С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 авг 2005, 0:00, 1547 прочитания

village people

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има една поговорка, че прекаленият светец и на бога не е драг. Та и тези фундаменталисти, които тотално отричат ходенето на българското море, не са особено прави. Селото не е лошо нещо, но морето си е море. Както казваше моят преподавател по съветска литература (имаше и такава навремето) - то дава хоризонт, душата ти се отваря, мечтите ти се уголемяват... а животът на село е някак си по-затворен зад дебелите и високи зидове, по малките криволичещи улички, направени така, че да спират зимния вятър. И морето, и селото си имат своето очарование, своите предимства и недостатъци.

Летуването на село съвсем спокойно може да се съчетае с море. Не, не става въпрос за селата, разположени на брега на морето. Става въпрос за селата в планините, които се намират до морето. Това са основно Стара планина и Странджа. Та тези села се намират на 10 до 20 километра от морето, те са красиви и меланхолични, тишината властва навсякъде, а нощно време се чува само гласът на чухалчето. Сутрин естествено те разбужда звънът на хлопките на овцете, които минават покрай къщите на паша, и след като се отдалечат в меките гънки на планината, отново имаш шанс да се наспиш до насита. Съвсем по отпускарски. Кафето под дебелата орехова сянка е някак си по-ароматно, докато рееш полусънен поглед над зеленото море на гората. Закускообядът, приготвен върху огъня, е несравнимо по-вкусен от мазните манджи, които предлагат в крайморските кръчми. И онзи отвратителен кюфтено-рибен нюанс на пържените картофи, повяхналите домати и "гумените" краставички в салатата ти, доставена от лошо гледащата те сервитьорка.


След закускообяда може да се помоташ по огромния двор и, както се казва, да свършиш малко работа - ей така, без напрежение - да окосиш тревата с косачката, да орежеш храстите на живия плет, да почовъркаш нещо по двигателя на лодката си, защото си решил точно утре да я спуснеш на вода.
И когато съвсем напече, в ранния следобед - хоп, да се метнеш на колата и за има-няма десетина минутки да слезеш до малкото заливче, което си си харесал. Те, пустите заливчета, стават все по-малко, но все още могат да се намерят. И след като си прекарал 3-4 часа, както се казва по икиндия по комшийски или five o’clock по модерному, да натовариш отново неопрените, плавниците, коланите с тежести и харпуните в багажника на колата, да разглобиш въдицата на детето и кепчето за скариди и с един много хитър завой малко преди курорта да се изнесеш отново нагоре и да се шмугнеш в планината.

Там след няколко завоя отново ще потънеш в селската идилия, като си успял да избегнеш чутовния сблъсък с доволните препечени тела на тълпите туристи, които шляпат с джапанки и мъкнат прозрачни чанти, натъпкани с плажни хавлии и фактор 20.

И така, след като си се изкъпал с меката вода, която се изсипва върху осоленото ти тяло от варела над главата ти в лятната баня, можеш да се отпуснеш върху хамака и леко да подложиш с диня и прясно козе сирене от леля ти Ефросина, която живее отсреща. (Мирето твърди, че ако се добави и малко пресен джоджен, ставало нещо не-е-ечовешко.)



Привечер, когато от гората полъхне лек хлад, а селското стадо отново раздрънчи хлопки, задължително трябва да се полеят цветята и тревата в двора. Тогава, малко преди последните дихания на слънцето да се скрият зад зелената планина, от измокрената прясно окосена ливада се разнася няма-такъв-аромат-копеле. Той се смесва с миризмата на пресен босилек, който е останал на върха на пръстите ти, докато режеш върху салатата от домати, и тогава забравяш всекви жълти плочки, сладоледени къщи, управляващи малцинства, офиси, фитнеси, сделки и всички други градски -ски.

Оттам нататък, докато обръщаш кефалите (които Джеки е фраснал с харпуна) върху жаравата на барбекюто, кротичко можеш да отпиваш от перното с натрошен лед и много малко вода под асмата.
Е те такива работи, драги читателю, селото не противоречи на морето... ех, морето..
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Роден край 2 Роден край

Превенция, обучение, доброволци – слабите места на българската система за справяне с кризисни ситуации

13 дек 2012, 5427 прочитания

Водоравно и отвесно 1 Водоравно и отвесно

Хоризонтален душ и кристална крушка са усещането за стила на бъдещето

17 май 2012, 7987 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема на броя" Затваряне
черно море, чака-рака, де / много е зле, айде, стига бе

защо на село е по-хубаво, отколкото на морето

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10