20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

200734 прочитания

© Ивайло Хранов


Те не са режисьори, продуценти или актьори, но са сред хората, които през последните десет години внесоха свежест в кинокултурата у нас и дори привлякоха нова аудитория в салоните. Като сдружение "Позор" те организираха множество интересни събития отвъд мейнстрийм киното, а новото издание на едно от тях предстои – фестивалът Sofia Biting Docs, един от малкото форуми за българско и чуждестранно документално кино, започва на 1 октомври.

Здравко и Ангел са организатори и на фестивала за арабско и близкоизточно кино MENAR, чието поредно издание ще се проведе в началото на 2019 г.

Като какъв човек се определяте?

З.: Вечно ровещ. Постоянно подготвям някакви пътешествия, чета пътеписи, търся самолетни билети, освен това селектирам филми, ровя из разни каталози... Не мога без шоколад, не мога без баница и не мога без музика.

А.: С късмет.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

А.: Че хубавото време винаги оправя лошото настроение.

З.: Един-единствен път ми се случи да не повярвам, че ще си свърша работата, и ми се отрази много зле. Затова съм абсолютно сигурен, че ако нещо зависи от мен, то ще бъде свършено. Иначе вярвам, че каквото ни е писано, то ще се случи, като внимавам да не предизвиквам съдбата.

Любимият ви момент от деня?

А.: Когато си свърша работата.

З.: Когато сядам да хапна. В този момент не мисля за нищо друго освен за храната.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да накараме зрителите да си купят билет за филм, който ни е впечатлил. А ако го и харесат колкото нас, тогава вече сме напълно удовлетворени.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

А.: Като му пуснем филм със субтитри.

Как си почивате?

А.: С пътувания. "Пътят Камино" е навсякъде по света.

З.: А когато няма време за пътувания, просто излизаме на обелската поляна и се радваме на неща, за които съкварталците ни дори и не подозират, че съществуват. Проверяваме реката, която често е оживена от диви патици, ята стрелкащи се лястовици, от време на време прелитащи синигери и дори щъркели, които щъкат из тресавищата и си търсят жаби.

Какво ви зарежда?

А.: Природата.

З.: Като "изпушим", отиваме да тичаме в парка.

Какво ви разсмива?

З.: Когато имам много работа, си пускам клипчета с луди животни, които безотказно ме разсмиват.

Какво ви натъжава?

З.: Най-често се случва по време на филм. Спомням си, че първият филм, който наистина ме натъжи, беше "Защо тъгува Гилбърт Грейп?".

Какво ви вбесява?

З.: Непросветените хора, които отказват да приемат нещо различно от техния светоглед.

Личност, на която се възхищавате?

З.: Постоянно се възхищавам на хора, постигнали резултати, които ми изглеждат непосилни.

Кое свое качество харесвате най-много?

З.: Не мисля какво ще кажат другите, действам си според моите виждания, дори и да знам, че невинаги съм прав.

А.: Че съм затворен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

А.: Пак, че съм затворен, но не искам да го променям, защото колкото ми пречи, толкова и ми помага.

З.: Понякога слушам разни хора, които изобщо не са ми приятни, но ми е неудобно да ги прекъсна.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

З.: Искам да говоря френски, какви ли не усилия полагам, ама изобщо не съм удовлетворен от резултата. Въпреки всичко упорствам и няма да се кротна, докато не проговоря.

А.: Разчитам на това, което мога и е по силите ми. Понеже стана въпрос за езици, аз пък упорствам с арабски.

Последният подарък, който направихте/получихте?

З.: Ангел ми подари за рождения ден каталог с фотографии от изложбата за Майкъл Джексън в Лондон, като каталогът вървеше заедно със самолетни билети и вход за изложбата. Та след стотици градове най-накрая ще стигнем и до Лондон след месец.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

З.: Ежедневно проверявам какво правят братята пътешественици във форума magelanci.com, задължително следя тенис новините на tenniskafe.com и по незнайни дори и за мен причини от много години всеки четвъртък отварям класациите на Billboard, като откровено си признавам, че 80% от албумите и парчетата не съм ги слушал, но си ми е останал навикът от времето, когато следях изкъсо музикалния свят.

Къде бихте искали да живеете?

А.: Там, където живея сега.

З.: Аз само бих сменил етажа, че цяло лято не виждам слънце от липата.

Любимите ви имена?

А.: Всички имена на хора и места с тюркски, арабски и персийски произход, защото никога не са случайни и често носят силен заряд и символика.

Най-интересното място, на което сте били?

З.: Когато човек пътува, е много трудно да се избере "мястото". "Мястото" е в Сенегал, където с дървена лодка се носиш из реката в птичия резерват Джудж, а около теб прелитат хиляди пеликани, "мястото" е и в Мианмар, където усмихнати мъже с поли и боядисани с хума лица те водят из манастири от тиково дърво, "мястото" е и в Родопите, докато наблюдаваш падащи звезди, излегнат на тучна ливада, "мястото" е и пред огражденията на концерт на Мадона, докъдето си се добрал след часове наред чакане под жаркото слънце.

А.: Не знам за място, но има един народ, несравним с друг по света - народът на Иран. В Иран непознатият на улицата винаги е готов да ти помогне, да те нахрани и да те подслони. Известното клише "като у дома" придобива същинския си смисъл в тази страна. Няма по-гостоприемни и мили хора от иранците. Отидеш ли веднъж, остават завинаги в сърцето ти.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

З.: Следвай пътя!

А.: Светът е малък!

Те не са режисьори, продуценти или актьори, но са сред хората, които през последните десет години внесоха свежест в кинокултурата у нас и дори привлякоха нова аудитория в салоните. Като сдружение "Позор" те организираха множество интересни събития отвъд мейнстрийм киното, а новото издание на едно от тях предстои – фестивалът Sofia Biting Docs, един от малкото форуми за българско и чуждестранно документално кино, започва на 1 октомври.

Здравко и Ангел са организатори и на фестивала за арабско и близкоизточно кино MENAR, чието поредно издание ще се проведе в началото на 2019 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK