village people
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

village people

village people

йово николов
1624 прочитания

© sad


Има една поговорка, че прекаленият светец и на бога не е драг. Та и тези фундаменталисти, които тотално отричат ходенето на българското море, не са особено прави. Селото не е лошо нещо, но морето си е море. Както казваше моят преподавател по съветска литература (имаше и такава навремето) - то дава хоризонт, душата ти се отваря, мечтите ти се уголемяват... а животът на село е някак си по-затворен зад дебелите и високи зидове, по малките криволичещи улички, направени така, че да спират зимния вятър. И морето, и селото си имат своето очарование, своите предимства и недостатъци.

Летуването на село съвсем спокойно може да се съчетае с море. Не, не става въпрос за селата, разположени на брега на морето. Става въпрос за селата в планините, които се намират до морето. Това са основно Стара планина и Странджа. Та тези села се намират на 10 до 20 километра от морето, те са красиви и меланхолични, тишината властва навсякъде, а нощно време се чува само гласът на чухалчето. Сутрин естествено те разбужда звънът на хлопките на овцете, които минават покрай къщите на паша, и след като се отдалечат в меките гънки на планината, отново имаш шанс да се наспиш до насита. Съвсем по отпускарски. Кафето под дебелата орехова сянка е някак си по-ароматно, докато рееш полусънен поглед над зеленото море на гората. Закускообядът, приготвен върху огъня, е несравнимо по-вкусен от мазните манджи, които предлагат в крайморските кръчми. И онзи отвратителен кюфтено-рибен нюанс на пържените картофи, повяхналите домати и "гумените" краставички в салатата ти, доставена от лошо гледащата те сервитьорка.

След закускообяда може да се помоташ по огромния двор и, както се казва, да свършиш малко работа - ей така, без напрежение - да окосиш тревата с косачката, да орежеш храстите на живия плет, да почовъркаш нещо по двигателя на лодката си, защото си решил точно утре да я спуснеш на вода.

И когато съвсем напече, в ранния следобед - хоп, да се метнеш на колата и за има-няма десетина минутки да слезеш до малкото заливче, което си си харесал. Те, пустите заливчета, стават все по-малко, но все още могат да се намерят. И след като си прекарал 3-4 часа, както се казва по икиндия по комшийски или five o’clock по модерному, да натовариш отново неопрените, плавниците, коланите с тежести и харпуните в багажника на колата, да разглобиш въдицата на детето и кепчето за скариди и с един много хитър завой малко преди курорта да се изнесеш отново нагоре и да се шмугнеш в планината.

Там след няколко завоя отново ще потънеш в селската идилия, като си успял да избегнеш чутовния сблъсък с доволните препечени тела на тълпите туристи, които шляпат с джапанки и мъкнат прозрачни чанти, натъпкани с плажни хавлии и фактор 20.

И така, след като си се изкъпал с меката вода, която се изсипва върху осоленото ти тяло от варела над главата ти в лятната баня, можеш да се отпуснеш върху хамака и леко да подложиш с диня и прясно козе сирене от леля ти Ефросина, която живее отсреща. (Мирето твърди, че ако се добави и малко пресен джоджен, ставало нещо не-е-ечовешко.)

Привечер, когато от гората полъхне лек хлад, а селското стадо отново раздрънчи хлопки, задължително трябва да се полеят цветята и тревата в двора. Тогава, малко преди последните дихания на слънцето да се скрият зад зелената планина, от измокрената прясно окосена ливада се разнася няма-такъв-аромат-копеле. Той се смесва с миризмата на пресен босилек, който е останал на върха на пръстите ти, докато режеш върху салатата от домати, и тогава забравяш всекви жълти плочки, сладоледени къщи, управляващи малцинства, офиси, фитнеси, сделки и всички други градски -ски.

Оттам нататък, докато обръщаш кефалите (които Джеки е фраснал с харпуна) върху жаравата на барбекюто, кротичко можеш да отпиваш от перното с натрошен лед и много малко вода под асмата.

Е те такива работи, драги читателю, селото не противоречи на морето... ех, морето..

Има една поговорка, че прекаленият светец и на бога не е драг. Та и тези фундаменталисти, които тотално отричат ходенето на българското море, не са особено прави. Селото не е лошо нещо, но морето си е море. Както казваше моят преподавател по съветска литература (имаше и такава навремето) - то дава хоризонт, душата ти се отваря, мечтите ти се уголемяват... а животът на село е някак си по-затворен зад дебелите и високи зидове, по малките криволичещи улички, направени така, че да спират зимния вятър. И морето, и селото си имат своето очарование, своите предимства и недостатъци.

Летуването на село съвсем спокойно може да се съчетае с море. Не, не става въпрос за селата, разположени на брега на морето. Става въпрос за селата в планините, които се намират до морето. Това са основно Стара планина и Странджа. Та тези села се намират на 10 до 20 километра от морето, те са красиви и меланхолични, тишината властва навсякъде, а нощно време се чува само гласът на чухалчето. Сутрин естествено те разбужда звънът на хлопките на овцете, които минават покрай къщите на паша, и след като се отдалечат в меките гънки на планината, отново имаш шанс да се наспиш до насита. Съвсем по отпускарски. Кафето под дебелата орехова сянка е някак си по-ароматно, докато рееш полусънен поглед над зеленото море на гората. Закускообядът, приготвен върху огъня, е несравнимо по-вкусен от мазните манджи, които предлагат в крайморските кръчми. И онзи отвратителен кюфтено-рибен нюанс на пържените картофи, повяхналите домати и "гумените" краставички в салатата ти, доставена от лошо гледащата те сервитьорка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С деца в Рим

С деца в Рим

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK