Завиваме от олигархия към плутокрация

Малко преди парламентарните избори тази година икономистът Красен Станчев и политологът Антоний Гълъбов участваха в една от дискусиите "Клуб Капитал". Дискусията беше посветена на това какво се случва и ще се случва в държавата. В края на разговора Антоний Гълъбов заключи, че в България няма демокрация, а Красен Станчев полу на шега подхвърли, че няма и пазарна икономика. Половин година след тези заключения поканихме двамата отново, за да развият тезите си и да кажат какво според тях се случва през последните месеци. Красен Станчев следи какво се случва с българската икономика през всичките турбуленции на прехода. През същото време Антоний Гълъбов наблюдава и анализира политиката и държавното управление.

Много често не можем да си обясним какво става в България. Преди време Антоний Гълъбов беше казал, че просто се опитваме да разчетем ситуацията с грешна карта - тази на демокрацията. Ако я сменим с друга, всичко си идва на мястото. Коя е картата?

Антоний Гълъбов (АГ): Понеже демокрацията в България се описва непрекъснато от липси - от това какво не е наред с нея, има една критична точка, отвъд която е нормално да се запиташ, ако демокрацията не отговаря на това, което виждаме, то кое тогава? В момента, според мен, в България моделът, който отговаря, е някакъв тип олигархия. Олигархичен модел, защото това е алтернативата на аристокрацията още от времето на Аристотел - власт, която се продава, която може да бъде купена. В това отношение преходът не стигна до демокрацията, а някак си се отклони по-скоро към олигархията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Олигархията не е група от хора, а цяла политическа система. Тя предполага една огромна, пасивна маса от населението и затворен политически елит, който върти властта в собствените си рамки. Предполага и пълното отрязване на хоризонта на бъдещето. Олигархията произвежда безнадеждност, но пред нея все пак има рискове от разклащане. Тъй като пребивавахме в това състояние вече десетина години, започна да се оформя следващият хоризонт, който е т.нар. плутокрация. Плутокрацията затваря пазара на власт. Плутокрацията, в смисъл на управление на богати, е затворен пазар, в който каквито и пари да се появят, те не могат да купят власт, тъй като тя вече не се предлага. Тази година имаме връщане обратно към олигархичния модел, защото пазарът отново е отворен. Спецификата е в това, че се примесва втори компонент - това не е чисто пазарно отношение, в което властта е стока, която може да бъде купувана. Появява се ограничен достъп до пазара на власт. Той е ограничен от мрежи и зависимости, които са настроени враждебно към либералния модел на упражняване на властта.

За да изчистим картината, имаме нужда и от още нещо - да видим какъв е доминиращият модел на политическа култура в България. От 60-те години насам теорията описва доминиращите модели политическа култура като преходи между няколко различни вида. При нас доминира поданическата култура с елементи на гражданска. Поданикът се интересува от резултатите на властта и възприема държавата враждебно, като нещо, което го застрашава. Гражданинът смята, че може да участва в избора на властта, във взимането на решения, в прилагането им, в оценката им. За поданика този хоризонт не съществува. Поданикът се интересува единствено от продуктите на властта и от това как да избегне неприятните последствия от дейността на държавата. Този тип политическа култура е типична за уседналия номад. Номадската политическа култура търси един лидер по простата причина, че за да накарате хората да се движат, трябва да има един, който да ги води. Уседналите политически култури са повече политически култури на съвети на старейшини, на постигане на съгласие.

За да се върна към българската картина сега, свръхцентрализацията на достъпа до властта отслабва демократичните механизми. Демокрацията работи ефективно, когато се изпълва на всяко равнище на постигане на съгласие и участие на гражданите във властта. Когато прекалено дълго време властта е централизирана, демократичните механизми престават да произвеждат демокрация. Днес ние имаме демократични механизми, но те не произвеждат демокрация. За нея е ключово да има гражданско участие в процеса на взимане на решения. В България достъпът до процесите по взимане на решения е затворен и непрекъснато се затваря все повече.



С други думи, не само че не се движим към демокрация, а се движим към опит властта да се затвори още повече и да се изгради някакъв плутократичен модел, в който само определени групи да имат достъп до разпределението на властта.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Дали липсата на демокрация води до проблеми с пазарната икономика?"