Сбогом и благодаря за революцията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сбогом и благодаря за революцията

"Евромайданът" се превърна в малка държава в държавата

Сбогом и благодаря за революцията

Една дълга нощна разходка по киевския майдан с помощта на един бунтовник

Калина Горанова
12548 прочитания

"Евромайданът" се превърна в малка държава в държавата

© reuters


Срещаме Миша през нощта край един от запалените варели на чуждата революция. Мястото е майданът на Киев, т.е. площад,  "Независимост", станал известен като "Евромайдан". На варела, в който гори огън, си лепим подметките, за да не се стига до ампутация на крайниците заради кучия студ. Наричаме го бунтовника с лека ирония и цинизъм.

А сме такива, защото имаме опита от една революция зад гърба си. А опитът ни е направил по-скептични. Вече притежаваме знанието, че на "Тях" не им пука, че ние ги смятаме за все по-нелепи (минимум). Знаем че "Те" няма да си идат, а и да си идат, все едно, пак ще е същото. Но все още не сме чак толкова отчаяни. В крайна сметка сме на майдана на украинската революция, не само защото билетите до Украйна са евтини, но и за да видим какво се случва на тяхната революция. Да направим съпоставка, да почерпим вдъхновение от първа ръка и евентуално да покритикуваме.  С ясното съзнание, че и там, и тук "Те" са от една и съща категория.

Първи впечатления: на майдана няма красиви рокли; няма кърмачета; бебешки колички, колела, не се мярка нито една гола женска гръд (при минус 10 може би нормално). Количествени измерители: хората са повече, много повече (тя и Украйна някак си е 6 пъти по-голяма от България), трудно се излиза от изходите на метрото заради блъсканицата; барикадите им са по-високи, мноооого по-високи; температурите – разколебаващи. Следват бързи умозаключения: от "ама, тука ли спят в това време", през "те не се шегуват", до "така се прави, ние сме смешници". На повърхността е съмнението, че засега не постигаме промяна, понеже може би бяхме "твърде красиви, умни, европеидни/соросоидни"? Причините за нашия провал обаче не може да са толкова плитки. И ще търсим надеждата на украинския майдан. Там има хора, много хора.

Миша (бунтовникът) е един от тях. Идва от Запорожието. Да, това е там където е започнало производството на автомобилното недоразумение "Запорожец" в завода "Комунар". Намира се на повече от 500 км от Киев, долу, вдясно. Миша два пъти е пътувал много часове до площад Независимост, "за да пази хората". Пътува сам, никой не му плаща. Иначе учи за адвокат. Зарязал е ученето заради протестите. Миша е само на 21 години и няма да ви даде всички отговори за алтернативите след революцията, европейското бъдеще, геополитиката на Путин, държавните облигации и цената на газа. Знае обаче смисъла на революцията и своята роля в нея.

Ти тичаш, аз оставам

През последните няколко седмици "Евромайданът" се превърна в малка държава в държавата, след като украинските управляващи отказаха страната им да подпише споразумение с Европейския съюз. Минидържавата на площада е единствената, на която Миша служи в момента. По-голямата продаде страната барабар с протестиращите на Русия срещу намаляване на цената на газа с една трета и срещу купуване на държавни облигации за 15 млрд. долара плюс търговски отстъпки за украински предприятия. Една доста скъпа продажба, но все пак продажба, която беше окачествена от украинската опозиция като национално предателство.

Ние обаче няма да задълбаваме в икономическите и политическите отношения на междудържавно ниво и цената на едно или друго решение. Ще си останем на площада, понеже сме тук за малко и ни е важна емоцията. Минаваме само набързо през Виктор Янукович: "Той е престъпник, лежал е два пъти в затвора. Недопустимо е той да ни бъде президент", казва Миша. Смята, че Кличко е добър спортист, но все пак спортист. Не е съгласен престъпниците и бандитите да управляват държавата в свой интерес. Това винаги е било проблем, но с прекратяването на преговорите с ЕС чашата преляла. Въпреки че осъзнава, че имат нужда от лидер, е аполитичен. Бунтовникът се бори за утвърждаването на свободата и законността, независимо кой управлява. Смисълът на протеста според него е управляващите, които и да са те, да знаят, че ако злоупотребяват с властта, ще предизвикат яростно недоволство, което ще ги свали от власт. Миша звучи като чистокръвен протестиращ българин.

Разликите започват след въпроса "Какво ще правим, ако сега отново нахлуят специалните части "Беркут". Отговаря заповеднически: "Ти тичаш. Тичаш с всичка сила." И добавя: "Аз оставам." После с усмивка си вдига ръкавите, за да покаже пластмасовите футболни кори на "Арсенал", които е надянал като протектори на ръцете си. Вади и металната си тъмнозелена каска. "Виждате ли онези кутии зад мен? Там има щитове. Аз оставам, за да пазя хората на площада."

Напълно изчистеният идеалистичен образ на бунтовника, който хем изглежда нормален и симпатичен, хем е готов да му счупят главата за кауза, ни настървява още повече. Със самочувствието на граждани, които няма как да се оставят да бъдат прецакани от поредните политици, се опитваме да го затапим с куп въпроси: "И като ги свалите, какво ще постигнете, то пак ще е същото?"; "Ами ако те изобщо не ви обърнат внимание, докога ще си висите на площада"; "А ако бъдеш употребен?" На надеждите на Миша, че Европа ще им помогне като граждани на ЕС, които все така са отчаяни от настоящето, му обясняваме, че Европа няма да си мръдне пръста, освен ако не стане кърваво меле, което да разчувства например г-жа Меркел. С въпросите си не го разколебаваме особено, а по-скоро лъсват нашите собствени комплекси.

Ние заедно

За да ни убеди в това, в което вярва, по собствено желание и с неподправен ентусиазъм Миша ни показва целия площад, барикада по барикада, както и някои от окупираните от протестиращите сгради. Разходката започва да подрежда хаоса в главите ни от войнишки палатки, топлещи се на варели хора, хора с каски, хора с жилетки с надпис "Ветерани за народа", кашони със сандвичи, пунктове за чай, неспираща сцена с музика и речи, прътове, колове, гуми, чували с лед. Трудно е за схващане, но всичко си е точно на мястото, всеки си има функция и нещата, ако можем да ги обобщим, са сериозни и, да, подредени от само себе си.

Миша е един от многото доброволци, които пазят барикадите. По-шокиращо от присъствието на идеалисти е само (с извинение за думата) единството и помощта на обикновените хора "про боно". Когато целта е голяма, пренебрегването на различията доста помага. Миша по нищо не прилича на някои от момчетата, които срещнахме. Дошли са в Киев за протестите, приличат на ултраси от футболни агитки, мразят всички по различен признак плюс Молдова, Румъния, Беларус и Полша, които (естествено) са изконни украински територии. Нямат претенции към Австралия, но имат към Канада, защото там имало 2 млн. украинци, които са поставили основите на канадското земеделие. Когато дойдат "Беркут", те ще са на барикадите заедно с Миша и другите. Революцията има много лица.

Напълно сериозно е

Хората на площада гледат изключително сериозно на мисията си. Химнът се слуша на място и с ръка на сърцето, а невидимата сила на ред, който се спазва от всички, е леко стъписваща. Площадът наистина представлява окупирана територия, в буквалния смисъл, със свой собствен вътрешен ред и механизми за прилагането му. Всички подстъпи са защитени от големи барикади, на места високи 5-6 метра. Всяка барикада си има щаб и един или няколко пропускателни пункта, охранявани от хора със светлоотразителни жилетки, каски и баджове с надпис "Охранна". Задачата на охранителите е да не допускат "титушки" – събирателен образ за провокатори, шпиони, хора под въздействие на алкохол или такива, които по други причини се държат неадекватно.

"Защо ги мъкнат тези", питаме Миша при вида на две момчета, влачени от по двама навътре в малката държава на площада. "Станали сме много подозрителни, страхуваме се от шпиони, водят ги към някой от щабовете." "И какво ще ги правят", питаме ние. Един от охранителите се усмихва закачливо. Следва жест, онагледяващ рязане на пръсти. Шегичка. Остава обаче съмнението дали всяка кауза, колкото и положителна да е, може да се изроди в нещо друго.

Доброволците пък приемат съвети от авторитети. Обучават ги хора с камуфлажно облекло и фуражки - бивши военни, ветерани от Афганистан и Чечения, обяснява бунтовникът. През нощта може да се видят как тренират във фигура с щитове за отблъскване на полицията. (Едната барикада вече е спечелила уважението на всички останали. Там въпреки настъпващата отгоре полиция, тъй като има наклон, доброволците са успели да спрат наплива.) Минаваме през профсъюзния дом и един център за култура и изкуство. В тези две и в другата окупирана обществена сграда - кметството - се приютяват хора, които са от провинцията и нямат къде да пренощуват. Сцената е като от военен щаб по време на бойни действия: хора с превръзки на ръцете влизат и излизат, раздават се всякакъв вид топли дрехи, както и храна от общата кухня. 

Една лекция на студено?

В края на площада, до барикадите, откъм улицата с познатото име "Софийская", има по-малка сцена. Тя е с гръб към основната сцена и към барикадния град, но е с лице към прииждащите на него. Микрофоните й не са така гръмогласни, мащабът й е доста по-малък, както и броят на хората, които се задържат отпред (средно около 20-30 души). Но това не обезсърчава онези, които се въртят пред микрофона на тази сцена, отоплявана единствено от един малък реотан. 

"Основните две емоции, които движат икономическото поведение на хората, са алчност и страх", обяснява Владимир Вахитов, докато е нахлузил ушанка над очите и кара хората пред сцената да участват в експериментите му. Вахитов е старши научен сътрудник в Киевското училище по икономика и се опитва да обясни основните принципи на финансовите пазари пред тълпата скупчили се заинтересувани. Всички те пристъпят от място на място, но слушат с интерес. Над сцената виси надпис "Отворен университет Майдан". Вахитов обяснява, че това е инициатива на преподаватели от Киевското училище по икономика и една опозиционна партия, "Демократичен алианс". "Изпратихме писма на различни хора - завършили при нас, други академици, социолози и т.н., и всички те се съгласиха да участват. Имаме над 40 души, които са се записали да говорят", разказва той. Сред говорещите например е и Евгени Уткин - най-успешният украински IT предприемач, основател на "Квазар Микро" и президент на Citronics, който през 2006 г. събра 2.3 млрд. долара на IPO на лондонската борса.

Майданът, с две думи, иска и да се развива - не само териториално, но и интелектуално. Темите далеч не са само икономически, а покриват всяка област, която говорещият иска, а слушателите са готови да чуят. "Искаме да образоваме хората да мислят и задават правилните въпроси на властта", обобщава една колежка на Вахитов.

От голямата сцена на площада други помагат с речи и музика за тонус. Известно е, че опозиционните парламентарно представени партии стоят зад протестите и ги подпомагат, като действат като обединена опозиция. Не те обаче са, което сплотява хората. След като са отблъснали две мощни нощни атаки от специалните полицейски сили "Беркут" и вътрешните войски, нашият приятел от Запорожието казва, че на площада непрекъснато се събирали още повече украинци. Таксиметрови водачи возели хората безплатно до площада и от площада до домовете. Стичали се все повече доброволци – за приготвяне на храна, охрана, военни, лекари и прочее хора, желаещи да помогнат с нещо. Всъщност полицията е тази, която водела до увеличаване на броя на протестиращите, правела ги по-единни и в крайна сметка по-силни, обясняваше разпалено Миша. "Ще се борим докрай", твърди той.

"Когато приключим с революцията тук, ще дойда да ви помогна", шегува се Миша. Въпреки че се опитахме да разбием илюзиите на бунтовника, сме наясно, че неговият идеализъм ни надви и му симпатизираме тотално. За да го докажем, накрая ще го укрием в хостела ни, понеже момчето няма къде да спи. А от това, че сме успели по някакъв начин да помогнем, ще се почувстваме одухотворени и леко заразени от украинския дух на заедност (който вероятно ще се изпари до пролетта, затова е доста ценно да го почувстваме сега). Накрая спираме да критикуваме нашия протест. Става ни малко тъжно, че не беше оценен. Самолетът излита. Сбогом, Украйна, и благодаря за революцията. 

По темата работи и Христо Шемтов

Срещаме Миша през нощта край един от запалените варели на чуждата революция. Мястото е майданът на Киев, т.е. площад,  "Независимост", станал известен като "Евромайдан". На варела, в който гори огън, си лепим подметките, за да не се стига до ампутация на крайниците заради кучия студ. Наричаме го бунтовника с лека ирония и цинизъм.

А сме такива, защото имаме опита от една революция зад гърба си. А опитът ни е направил по-скептични. Вече притежаваме знанието, че на "Тях" не им пука, че ние ги смятаме за все по-нелепи (минимум). Знаем че "Те" няма да си идат, а и да си идат, все едно, пак ще е същото. Но все още не сме чак толкова отчаяни. В крайна сметка сме на майдана на украинската революция, не само защото билетите до Украйна са евтини, но и за да видим какво се случва на тяхната революция. Да направим съпоставка, да почерпим вдъхновение от първа ръка и евентуално да покритикуваме.  С ясното съзнание, че и там, и тук "Те" са от една и съща категория.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    ajsayder avatar :-P
    Simo Petkov

    Всъщност украинският потест УСПЯ!
    Думите на украинците, че при асоцииране в ЕС те ще имат икономически загуби, поне на първо време, и че някой не е зле да им ги плати, не останаха нечути ...
    И хубаво ,че не казаха ДА! още на първата получена цифра!
    А протестът и събраните хора на майдана (думата идва от старинното мегдан) принудиха и Путин да даде оферта, и да развърже кесията!
    И ЕС и Русия, ще трябва вече да разглеждат Украйна с други очи - тези хора ДА! .. просто ей така, по някакви странни причини няма да кажат .. приятелството и идеологиите са важни - ама сиренето е с пари!
    Браво Украйна!
    Де ние да имахме такива политици - които да се пазарят .. и да не искат ясни сигнали и силни знаци , а пари за Икономиката !

  • 4
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Прекрасна статия, браво на автора!

    Въпреки че поводите за протестите в БГ, Украйна, Турция и Бразилия са различни, общото е че те не успяха. Причината не е че хората в тези държави са недостатъчно активни. Причината е че управляващите се научиха да преживяват революциите. Научиха се на дебелокожие. Разбраха, че понятието морал е ненужно. Разбраха, че в демократичните общества има достатъчно механизми с които да удържат легално властта. Това ни е и трагедията - докато в едно общество има много необразовани хора, податливи на манипулации, това общвство никога няма да бъде истински свободно.

  • 5
    ajsayder avatar :-?
    Simo Petkov

    [quote#4:"event_horizon"]са различни, общото е че те не успяха.[/quote]
    Според мене УКРАИНЦИТЕ УСПЯХА!
    Изтъргуваха се за пари!
    Сега и ЕС и Русия не могат току-така да ги залъжат с приказки и черни очи ... !
    Иначе - в момента на власт в Украйна е ПР (Партия регионов ), тя е общо-взето некомунистическа .. като Комунистите , неофашистите от Партия Свобода, и разни други групи са в опозиция ...
    Какво ли , ще спечели Демокрацията, ако на власт в Украйна, дойдат комунистите?? Или Партия Свобода??! .ей това да ми обяснят някой хора!
    Та изтъргуваха се много добре украинците! Браво на народа - знае за какво се бори! Не като нашите Йолоденевисти обикалящи из улиците !

  • 7
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#6] от "ajsayder":

    Свободата, Санчо, или салама?

    Ти си направил твоя избор - салама. Миша е избрал свободата.

  • 8
    mich avatar :-|
    mich

    Е за първи път ми се иска да почерпим от украинския опит относно протестите. Те го направиха както трябва . БРАВО !!!

  • 9
    convince avatar :-|
    convince

    НИКОЯ "РЕВОЛЮЦИЯ" исторически погледнато не успява без гражданска война, защото тогава тя не е революция, а протест.

    И така протестите както в Украйна, Турция и България несъмнено успяха, защото дадоха недвусмислен предупредителен сигнал на самозабравилите се неадекватни приспособенци и узорпанти, наследници на едни обществено политически и икономически аномалии, че уважението към тях отдавна е изчерпано.

    КАЧЕСТВОТО на управлението се влошава с годините, защото управляващите се изчерпват, износват и изхабяват потенциала си много бързо, а регенерациите са твърде дълги и много неуспешни, и в това е смисълът на ДЕМОКРАТИЧНИТЕ КЛАУЗИ ЗА ПЕРМАНЕНТНА ИЗБОРНОСТ И ПОДМЯНА НА ХОРАТА ПОЗИЦИОНИРАНИ ВЪВ ВЛАСТОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ВСЯКА ДЪРЖАВА ПРЕТЕНДИРАЩА ДА БЪДЕ ДЕМОКРАТИЧНО ОРГАНИЗИРАНА.

    Друг начин на бързи промени се правят по-бързо само и чрез помоща на силови въоръжени структури.

  • 10
    nikolov_k avatar :-|
    Краси

    До коментар [#2] от "ajsayder":
    Малко са ти минусите.
    Свободата не струва пари и тези хора са на площада за да бранят свободата си.
    Дори не разбираш идеята на ЕС, не ви подават такава информация в опорни точки нали? Ползите в ЕС не са фондовете за харчене а общия пазар, който дърпа икономиката. Другото е спазването на правилата и налагането на някакви ценности в обществото. Съвсем отделен въпрос е, че не всичко се получава добре, но ЕС не е като плановете на империята на злото за Евразииски съюз.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK