В тази идея има хляб

Всичко започва преди малко повече от пет години. Надежда Савова учи "Културна антропология" в университета "Принстън" в САЩ. Тя има голям интерес към българските читалища и решава да подготви докторска дисертация, в която изследва техни аналози по света. В процеса на работа установява, че подобни структури има в над 50 държави, но българските читалища са най-старата, работеща и днес. "Моята тема беше да изследвам в кои други страни по света има модел, близък до читалищата. Как изкуството променя хората, как красотата спасява света, както е казал Достоевски", спомня си Савова.

Едно от пътуванията й я отвежда във Витлеем, където тя научава, че името на древния град всъщност означава "къща на хляба". "Представих си как хлябът може да бъде обединяваща обща дейност за хората", разказва Савова. Тази мисъл не я напуска и по-късно се превръща в основа на поредица от интересни инициативи.

През 2009 г. старата къща на бабата на Надежда в Габрово е в много лошо състояние. Тя решава да събере доброволци, с които да стегнат постройката и да я направят на читалище. Без големи очаквания споделя с другите, че един от кръжоците, който ще се провежда там, ще бъде свързан с групово месене на хляб, "защото това не го бях виждала никъде и наистина това ни прави уникални като програма", казва Савова. И добавя, че "това е нов вид обща дейност, която не съм наблюдавала и другаде по света да се предлага като кръжок или преживяване дори".

Експериментът се оказва успешен. Хората приемат добре идеята и тя заживява собствен живот. През следващите години Надежда Савова и екипът на МССС, който се състои от общо 7 души, успяват да създадат мрежа от "Хлебни къщи" в България и 14 други държави на 5 континента.  

Пред хляба всички са равни

Може би вече се чудите какво точно представляват тези хлебни къщи? Това са места, където се събират различни хора, които месят заедно хляб. Забавляват се, смеят се, забравят за ежедневието си. Надежда обучава доброволци, които да водят "занятията". Те използват най-различни метафори, свързани с хляба по време на месене, за да предават важни послания. Едно от тях например е свързано със започването на нова инициатива. Често реакциите на хората, когато за пръв път запретнат ръкави, за да месят хляб, е страх. Страх от брашното и водата, които в този момент са доста лепкави. "Но аз винаги им казвам, че това е метафора на всеки един прохождащ бизнес. Преди да стартираш нещо, винаги е непознато и лепкаво в началото, но ако имаш търпение и дори малко инат, то изведнъж като по чудо се получава", казва Савова.

Още от самото начало "Хлебните къщи" са замислени, за да изпълняват важна социална роля. В събитията се включват деца от домове без родители или хора с различни увреждания. Постепенно изкристализират различни отделни инициативи, свързани със социалното месене на хляб. Сред тях са "хлебната терапия", която е насочена към деца и младежи, лишени от родителска грижа, отпадащи от училище или безработни роми, социално слаби и бедни в риск, трайно безработни и обезсърчени, незрящи, хора с увреждания и т.н.

"Театър на трохите" е друг метод, разработен от екипа на Савова. Той е свързан с развиване на собствени сценарии и правене на кукли от тесто, в което всеки от публиката е активен участник. Този модел се харесва на социалните работници в някои градове в България. Те го възприемат и започват да го прилагат в различни институции като терапия, разказва Савова.

Сред другите интересни инициативи е т.нар. bread building (подобно на класическия тимбилдинг, само че съчетан с месене на хляб). Той се заплаща, но всички средства се влагат в развитието на мрежата от хлебни къщи.

Една от най-новите инициативи се казва "Фурни на мира". Целта е стари военни мобилни фурни да бъдат реновирани и ползвани за хуманитарни акции. За начало в бежанските лагери и центрове за интегриране на бежанци. "Идеята е около тях не само хората да си пекат хляба, но и ние като фасилитатори да организираме поне по едно събитие на месец, в което да каним българи от околните села или квартали, за да се запознаят с тези хора", разказва Савова. "Много от тях са майки с деца, които имат нужда от социален контакт, децата им да си играят с други деца, да има усмивки, да има някаква човечност", добавя тя.

С добра закваска

Преди малко повече от година Надежда и екипът й стигат до идеята, че ако искат да развиват устойчиво дейността на хлебните къщи, трябват да измислят как да ги финансират. Така се ражда планът за развитие на социално предприятие, което впоследствие да се превърне в социален франчайз, който да излезе извън пределите на България. Преди месец и малко отваря врати първата хлебна къща-фурна. Тя е в Габрово. В момента Надежда работи усилено върху следващия обект, който ще бъде в София. И докато този в Габрово е по-скоро експериментален, създаден с малко средства, то софийският ще е "друга работа". Той ще се намира в построено специално за целта помещение на два етажа с голяма пещ по средата на първия и висок 5 метра таван. Планът е софийската хлебна къща-фурна да отвори врати в средата на 2014 г.

"В момента, в който станат повече от една, вече започваме да развиваме модела ни на социален франчайз, който не съществува в България и дори в света има много малко добри примери", обяснява плановете си Надежда Савова. "Целта е да се изнесе една социална иновация извън пределите на България, така както хлебните къщи вече се изнесоха по света като модел на вид социален и културен център", добавя Савова.

Софийската хлебна къща в сравнение с габровската ще бъде много по-пълна. "Тя ще олицетвори идеята ни за франчайз, който искаме да развием извън България", казва Савова. За начало ще са нужни поне четирима служители, които ще бъдат наети от уязвими групи - роми или младежи, излизащи от социални институции. Двама хлебари, един продавач и един "социален аниматор", или с други думи човек, който ангажира посетителите чрез творчески дейности.

Към момента хлебната къща-фурна в Габрово се развива добре. В нея работят трима чираци, които са от дома за деца без родители в града. Хлябът струва 2 лв., но въпреки това много хора са склонни да купуват. Защото е вкусен и защото са наясно със социалната дейност, за която се харчат спечелените от продажбата му пари. Идеята на Надежда е чрез стопанската дейност да се финансират всички изцяло социални дейности, което се случва и в момента.

Остров на спокойствие

Хлебните къщи обаче са привлекателни не само за хората в малките градове и представителите на маргинализирани групи. Според Надежда Савова те са еднакво интересни и за градските хора, които работят по цял ден пред компютър. Точно това е таргетът на софийския обект. Там всяка вечер ще се провежда т.нар. Хлебен Hour (по подобие на Happy Hour), където всеки ще може да отиде, да свали вратовръзката и сакото, да запретне ръкави и да помеси хляб в компанията на група непознати (поне в началото). Хората, които цял ден са работили на компютър, ще имат шанс да се разчупят, да развият друга част от мозъка си. "Ние развиваме творческото мислене на хората, като ги изкарваме от традиционния контекст на работата им и ги вкарваме в съвсем друга ситуация, друго време, пространство, с аромат, спокойствие, тишина и огън", обяснява Савова.

Месенето на хляб обаче няма да се случва само по време на Хлебния Hour вечер. "Всеки ще може да разпознава хлебните къщи и това е нашият уникален бизнес модел, който искаме да развием във франчайз, по това, че хората ще имат възможност да месят хляб заедно във всеки един момент", разказва Савова. За целта е отделен целият втори етаж на сградата, в която ще се намира обектът. Там ще се намира обучителният център, където през целия ден ще могат да влизат хората - баба с внуче, майка с дете, млади професионалисти, "избягали" в обедната си почивка, и други. Те ще имат избор. Дали просто да закупят нещо за обяд, или да си го замесят сами. Най-тънките хлебчета тип пърленки например ще могат да се замесят и изпекат за по-малко от 10 минути. И това е просто още една идея за социалните функции на хлебните къщи.