С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
35 29 дек 2013, 8:32, 9344 прочитания

А ще може ли братче

Китай облекчава непопулярната политика "едно семейство - едно дете"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Израснах без братя и сестри. Никой в моя клас нямаше, и това е обичайно. Свикнали сме", обяснява пред "Капитал" Цзян Фън от кореспондентския офис на немското радио ARD в Шанхай. Неговата история е типична за много китайци, родени в края на 70-те години на миналия век, когато влиза в сила правителствената политика "едно семейство - едно дете", целяща да ограничи демографския прираст на най-населената страна в света. Равносметката е, че тридесет години по-късно над 200 млн. деца нямат братя и сестри.

Сега управляващите в Пекин най-после облекчават противоречивите правила, като позволят на двойките да имат по две деца, ако единият от родителите няма братя и сестри. Това изненадващо решение бе съобщено след третия пленум на Китайската комунистическа партия, проведен през ноември, на който бяха зададени насоките на управление през следващото десетилетие.


Деца по план

В действителност политиката "едно семейство – едно дете" се прилага различно в различните области. "От въвеждането на контрола над ражданията в Китай семействата в големите градове като Пекин и Шанхай бяха ограничавани до едно дете. Но в огромната провинция, откъдето е по-голямата част от населението, са позволени две деца. Тъй като там хората предпочитат момчета, ако първите им две деца са момичета, те продължават да опитват до мъжка рожба. Което води до сблъсъци с комитетите по семейно планиране. На малцинствата пък е позволено да имат две-три деца, а повечето мюсюлмански семейства имат по няколко", разказва Цзян Фън.

Но въпреки изброените изключения, ограниченията засягат ефективно милиони китайски семейства. За тях тази политика е спорна от деня, в който е въведена, тъй като представлява огромна намеса в живота им. През годините комитетите по семейно планиране са организирали милиони аборти, много от които насилствени. Причината броят им да намалява през последните години е, че местните власти предпочитат да налагат високи глоби, които зависят от населеното място и приходите на семейството, като за богатите могат да възлизат на милиони. Ако родителите не могат да платят, губят имуществото и работата си, а на детето не се издава регистрационен документ, което го лишава от основни права, като например образование.



Други негативни последици от политиката "едно семейство – едно дете" са насилствените стерилизации и изменението в баланса между половете. Тъй като в Китай традиционно се предпочитат мъжки наследници, при позволено едно дете много семейства се решават на аборт, когато разберат, че очакват момиче, или изоставят новороденото от женски пол. Така се стига до изкривяване на съотношението мъже - жени, като според някои изчисления до края на десетилетието 24 милиона китайци няма да могат да си намерят съпруги. Те вече си имат и специално наименование – "ергени до живот".

Не може да се отрече, че ограничението за едно дете има реален практически ефект. Според поддръжниците му то е от полза, защото истината е, че има прекалено много китайци на прекалено малко територия. Така полемичните страни на тази политика са мълчаливо толерирани, въпреки че понякога случаи на принудителни аборти излизат в публичното пространство и разтърсват обществото.

Семеен икономикс

В първите часове след обявяването на новината за частично облекчаване на строгия режим китайската социална мрежа "Сина Вейбо" се оживи. "Това е най-радостната вест, която чувам от години", пише един потребител. Друг допълва: "Следващото поколение е спасено от мъката, през която минах аз като самотно единствено дете."

Полъхът на промяната, за която от години настояват правозащитните организации, дойде не поради някакви морални подбуди, а бе провокиран от чисто икономически съображения. Ако в миналото целта е била по-добър живот за всички, то днес ограничението за едно дете изглежда не намясто. Причината за преосмислянeто на правилата е, че Китай е изправен пред сериозни демографски проблеми заради застаряващото си население. Системата за социални грижи е под силен натиск и на практика е нужно повишаване на раждаемостта, а не снижаване. Ако младите китайци продължават да намаляват, а възрастните - да се увеличават, икономиката няма да издържи, тъй като все по-малко хора в работна възраст ще покриват разходите за пенсионерите. Изчисленията показват, че на един човек се пада да се грижи за двама родители и за четирима баби и дядовци, и така се получава известната схема 4-2-1.

"Политиката "едно семейство – едно дете" наистина намали населението. Триста милиона по-малко бебета са родени през последните 30 години, ограничените ресурси се преразпределят между по-малко хора и повече китайци имат достъп до тях. Но тя също така предизвика застаряване на нацията. В Шанхай например делът на гражданите над 65 години е 20%", твърди Цзян Фън. Той посочва, че в момента Китай страда от недостиг на работна ръка и това е една от причините цената на труда непрекъснато да се покачва. Според него страната вече е в беда, защото няма нито добра пенсионна система, нито нов модел на развитие, който да замени икономиката, базирана на ниското заплащане и износа.

Безпрецедентната демографска трансформация на Китай е причинена от значителното увеличаване на продължителността на живот. Хората днес живеят повече години заради подобрения жизнен стандарт, включително начина на хранене, достъпа до образование и медицински грижи. Очаква се, че до 2050 г. в страната на всеки 100 души на възраст 20 - 64 години ще се падат по 45 души над 65-годишна възраст, в сравнение с около 15 днес. А това засилва притесненията, че Китай ще стане една от малкото държави в света, чието население ще остарее, преди да забогатее. Това води след себе си икономически и социални последици, като например огромен фискален дефицит заради големите разходи за пенсии и нарастващите медицински разноски.

Що се отнася до бързото свиване на работната сила, в момента в Китай има 980 млн. души в активна трудова възраст. Според някои изследвания това число ще достигне пика си през 2015 г., след което ще започне рязко да спада. А това може да намали годишния икономически ръст на страната с 1.5 процентни пункта до 2015 г. и с допълнителен процентен пункт в периода 2016 – 2020 г.

Китай ще трябва да предприеме мащабно икономическо преструктуриране, за да се справи с този проблем. Защото иначе има риск той да резонира и в политиката и да подкопае легитимността на управляващата комунистическа партия. Като най-засегнати от негативните тенденции се очертават сегашните непривилегировани социални групи - имигрантите работници и пенсионерите, особено тези в провинциалните области. И не са изключени нови, по-чести и по-бурни изблици на социално недоволство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да съживиш мъртъв град 66 Да съживиш мъртъв град

От 39 години кипърският курорт Фамагуста/Вароша тъне в руини. Десет души и тяхната дръзка идея сочат пътя към устойчива промяна

28 дек 2013, 32851 прочитания

Протестите показаха, че гражданското общество в България се събужда 23 Протестите показаха, че гражданското общество в България се събужда

Изследователят от университета "Харвард" проф. Марк Креймър пред "Капитал"

26 дек 2013, 11925 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Истории" Затваряне
Във външното огледало

През 2013 г. образът на България в световните медии стана малко по-пъстър

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"