчертава, че сирийците никога не живеят от помощи. "Ние не сме дошли тук, за да получаваме помощи. Да, такъв е манталитетът ни, така сме възпитани - дори платеното майчинство в Сирия е само три месеца плюс още един неплатен за първите три деца. За всяко следващо се полага само неплатен отпуск", казва сирийката.

Като краен вариант главата на семейството Фарид вижда заминаване при роднини, които от дълго време живеят в Испания. Но са уморени от постоянното местене. "Тази война превърна живота ни в поредица от спирки. И никоя сякаш не е нашата. Не знаем ще дойде ли следващият влак," казва спокойно Аиша, без емоция. По лицето й се прокрадва само една горчива усмивка. "Ако се наложи да тръгнем, ще е против волята ни, казва тя. Това пътуване няма да ни направи щастливи."

Линда Ибрахим неволно се превръща в експерт по Сирия, но търпеливо отговаря на всички въпроси
Фотограф: Велко Ангелов

Те са тъмни силуети, надничащи от прозорците на бежанските лагери, но нямат лица. Образът им в обществото е на нежелани хора, с които е по-добре да си нямаме работа. И при споменаването им най-често се свързват с думи като бедност, тежест за държавата и проблем.

Те са сирийските бежанци, които обаче са тук и, поне засега, няма да отидат другаде. А за тях като личности и за човешките съдби, които стоят зад събирателния им образ, се говори рядко. Голяма част от пристигналите в страната до момента около 6000 сирийци най-вероятно ще получат легален статут от Държавната агенция за бежанците и ще трябва да поемат по пътя на интеграцията в българското общество. "Капитал" се срещна с някои от онези, които вече са тръгнали по него. Историите им са вход към възможното бъдеще и показват колко различен може да бъде образът на бежанеца.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Хубаво е, че има и такива хора, които помагат на бежанците, а сред тях със сигурност има и много свестни хора.

  • 2
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Има разбира се аз се запознах с едно момче във Военна Рампа, което е учило в университет преди войната и сега иска да остане и да учи тук. Представяте ли си иска да започне от нулата тепърва да учи езика, да си търси работа..

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Имам много добур прятел от Сирия. Политически бежанец от преди 10-тина години. Има много добри Сирийци. Има и сган. Успех на тези, които искат да останат в България (които са мноооого малко). Искрено съм разочарован, че сте намерили само 2 добри примера.

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    И всичките 60 хиляди да останат, пак ще "запълним дупката" само за година. Истината, добра или лоша е че БГ трябва да приема много имигрнти, ако искаме да оцелеем като държава. За предпочитане бели и християни, но като няма риба ... Украйна и Русия са голям резервоар на хора, особено предвид факта че много лесно се интегрират. Можем да ги смесваме малко с близкоизточни народи, кавказци, ... каквото намерим. Не е зле да приобщим "старите българи" - безарабски, покрай тях и откровени молдовани и украинци.

  • 5
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#4] от "misho73":

    Това е неизбежно, най вероятно и от турция. Там има доста с произход от България. Но най добре да се върнат българи от запад, нещо което се е случило в гърция

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "toshiro":


    [quote#5:"toshiro"]Това е неизбежно, най вероятно и от турция. Там има доста с произход от България.[/quote]

    А покрай тях можем да привлечем и малко алевити, които ще са "натясно" ако Турция продължи да се ислямизира.
    То така го караме от Аспарух насам, който е събрал доста народ - траки, славяни, кумани, печенеги и тук-там някой българин :-) И после е имало големи вълни. К'во да пра'име - нема 'ора! Поради което БГ дядо Коледа е с три джуджета, като едното е ром и язди Рудолф и ядосва стареца :-)

  • 7
    mi6ail1234 avatar :-|
    mi6ail1234

    До коментар [#6] от "misho73":

    Абе ти чуваш ли се какви ги пишеш?Да си събираме хора от други държави?Тогава дай да преименуваме България на някакво друго име,което ще и подхожда например "Свободна република" или нещо друго,което да описва смесицата от събрания народ.Не е ли по-добре да се помисли как да се повиши раждаемостта и да превърнем прираста в +,а не в -

  • 8
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Много хубава статия! Дано повече крайно десно ксенофоби я прочетат за да се убедят, че не всички сирийски бежанци са терористи и убийци!!!

  • 9
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#7:"mi6ail1234"]Да си събираме хора от други държави?Тогава дай да преименуваме България на някакво друго име,което ще и подхожда например[/quote]
    Всъщност що не прочетеш нещо за създаването на България? Там пише за един Аспарух, дето дошъл с народа си от намайната си, смесил се с местните и... надживели няколко империи, робства, както и сума ти войни. Друга една такава "карашик" държава е САЩ, и също е в челната тройка.
    Обаче сега ни куца равното прилагане на закона, и там е проблема, а не в пристигащите. То и при тях има проблеми, ама са лесни за решаване, ако нашият проблем с правораздаването се оправи.

  • 10
    convince avatar :-|
    convince

    ЗНАМЕТО на българите и България няма да пропадне, ако има кой да го държи и да държи да живее тук в тази страна да бъде неговата втора Родина приет гостоприемно и приятелски и намерил бъдеще за своето семейство и за себеси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK