"Дискретно Европейският съюз лобира за единствения жизнен вариант: коалиция по германски, между левицата и десницата, за да бъде извадена страната от кризата", отбелязва кореспондентът на RFI в София. "Заинтересованите (партии) незабавно отхвърлиха тази идея. Защо? Обяснението според един политолог е просто: България не е, все още, Германия. Дотогава технократското правителство остава на кормилото и се очертават нови избори", коментира френския журналист.

CNN на всеки кръгъл час пускаше кадрите от нападението срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Случаят обаче най-широко бе отразяван и коментиран от турските медии.

"Опит за покушение срещу лидера на турците в България" е новинарското заглавие в турските канали НТВ и "Хабертюрк".

Както турските, така и световните медии разпространяват кадър от инцидента днес, в който 25-годишният Октай Енимехмедов е насочил пистолета си срещу лидера на ДПС. "Мъж насочи оръжие срещу лидера на българската етническа турска партия, преди охранители да го повалят на земята", отрази "Ройтерс". Агенцията припомни че "ДПС и други мюсюлмани съставят 12% от 7.3-милионното население на България". Yahoo! News и "Асошиейтед прес" публикуват същата информация, като традиционно се придържа към кратките, фактологични новинарски текстове.

#‎ДАНСwithme‬

"Десетки хиляди поддръжници и противници на воденото от социалистите българско правителство излязоха на митинги, подчертавайки нарастващо политическо разделение и несигурност в най-бедната страна в Европейския съюз", така в своя безпристрастен и информативен стил "Ройтерс" отбелязва знаковото събитие на годината, протестите.

Антиправителствените протести, започнали с назначаването на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), не бяха подмината от голяма част от световните медии. Многохилядните протести спряха погледа на медии като "Ройтерс", "Aсошиейтед прес", Би Би Си, "Файненшъл таймс" и "Ню Йорк таймс".

Постепенно гласовете на българските протестиращи пробиха в световните медии. "Първоначално демонстрациите бяха многохилядни с участници от целия политически спектър и с настоявания за оставка на правителството. Постепенно протестите станаха по-малки и бяха похитени от групи, които съзряха в тях начин да съживят антикомунизма от 90-те години. Протестиращите започнаха да призовават за "европейски ценности", "морал в политиката" и "истинско скъсване" с комунистическото минало. БСП успя да организира контрапротестно движение...".

Така бе представена ситуацията от Жана Цонева и Георги Медаров (част от движението "Нови леви перспективи") в зоната за свободни коментари на сайта на лондонския вестник "Гардиън". Ден по-рано изданието публикува репортаж от студентския протест в София, дело на репортера Кит Джилет, който започваше така: "Нещо се прекърши в България тази година. Гняв от корупция и връзкарство, младежка безработица от 28.7%, ниски заплати и малко възможности да си намериш работа, което кара квалифицираните българи да си търсят работа в чужбина, и усещане, че онези във властта прекалено дълго поставят личните си интереси пред тези на страната - всичко това се сля тази година в един дълъг пулс на гнева." 

Ангели и бежанци

Съвсем без преувеличение съдбата на малката Мария беше следена в цял свят. Върховният съд на Гърция нареди да започне спешно разследване как са издавани актовете за раждане в страната през последните 6 години, след като русо момиченце бе открито да живее с циганско семейство, регистрирало детето незаконно като свое. Страната е потресена от откриването на Мария, която гръцките медии нарекоха "русият ангел". Тя бе в дома на роми, където я намират полицаи, влезли в лагера за търсене на наркодилъри. След обявяването на молбата да се открият истинските родители в неправителствената организация, грижеща се за детето, са позвънили хиляди хора от цял свят. Историята породи интереса на много международни медии, които се надпреварваха да правят репортажи и филми по казуса.

Водещо място в западните издания и телевизии е отделено на репортажите за ужасните условия, в които попадат сирийските бежанци след пристигането си в България. Препълнени бежански лагери и протести срещу имигрантите – сирийските бежанци, потърсили убежище в България, едва ли са очаквали подобно посрещане, пише американското списание "Тайм" в репортаж от България.

Изданието описва протестно шествие, в рамките на което младежи с крайни възгледи иска от властите "до седмица да изчистят града от нелегалните имигранти". В противен случай те сами щели да "разчистят". Ден по-късно двама българи намушкаха с нож 17-годишно момче от Сирия. След този инцидент Калед се страхува да напуска хотелската си стая. Той е разказал на "Тайм", че негови приятели сирийци са го предупредили да не говори арабски навън и по възможност да не ходи в центъра на града. "Става дума за хора, които са избягали от ужасните събития в родината им с надеждата да намерят в България сигурност и разбиране. Сега обаче мнозина от тях се принудени да се борят за физическото си оцеляване", казва Борис Чеширков от Върховния комисариат на ООН за бежанците.

В текст от тази седмица за излизащият в Лондон на арабски език влиятелен вестник "Ал Хайят" иракския журналист Мохамед Халаф пише: "Бежанците в България са подложени на двоен натиск. От страна на властта, която бездейства и не предприема никакви действия да се противопостави на ксенофобията, и от страна на  обществото, което е крайно нетолерантно към бягащите от войната сирийци." Текстът е озаглавен "Идването на сирийските бежанци се превърна в кошмар за всички българи". В него се посочва, че през казуса със сирийските бежанци се е оголила неспособността на правителството да ограничи езика на омразата, свободно разпространяван от "нацистката партия "Атака", която е коалиционен партньор на кабинета.

Докато популистките антиимигрантски партии набират инерция в голяма част от Европа, българската "Атака" изпъква като особено невъздържана и както казват критиците й – зловеща политическа сила, пише "Ню Йорк таймс" в своя статия, озаглавена"Крайната десница печели от идването на сирийци в Източна Европа". Според автора Андрю Хигинс "Атака" представлява пример колко лесно опортюнистичните групи могат да засегнат обществените страхове, докато подобряват собственото си положение.

В репортажа си от Свиленград Хигинс пише как партията е подобрила позициите си, откакто сирийски бежанци са дошли в България. "Идването на близо 6500 сирийски бежанци в България тази година затрудни непопулярното коалиционно правителство и добави опасен елемент във вече нестабилната политическа обстановка", отбелязва авторът.

Враждебна Великобритания

Колко румънци и българи ще пристигнат във Великобритания от началото на следващата година? От известно време насам всички британци си задават този въпрос, коментира британското издание "Телеграф".

Миграцията често се смесва с глобализацията и се описва като неизбежна. Но глобализацията засяга разпространяващата се търговия, идеи и инвестиции, които дават възможност на по-бедните страни да се доближат към по-богатите - тук Китай е най-големият бенефициент. Същевременно съвременната миграция се задвижва от големите различия в доходите. Колкото повече по-бедните страни като Румъния и България наваксват, толкова повече ще се намалява имиграцията.

Германците също се опасяват от потока български и румънски имигранти, пише британският вестник "Експрес". Кметовете на 16 германски града отправиха молба към канцлера Ангела Меркел да им бъдат отпуснати извънредни средства, които да им помогнат да се справят със задаващия се наплив на български и румънски имигранти към Германия.

Страховете на германците отразяват нарастващата загриженост на Великобритания във връзка с имигрантската вълна.

От 1 януари 2014 г. българите и румънците ще получат свободен достъп до пазара на труда в рамките на ЕС. Тъй като някои държави като Великобритания се опасяват от рекорден приток на имигранти от тези две държави, те искат да ограничат техните права.

И на фона на политическата истерия на Октрова, британското списание "Икономист" вкара малко по разумна нота с приветствието: "добре дошли българи и румънци!"

Заслужава си да си припомним и друг текста за България в "Икономист", който разсъждава по темата "Как се прави честен бизнес в най-бедната страна от ЕС". Това не е невъзможно, пише изданието, но е изключително трудно, позовавайки се на доклад на "Трансперънси интернешънъл", според който бизнесът възприема България като най-корумпираната страна в целия Европейски съюз. По показателя време и капитали, необходими за започването на нов бизнес, България получава средна оценка сред страните от ЕС. Но по отношение на времето за получаване на лицензи тя е на опашката. В края на публикацията "Икономист" прави опит да назове основните съставки на рецептата за успешен бизнес в България: тясна специализация, производство на продукция за износ и най-важното – фирмата да не се разраства прекомерно, за да не засегне интересите на големите играчи.

Агенция "Блумбърг" обръща внимание, че от десетилетия насам България води неравна битка с корупцията. Агенцията също се позовава на индекса на "Трансперънси интернешънъл" за корупцията в 28-те страни от ЕС и посочва, че само Гърция е по-назад от България. "Блумбърг" пише, че в страна, където все още няма осъдени високопоставени представители на властта, приемането на подкупи от магистрати за прекратяване на корупционни дела се е превърнало в обичайна практика. "Борим се за морал в политиката, искаме нашите политици да работят за хората, а не за мафията", е цитиран неформалният лидер на "Ранобудните студенти" Ивайло Динев.