С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 26 дек 2013, 10:41, 14514 прочитания

Другите сирийци

Две истории за възможния живот на бежанците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пътуване за никъде

Историята на семейство Хаджар изглежда като поредица от спирки, от които нито една не е последна. В предишния си живот Аиша е била преподавател по математика и арабски език в Алепо, където е специализирала детска психология. Съпругът й Фарид карал училищен автобус в града. Войната ги прогонва към България, където първият им пристан е транзитният център в свиленградското село Пъстрогор.

"Още в първите дни се запознахме с бабите от селото. Показвахме си плетки, "говорехме си", смее се Аиша и показва с ръце колко оживени са били опитите за комуникация. Пустотата на българското село е нещо ново за нея. "Беше странно, толкова различно от Сирия. Няма семейства, няма млади хора, само по един–двама души във всяка от къщите. А наоколо толкова много изоставена земя", разказва впечатленията си Аиша. Контрастът с родината й, където семейства с по 4-5 деца и пълни с хора села са нещо нормално, е голям. 


Напускането на Пъстрогор става случайно. Съдбата събира семейство Хаджар с Моника Гецова от Варна, която е част от доброволците, които помагат на бежанците. "Бяха ми дали телефона на едно сирийско момиче, което само бе пожелало да се заеме с издирването на деца, пристигнали без родители. Тя помагаше и за разпределението на помощите", спомня си Моника. Впоследствие се оказва, че това момиче е Разан Хаджар, 20-годишната дъщеря на Аиша и Фарид.

Един ден Моника попитала дали семейството й би искало дойде при нея. В първия момент Аиша и Фарид изглеждали стъписани. После се обърнали към Моника: "Нали знаеш, че оттук нататък ще имаме само Господ и теб? Не говорим български, няма от кого да потърсим помощ." Българката обаче казала "да". И така на 20 септември пристигнали във Варна – двама възрастни, две деца и пет малки чанти с багаж за цял живот.

Във Варна семейство Хаджар бързо свиква с българския начин на живот. Най-голямата дъщеря Разан вече си е намерила работа в София. По-малката Хулуд и 13-годишният Закария учат усилено български. Моника Гецова им търси учебници за 8, 9 и 10 клас по всякакви предмети. В останалото време децата се радват на падналия сняг и минералните басейни на плажа в морската столица.



За възрастните обаче езикът е по-труден. "Българският не ми се удава,", казва Фарид. Най-трудните думи, които е учил някога през живота си, са "прозорец" и "преподавател". Липсата на буквите "п" и "ц" в арабския прави произнасянето им истинско предизвикателство. За да покаже, Фарид прави поредния си опит да ги каже правилно, но отново не се получава.

В момента сирийското семейство чака да премине процедурата им по адресна регистрация във Варна. След това трябва да получат и българските си документи. "Искаме да останем тук," казва Фарид. "Харесва ни! Стига да успеем да си намерим работа. Ето – за два месеца децата вече говорят български, четат и пишат. Имат приятели наоколо, разбират се с тях. Искаме да ги запишем на училище и да започнем всичко отначало", добавя мъжът.

Работата е особено важна за тях, за да може да се издържат сами. Гордата Аиша се намесва в разговора и подчертава, че сирийците никога не живеят от помощи. "Ние не сме дошли тук, за да получаваме помощи. Да, такъв е манталитетът ни, така сме възпитани - дори платеното майчинство в Сирия е само три месеца плюс още един неплатен за първите три деца. За всяко следващо се полага само неплатен отпуск", казва сирийката.

Като краен вариант главата на семейството Фарид вижда заминаване при роднини, които от дълго време живеят в Испания. Но са уморени от постоянното местене. "Тази война превърна живота ни в поредица от спирки. И никоя сякаш не е нашата. Не знаем ще дойде ли следващият влак," казва спокойно Аиша, без емоция. По лицето й се прокрадва само една горчива усмивка. "Ако се наложи да тръгнем, ще е против волята ни, казва тя. Това пътуване няма да ни направи щастливи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Облаците, на които принадлежа 49 Облаците, на които принадлежа

Пътят на Сафие Адемоглу от Върбица до 10 хиляди метра над земята

30 дек 2013, 76217 прочитания

Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех 50 Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех

или как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия

26 дек 2013, 17856 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Хора" Затваряне
Всекидневни герои: Благовеста и четенето, което спасява

или за доброволчеството, което отваря нови страници за децата от домовете

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма