С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
239 22 дек 2013, 9:00, 68683 прочитания

Къде, по дяволите, са хората?

В днешна София има милион и половина души, които почти успяват да не се виждат и засичат никъде освен в моловете. Време е нещо в града да се промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


София е полупразна. И не, не става дума за празниците, които изсмукват по такъв начин живота от столицата, че повечето улици изглеждат като декори за уестърн (точно преди Коледа може и да не ви изглежда така, но почакайте няколко дни). Дори и не в празнични дни, жизнените артерии на града с население 1.29 млн. души са лишени от кой знае какво оживление. Заведенията в центъра са полупразни, станциите на метрото (извън пиковите часове рано сутрин и рано привечер) изглеждат като провинциални гари, а повечето улици са толкова удобно пусти, че е доста трудно да се удариш в някого, дори да имаш искреното желание. Къде, по дяволите, са всички?

Разбира се, огромна част от тези хора са на работа, а после у дома. Данните от пазарните проучвания са категорични: значителна част (над 70%) от алкохола в София се продава от магазините, а не в заведенията. Но дори и да е така, възрастовата картина говори, че от тези 1.29 млн. 326 хил. са в най-активната си възраст между 20 и 35 години. Тях не ги спира и семейният статус - от горните 326 хил. 210 хил. са без постоянен партньор. Икономическите причини са фактор, но София е отделен клъстер в българската икономика, който според данните на Института за пазарна икономика не само е далеч пред останалите, но и ускорява по-бързо от тях. Заетостта и доходите са по-високи, безработицата е по-ниска, БВП-то расте дори след 2008 г.


Пустотата може да се обясни с концентрацията на държавна администрация (която възлиза на около 145 хил. души), а тя работи от 8 до 5 и след това си отива у дома. Но това е вярно за всяка столица (а в Брюксел е вярно по десет), а центърът на Белград и Будапеща обикновено се пръска от хора привечер, доста от тях от същата тази администрация. Зимата също вероятно убива донякъде движението, но тя дойде доста късно, не е особено свирепа, а дори в градове като Киев и Копенхаген това не пречи на желаещите да излизат.

С две думи, дори в най-консервативния вариант, в който не броим държавната администрация, женените и хората под 15 и над 35, близо четвърт милион души, би трябвало да изпълват с глъч, активност и живот София по горе-долу всяко време между 9 сутринта и 12 вечерта. Защо това не е така?

По следите на изчезналите хиляди 



Да започнем от по-дребните неща. Например крушките. Осветлението в София е лошо и това не е новина. Уличното осветление на столицата е на преклонна възраст от 60–те години на миналия век, а животът на тези системи е около 25 години. Трудно се намира улица, която да свети по европейските стандарти. Столетия след като първите фенери са се появили, би трябвало да е пределно ясно, че хората, или поне безопасната част от тях, не обичат да се разхождат на тъмно, дори да не е толкова студено.

Този по-дребен проблем може и да се разреши с поръчката на общината за 30 млн. лв. в следващите четири години, с които да се обнови осветлението. Някои други, по-едри проблеми, не са толкова лесни. Да вземем мобилността на хората. Както отбелязва арх. Павел Янчев, организатор на пленера UURRBBAANN (2008) и на конкурса за метростанция 20 (2011), "София е град, в който хората средно пътуват след работа много повече, отколкото предполага територията на града. Това е заради високия брой собствени жилища. В Германия е нормално да смениш работата си и след това да смениш жилището, за да не пътуваш много, но тук си закотвен към дома си." Което донякъде отговаря на въпроса защо администрацията и други хора предпочитат след работа да отпрашат по дългия път към дома, отколкото да изпият по бира-две.

Въпреки всичко, което сигурно си мислите, София е сред слабо населените европейски градове в зависимост как смятате територията й, гъстотата варира от 930 до 2440 души на квадратен километър, което е под средното европейско ниво. Белград е 3200, Виена 4000.

Всъщност, ако използваме мисълта на големия Жан Нувел, че архитектурата е отговор на даден въпрос, отговорът на нашия въпрос може би се крие до доста голяма степен в архитектурата на София. "Старият въпрос е има ли център София, или няма", казва арх. Ивайло Петков от сдружение "Група Град". "Не трябва да сравняваме с другите български градове, а трябва да гледаме навън. Тук градовете са малки и оправдават наличието на компактен център. България няма друг модел. Но след границата от 600 хил. души, градовете стават полицентрични." С други думи, фактът, че София няма една главна улица, на която да излизат всички, както например Пловдив, е разбираем за град с много повече население.

По-трудно за приемане е, че няма нито една улица, около която да се е формирал някакъв по-забележим център на градска активност. "София е достатъчно голям град, за да надскочи малките градове тук, но още не е достатъчно разработен, за да е хоризонтален град (т.е. такъв с повече от един център)", посочва арх. Орлин Манолов, който е и един от кураторите на Sofia Architecture Week. "Имаме спални с висока плътност, изнесени в периферията, и център, който още не знае какво е. Той е запълнен с жилищни сгради, които не са атрактивни, защото голяма част от живеещите там са наследници, нямат много нови обитатели заради ред причини и много други функции се изнасят - например офиси", обобщава Павел Янчев.

И всичко това - дори преди да стигнем до факта, че в София няма особено много, което да се прави. През лятото повечето, което се случва извън заведенията, се свежда до Борисовата градина, Южния парк, "Заимов", Градската и Докторската градина, където основното занимание е разходка, колело или алкохол на тревата. През зимата и тези опции са недостъпни, така че, ако не желаете да прекарате вечерта си седнали на маса, местата, където можете да идете, се броят на пръстите на едната ръка (зимните пързалки от последните години). "Имаме забавления, но те са много малко на брой и като вид", казва Орлин Манолов. "Парковете не са благоустроени, велоалеите са малко, музеите са много далеч от необходимото."

Недооценени, без ясна идея какво да правим с тях, без привличане на инвестиции, публичните пространства в града просто са деградирали. А що се отнася до местата за култура, които биха могли да са алтернатива, архитект Петков ги нарича длъжник на хората. "Музеите, галериите - те някак си не отчитат, че светът е динамичен и се променя. Хората живеят сред градския шум, непрекъсната интеракция и изведнъж влизат в едно пространство като Галерията за чуждестранно изкуство и се удрят в стена - тихо, полутъмно, няма никого, едни полузаспали лели. И си казват: "Бе какво правя тука?"

И тъй като икономиката на един голям град подобно на природата не търпи вакуум частният интерес надуши тази ниша и създаде свои публични места. Където очевидно трябва да търсим повечето от липсващите хора.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

War.net 25 War.net

Как Пентагонът се подготвя за бойни действия във виртуалната реалност

29 дек 2013, 11991 прочитания

Икономика на суеверията 24 Икономика на суеверията

Хората остават рационални независимо от своите вярвания

28 дек 2013, 14252 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Идеи" Затваряне
Завиваме от олигархия към плутокрация

Икономистът Красен Станчев и политологът Антоний Гълъбов пред "Капитал"

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг