Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех

Кристиан Ваклинов на най-високата гара на Балканския полуостров - до село Аврамово

Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех

или как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия

19327 прочитания

Кристиан Ваклинов на най-високата гара на Балканския полуостров - до село Аврамово

© Капитал


Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев. Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност да приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

Групата се оказа толкова шарена, че в нея даже се промъкна един човек, който харесва премиера Орешарски. Без майтап. Вижте сами.

На медийната му популярност може да завиди всеки политик. От седмица насам може би няма човек, който да не е разбрал за историята му по някой информационен канал - телевизия, сайт или вестник. Известен е като "момчето, което спаси теснолинейката". Казва се Кристиан Ваклинов, студент за първа година в УНСС и има какво да каже и извън конкретната случка.

Фактите накратко изглеждат така - след като написал подробно писмо до премиера Пламен Орешарски срещу спирането на част от влаковете по маршрута Добринище - Септември, изпълнителната власт в лицето на БДЖ се задействала и пуснала допълнителни композиции по част от дестинацията. Линията е известна като теснолинейката, защото разстоянието между релсите е по-малко от обичайното (760 мм при "нормално" 1435 мм). Маршрутът е из живописни местности, край населени места, до които, особено през зимата, няма друг транспорт, но също и през градове като Якоруда, Разлог, Банско и Велинград. Една от гарите (при село Аврамово) е най-високо разположената на Балканите - на 1267 метра надморска височина. По тази линия от общо 125 км композициите се движат от 1945 г. без прекъсване, но постепенно в последните години броят им намалява. Особено драматично станало положението в края на 2011 г., когато бил спрян вечерният влак от Добринище към Септември, с който много от хората, работещи и учещи в Банско и Разлог, се прибирали по домовете си.  

Какво промени събитията

"Опитах - успях." Така Ваклинов обобщава какво е направил. Той е израснал покрай теснолинейката, въпреки че родом е от Пазарджик, а от няколко години живее в София. Има и "кръвна" връзка с влака, доколкото прадядо му е работил по първия участък при построяването й през 1921-1923 г. А освен това, както сам описва - "множеството пътувания, които съм оставил зад гърба си, ми показаха хората, които обитават този влак и живеят с него. Много бедни, забравени от времето, но духовити, чисти, гостоприемни и искрени хора. Чух молбата им - искаме вечерният влак отново да се движи, за да се прибираме от работа, а не да спим по гарите. Това ме трогна, влезе ми под кожата". По думите му мнозина от хората, живеещи в селата и градовете Аврамово, Черна Места, Смолево, Якоруда, Бабяк, Юруково, Дагоново, Белица, Краище, Баня и други, работещи в Разлог и Банско - където има много повече работа и професионални гимназии" след спирането на вечерния влак са напуснали работата си. Стачките, блокирането на пътищата и протестите през 2012 г. не дали резултат. Не помогнали и писмата, предложенията, препоръките, жалбите, които Ваклинов писал оттогава  (включително до двама директори на БДЖ и НКЖИ, отделно до "Пътнически превози"), докато не дошла 2013 г. и не се обърнал лично към премиера Орешарски. След намесата му от средата на декември т.г. през делничните дни от Добринище в седем без пет вечерта вече тръгва влак до Якоруда (39 км).

Ваклинов убедил Пламен Орешарски с подробно писмо от края на май, в което направил анализ на натовареността, както и анкета със 121 пътници - местни и туристи. Освен това разказал, че "не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз". 

Има ли нещо зад кулисите

Премиерът не му преподава (засега) в УНСС, каквото съмнение веднага изникна заради бързата реакция на правителството, още повече че Ваклинов не крие, че харесва БСП (между другото роден е точно 50 години след 9 септември 1944 г.). На въпрос защо учи там, той отвръща, че искал да следва "Финанси" и това вече е факт. "Не харесвам бездействието, наглостта и негативизма на българина. Ние не оценяваме направеното, ние не му обръщаме внимание - ние го оплюваме по най-неблагодарния начин", казва той, като уточнява, че няма предвид конкретния случай, но може би има предвид подозренията, че успехът му не е само плод на лична инициатива и борбеност. "Това сме ние - недоволни, нацупени, знаещи, без да си мръднем пръста да изтъкваме негативите на това, което някой е направил. Жалко. Това ни унищожава."

Не одобрява протестите по принцип "срещу". "Вижте, аз не мога да изляза да протестирам, да гоня хората, преди да съм видял какво могат реално. Ето, че ми обърнаха внимание. А предишните, като работиха четири години - какво направиха? Не ми трябваха и бойковите магистрали, вече родителите ми нямаха пари да заредят колата догоре, за да се повозим по чудните пътища. Магистралата колко поминък уби в района на Сливен например. За някакви си минути път. Тъкмо чужденецът да може да мине съвсем транзит през България, без да влезе в нито едно градче. Това направихме. Не, благодаря!"

Според Ваклинов Орешарски заслужава уважение, защото "само точно това правителство обърна внимание на проблема". Това, за което студентът не си дава сметка, вероятно доволен от постигнатата победа, е, че премиерът е разрешил въпроса с теснолинейката като падишах, а не като модерен политик. Разликата е, че в единия случай поданикът моли, а падишахът разрешава. В другия модерният политик взима решение на базата на това какво се случва с цялата система на железниците. Защото БДЖ продължава безнадеждно да затъва и решенията ad hoc решават дребните проблеми, но заплашват да срутят цялата система.

Следващата му позиция може би е логична, след всичко казано дотук - "никъде няма да се чувствам по-добре от България и не знам някой, който да е изцяло доволен и много по-добре от всяка гледна точка, като не е тук. Когато искаш наистина - успяваш и тук, макар и много трудно". Не понася мисленето за емиграция или следване навън. "Не мисля, че когато завършиш в чужбина, работиш там прекрасна работа и изкарваш пари, които тук не можем да сънуваме, живееш по-добре. Ами стандартът им?! Ами цените там? А работата от сутрин до вечер, без почивка?! Ами роднините тук. А Родината? Родени сме тук, нека не се месим в работите на Господ..."

Сега е разпознаваем, особено от тези, които пътуват по теснолинейката. Близките му се радват, че хората му се радват. "Много са доволни и познати, и непознати. Тогава и аз съм удовлетворен, защото направеното наистина е добро, а трудът е възнаграден с успеха." Следващата стъпка е ясна - битка вечерният влак да се движи и през уикенда.

Следващия портрет ще можете да прочетете утре на capital.bg.

Срещали сме ги през годината по някакъв повод. И сме си казвали: а, тук има нещо. Ще се върнем пак. Имаше и някакъв общ гъдел в желанието ни да разберем повече. Нещо ги отличаваше и по нещо си приличаха. После ни хрумна:

Ето пет души, които не са се отказали от усилието да намират причини и начини да живеем заедно. Които за разлика от много други не са изгубили таланта си да мислят в категорията на общото благо, както казва проф. Александър Кьосев. Тъкмо това усилие прави от живеещите в една сграда съседи. От обитаващите една страна и уж спазващи едни и същи закони - общество. 

Нарекохме ги всекидневни герои. Всекидневни в смисъла на обикновеното, интимното, естественото. Да се довериш на непознат. Да си свършиш работата с желание. Да поемеш отговорност. Да видиш възможност да приятелство там, където другите виждат болка и тъга. А герои, защото имаме нужда от повече като тях, за да пораснем като общество.

Групата се оказа толкова шарена, че в нея даже се промъкна един човек, който харесва премиера Орешарски. Без майтап. Вижте сами.

На медийната му популярност може да завиди всеки политик. От седмица насам може би няма човек, който да не е разбрал за историята му по някой информационен канал - телевизия, сайт или вестник. Известен е като "момчето, което спаси теснолинейката". Казва се Кристиан Ваклинов, студент за първа година в УНСС и има какво да каже и извън конкретната случка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


50 коментара
  • 2
    innlov avatar :-?
    innlov

    Много интересна статия. Много интересна!
    Момчето с лицето и името - автора еее .. екипа!?

  • 3
    briton avatar :-|
    briton

    Доста объркан млад човек в разсъжденията си. Бъдещето става все по-черно.

    "Това, за което студентът не си дава сметка, вероятно доволен от постигнатата победа, е, че премиерът е разрешил въпроса с теснолинейката като падишах, а не като модерен политик. Разликата е, че в единия случай поданикът моли, а падишахът разрешава. В другия модерният политик взима решение на базата на това какво се случва с цялата система на железниците. Защото БДЖ продължава безнадеждно да затъва и решенията ad hoc решават дребните проблеми, но заплашват да срутят цялата система."

  • 4
    clint_eastwood avatar :-|
    clint_eastwood

    Почна добре, а свърши зле :)

  • 5
    jll46350885 avatar :-|
    ЛУСТРАЦИЯ

    Е,какво толкова е направил въпросния студент,че нещо не можах да разбера?Ах,да!Примолил се на ореха да остави теснолинейката...И затова се пише статия като за национален герой.Ха,ха,ха....

  • 6
    james1 avatar :-|
    james1

    Забравил е да каже кой ще плаща сметката за губещата железница.

  • 7
    james1 avatar :-|
    james1

    Другото важно уточонение, че в района почти всички са помаци гласуващи за ДПС т.е. на Орешарски му е било наредено да направи това.
    Че магистралите оставят хората без поминък е мисъл без коментар с излючение че наистина оставят без поминък наглите селяндури, които продават череши и праскови по 8 лв. килото край пътя.
    Между другото по пътищата Юндола Разлог също клечат забулени нагли селянки, които продават фалшив "боров мед", "сладко от горски" ягоди и др. боклуци.
    Не купувайте от тях, аз съм си патил!

  • 8
    cocaigne avatar :-|
    cocaigne

    Хубаво е, че Кристиан Ваклинов е взел гражданска позиция. Хубаво е, че някой е реагирал след тази позиция.
    Лошото е, че никой не може да ме накара да си мисля, че реакцията не е предизборна кампания.
    Дори и писмото може да е такова. Защо точно това писмо. Защо на хилядите други писма изобщо не бива отговаряно.
    Защо студент от 1 курс. В университета по активни са студентите от 3-4 курс. Първокурсниците си имат страшно много работа. И като сложим купоните не остава време за граждански позиции.
    Все пак примера на гн. Ваклионов трябва да се взима за пример. При това най-вече от по-възрастните. Защото реакцията на хората от влака, познатите и роднините показва липсата на функциониращо общество! По принцип старите учат младите как да отстояват гражданската си позиция. Не обратното.

  • 9
    borchobg avatar :-|
    borchobg

    Всичко е заради безумната територия (не казвам държава). Беззаконие, безпринципност. Как и кой преди време е взел решение да се СПРЕ? На базата на какво? Как и кой сега РЕШАВА да се ПУСНЕ? На базата на какво? Всичко в тази територия е така. Някой си , пък бил той и министър-председател, решава "дребен" хорски проблем. Защо с занимава с това, защо има хиляди агенции и министерства със стотици хиляди служители на които им се плаща. Ако навремето е взето решение за спиране, а сега се доказва, че е неправилно спряна, КОЙ Е ВИНОВЕН, КОЙ Е НАКАЗАН, НА КОГО Е ОТГОВОРНОСТТА? БЪЛГАРИЯ!!!

  • 10
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Какъв е текста на писмото?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал