С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
73 25 дек 2013, 8:25, 32783 прочитания

Завиваме от олигархия към плутокрация

Икономистът Красен Станчев и политологът Антоний Гълъбов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дали липсата на демокрация води до проблеми с пазарната икономика?

Красен Станчев (КС): Ясно е кое е причината за проблемите днес - интерпретацията на съществуващото. Не е толкова икономиката, или политиката. Днес един човек ми писа, че преходът бил измамнически, бандитски и безкрайно нечестен. Ако това беше така, то сега България би трябвало да произвежда по-малко доход и българите да са по-бедни, отколкото бяха през 1989 г. Което не е вярно по всички репери. Житейските са по-важни от статистическите - хората например карат все по-нови коли, а два милиона българи са били тази година на почивка в чужбина. През 1991 г. Александър Йорданов беше писал в предизборната програма на СДС (малко смешно и популистко), че СДС, като дойде на власт, всички ще почиват лятото в Гърция. Тази година там са отишли 1.2 млн. души. Ако вземем статистиката, целият доход, който произвеждат държавните фирми и гражданите през 1990 г. е около 10 млрд. долара, сега е 56  млрд. долара. В относителни цени, ако вземем постоянни долари за 90-та година, това са около 35 млрд. долара. Тоест доходът на България реално е поне три и половина пъти повече.

Онова, което Антоний описва, е донякъде следствие на това, че в момента се прави опит да се превземе властта и да се въведе това, което той нарича олигархичен модел. Аз не бих го нарекъл точно така. При Аристотел олигархията е най-стабилният модел на управление. Това, което се случва тази година, е опит за въвеждане на разполагане с икономиката на страната в интерес на много тесен кръг хора. Затова той е толкова фрапантен.


Това обаче не означава, че всички години от 89-та година досега са били изгубени. Сложното на този момент е, че всички преживяват прехода като провален. Затова и няма алтернатива. Когато преживяваш едно поколение като изцяло загубено, не можеш да намериш в него някой, който да ти свърши работа - примерно да гласуваш за него. Затова и хората не гласуват, затова са и отвратени от т.нар. политици. Не че нямат право, но все пак, слава богу, не всички са идиоти. По-голямата част от българските граждани, българските политици и българските бизнесмени са свестни, морални и напредничави. Те могат да дадат нещо добро на страната. Но масовата интерпретация на сегашната ситуация е, че всичко е отвратително. Това е характеристика, която се приписва на страната след средата на юни, като това усещане не е следствие от резултата от изборите. Политическата несигурност, която води риск за икономиката, е следствие на този опит за частно разполагане със съдбата на страната, негово следствие са и протестите,

Все пак този олигархичен модел не е тръгнал сега, имаше го и при предишното, и по-предишното правителство…

КС: Съгласен съм, но това, което се случи тази година, е, че независимо от всичко през предишните години хората гласуваха, с което дадоха зелена улица на правителството на Орешарски. Донякъде учудващо за мен, на 14 юни хората разбраха правилно опита за превръщане на парламента и всички останали институции в параван за една малка група хора да преразпределят влияние. Не че подобна мимикрия не е имало и преди това.



Имате ли усещането, че настоящото правителство прилича най-много на правителството на Беров? Хаосът е подобен, привидно управлява една партия, а всъщност друга прибира ползите, има подобен опит за превземане на властта от задкулисни интереси…

АГ - Двете правителства са съизмерими до голяма степен, тъй като правителството на Беров беше с мандата на ДПС и с подкрепа на БСП, сега е обратното. А и фигурата отпред - тази на министър-председателя, е сходна като профил. За мен важното сега е отношението към конкуренцията. Винаги съм се натъквал в различни изследвания на това, че има наслояване на дълбоко недоверие към всякакъв вид конкурси. Това е рефлекс на тоталитарното общество, което, особено през 80-те години, през периода на перестройката, се опитваше да симулира подобен тип схеми на подбор и оценка. Няма системно изграждана ценност на това да се конкурираш. Това се вижда много ясно в административното израстване - ние сме свързани с този модел, в който израстваш в йерархията през препоръки, а не през конкуренция. Това означава, че трябва да си лоялен към прекия си началник, а не към службата си. Не към това, което трябва да вършиш, а към този, който може да те предложи за повишение. Дори и там, където би трябвало да се очаква най-голямо желание за свободна конкуренция, основана на ясни правила на равнопоставеност, това не се случва.

Там, където администрацията не работи, там, където легалните пътища са блокирани, има натрупване на корупционни практики. Корупцията е като рентгенова снимка на счупена кост. Така че всъщност, ако се погледне през развитието на корупцията - защото тя не е навсякъде, се вижда, че всъщност няма тяга, няма усилие към свободна конкуренция. Това според мен е проблем както в икономическото поведение, така и в политиката. Отказът да се влезе в тази конкурентна среда създава вътрешното усещане, че е по-добре някой да ти даде нещо, вместо да се явиш на конкурс, по-добре е да намериш някой познат, който да ти каже какво да направиш, отколкото да се опиташ сам да го направиш. Оттам следват и дълбоки последствия, свързани с представата за равенство и справедливост. Ако има нещо, което съпътства целия преход, това е постепенно нарастващото усещане за несправедливост. Парадоксално е, че дори социални групи, които са спечелили от прехода, продължават да излъчват сигнали, че са жертви и всичко, което се случва, е несправедливо. Това не е порив към справедливост. Това е дълбокият отпечатък на убеждението, че както и да бягаш, завършваш наравно с останалите. Всички живеем с някакви рефлекси за това, че всички са равни, а пък получаваме различно. Това е една от причините българинът да се самоопределя като много нещастен. Kоето всъщност е много хубаво. Аз твърдя, че това е положителен симптом, защото означава, че по-голяма част от българските граждани смятат, че заслужават повече, че заслужават по-достоен живот от този, който живеят. Човек е доволен от живота тогава, когато той съвпада с очакванията му.

КС - Има и няколко много съществени разлики между управлението на Беров и сегашното правителство.Нодори правителството на Беров успя данаправи три важни и общополезни неща. Първо, нямаше опит за възраждане на централно планиране, което се случи след това при Виденов. Освен това тогава бяха успешно завършени преговорите по дълга. Третото е, че за да могат да се изплащат дълговете (и съответно да има и достъп до външни спестявания и кредити), по времето на Беров беше въведен нов данък - ДДС. Това бяха неприятни неща и друго правителство не можеше да ги свърши. Затова и след като бяха свършени, правителството на Беров беше бламирано. Правителството на Орешарски не може да свърши нищо хубаво. Дори случайно.

Сегашната ситуация обаче е много по-добра - и като стандарт на живот, и дори като корупция, сравнена с времето на Беров и дветегодини на Жан Виденов. През 94-та година (Румен Аврамов и Камен Генов имат много добро изследване по този повод) частният сектор в България разполага с 5% от активите и с 95% от печалбите. Тоест всеки краде отвсякъде. През август 1996 г. публикувахме в "Капитал" едно изследване, което откри, че 35% от българския бизнес плаща рекет и 78% от гражданите плащат подкупи. Сега ситуацията, както и да я гледаш, е по-добра. Ако има рекет, той се извършва не толкова от свободно плаващи продавачи на защита, а със средствата на властта. Тоест имаме известен преход от ситуацията, в която всеки рекетира всеки и всеки взима подкупи независимо от другите. Още при предишното правителство се случи централизация на тези процеси.

Новото при това правителство е, че няма ясна отговорност. Този или тези, които преразпределят влияние, не носят персонална отговорност като предишните премиери. В момента имаме един сламен човек за премиер. Не че Пламен Орешарски е такъв по характер,както не беше и Беров. Но те избраха сами да играят тази роля. При Пламен Орешарски не виждам ясна съпротива от тези, които са в правителството - а там има и хора, които знаят за какво става дума, да се правят правилни неща. "Правилни" в смисъл правителството да не принадлежи на частна група хора, а да се опитва да управлява демократично страната в интерес на мнозинството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

War.net 25 War.net

Как Пентагонът се подготвя за бойни действия във виртуалната реалност

29 дек 2013, 11861 прочитания

Икономика на суеверията 24 Икономика на суеверията

Хората остават рационални независимо от своите вярвания

28 дек 2013, 14060 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Идеи" Затваряне
Планината е заета

Как комерсиалните експедиции в Хималаите промениха завинаги височинния алпинизъм

Уолстрийт разхлабва вратовръзките

Goldman Sachs стана поредната финансова институция, която изостави строгия дрескод в полза на по-гъвкавите правила за облекло

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Кино: "Зелената книга"

Сантиментален урок по приятелство в среда без толерантност

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Fitch подобри рейтинга на България, КЗК скоростно разреши на Домусчиев да купи "Нова тв"

Емисия

DAILY @7AM // 25.03.2019 Прочетете