Къде, по дяволите, са хората?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде, по дяволите, са хората?

Живите места на един град могат да бъдат създадени чрез идея и малко усилия от общината. Мъртвите, от друга страна, се появяват лесно и сами.

Къде, по дяволите, са хората?

В днешна София има милион и половина души, които почти успяват да не се виждат и засичат никъде освен в моловете. Време е нещо в града да се промени

Огнян Георгиев
69920 прочитания

Живите места на един град могат да бъдат създадени чрез идея и малко усилия от общината. Мъртвите, от друга страна, се появяват лесно и сами.

© Надежда Чипева


София е полупразна. И не, не става дума за празниците, които изсмукват по такъв начин живота от столицата, че повечето улици изглеждат като декори за уестърн (точно преди Коледа може и да не ви изглежда така, но почакайте няколко дни). Дори и не в празнични дни, жизнените артерии на града с население 1.29 млн. души са лишени от кой знае какво оживление. Заведенията в центъра са полупразни, станциите на метрото (извън пиковите часове рано сутрин и рано привечер) изглеждат като провинциални гари, а повечето улици са толкова удобно пусти, че е доста трудно да се удариш в някого, дори да имаш искреното желание. Къде, по дяволите, са всички?

Разбира се, огромна част от тези хора са на работа, а после у дома. Данните от пазарните проучвания са категорични: значителна част (над 70%) от алкохола в София се продава от магазините, а не в заведенията. Но дори и да е така, възрастовата картина говори, че от тези 1.29 млн. 326 хил. са в най-активната си възраст между 20 и 35 години. Тях не ги спира и семейният статус - от горните 326 хил. 210 хил. са без постоянен партньор. Икономическите причини са фактор, но София е отделен клъстер в българската икономика, който според данните на Института за пазарна икономика не само е далеч пред останалите, но и ускорява по-бързо от тях. Заетостта и доходите са по-високи, безработицата е по-ниска, БВП-то расте дори след 2008 г.

Пустотата може да се обясни с концентрацията на държавна администрация (която възлиза на около 145 хил. души), а тя работи от 8 до 5 и след това си отива у дома. Но това е вярно за всяка столица (а в Брюксел е вярно по десет), а центърът на Белград и Будапеща обикновено се пръска от хора привечер, доста от тях от същата тази администрация. Зимата също вероятно убива донякъде движението, но тя дойде доста късно, не е особено свирепа, а дори в градове като Киев и Копенхаген това не пречи на желаещите да излизат.

С две думи, дори в най-консервативния вариант, в който не броим държавната администрация, женените и хората под 15 и над 35, близо четвърт милион души, би трябвало да изпълват с глъч, активност и живот София по горе-долу всяко време между 9 сутринта и 12 вечерта. Защо това не е така?

По следите на изчезналите хиляди 

Да започнем от по-дребните неща. Например крушките. Осветлението в София е лошо и това не е новина. Уличното осветление на столицата е на преклонна възраст от 60–те години на миналия век, а животът на тези системи е около 25 години. Трудно се намира улица, която да свети по европейските стандарти. Столетия след като първите фенери са се появили, би трябвало да е пределно ясно, че хората, или поне безопасната част от тях, не обичат да се разхождат на тъмно, дори да не е толкова студено.

Този по-дребен проблем може и да се разреши с поръчката на общината за 30 млн. лв. в следващите четири години, с които да се обнови осветлението. Някои други, по-едри проблеми, не са толкова лесни. Да вземем мобилността на хората. Както отбелязва арх. Павел Янчев, организатор на пленера UURRBBAANN (2008) и на конкурса за метростанция 20 (2011), "София е град, в който хората средно пътуват след работа много повече, отколкото предполага територията на града. Това е заради високия брой собствени жилища. В Германия е нормално да смениш работата си и след това да смениш жилището, за да не пътуваш много, но тук си закотвен към дома си." Което донякъде отговаря на въпроса защо администрацията и други хора предпочитат след работа да отпрашат по дългия път към дома, отколкото да изпият по бира-две.

Въпреки всичко, което сигурно си мислите, София е сред слабо населените европейски градове в зависимост как смятате територията й, гъстотата варира от 930 до 2440 души на квадратен километър, което е под средното европейско ниво. Белград е 3200, Виена 4000.

Всъщност, ако използваме мисълта на големия Жан Нувел, че архитектурата е отговор на даден въпрос, отговорът на нашия въпрос може би се крие до доста голяма степен в архитектурата на София. "Старият въпрос е има ли център София, или няма", казва арх. Ивайло Петков от сдружение "Група Град". "Не трябва да сравняваме с другите български градове, а трябва да гледаме навън. Тук градовете са малки и оправдават наличието на компактен център. България няма друг модел. Но след границата от 600 хил. души, градовете стават полицентрични." С други думи, фактът, че София няма една главна улица, на която да излизат всички, както например Пловдив, е разбираем за град с много повече население.

По-трудно за приемане е, че няма нито една улица, около която да се е формирал някакъв по-забележим център на градска активност. "София е достатъчно голям град, за да надскочи малките градове тук, но още не е достатъчно разработен, за да е хоризонтален град (т.е. такъв с повече от един център)", посочва арх. Орлин Манолов, който е и един от кураторите на Sofia Architecture Week. "Имаме спални с висока плътност, изнесени в периферията, и център, който още не знае какво е. Той е запълнен с жилищни сгради, които не са атрактивни, защото голяма част от живеещите там са наследници, нямат много нови обитатели заради ред причини и много други функции се изнасят - например офиси", обобщава Павел Янчев.

И всичко това - дори преди да стигнем до факта, че в София няма особено много, което да се прави. През лятото повечето, което се случва извън заведенията, се свежда до Борисовата градина, Южния парк, "Заимов", Градската и Докторската градина, където основното занимание е разходка, колело или алкохол на тревата. През зимата и тези опции са недостъпни, така че, ако не желаете да прекарате вечерта си седнали на маса, местата, където можете да идете, се броят на пръстите на едната ръка (зимните пързалки от последните години). "Имаме забавления, но те са много малко на брой и като вид", казва Орлин Манолов. "Парковете не са благоустроени, велоалеите са малко, музеите са много далеч от необходимото."

Недооценени, без ясна идея какво да правим с тях, без привличане на инвестиции, публичните пространства в града просто са деградирали. А що се отнася до местата за култура, които биха могли да са алтернатива, архитект Петков ги нарича длъжник на хората. "Музеите, галериите - те някак си не отчитат, че светът е динамичен и се променя. Хората живеят сред градския шум, непрекъсната интеракция и изведнъж влизат в едно пространство като Галерията за чуждестранно изкуство и се удрят в стена - тихо, полутъмно, няма никого, едни полузаспали лели. И си казват: "Бе какво правя тука?"

И тъй като икономиката на един голям град подобно на природата не търпи вакуум частният интерес надуши тази ниша и създаде свои публични места. Където очевидно трябва да търсим повечето от липсващите хора.

Изкуствените центрове на големия град

Достатъчно е да се опитате да стигнете до "Парадайз център" на "Черни връх" в почивен ден, или в The Mall по което и да било време на деня, за да разберете, че моловете въобще не са някакви огромни търговски обекти, а са истински локални центрове за различните части на столицата. Навремето, обяснява арх. Ангел Захариев от "Група Град", жилищните комплекси е трябвало да имат свои собствени центрове или зони за обществено обслужване, в които да има кина, заведения, търговски обекти.

Затова и до ден-днешен в "Люлин" и "Младост" например има огромни празни пространства. В тях постепенно се настаниха търговските вериги, а по-късно дойдоха и моловете. "Там хората се събират за социална комуникация. Там е топличко, имаш микс от неща, които да правиш. Парадоксът е, че моловете са претъпкани с хора, но магазините са празни", посочва Захариев. Това е заради свитото потребление, но и "защото хората не отиват там да пазаруват, а да се видят с други хора". Разбира се, този ефект далеч не е уникален за България. В Турция например всеки град над 200 хил. има мол, в който почти няма търговски обекти, а има предимно заведения.

Това подсказва, че София е започнала да се превръща в полицентричен град, с разпръсната публичност, но тъй като няма други естествено изникнали места за активност, тя се разпределя в моловете. Този процес има няколко недостатъка, които архитектите и урбанистите бързат да посочат. Първият е увеличеният автомобилен трафик. Тъй като нито един от големите търговски центрове не може да бъде достигнат лесно с градски транспорт, велосипед или пеша, това води до задръствания, изнервяне и всъщност влошаване на средата около моловете.

Изваждайки хората от улиците и вкарвайки ги в изкуствените пространства, убиваме автентични градски части, казват урбанисти.
Фотограф: Надежда Чипева

Вторият и по-важен ефект е този на натрупването. Простото правило на обществените пространства е "колкото повече хора, толкова повече хора". С други думи, "изваждайки ги от улицата и вкарвайки ги в закрити пространства, лишаваме от население традиционни градски части", обяснява арх. Захариев. "(Такива са) пешеходните улици и дори не главните, като "Витошка" или "Графа", а малките околни улички." По този начин търговията на тези места замира, отнасяйки със себе си атмосферата в цяла една част на града, с което минаващите оттам стават още по-малко и т.н. София има нови регионални центрове, но все повече губи облик и възможни обществени пространства. А тъй като най-активните потребители на мол културата са тийнейджърите, има огромна вероятност тя да ги привлече дългосрочно извън останалите части на града в свободното им време.

Град за коли и гумаджии

И така, лошо ли е София да има разпръснати локални центрове, било то и изкуствени, отоплявани и с окачени тавани? Разбира се, ако хората пълнят моловете, при това не заради пазаруването, значи те са отговор на някаква отчетлива липса. Проблемът е, че подобно на много други неща в последните години общината е пропуснала да използва и този инструмент, за да свърже частния и публичния интерес. Павел Янчев дава за пример The Mall. "Те имаха уникалната възможност да направят цялото пространство пред него площад, а отдолу да има и пешеходна връзка под "Цариградско шосе". Това нямаше да им коства почти нищо, а пространството щеше да е пълно с хора, гарантирам ви. Собствениците решиха да е паркинг. В момента хората пресичат отдолу, което е ужасно."

Според Янчев за това са виновни главният архитект и общината, които по никакъв начин не са поискали от създателите на мола да свържат пространството около него с околната среда, за да го направят привлекателно за хората. Единственият мол, който той вижда да е променил качествено средата около себе си, е този на бул. "Стамболийски", тъй като е успял да развие улицата като търговска.

Друг интересен пример е метрото. То е толкова силен инструмент за развитието на София, че може да съживява или убива дадени области в града. Както например се случи с преди мъртвия подлез на СУ, който сега е едно от най-оживените места в центъра. Но на фона на доста други станции това изглежда по-скоро случаен, отколкото търсен ефект. Янчев и Орлин Манолов дават за пример печално известната метростанция 20 в "Дружба" (където международно жури избра изпълнител, но "Метрополитен" реши да избере свой). "Колкото повече се отдалечава от центъра, то като къртица се показва не там, където трябва да има обществен център, а където е евтина земята. И се появява на празно поле между два гигантски квартала като метростанция 20 в "Дружба" например", казва архитект Янчев. Там общината притежава парцела на самото метро и станцията, но около него има много други парцели на хора. "Ако общината беше поговорила с тях, можеше да се създаде някакво обществено пространство, където тя да изгради инфраструктура, а те да направят кино, магазин или нещо друго. Когато го няма този разговор, се стига до гумаджийница, каквато има там в момента и пред която ще минават 20 хил. души дневно", обяснява Манолов.

Тъй като метрото е най-успешният европроект в страната, общината е вдигнала ръце от него и е оставила "Метрополитен" и инж. Стоян Братоев да решават сами как да изглежда пространството около най-съществената иновация в София за последния половин век. Това води до абсурди, като този например на "Г.М.Димитров", където хората излизат от един подлез, за да влязат в съседния, който почва на два метра от метрото. "Физически свързахме тази и тази точка. Но публичните пространства около метрото са драматични. Те не казват по никакъв начин "вие сте в модерен град, мечтайте", вдига ръце Орлин Манолов.

Хайде малко по-сериозно

Спокойно обаче. Това, че нещо не се е случило досега, не значи, че няма да стане в бъдеще. Някои неща се случват по естествен път. Например нанасянето на заведенията на "Витошка" след изнасянето на магазините. Или пък еволюират под натиск - например замиращият мол "Сити център" в Лозенец, който към момента се опитва да печели от такси за паркиране, но след време може да открие, че най-добрата му стратегия би била да се отвори към парка зад себе си и така да се прехвърли от колите към хората. "Процесът на центробежни сили, на локални центрове, които да имат активности, не е завършен", казва Янчев. И дава пример с липсата на скъпа търговска улица в София. "Мястото на такава улица не е в мола, каквато заблуда имаше. Луксозните марки искат друг тип пространство."

Но естественият път иска човешка помощ и тя трябва да дойде от общината. А тя към момента продължава да действа на парче: смяната на осветлението, новите метроспирки, новите молове, дори новият център се гледат на парчета - на изслушванията за концепции за централна градска част тази седмица представящите трябваше да разделят идеите си на четири, тъй като общината е разбила така местата. В истинския живот парчетата рядко правят пъзел, ако някой не ги е свързал преди това.

А това е важно не заради изборите, а защото промените в центровете на градовете водят до промяна на качеството на живот там. През 1962 г. след остри дебати Копенхаген затваря за коли основната си централна улица. Хората казват, че подобно нещо никога няма да проработи. Днес Строгет е биещото сърце на датската столица, където улични артисти си плащат такса, за да развличат минаващите. Будапеща пък отвори за живот изоставената от соца дупка на "Деар тек" и създаде още публични средища, като например площада пред "Свети Стефан", за да извади хората по улиците. Ако погледнем малко по-надалеч (а би трябвало, все пак сме в ХХI в.), Богота е водачът във все по-дългата класация на градове, които се стараят да съществуват заради гражданите си. Колумбийската столица се промени изцяло чрез няколко мащабни велоалеи и затворени за коли места. Всички изследвания сочат подобряване на усещането на хората за града им и на оптимизма им.

С други думи, дизайнът на един град може да ви направи щастливи или нещастни. А това е доста голяма отговорност, за да се оставя на случайността.

София е полупразна. И не, не става дума за празниците, които изсмукват по такъв начин живота от столицата, че повечето улици изглеждат като декори за уестърн (точно преди Коледа може и да не ви изглежда така, но почакайте няколко дни). Дори и не в празнични дни, жизнените артерии на града с население 1.29 млн. души са лишени от кой знае какво оживление. Заведенията в центъра са полупразни, станциите на метрото (извън пиковите часове рано сутрин и рано привечер) изглеждат като провинциални гари, а повечето улици са толкова удобно пусти, че е доста трудно да се удариш в някого, дори да имаш искреното желание. Къде, по дяволите, са всички?

Разбира се, огромна част от тези хора са на работа, а после у дома. Данните от пазарните проучвания са категорични: значителна част (над 70%) от алкохола в София се продава от магазините, а не в заведенията. Но дори и да е така, възрастовата картина говори, че от тези 1.29 млн. 326 хил. са в най-активната си възраст между 20 и 35 години. Тях не ги спира и семейният статус - от горните 326 хил. 210 хил. са без постоянен партньор. Икономическите причини са фактор, но София е отделен клъстер в българската икономика, който според данните на Института за пазарна икономика не само е далеч пред останалите, но и ускорява по-бързо от тях. Заетостта и доходите са по-високи, безработицата е по-ниска, БВП-то расте дори след 2008 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

239 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити
    • -26
    • +288

    Проблемите идват не само от общината, а и от мисленето на хората в София и България изобщо. В София нещата се правят не за да се повиши качеството на живот, а за да се вземат от еди кой си едни пари. За това съществуват и тези архитектурни изцепки. От друга страна пък матрияла смята, че еди кое си правило не важи за него и той е длъжен да до нарушава, както и ако не се качи на баракудата за да отиде от т.А до т.Б няма да го бъде.
    На практика в София ако не ти се ходи в мола, няма другаде къде да отидеш. Може да се разходиш през зимата навън, но колко ще издържиш на студа - не много.

  • 2
    ouzo avatar :-|
    оuzo

    То хора има ама какви са то е друга работа.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • -122
    • +88

    Няма как да е иначе, след 24 години "преход" и рИформи...
    Даже и в София кризата е яка, животът скъп и хората живеят като на война, крият се по окопите и внимават когато излизат на "открити" местности... просто казано като по Е.М.Ремарк "Време да се живее и време дасе мре."
    Може и по "научному" "Времето е пари", за да пълниш улиците с хора трябва хората да имат време и то бол, свободно време, а "Времето е пари", а парите даже в София са кът!!!

  • 4
    e_mil avatar :-|
    tamada
    • -15
    • +275

    То по куп неща се вижда, че много от решенията се вземат за удобство на институциите, а не на потребителите. Например все още метрото стои като отделна губерния и не е свързано с общата транспортна мрежа. Билетите и картите за него се купуват отделно и не важат в другите транспортни средства. Няма график на движение на влаковете. Докато на сайта на Центъра за градска мобилност има разписание по часове и минути за целия наземен транспорт, който е горе-долу верен макар че техният график се спазва много по-трудно отколкото под земята. И не стига, че сайтът на метрото е отделен, ами и там може да се намери единствено списък с интервала между влаковете.

    Дори във фоайето на станциите няма елементарни табла с оставащото време до идване на влака. Трябва да слезеш чак долу на перона за да го видиш. А онзи ден трябваше да ходя до Експо Центъра на Цариградско шосе и едва като потеглих от станцията ме информираха, че този влак ще се движи само до спирка Младост 1.

    Общината още не може да докара до удобен вид най-прочутото си и най-рекламирано постижение, каквото е метрото, а вие искате от нея стратегия и мисъл за цялостната градска среда. :)

  • 5
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack
    • -10
    • +106

    [quote#4:"tamada"]Например все още метрото стои като отделна губерния и не е свързано с общата транспортна мрежа. [/quote]

    Ти се радвай, че метрото не е под шапката на СГТ, че в противен случай още щеше да е само един кален ров от Люлин до центъра.

  • 6
    historama avatar :-|
    historama
    • -19
    • +222

    Хубава статия! Точна и честна - бг столицата е нелицеприятна, всичко е концентрирано там, всичко се инвестра там, но този град е едно абсолютно село в сравнение с другите европийски градове. Не винаги е било така, но със сигурност след 70-те години това се е получило.

  • 7
    jzlatanova avatar :-|
    Jujulita

    "С други думи, дизайнът на един град може да ви направи щастливи или нещастни. А това е доста голяма отговорност, за да се оставя на случайността."

    И на арх. Диков.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik
    • -10
    • +275

    Бичът на София са разбитите тротоари и колите върху тях. Това е отрова за всякаква друга градска среда. Нормално придвижване без автомобил е невъзможно, което принуждава и останалите ентусиасти да държат 2 автомобила пред входа, с които майката да взема млечната кухня и да вози детето до единствената обновена градинка в квартала, без да се налага да бута количка насред платното, в една и съща автоколона с баничарката пред нея и камион зад нея.

    Това, което правят комунистите на държавно ниво с подкупване на социалнослаб електорат, Община София го практикува в мащаб 1:1 от 20 години насам с неплащащите парно и толерирането на собствениците на бангии - коя в движение, коя от години на трупчета, като просто им казала: Докъдето ви видят очите, всичко е ваше! Тротоари, градски площади, детски площадки, кални площи между блоковете...Вие сте, момчета! Докато сме ние в тази община, вие сте шефовете!

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • -20
    • +170

    Тъжен град е София... Изчезна интимността на кварталчето, заменена с масовостта на ж.к.-тата. Естествените градски центрове са за хората, които могат да ги оценят. А те явно се топят...
    В този смисъл уикендът преди Рождество от няколго години прекарваме в Солун. Усещането е невероятно - град с дух и настроение. Слънце, по ъглите свирят оркестри или отделни музиканти, хората са усмихнати, около магазините за сладкиши (това не са сладкарници по българските представи) ухае на канела и подправки.
    Апропо, днес НХГ и Криптата на Св.Ал.Невски са без такса за вход. Колко ли се интересуват от това...

  • 10
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    [quote#1:"Нефертити"]Проблемите идват не само от общината, а и от мисленето на хората в София и България изобщо.[/quote]
    А ко(е)й създава и моделира "мисленето на хората" - много лесно се говори за симптомите!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

War.net

War.net

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK