Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 20 дек 2013, 17:14, 16914 прочитания

Доброто управление смирява конфликти, не паразитира върху разцеплението

Културологът проф. Александър Кьосев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил:

Александър Кьосев е филолог, културолог, литературен теоретик и професор по европейска културна история на XIX- XX век. Бивш ръководител на катедрата "Теория и история на културата" при Философския факултет на Софийския университет, сега той оглавява културния център на университета. Преди два месеца беше публикувана книгата му "Караници около четенето", която литературният критик Бойко Пенчев подреди сред най-важните книги на 2013 г. Проф. Кьосев беше един от преподавателите, подкрепили "Ранобудните студенти", и вдъхнови един от най-разпространените слогани на протеста - "Така повече не може".
Ако приемем, че думата на 2013 г. е "Протест", с какви смисли и очаквания е натоварена тя, когато прекрачваме в следващата?

С много и най-противоречиви смисли. Проблемът на протеста раздели България по различен начин от традиционните социални деления – затова и думата "протест" означава различни неща за различните пластове на българското общество. Да започнем от очевидното – тъкмо защото е очевидно, така често се забравя. Когато назначиха Делян Пеевски, той беше знак за връзка на българския политически елит с определен тип икономическо задкулисие, тоест с олигарси, които никой не ги е избирал: и това беше лъжа, защото политиците трябваше да представляват своите избиратели, а не олигарсите. И тази зависимост на елита от олигарсите, които никой не ги е избирал, беше възмутителна. При това положение всеки гражданин имаше задължение да се възмути, защото възмутителните неща трябва да предизвикват възмущение, не е ли така? От друга страна, възмущението е спонтанно чувство. Не можеш да се възмутиш по задължение, колкото и това да е дълг. И българското общество се разцепи на възмутени и невъзмутени, като невъзмутените се деляха на такива, които бяха активни противници, врагове на протеста, и такива, които не разбираха къде е проблемът. Аз мисля, че последните се оказаха по-голямата част от българското общество.


Огромен социален, но и истински научен проблем е защо тези хора не се възмутиха. Впрочем това създаде основание за манипулация: изкуствено социално деление на протеста на образовани и необразовани, на София и провинция, на красиви и грозни, на средна класа и бедни и т.н. Едно истински манипулативно деление, което беше употребено от противниците на протеста по най-безскрупулен начин: защото единственото реално деление беше на възмутени и невъзмутени. И тук отварям една скоба да кажа, че ако има нещо най-възмутително в управлението на това правителство, това е, че то употреби горните изкуствени деления и оттогава управлява върху конфронтации. Не търси съгласие и не търси преодоляване на конфликтите и различията, а знае, че може да остане на власт само със засилване на конфликта, с изостряне на деленията и напреженията между групи и прослойки. А засилването на тези конфликти всъщност е засилване на фундаментално разцепление на българското общество между граждани и неграждани.

Да си гражданин е трудно. Това означава както права, така и отговорности. Означава мислене не за личното, а за общото. Огромна част от българското население е загубило този талант – да мисли в категорията на общественото благо; нещо повече, това са хора, които не вярват въобще, че съществува общество. Тези хора, които са загубили този талант и тази естествена вяра в обществото, подозират всички други, които ги имат, че са купени играчи. Че зад техните мотиви има други скрити мотиви и т.н. Това създава атмосфера на тотално недоверие: всички мислят като ченгета. Параноична конспиративна атмосфера, в която винаги зад това, което казваш, всъщност има нещо скрито друго. Всинца са маскари. Няма човек с чисти мотиви. Официалната пропаганда и медиите на Пеевски не само затвърдиха това цинично убеждение, а съвсем съзнателно го използваха в своя полза.

Паразитирането върху разцеплението в обществото е големият грях на това правителство. То остана на власт, като ни противопостави едни на други, измисли и някакви смешни, мизерни контрапротести и богато ги отрази медийно. Доброто управление е винаги това, което смирява конфликти и преодолява различията на интереси и идентичности. То създава социална кохезия там, където преди това е нямало. Управление, което засилва разцеплението, е не само лошо – то е престъпно. Не в юридическия смисъл на думата, а в моралния.



Хората, които бяха излезли на площада, разбира се, не са идеални. Никой не казва, че за да протестираш по морални причини, ти самият трябва да си морално чист като сълза: те бяха най-обикновени хора. Това впрочем също беше използвано. Моментално беше изровено най-различно мръсно бельо от къде ли не, на кого ли не... Всеки беше обвинен във всичко възможно. Протестиращите, които попаднаха в тази ситуация на институционализирана наглост, когато отказът да се чуе гласът на много важна част на българското население, се превърна в политика, постепенно, разбира се, се изморяваха. Аз ходех на протести първоначално с моя малък син Павел, който в един момент каза: "Омръзна ми да протестирам." Тази инфантилна, детска реакция е споделена от много хора и тя не трябва да бъде осъждана. Когато на човек му омръзне да се възмущава, не може да се възмущава насила.

Странната диалектика между задължение и спонтанност е част от парадоксите на протеста и в момента, в който много хора се умориха и си тръгнаха от площада. Те започнаха да обвиняват останалите на площада, че вече са "неавтентични". А онези, които останаха, се фанатизираха и радикализираха. Това са естествени психологически процеси, които не могат да бъдат избегнати. Все още протестиращите решиха, че са единствените носители на моралното начало в българското общество, и започнаха от своя страна да обвиняват другите. От своя страна те също получиха обвинения – освен че са неавтентични, че са купени, че преиграват, че са мизерни, че са жалки и какво ли не. Така вътре в самата общност на протестиращите, която беше спечелила преди това един невероятно важен капитал – този на моралната солидарност - настъпи разцепление. Брат брата намрази. Близки приятели спорят сякаш са вековни врагове. Често пъти вторачването в тези вътрешни спорове между протестиращите засенчи огромния проблем на цялата държава, който впрочем не беше отстранен. Зависимостта на управляващите от определени кръгове, от определени банки, непрозрачността на управлението не само че не беше истински осъдена, тя продължи. Случаят с Христо Бисеров за пореден път доказва това. Големият проблем въобще не беше пипнат, а хората започнаха втренчено и с психологическа фиксация да се занимават с малки проблеми. Да ги обърнеш обратно към големия проблем беше трудно, защото той вече беше досаден, вече беше омръзнал на всички, вече беше част от завърнала се обратно морална резигнация.

Тоест не успяхме да се преборим дори за минимален праг на търпимост?

Не е точно така. По-скоро се оказа, че населението е силно разслоено по отношение на своя праг на търпимост. За едни хора прагът на търпимост е бедността. Впрочем тя също е морален проблем. Защото това да не можеш да купиш мляко и кашкавал на децата си е не просто социален проблем, той е и психологически. Бедността винаги е унижение и оскърбление. И когато през февруари хората излязоха срещу сметките си за ток, в това имаше и морален момент. Затова аз казах в едно друго интервю, че хлябът и истината не могат така лесно да бъдат разделени, те са свързани. Възможно е тези хора отново да излязат на площада, тогава, когато им бъде преминат прагът на бедността и унижението. Но това с Делян Пеевски не помръдна тези бедни хора, те не видяха в него проблем. А това пък е проблем на цялото българско общество, на анализаторите и на т.нар. елит, който трябва да мисли как това беше възможно? И защо стана така, че София и провинцията за пореден път бяха противопоставени, защо в България, немалка част от населението е загубила дори способността си да се възмущава?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

War.net 25 War.net

Как Пентагонът се подготвя за бойни действия във виртуалната реалност

29 дек 2013, 12159 прочитания

Икономика на суеверията 24 Икономика на суеверията

Хората остават рационални независимо от своите вярвания

28 дек 2013, 14490 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Идеи" Затваряне
Къде, по дяволите, са хората?

В днешна София има милион и половина души, които почти успяват да не се виждат и засичат никъде освен в моловете. Време е нещо в града да се промени

Още от Капитал
Как ще изглежда кредитният мораториум в България

Всички клиенти с редовно обслужвани заеми ще могат да поискат отсрочка на вноските си за до шест месеца

Динозаври в дигиталната ера

Работи ли държавата по време на извънредното положение и как

Как коронавирусът разбърка пасианса на Путин

Комбинацията от пандемия и срив на петрола се оказва по-ефективна от всякакви действия на руската опозиция за подкопаване на подкрепата за президента

С какви "оръжия" се изправяме срещу COVID-19

Ваксините срещу новия коронавирус ще са готови минимум след 12 - 18 месеца. Няколко съществуващи лекарства обаче може да облекчат битката дотогава

На голям домашен екран

Фестивалът за документално кино Master of Art преминава в онлайн формат

Стефан Китанов - Кита е в очакване на мига, когато "пак ще се прегърнем"

Директорът на "София филм фест" за това какво е да отложиш едно от големите събития на годината

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10