С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 сеп 2018, 8:57, 199409 прочитания

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Те не са режисьори, продуценти или актьори, но са сред хората, които през последните десет години внесоха свежест в кинокултурата у нас и дори привлякоха нова аудитория в салоните. Като сдружение "Позор" те организираха множество интересни събития отвъд мейнстрийм киното, а новото издание на едно от тях предстои – фестивалът Sofia Biting Docs, един от малкото форуми за българско и чуждестранно документално кино, започва на 1 октомври.

Здравко и Ангел са организатори и на фестивала за арабско и близкоизточно кино MENAR, чието поредно издание ще се проведе в началото на 2019 г.


Като какъв човек се определяте?

З.: Вечно ровещ. Постоянно подготвям някакви пътешествия, чета пътеписи, търся самолетни билети, освен това селектирам филми, ровя из разни каталози... Не мога без шоколад, не мога без баница и не мога без музика.

А.: С късмет.



Нещото, в което вярвате абсолютно?

А.: Че хубавото време винаги оправя лошото настроение.

З.: Един-единствен път ми се случи да не повярвам, че ще си свърша работата, и ми се отрази много зле. Затова съм абсолютно сигурен, че ако нещо зависи от мен, то ще бъде свършено. Иначе вярвам, че каквото ни е писано, то ще се случи, като внимавам да не предизвиквам съдбата.

Любимият ви момент от деня?

А.: Когато си свърша работата.

З.: Когато сядам да хапна. В този момент не мисля за нищо друго освен за храната.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да накараме зрителите да си купят билет за филм, който ни е впечатлил. А ако го и харесат колкото нас, тогава вече сме напълно удовлетворени.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

А.: Като му пуснем филм със субтитри.

Как си почивате?

А.: С пътувания. "Пътят Камино" е навсякъде по света.

З.: А когато няма време за пътувания, просто излизаме на обелската поляна и се радваме на неща, за които съкварталците ни дори и не подозират, че съществуват. Проверяваме реката, която често е оживена от диви патици, ята стрелкащи се лястовици, от време на време прелитащи синигери и дори щъркели, които щъкат из тресавищата и си търсят жаби.

Какво ви зарежда?

А.: Природата.

З.: Като "изпушим", отиваме да тичаме в парка.

Какво ви разсмива?

З.: Когато имам много работа, си пускам клипчета с луди животни, които безотказно ме разсмиват.

Какво ви натъжава?

З.: Най-често се случва по време на филм. Спомням си, че първият филм, който наистина ме натъжи, беше "Защо тъгува Гилбърт Грейп?".

Какво ви вбесява?

З.: Непросветените хора, които отказват да приемат нещо различно от техния светоглед.

Личност, на която се възхищавате?

З.: Постоянно се възхищавам на хора, постигнали резултати, които ми изглеждат непосилни.

Кое свое качество харесвате най-много?


З.: Не мисля какво ще кажат другите, действам си според моите виждания, дори и да знам, че невинаги съм прав.

А.: Че съм затворен.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?


А.: Пак, че съм затворен, но не искам да го променям, защото колкото ми пречи, толкова и ми помага.

З.: Понякога слушам разни хора, които изобщо не са ми приятни, но ми е неудобно да ги прекъсна.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

З.: Искам да говоря френски, какви ли не усилия полагам, ама изобщо не съм удовлетворен от резултата. Въпреки всичко упорствам и няма да се кротна, докато не проговоря.

А.: Разчитам на това, което мога и е по силите ми. Понеже стана въпрос за езици, аз пък упорствам с арабски.

Последният подарък, който направихте/получихте?

З.: Ангел ми подари за рождения ден каталог с фотографии от изложбата за Майкъл Джексън в Лондон, като каталогът вървеше заедно със самолетни билети и вход за изложбата. Та след стотици градове най-накрая ще стигнем и до Лондон след месец.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

З.: Ежедневно проверявам какво правят братята пътешественици във форума magelanci.com, задължително следя тенис новините на tenniskafe.com и по незнайни дори и за мен причини от много години всеки четвъртък отварям класациите на Billboard, като откровено си признавам, че 80% от албумите и парчетата не съм ги слушал, но си ми е останал навикът от времето, когато следях изкъсо музикалния свят.

Къде бихте искали да живеете?


А.: Там, където живея сега.

З.: Аз само бих сменил етажа, че цяло лято не виждам слънце от липата.

Любимите ви имена?

А.: Всички имена на хора и места с тюркски, арабски и персийски произход, защото никога не са случайни и често носят силен заряд и символика.

Най-интересното място, на което сте били?

З.: Когато човек пътува, е много трудно да се избере "мястото". "Мястото" е в Сенегал, където с дървена лодка се носиш из реката в птичия резерват Джудж, а около теб прелитат хиляди пеликани, "мястото" е и в Мианмар, където усмихнати мъже с поли и боядисани с хума лица те водят из манастири от тиково дърво, "мястото" е и в Родопите, докато наблюдаваш падащи звезди, излегнат на тучна ливада, "мястото" е и пред огражденията на концерт на Мадона, докъдето си се добрал след часове наред чакане под жаркото слънце.

А.: Не знам за място, но има един народ, несравним с друг по света - народът на Иран. В Иран непознатият на улицата винаги е готов да ти помогне, да те нахрани и да те подслони. Известното клише "като у дома" придобива същинския си смисъл в тази страна. Няма по-гостоприемни и мили хора от иранците. Отидеш ли веднъж, остават завинаги в сърцето ти.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?


З.: Следвай пътя!

А.: Светът е малък!
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Силвия Великова 20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

15 ное 2019, 2368 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов 2 Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

14 ное 2019, 3488 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Мартин Колев

Дебютната пиеса на създателя на "Софийски магьосници" прави премиера тази есен

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10