Да съживиш мъртъв град
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да съживиш мъртъв град

Днес Вароша е символ на разделението, музей на неоправданите политически амбиции, паметник на човешката глупост

Да съживиш мъртъв град

От 39 години кипърският курорт Фамагуста/Вароша тъне в руини. Десет души и тяхната дръзка идея сочат пътя към устойчива промяна

Десислава Лещарска
34224 прочитания

Днес Вароша е символ на разделението, музей на неоправданите политически амбиции, паметник на човешката глупост

© The Famagusta Ecocity Project


Вароша е предградие на кипърския град Фамагуста. Онази Фамагуста от стиховете на Никола Вапцаров – огряна от едри звезди, обливана от смарагдово море, заобиколена от плажове със златен пясък. Преди преврата на военната хунта в Атина и последвалата турска инвазия в Кипър през август 1974 г., когато островът е разделен на две, във Фамагуста се намират 80% от туристическите легла на Кипър. Модерното предградие Вароша (Новата Фамагуста) е най-престижният кипърски курорт.

Трийсет и девет години по-късно по улиците на Вароша вместо туристи се разхождат плъхове. "Асфалтът е разрушен от горещото слънце, по тротоарите никнат храсти", описва "забранения град" шведски журналист. Зад огражденията на турските войски около Вароша могат да се видят изоставените маси на крайпътните заведения, застлани с шарени покривки, запалените улични лампи, висящото на просторите пране. Днес Вароша е символ на разделение от една отминала епоха, музей на неоправданите политически амбиции, паметник на човешката глупост.

На това място, където традиционната дипломация се проваля вече близо 40 години, се намесва един необичаен екип от 10 души – режисьор, продуцент, филолог, експерт по устойчиво развитие, архитект, инженер, икономист, бизнесмен. Повечето от тях произхождат от двете страни на разделителната линия, прокарана на остров Кипър през 1974 г., израснали са с разказите на своите родители за красотата на Фамагуста, за хилядолетната й история и притегателна сила. Запознайте се с екипа на проекта "Фамагуста екосити" (The Famagusta Ecocity Project) и неговия ръководител Васиа Маркидес. Преди няколко месеца Васиа започва кампания, която си поставя няколко много важни цели.

Първата е да предложи устойчив модел за възраждането на Вароша, който да отличи мястото от останалите бетонни и претъпкани курорти, каквито Средиземноморието предлага в изобилие. Втората е да вдъхнови хората от двете страни на разделителната линия до степен да преодолеят вменяваните в продължения на 40 години различия. Третата е да привлече научната общност, а впоследствие инвеститори и производители на зелени технологии в трансформацията на Вароша, така че мястото да се превърне в преуспяващ културен, икономически и екологичен център на Кипър. Колкото и утопично да звучи, Васиа и екипът й са убедени, че падането на бариерата е въпрос на време. Без подходящата визия за бъдещето на Вароша и обществен консенсус по темата обаче мястото е обречено да продължи съществуването си на призрачен град.

В началото бе филмът

Изхождайки от принципа "една снимка струва колкото хиляда думи", Васиа решава, че ще заснеме документален филм за усилията на хората около нея да върнат Вароша към живот. "Ще се срещнем с кипърските турци, населяващи Фамагуста, ще разберем какво е за тях да живеят в непосредствена близост до този призрачен град, както и какво биха искали да се случи с него в бъдеще. Ще чуем спомените и мечтите на кипърските гърци, принудени да изоставят домовете си във Вароша. Ще включим дипломати, бизнес лидери, пристанищни работници, собственици на хотели и ресторанти, военни, учители, художници и граждани на Фамагуста от двете страни на разделителната линия в дискусия как би изглеждал един екоград, записвайки както положителните коментари и реакции, така и отрицателните", пише в описанието на филмовия проект.

Васиа и хората й ще посетят други градове по света, които залагат или прилагат устойчиво градско планиране, и ще предложат модел за адаптация на тези принципи към климата на Кипър, неговите екологични, политически и икономически условия. "Ще разкрием предизвикателствата пред скрепяването на мира между две общности, принудени да живеят 39 години в разделение, докато се намират на един хвърлей разстояние", описва Васиа намеренията си.

Целта на филма е да илюстрира как "се подготвя почвата" от двете страни на бариерата, така че отделните групи да намерят сили и решителност за преодоляване на конфликт, подхранван с десетилетия, обединени от една свежа идея, каквато е The Famagusta Ecocity Project. "Няма значение дали отборът ни ще успее, или ще се провали в своята "кипърска мисия". Филмът ще документира модел, от който могат да се възползват градове и общности, които искат да съградят стабилно и трайно бъдеще", приключва описанието на проекта.

Икономка на идеите

Икономически директор на проекта е Фиона Мюлен - с 20-годишен стаж в бизнес структури като Economist Intelligence Unit, Sapienta Economics Ltd и др. "Като икономист работих дълго време върху анализа на търговските възможности за решаване на кипърския проблем. За пръв път обаче се захващам с практически, а не теоретичен проект", коментира пред "Капитал" Фиона Мюлен. Чрез платформа за микрофинансиране Вариа и Фиона набират 34 000 долара за заснемането на филма, от които след такси и отчисления остават 20 000. Сумата за документален филм от подобен мащаб е между 300 000 и 1 млн. долара, казва Фиона и уточнява, че това е едва началото на кампанията за набиране на средства. Частни дарители осигуряват 20 000 долара, с които ще се финансира студио за дизайн и архитектура. Проектът е получил и малко финансиране от известна европейска неправителствена организация, която предпочита да остане анонимна. Парите ще се използват за покриване на разходи като оборудване, пътуване и други, като всички плащания ще бъдат напълно отчетени, уточнява Вариа.

Фиона разказва, че през 2009 г. е била част от екипа, изготвил прогнозите за това колко ще струва възстановяването на Вароша. Изчислихме, че необходимата сума е 2 милиарда евро, но се страхувам, че предположението ни от 2009 г. е неточно, казва Фиона. То се основава на факта, че сградите все още се водят на реалните си собственици - кипърските гърци, и на предположението, че няма да се събарят, а реставрират - заедно с инфраструктурата. "Но има и допълнителни специфични разходи, тъй като става въпрос за град, потънал в разруха, който освен това искаме да превърнем в нещо специално. Така че предположението ми е за двойно по-голяма сума - около 4 млрд. евро", казва Фиона.

Тя разказва, че на този етап не поддържа връзка с инвеститори. Вместо това общува с академични институции, които имат необходимите контакти в бизнес средите с потенциален интерес. "В момента, в който проектът тръгне по пътя на фактическата реализация, аз съм убедена, че ще привлече много интерес от страна на фирми, които искат демонстрират разработените от тях нови технологии: в областта на екологията и устойчивото развитие, градския транспорт, селското стопанство, градинарството, образованието и др.", казва Фиона. "Посланието ни като цяло е, че в един пренаситен туристически пазар, какъвто е средиземноморският, заобиколен от страни извън еврозоната, Кипър може да предложи нещо наистина ново и различно, туризъм от най-високо качество", допълва Фиона.

На въпрос кое я кара да мисли, че тя й екипът й ще спечелят доверието на хората от двете страни на бариерата и ще ги привлекат за каузата, тя отговаря, че основната идея не е да натрапват готови решения. "Трябва да работим много бавно с всички заинтересовани страни. Изминахме дълъг път. Кметовете от гръцката и турската страна на Фамагуста вече изразиха подкрепата си за интеграция чрез подходящ екологично отговорен план. Не се опитваме да налагаме дизайн, по-скоро искаме да вдъхновим хората да помислят заедно за бъдещето на Фамагуста, така че да се открият нови работни места, да привлечем инвестиции, да развиваме туризма", казва Фиона. "Моята утопична визия за проекта е, че той до такава степен ще развълнува и въвлече хората, че те незабавно ще поискат да разрешат "кипърския проблем". Но тъй като и двата ми крака са здраво стъпили на земята, по-скромните ми надежди са, че ще открехнем съзнанието на местните, така че в момента, в който огражденията около Вароша паднат, те няма да се втурнат в гигантско изливане на бетон, а ще планират съживяването на мястото по един много по-интелигентен начин", обобщава Фиона.  

Вароша е предградие на кипърския град Фамагуста. Онази Фамагуста от стиховете на Никола Вапцаров – огряна от едри звезди, обливана от смарагдово море, заобиколена от плажове със златен пясък. Преди преврата на военната хунта в Атина и последвалата турска инвазия в Кипър през август 1974 г., когато островът е разделен на две, във Фамагуста се намират 80% от туристическите легла на Кипър. Модерното предградие Вароша (Новата Фамагуста) е най-престижният кипърски курорт.

Трийсет и девет години по-късно по улиците на Вароша вместо туристи се разхождат плъхове. "Асфалтът е разрушен от горещото слънце, по тротоарите никнат храсти", описва "забранения град" шведски журналист. Зад огражденията на турските войски около Вароша могат да се видят изоставените маси на крайпътните заведения, застлани с шарени покривки, запалените улични лампи, висящото на просторите пране. Днес Вароша е символ на разделение от една отминала епоха, музей на неоправданите политически амбиции, паметник на човешката глупост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

66 коментара
  • 1
    mihomen avatar :-|
    mihomen

    Добра идея!

    Българските призрачни села се нуждаят, точно от такава идея!
    Убеден съм, че в селата има повече потенциал от градовете в България!

  • 2
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    До коментар [#1] от "mihomen":

    е да ама някой трябва да се сети първо

  • 3
    pruch avatar :-P
    pruch

    До коментар [#1] от "mihomen":

    В този ред на мисли направо към паланките да се подходи,че в тях още по-голямо бъдеще българско има.

  • 4
    ivko avatar :-(
    ivko

    За съжаление, идеята за нашите села и паланки, в близките 15-20-30 години, едва ли може да се осъществи.

    Много е трудно, почти е невъзможно, да върнеш хората там.
    Освен красива природа, буренясали ниви, запустели къщи, какво друго има там?!? Лекар, учител, полицай, някаква работа извън двора, дори магазин? Та има села и паланки, където "доброволци" разкарват хляб веднъж-два пъти в седмицата, и за този си ентусиазъм НАП ги гони като империалисти, защото осъществявали незаконна търговска дейност?!?!?
    Как ще се върнат хората там, след като са усетили удобствата на по-големия град?
    Та дори в София, на мен ми се наложи преди 2 да викам Бърза помощ за близък, в 3 през нощта. Добре че човека бе издръжлив, и успя да ги дочака 50+ минути, след което веднага го приеха в Пирогов, и след 2 часа ще ходя на свиждане.
    Ами ако бе някой по-кекав?!? Ако бе в някое селце, отдалечено на 15-на км., ако бе в някое планинско село?!?

    Мъка, много мъка......

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Едно останало еко място, което може би скоро ще се насели.

  • 6
    reckless avatar :-P
    Consumer

    А не е ли по-уместно да се приеме закон за фалит на общините и да се приключва с агонията, финансовата интубация и т.н., като средствата се пренасочат към населени места с потенциал и развитие.

  • 7
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall

    Само пълни наивници могат да си въобразяват, че могат да се реализират някакви съвместни проекти между Кипър и окупираната от 30 000 турска армия Северна част на острова. И проблемът не е от 40 години, а от моментът в който островът е завладян от османците и е нагледен пример за агресивната им и примитивна същност.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#7] от "Julian Mall":

    Коментарът ви е скудоумен и не заслужава внимание.
    Все пак, възползвайки се от явното непознаване на историята, искам да припомня, че на 15 юли 1974 г. президентът на Кипър архиепископ Макариос е свален от военен преврат, иницииран от управляващата в Гърция военна хунта. Целта на преврата е начело на Кипър да застане политик, който да е по-склонен от архиепископа да включи страната в съюз с Гърция, т.нар. еносис, водещ към обединение на двете държави. Превратът обаче има обратен ефект и довежда от турската инвазия от август и разделянето на острова на южна гръцка и северна турска част.
    Анкара получава легитимация на атаката в реч на самия Макариос, който на 19 юли пред Съвета за сигурност на ООН обявява: "Гърция нападна Кипър и застраши цялата гръцко-турска общност."
    Не е зле историята да се познава, преди да се коментира поръхностно.

  • 9
    ivko avatar :-P
    ivko

    [quote#8:"D-r D"]Не е зле историята да се познава, преди да се коментира поръхностно. [/quote]

    В момента, голяма част от коментиращите по форумите, имат знания най-вече от Уикипедия - знания подвеждащи, знания повърхностни, изпълнени с полу-истини, или недоизказани истини, меко казано неточни. Тъй че не се чудете на минусите които ще видите след този пост :)

  • 10
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    До коментар [#8] от "D-r D":
    Мисля, че познавам достатъчно добре историята на Кипър още от времето когато е завладян от Османската империя, тогава се е наричал Кандия. След падането на острова османските изроди одират жив венецианския управител на острова, а католическата катедрала точно във същата Фамагуста превръщат в джамия.
    А относно инвазията и окупацията на острова през лятото на 1974г. военният преврат е само поводът за нея. След като турците нападат острова като защитници на конституцията, защо след като превратаджиите са свалени от власт не си изтеглят войските? Не знам Гърция да държи войски в Кипър и да заплашва окупираната му част с нападение и присъединяване към Гърция. Кипър е нагладен и актуален пример за агресивната турска политика която е безпощадна към по-слаби държави които не са в състояние да се защитят, затова по-добре да си вадим поука вместо да приветстваме всякакви безмислени инициативи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK