Доброто управление смирява конфликти, не паразитира върху разцеплението
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Доброто управление смирява конфликти, не паразитира върху разцеплението

Проф. Кьосев: "Политическите технологии на черния PR и на медийното завладяване и непрозрачност, на дискредитиране на лидери и публични лица могат да бъдат много успешен трик на политическите елити срещу протестите."

Доброто управление смирява конфликти, не паразитира върху разцеплението

Културологът проф. Александър Кьосев пред "Капитал"

Зорница Стоилова
17144 прочитания

Проф. Кьосев: "Политическите технологии на черния PR и на медийното завладяване и непрозрачност, на дискредитиране на лидери и публични лица могат да бъдат много успешен трик на политическите елити срещу протестите."

© Надежда Чипева


Профил:

Александър Кьосев е филолог, културолог, литературен теоретик и професор по европейска културна история на XIX- XX век. Бивш ръководител на катедрата "Теория и история на културата" при Философския факултет на Софийския университет, сега той оглавява културния център на университета. Преди два месеца беше публикувана книгата му "Караници около четенето", която литературният критик Бойко Пенчев подреди сред най-важните книги на 2013 г. Проф. Кьосев беше един от преподавателите, подкрепили "Ранобудните студенти", и вдъхнови един от най-разпространените слогани на протеста - "Така повече не може".

Ако приемем, че думата на 2013 г. е "Протест", с какви смисли и очаквания е натоварена тя, когато прекрачваме в следващата?

С много и най-противоречиви смисли. Проблемът на протеста раздели България по различен начин от традиционните социални деления – затова и думата "протест" означава различни неща за различните пластове на българското общество. Да започнем от очевидното – тъкмо защото е очевидно, така често се забравя. Когато назначиха Делян Пеевски, той беше знак за връзка на българския политически елит с определен тип икономическо задкулисие, тоест с олигарси, които никой не ги е избирал: и това беше лъжа, защото политиците трябваше да представляват своите избиратели, а не олигарсите. И тази зависимост на елита от олигарсите, които никой не ги е избирал, беше възмутителна. При това положение всеки гражданин имаше задължение да се възмути, защото възмутителните неща трябва да предизвикват възмущение, не е ли така? От друга страна, възмущението е спонтанно чувство. Не можеш да се възмутиш по задължение, колкото и това да е дълг. И българското общество се разцепи на възмутени и невъзмутени, като невъзмутените се деляха на такива, които бяха активни противници, врагове на протеста, и такива, които не разбираха къде е проблемът. Аз мисля, че последните се оказаха по-голямата част от българското общество.

Огромен социален, но и истински научен проблем е защо тези хора не се възмутиха. Впрочем това създаде основание за манипулация: изкуствено социално деление на протеста на образовани и необразовани, на София и провинция, на красиви и грозни, на средна класа и бедни и т.н. Едно истински манипулативно деление, което беше употребено от противниците на протеста по най-безскрупулен начин: защото единственото реално деление беше на възмутени и невъзмутени. И тук отварям една скоба да кажа, че ако има нещо най-възмутително в управлението на това правителство, това е, че то употреби горните изкуствени деления и оттогава управлява върху конфронтации. Не търси съгласие и не търси преодоляване на конфликтите и различията, а знае, че може да остане на власт само със засилване на конфликта, с изостряне на деленията и напреженията между групи и прослойки. А засилването на тези конфликти всъщност е засилване на фундаментално разцепление на българското общество между граждани и неграждани.

Да си гражданин е трудно. Това означава както права, така и отговорности. Означава мислене не за личното, а за общото. Огромна част от българското население е загубило този талант – да мисли в категорията на общественото благо; нещо повече, това са хора, които не вярват въобще, че съществува общество. Тези хора, които са загубили този талант и тази естествена вяра в обществото, подозират всички други, които ги имат, че са купени играчи. Че зад техните мотиви има други скрити мотиви и т.н. Това създава атмосфера на тотално недоверие: всички мислят като ченгета. Параноична конспиративна атмосфера, в която винаги зад това, което казваш, всъщност има нещо скрито друго. Всинца са маскари. Няма човек с чисти мотиви. Официалната пропаганда и медиите на Пеевски не само затвърдиха това цинично убеждение, а съвсем съзнателно го използваха в своя полза.

Паразитирането върху разцеплението в обществото е големият грях на това правителство. То остана на власт, като ни противопостави едни на други, измисли и някакви смешни, мизерни контрапротести и богато ги отрази медийно. Доброто управление е винаги това, което смирява конфликти и преодолява различията на интереси и идентичности. То създава социална кохезия там, където преди това е нямало. Управление, което засилва разцеплението, е не само лошо – то е престъпно. Не в юридическия смисъл на думата, а в моралния.

Хората, които бяха излезли на площада, разбира се, не са идеални. Никой не казва, че за да протестираш по морални причини, ти самият трябва да си морално чист като сълза: те бяха най-обикновени хора. Това впрочем също беше използвано. Моментално беше изровено най-различно мръсно бельо от къде ли не, на кого ли не... Всеки беше обвинен във всичко възможно. Протестиращите, които попаднаха в тази ситуация на институционализирана наглост, когато отказът да се чуе гласът на много важна част на българското население, се превърна в политика, постепенно, разбира се, се изморяваха. Аз ходех на протести първоначално с моя малък син Павел, който в един момент каза: "Омръзна ми да протестирам." Тази инфантилна, детска реакция е споделена от много хора и тя не трябва да бъде осъждана. Когато на човек му омръзне да се възмущава, не може да се възмущава насила.

Странната диалектика между задължение и спонтанност е част от парадоксите на протеста и в момента, в който много хора се умориха и си тръгнаха от площада. Те започнаха да обвиняват останалите на площада, че вече са "неавтентични". А онези, които останаха, се фанатизираха и радикализираха. Това са естествени психологически процеси, които не могат да бъдат избегнати. Все още протестиращите решиха, че са единствените носители на моралното начало в българското общество, и започнаха от своя страна да обвиняват другите. От своя страна те също получиха обвинения – освен че са неавтентични, че са купени, че преиграват, че са мизерни, че са жалки и какво ли не. Така вътре в самата общност на протестиращите, която беше спечелила преди това един невероятно важен капитал – този на моралната солидарност - настъпи разцепление. Брат брата намрази. Близки приятели спорят сякаш са вековни врагове. Често пъти вторачването в тези вътрешни спорове между протестиращите засенчи огромния проблем на цялата държава, който впрочем не беше отстранен. Зависимостта на управляващите от определени кръгове, от определени банки, непрозрачността на управлението не само че не беше истински осъдена, тя продължи. Случаят с Христо Бисеров за пореден път доказва това. Големият проблем въобще не беше пипнат, а хората започнаха втренчено и с психологическа фиксация да се занимават с малки проблеми. Да ги обърнеш обратно към големия проблем беше трудно, защото той вече беше досаден, вече беше омръзнал на всички, вече беше част от завърнала се обратно морална резигнация.

Тоест не успяхме да се преборим дори за минимален праг на търпимост?

Не е точно така. По-скоро се оказа, че населението е силно разслоено по отношение на своя праг на търпимост. За едни хора прагът на търпимост е бедността. Впрочем тя също е морален проблем. Защото това да не можеш да купиш мляко и кашкавал на децата си е не просто социален проблем, той е и психологически. Бедността винаги е унижение и оскърбление. И когато през февруари хората излязоха срещу сметките си за ток, в това имаше и морален момент. Затова аз казах в едно друго интервю, че хлябът и истината не могат така лесно да бъдат разделени, те са свързани. Възможно е тези хора отново да излязат на площада, тогава, когато им бъде преминат прагът на бедността и унижението. Но това с Делян Пеевски не помръдна тези бедни хора, те не видяха в него проблем. А това пък е проблем на цялото българско общество, на анализаторите и на т.нар. елит, който трябва да мисли как това беше възможно? И защо стана така, че София и провинцията за пореден път бяха противопоставени, защо в България, немалка част от населението е загубила дори способността си да се възмущава?

А възможно ли е след повече от 160 дни на площада протестиращите да успеят да убедят наново останалите, че има смисъл?

Да, възможно е. Това правителство прави непрекъснато гафове и глупости, според мен не по-малко възмутителни от случая с Пеевски - казусът с Бисеров, мораториумът върху земята, непрозрачният договор за "Южен поток". Те събуждат някаква реакция, но тя далеч не е така спонтанна и масова, както в началото. Но у управляващите се загуби усещането за реалност. Те живеят в свой свят. Смятат, че няма население, няма граждани, няма протестиращо мнозинство, макар че социологическите проучвания показват, че 80% от българското население искат това правителство да си ходи. Те смятат, че всичко е обект на политически игри между конкретни политически субекти – на интриги, договорки, тайни ходове, хитри ходове, умни ходове между враждуващи елити. Представят си всичко като игра на шах, която те играят срещу своя противник, БСП срещу ГЕРБ, Доган срещу Бойко. А какво прави гражданството за тях няма никакво значение. Това може да им изяде главата и все още е възможно да възникне повод, в който хората да се върнат на площадите.

Втората причина ще бъде икономически крах, в който част от хората отново ще преминат отвъд границата на бедността и тогава те ще излязат на улицата. Третата и най-неприятна причина ще бъде, ако,управляващите изпълнят скритите икономически задачи по осигуряване на тлъсти договори и гарантирано лично обогатяване и сами подадат оставка. Рано или късно това правителство ще падне и въпросът, който беше задаван много пъти, е какво правим след това. Преди време аз реагирах срещу този натрапчив въпрос просто защото тогава, когато той беше изместващ истинските, много по-спешни въпроси и най-вече въпроса: ще търпим ли още, няма ли да се възмутим и да протестираме? Има неща, свързани с базови форми на социалност – доверието и делегираното право да представляваш някого -  които, ако бъдат нарушени, първо реагираш и после мислиш. И няма как да бъде иначе. Но, разбира се, въпросът какво да правим после е страшно важен. Той е въпрос на конкретни политики и на конкретни политически избори. Това, че хората, които подкрепяме протестите, в определен момент сме реагирали срещу него, не означава, че той е маловажен, а означава, че е бил тогава несвоевременен. Рано или късно всички ние, протестиращи и непротестиращи, ще се конфронтираме с него. Аз смятам, че по отношение на този въпрос българската политологическа мисъл е в дълг към обществото. Добрите политолози експерти, и десни, и леви, досега трябваше да са разработили десетина сценария за близко бъдеще, които да бъдат достатъчно ясни и достатъчно различими. Какво ще стане ако този се коалира с онзи; ако възникнат нови политически субекти; ако се направи пробив в единния фронт на медиите. Тоест да се разработят професионално варианти, така че българинът да знае какво избира. Но единствен такъв вариант, който всъщност беше черен, плашило – ГЕРБ се връща на власт, спасявайте се! – беше разработен само от манипулативните политолози на БСП.

Прекрачваме годината с две много отчетливи кризи – едната е на доверието, за която вече стана дума, другата - на политическо лидерство...

И една трета криза ни предстои, ако протестите наистина затихнат окончателно. Поредната емигрантска вълна и отлив на младежка енергия (в буквалния биологически и в интелектуален смисъл) от страната. В течение на 23 години ние гоним своята умна младеж от България и е известно, че вече почти 3 млн. българи са извън страната. Много от тях са си тръгнали по чисто икономически причини, други по образователни, но в жеста на емиграцията има и един скрит пласт отвращение, който казва: "Не мога повече да живея в тази страна." Всеки от нас го е чувал поне хиляда пъти.

България се опростачва. Защото интелигентните, интересни, евристични хора си тръгват от нея. Те не намират тук място за реализация. Хванати са в железни клещи на корпоративно-олигархични криминални мрежи, които не им позволяват нищо. Всеки, който е правил опит да развие бизнес, знае за какво говоря - сблъсквал се е както с бюрократични трудности, така и с рекет, изнудване, натиск, побои, нелоялна конкуренция, скрита монополизация и т.н. Младите и образовани хора с потенциал си тръгват, а огромният цинизъм на властта беше изразен в едно изказване на ректора на УНСС, което всички цитираха: "Като не ви харесва тук, емигрирайте." Управляващите имат интерес това да стане, защото глупави и зависими хора се управляват по-лесно.

Как ще пораснат "Ранобудните студенти" според вас?

Не смея да правя прогнози в това отношение. Там ситуацията е много сложна. Те са също уморени и доведени до истерия по някакъв начин. Между тях има вътрешни конфликти и въпреки това те са ужасно умни, наистина ранобудни. Надявам се, че ще измислят нещо. Лично аз много искам да създадат първо студентско движение и после партия – вчера казах това открито на дискусията, която бяха организирали. Но самите студенти се плашат от властта като дявол от тамян. Цялостната атмосфера в страната ги е наплашила: те смятат, че всеки, който поиска властта, вече е корумпиран. Ето до каква степен е деформирано мисленето на българина! В нормалната ситуация в това да бъдеш водач на нацията, да имаш политическа позиция би следвало да се вижда нещо хубаво и престижно, за което да мечтаеш. Тук, у нас, това да поискаш властта се възприема вече като нещо изключително срамно, знак на автоматично морално падение. Ранобудните трябва да се справят с този национален комплекс: това е техен психологически и морален проблем. Ако не го преодолеят, ние имаме малки шансове, защото огромна част от българското население пак няма да гласува. Реформаторският блок вдига своя рейтинг и в последна сметка, ако няма за кого, аз ще гласувам за него. Но много повече ми се иска да гласувам за млади лица, за хора с идеи, за хора с енергия и с друг морал, отколкото за старите муцуни от Реформаторския блок.

А ако протестното движение действително формира партия, каквито са обществените очаквания, това какво ще донесе?

Много зависи от конкретните лидери в тази партия. Предполагам, че ще имат и конкретни програми за политики, за които ще можем да се изкажем като ги видим какви са. Така че не искам да взимам отношение предварително. Но предварително искам да кажа, че аз бих инвестирал доверие в тези хора, съветвам и други да направят същото. Като избирател непременно бих се насочил към тях и мисля, че такива като мен има много. Самият факт, че 50% от българските избиратели не отиват до урните, показва, че съществува една латентна маса от хора, които смятат, че този тип управленски и политически живот не заслужава никакво доверие и те биха се появили отново на избирателната сцена само ако има нови субекти.

Как бихте обяснили отказа на протестното движение да излъчи лидер през цялото това време?

Това е част от проблема. Всеки, който стане публично видим, става морално заслужаващ недоверие. Това се използва от черния PR на управляващите. Всеки, който стане публично различим, моментално става фокус на страхотна агресия, която задължително го дискредитира. Протестите, които възникват срещу тези форми на лидерство, естествено се страхуват да излъчат лидер, тъй като в някакъв смисъл той попада в капана, срещу който те реагират. И всеки от участниците в подобно движение смята, че е морално да декларира, че той не желае властта, че не желае лидерство. Това се смята за добродетел, което, разбира се, е глупаво, тъжен парадокс... Протестите възникнаха като мрежови протести и в един момент се видя границата на мрежата, която не е в състояние да излъчи дисциплинирани действия, ясна структура и организация и в последна сметка лидерство, което да осигури устойчивост на едно политически устойчива линия на поведение... Социалната мрежа може да мобилизира адски много хора за известно време, но в един момент стига до предела на своите възможности. Смята се, че по презумпция не е възможно да има авторитет и лидер, а онзи, който има такава претенция, винаги е самозванец. Прочутата българска фраза "Кой си ти, бе" изразява този проблем на антропологично и всекидневно ниво.

Погледнато в глобален план, през последните пет години нито един протест не успя. Протестите демонстрираха, че така повече не може: че елитът вече не може, а масите вече не искат. И въпреки това с различни манипулативни политически технологии властта навсякъде беше овладявана и статуквото задържано. От "Окупирай Уолстрийт", през "Таксим", до протестите в Испания. Единствено в Египет станаха едни неща, които човек не знае дали са добри или лоши, защото там трябва да си много навътре в ситуацията, за да можеш да оцениш какво именно става. Но като цяло се оказва, че политическите технологии на черния PR и на медийното завладяване и непрозрачност, на дискредитиране на лидери и публични лица могат да бъдат много успешен трик на политическите елити срещу протестите. Това не беше така в началото на 90-те години, когато започна промяната. Междувременно тези горе се развиха, изглежда, тези неща и сега всеки, който се появи в публичното пространство, бива оплют по чудовищен начин. Как се оцелява в такава ситуация? Мисля, само по един начин. Като говориш единствено истината. И не си позволяваш никакви компромиси и лъжи. Обвиниха ме, че съм соросоид. Моята биография е публична. Аз наистина съм бил във фондация "Сорос" и в центъра за изкуства "Сорос". Смятам, че в източноевропейския свят Джордж Сорос има огромни заслуги и възнамерявам да организирам конференция "Сорос в България", за да се види какво е правил той. Подобни неща трябва да бъдат прозрачни: кой какво е правил, какви пари е взимал, от кого е взимал и да не се говори така със смътни конспиративни фрази.

Това означава ли, че трябва да преговорим базовите неща: кой кой е, в каква посока се движим като общество и защо?

Това означава, че в публичната сфера трябва да властва едно фундаментално правило - правилото на добрата аргументация. Ако искаш да кажеш своята теза и позиция, се аргументираш. Другият срещу теб, ако не е съгласен, трябва да има контрааргументи. Тоест вие си говорите относително равноправно и с относително уважение един към друг, дори когато сте противници. Когато това правило бъде нарушено и когато елементарната етика на публичното пространство, а именно аргументацията, не действа, действат инсинуации, оплюване, това, което Бай Ганьо нарича "оцапване". Какво разбирам под "оцапване"?

Например абсолютно непозволено е да кажеш, че твоят противник е жалък. Защото той като гражданин има фундаментални права и едно от тях е човешкото достойнство. Когато ти атакуваш неговата позиция с контрааргументи, ти нарушаваш неговите интереси, идеи, убеждения, това, което той смята за правилно, но не атакуваш неговото човешко достойнство и не навлизаш в тази територия. То е преди всяка аргументация и контрааргументация, уважава се безусловно. От това следва нещо съвсем просто: онзи вестникарски или телевизионен начин на говорене, който навлиза в човешкото достойнство и "оцапва", е по презумпция грешен и неморален, той е политически вреден, защото всъщност атакува статута на самата гражданска позиция: предпоставеното достойнство на човека, от което той има право на глас и първично доверие. Подобен вестникарски начин на оплюване не желае и не търси силни аргументи, а направо и брутално дискредитира своя противник, който няма как да се защити (представяте ли си спор, в който атакуваният казва "Не си прав, не съм жалък!" Такъв спор би бил абсурден). Трябва много да се пазим от езика, който дискредитира човешкото достойнство, той е публично забранен език.

Коя ще е най-важната обществена задача през следващата година?

Най-важната задача е индивидуална и колективна едновременно: и тя е опазване жива на моралната солидарност на хората, които бяха излезли да протестират на площада. Това са смислените български граждани, които не искат да живеят така. Всички трябва да знаят и помнят, че тези хора, възмутените, могат да бъдат новия електорат за нови политически субекти. И могат да бъдат наистина огромен електорат, онези 50%, които в момента не гласуват.

Разбира се, не по-малко важно е да възникнат тези очаквани нови политически субекти, важно е да формулират вярна и справедлива програма, конкретни политики и политически цели и да успеят да мобилизират своя потенциален електорат, да го убедят, че заслужават доверие. Защото избори рано или късно ще има. Дори и да си представим най-лошият вариант, че това правителство остане на власт четири години, избори пак ще има. И тогава тези хора – същите, които публично се възмутиха и, макар и временно, бяха на плошада, където видяха и празнуваха своята морална солидарност - не трябва отново да стоят в умората, в досадата, и резигнацията, а трябва да излязат и да участват... И да гласуват за тези, на които наистина се доверяват.

Трябва да помнят обаче, че доверието не е нещо автоматично. То е риск. А после е непрестанен диалог с управляващите, непрестанен контрол, Избор с произтичаща от него всекидневна гражданска отговорност.

Което значи да се откажеш най-накрая от байганьовската фраза "Всинца са маскари!", ужасно цинична мисъл, наливаща вода в колективната депресия, така нужна на корумпираните елити. Да сложиш тази мисъл в килера. И да решиш къде да инвестираш своето доверие, как да поемеш своя риск, как да направиш своя избор. Накратко – как да гласуваш.

Профил:

Александър Кьосев е филолог, културолог, литературен теоретик и професор по европейска културна история на XIX- XX век. Бивш ръководител на катедрата "Теория и история на културата" при Философския факултет на Софийския университет, сега той оглавява културния център на университета. Преди два месеца беше публикувана книгата му "Караници около четенето", която литературният критик Бойко Пенчев подреди сред най-важните книги на 2013 г. Проф. Кьосев беше един от преподавателите, подкрепили "Ранобудните студенти", и вдъхнови един от най-разпространените слогани на протеста - "Така повече не може".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    Доброто управление смирява конфликти, не паразитира върху разцеплението

    Пред вид ситуацията в България, следва че управлението ни е под всякаква критика!

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-н Кьосев беше гордостта на нашето поколение студенти. Освен умен и интересен вече може да се каже и че е мъдър.

  • 3
    Gana_student avatar :-|
    Черен Гана студент

    Абсолютно съм съгласен. Да си човек и гражданин е трудно. По-лесно за много хора е да са апатични и с наведени глави.

  • 4
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    "Огромен социален, но и истински научен проблем е защо тези хора не се възмутиха."

    възразявам - изобщо не е научен проблем - не се възмутиха, защото можеш да се възмутиш ако си имал права и някой е посегнал и се е опитал да ти ги отнеме, докато за тези хора промените не са настъпвали - те не са придобивали правата си в истинския смисъл на думата, защото и до ден днешен са васални селяни в местните феодални владения на олигарсите-бабаити.

    тези хора виждаха репресиите на предишния режим, който им окраде земята и опропасти селското стопанство, но виждат и че днес нищо в това отношение не се е променило - днес ги крадат мафиоти - същите онези стари комуняги само, че вече дегизирани в нови "демократични" дрешки.

    процесите в страната след промените от 89 за тях остават само думи. споделям мои наблюдения: "какво им беше лошото на предишните - тъкмо свикнахме с ТКЗСтата, а и имаше напоителни канали..." или друго - "сега се жвее много по-зле, защото хората загубиха работата си, която имаха при бай Тошо."

    хората са бедни и добре осъзнават, че са бедни не защото българия е бедна на ресурси, а защото постоянно ги крадат. комунизмът в българия - неговия репресивен апарат все още действа - мутри, олигарси, купени избори. това се вижда много по-лесно в провинцията и малко по-трудно в софия, но изводът е един и същи - реалната промяна е много, много малка. малка и несъществена за обикновения човек.

  • 5
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    в софия и другите 2-3 по-големи града в българия има безспорен експертен потенциал, но ресурсите на страната не са в столицата, а в провинцията. тъкмо този ресурсен потенциал, от чието разпределяне зависи дали ще сме богати или бедни, е под контрола на олигархията. или с др. думи шепа хора буквално прибират огромната част от ресурсите на страната и го правят напълно обезпокоявано в почти напълно контролираните икономически от тях населени места под носа на цялото общество.

  • 6
    borisr avatar :-|
    Борис

    Безкрайно съм възхитен от професора, нашият преподавател. Проф. Кьосев заслужава да бъде все повече показван в обществото. Но тук идва въпросът дали обществото го заслужава...

  • 7
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Не познавам професор Кьосев, но да прочетеш един толкова стегнат и точен анализ на миналото, насточщето и дори да се очертаят вариантите на бъдещето, при това в един спокоен, не конфронтиращ тон е наистина е впечатляващо.
    Но добре е да се вгледаме в текста и тезите.
    Бих казал, че днешното и бъдещо развитие на страната е и ще протича в още по-тежки условия и ще среща още по-големи препятствия.
    Безобразната медийна среда, която в момента властва ще внася своя значим дял в техниката на "оцапване" на всичко което се появи и даде надежда на политическия небосклон
    Очакваното влошаване на икономическото положение в страната и впечатлението, че ако това не е умишлено, то е най-малко защото е в угода на тези сили в нашето общество, които живеят и паразитират в най-добре в такава среда и имат необходимите ресурси да захранват и да я поддържатя, чрез влиянието си във всичките обществени системи.
    Неизбежния отлив на млади и способни хора, който в някакви граници е нормален за целия свят, но в нашите условия, става и остава единствено средство за тях, да търсят и намерят реализация в нормална среда, благодарение на своите способности, а не нашата до болка позната шуро-баджо система.
    И последно, но е по значение е нашата, на тези които сме (все) още тук и се опитваме със своя скромен ресурс да влияем на развитието на нещата, това е нашата утопична мечта, да открием и да установим на възлови позиции, някакви идеални субекти, несвързани с досегашния политически и бизнес живот, нямащи тъмни петна в миналото м -ДС, партийни или други - веднъж го нарекох да издържат теста на Антон Тодоров. Това ни прави като общество, лесна плячка на процеса на "оцапване" и мощно подпомага развитието в посока всички са маскари.
    Иначе казано, независимо от наистина дългия преход, трябва да се запасим с (още) търпение и да продължим да избираме на принципа на по-малкото зло, а не да захранваме и двата варианта които не водят до никъде, а именно, единия е да не гласуваме, защото не ни устройват 100%, а другия да гласуваме с очакване за поредния спасител.
    Наистина не е лесно да си гражданин, но моето мнение е че си заслужава.

  • 8
    nnikolov_bg avatar :-|
    Никола Николов

    Още с появата си на сцената на протестите считам, че Раннобудните студенти са тези, които могат да донесат промяната, затова напълно подкрепям идеята те да се явят на следващите избори със свое движение или партия. Убеден съм, че огромна част от хората в тази страна ще им дадат своя кредит на доверие.

  • 9
    nuzzo avatar :-|

    До коментар [#7] от "tsvetko_51":

    Впечатлен съм от мнението ви, и като съдържание и с лекота на изказа, с което го обосновавате.

  • 10
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    " И българското общество се разцепи на възмутени и невъзмутени, като невъзмутените се деляха на такива, които бяха активни противници, врагове на протеста, и такива, които не разбираха къде е проблемът. Аз мисля, че последните се оказаха по-голямата част от българското общество."
    Тези, които не разбират къде е проблемът, носят в голяма степен обяснението за досегашния неуспех на протестите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

War.net

War.net

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK