Замесено с любов

Думата "компания" идва от латинското com, което означава "с", и panis – "хляб". По-свободният превод звучи така: "хора, които споделят заедно хляб". Днес почти никой не си дава сметка за това, но първоначалното значение на думата е свързано с "групата приятели", с общността, а едва по-късно се раждат идеите за фирмите и сдруженията.

"Това е много хубава метафора, която често използвам", разказва д-р Надежда Савова. Тя е основател и двигател на т.нар. "Хлебни къщи", в които хора с различен обществен статус и положение се събират, за да месят хляб, комуникират и се забавляват. "При нас фокусът не е върху кулинарното. Винаги го казвам и наблягам на това, защото е важно", разяснява Савова. И добавя: "Хлябът при нас не е цел, а средство за това да ставаме по-добри един към друг, да мислим по-творчески живота си, да споделяме."

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Формално "Хлебните къщи" са проект на неправителствената организация "Международен съвет на самодейните средища" (МССС), която Савова основава през 2008 г. като мрежа от читалища и техни подобни асоциации на общностни културни центрове от 50 страни в цял свят.

В тази идея има хляб

Всичко започва преди малко повече от пет години. Надежда Савова учи "Културна антропология" в университета "Принстън" в САЩ. Тя има голям интерес към българските читалища и решава да подготви докторска дисертация, в която изследва техни аналози по света. В процеса на работа установява, че подобни структури има в над 50 държави, но българските читалища са най-старата, работеща и днес. "Моята тема беше да изследвам в кои други страни по света има модел, близък до читалищата. Как изкуството променя хората, как красотата спасява света, както е казал Достоевски", спомня си Савова.



Едно от пътуванията й я отвежда във Витлеем, където тя научава, че името на древния град всъщност означава "къща на хляба". "Представих си как хлябът може да бъде обединяваща обща дейност за хората", разказва Савова. Тази мисъл не я напуска и по-късно се превръща в основа на поредица от интересни инициативи.

През 2009 г. старата къща на бабата на Надежда в Габрово е в много лошо състояние. Тя решава да събере доброволци, с които да стегнат постройката и да я направят на читалище. Без големи очаквания споделя с другите, че един от кръжоците, който ще се провежда там, ще бъде свързан с групово месене на хляб, "защото това не го бях виждала никъде и наистина това ни прави уникални като програма", казва Савова. И добавя, че "това е нов вид обща дейност, която не съм наблюдавала и другаде по света да се предлага като кръжок или преживяване дори".

Експериментът се оказва успешен. Хората приемат добре идеята и тя заживява собствен живот. През следващите години Надежда Савова и екипът на МССС, който се състои от общо 7 души, успяват да създадат мрежа от "Хлебни къщи" в България и 14 други държави на 5 континента.  
 

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Пред хляба всички са равни"