С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
49 30 дек 2013, 11:18, 76228 прочитания

Облаците, на които принадлежа

Пътят на Сафие Адемоглу от Върбица до 10 хиляди метра над земята

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Първото нещо, което винаги правя, когато излизам през вратата, е да погледна към небето - да поздравя слънцето, облаците и звездите в безкрайния Космос." Гласът на Сафие е спокоен и ведър. Нищо в него не звучи прекалено или излишно: "Постоянно искам да съм в небето, защото там се чувствам щастлива." Вчера вечерта е летяла до Джeда в Саудитска Арабия, а по изгрев слънце си тръгва обратно за Истанбул. Днес се чуваме по телефона, за да ни разкаже за себе си.

Сафие Адемоглу е пилот. На около тридесет години, дребна на ръст, с чисто и открито лице. Тя е един от почти три хилядите пилоти, които работят за Turkish Airlines. В момента управлява Airbus A320 и A321, но догодина се надява да започне да лети с Jumbo Jet (Boeing 747 или един от най-големите граждански самолети, който може да прелети почти 14 хил. километра с 500 пътници на борда - бел. авт.). "Когато започнах преди няколко години, бях двадесет и първата жена пилот в авиокомпанията. Сега сме петдесет."


Тази есен Сафие е едно от рекламните лица на Turkish Airlines и не е трудно да си представиш защо. Тя е харизматична и има какво да разкаже. Над историята й за пътя от детската мечта до пилотската кабина в Turkish Airlines компанията поставя заглавието "Истинска история за успеха". По-важното обаче е, че Сафие успява да предаде вдъхновяващото усещане, че облаците са нейният естествен дом.

София от Върбица

"Всъщност българското ми име е София", започва тя. До петата си година София живее в село близо до старопланинския град Върбица (а и до днес често го посещава, защото част от семейството й още е там). От онова време си спомня зайците, овцете и кравите в двора на родителите си. И че винаги е била навън - сред животните или в клоните на дърветата. "В двора на детската градина, в която ходех, имаше огромна катерушка - ракета. Аз я управлявах, или поне така си представях", спомня си Сафие. "Исках да съм пилот. Решението беше взето", категорично е тогава петгодишното дете.




Родителите на София отиват в Истанбул през 1989 г., след насилственото преименуване на турците в България и последвалата държавна кампания по изгонването им от страната. В мегаполиса край Босфора майка й работи в столова, а баща й става шофьор на камион. "Баща ми беше пилот на земята", както по-късно ще се пошегува летецът на турските авиолинии. В главата на момичето тогава има само едно - как да започне да управлява самолет. Заплатите на шофьор и готвачка обаче далеч не могат да осигурят сбъдването на тази много скъпа мечта.

Тук в историята идва ред на една от най-добрите гимназии в Истанбул и най-добрия университет в Анкара, където Сафие успява да учи. Целта й обаче продължава да е една-единствена, затова и обучението й е съпътствано от безкрайни проучвания в интернет и хипотетични сметки за цената на това да станеш пилот. На въпроса кой или какво я е вдъхновявало през цялото това време Сафие няма готов отговор. "Всичко съм правила сама. Това винаги е било вътре в мен, казва тя. Ако наистина искаш и вярваш в нещо, всичко е постижимо."

Накрая открива как да учи безплатно (като, след като започне работа, изплаща таксата от заплатата си). Няколко дузини изпити по математика и физика и тестове за интелигентност и правоспособност и по-късно тя става част от академията за пилоти на Turkish Airlines. И единствената жена в курс от 150 мъже.

Бебето пилот

"Имах късмет, защото попаднах в групата, която се обучава във Флорида, САЩ. Там летиш всеки ден", разказва София. Тя преминава през програмата за 15 месеца, макар че темпото на обучение е индивидуално и някои пилоти завършват за 18 или дори за 24 месеца. Поглеждайки назад, тя признава, че е било много по-трудно, отколкото е очаквала. "Очаквах, че всичко ще е по-лесно, защото съм момиче, но изобщо не беше така. Всеки те гледа и се чуди какво за бога правиш тук. Шегуваха се с мен - защо не си седиш вкъщи, какво правиш тук, а това ме ядосваше ужасно много." В такава ситуация ти се налага да се доказваш всеки ден. "Понякога инструкторите се опитваха да правят показно с теб - за това колко сурово и строго трябва да се тренира", разказва Сафие.

Преди да получи разрешително да лети, а всъщност и преди изобщо да е управлявала самолет, Сафие се оказва и записана за състезание за пилоти. "Инструкторът се зарадва на факта, че съм единствената жена сред всички мъже и първото нещо, което ми каза, беше, че ме е включил в състезание по летене", разказва тя. Първото такова предизвикателство за жени пилоти започва през 1929 г. Целта е да използват максимално добре ветровете и метеорологичните условия, за да изминат 3.9 хил. километра за четири дни. Уловката е, че скоростта на самолета е ограничена.

"В онзи момент дори не знаех как да летя, а имахме само три месеца до състезанието", разказва Сафие. Взима разрешително четири дни преди да прекоси цяла Америка с витлов самолет в състезание с десетки други жени пилоти. Останалите състезателки й дават прякора Бебето пилот, защото за разлика от тях Сафие има не хиляди, а само 60 часа във въздуха зад гърба си. "От друга страна, зад мен стоеше спонсорството на голяма авиокомпания, заради което в градовете, където спирахме, ме гледаха с уважение." Бебето пилот успява да вземе четвъртото място.

1.(6)%

"Вчера аз управлявах самолета на отиване към Саудитска Арабия", обяснява Сафие. Пътниците, предимно араби в традиционно облекло, я видели на качване в полета. "Времето беше много лошо и ветровито, но кацането беше перфектно и никой не го усети, всички аплодираха и ми благодариха", спомня си Сафие. Това я учудва - част от хората, с които работи не са толкова непредубедени. "Реално нямам проблеми с колегите си, но някои от тях имат предразсъдъци", признава си тя. "Все още се случва други капитани да те погледнат и да ти кажат "ти какво правиш тук" - някои хора не искат в кабината изобщо да има жени." В Turkish Airlines жените са 1.6% от всички пилоти.

"Почти всички инциденти стават заради това, че капитанът не слуша втория пилот или вторият пилот не смее да каже за някой проблем", обяснява ми тъмната страна на професията си Сафие. В авиацията йерархията и авторитетът са много важни. Важно е обаче и в критични ситуации да си свободен да направиш правилното нещо. "Така се случват инцидентите - вторите пилоти виждат, че нещо не е наред, но ги е страх да кажат на капитана", довършва Сафие. Затова на жените пилоти трябва да се гледа като на равни. "Всичко това вече се променя и капитаните слушат много повече", успокоява все пак тя. За пълното спокойствие на читателите (и пътниците като цяло) казва още, че "на всеки шест месеца упражняваш всички действия при аварийна ситуация на симулатор, а след това минаваш изпит".

Сафие е реалист и не смята, че отношението към нея е различно или по-лошо, отколкото при други професии. "Това го има навсякъде - много мъже, които не са съгласни над тях да стоят жени", мисли тя. Но не оставя това да е проблем. Погледът й не се вглежда в такива детайли. Както и в други случаи: "Когато погледна отгоре, виждам света като една-единствена държава, всички хора като една-единствена нация, разказва тя, а това ме прави много щастлива."

Офис над облаците

Сега Сафие работи много - задължително трябва да почива осем дни в месеца, но понякога се случва да минат шест дни в полети, преди да може да си вземе почивка. "Тази вечер заминавам в шест и се връщам утре по изгрев, казва. Нямам много време за себе си, но засега това не е проблем, защото това е работата, за която съм мечтала." Понякога авиацията е тривиална - важни са добрият сън и постоянните физически тренировки. Не са изключени и някои жертви: "Много харесвам сноубординга, но трябва да внимавам с моето тяло", дава пример Сафие. И се сеща за протестите в Истанбул през лятото, "не мога и да отида да протестирам, когато на следващия ден имам полет".

Сафие постоянно снима небето - Бейрут, Кавказ, Алпите, Лондон и Истанбул, високи километър облаци и реки в причудливи форми, които никога не бихте си представили от своята малка кабина на два крака над земята. Те много приличат на всички снимки, които и сами вероятно сте правили от самолет. С една малка разлика - в кадрите липсва ръбчето на илюминатора. Има само безкрайния хоризонт, който се открива пред пилота. "Понякога, когато съм във въздуха, ме е страх - когато времето е наистина много лошо и нищо не се случва както очакваш", откровена е Сафие. Под повечето й снимки обаче се повтаря един и същи коментар - "облаците, на които принадлежа".

По темата работи и Зорница Стоилова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другите сирийци 19 Другите сирийци

Две истории за възможния живот на бежанците

26 дек 2013, 14516 прочитания

Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех 50 Всекидневни герои: Кристиан и постоянството, което води до успех

или как е възможно властта да ти обърне внимание, дори и след две години усилия

26 дек 2013, 17857 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Хора" Затваряне
Всекидневни герои: Благовеста и четенето, което спасява

или за доброволчеството, което отваря нови страници за децата от домовете

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10