Има една поговорка, че прекаленият светец и на бога не е драг. Та и тези фундаменталисти, които тотално отричат ходенето на българското море, не са особено прави. Селото не е лошо нещо, но морето си е море. Както казваше моят преподавател по съветска литература (имаше и такава навремето) - то дава хоризонт, душата ти се отваря, мечтите ти се уголемяват... а животът на село е някак си по-затворен зад дебелите и високи зидове, по малките криволичещи улички, направени така, че да спират зимния вятър. И морето, и селото си имат своето очарование, своите предимства и недостатъци.

Летуването на село съвсем спокойно може да се съчетае с море. Не, не става въпрос за селата, разположени на брега на морето. Става въпрос за селата в планините, които се намират до морето. Това са основно Стара планина и Странджа. Та тези села се намират на 10 до 20 километра от морето, те са красиви и меланхолични, тишината властва навсякъде, а нощно време се чува само гласът на чухалчето. Сутрин естествено те разбужда звънът на хлопките на овцете, които минават покрай къщите на паша, и след като се отдалечат в меките гънки на планината, отново имаш шанс да се наспиш до насита. Съвсем по отпускарски. Кафето под дебелата орехова сянка е някак си по-ароматно, докато рееш полусънен поглед над зеленото море на гората. Закускообядът, приготвен върху огъня, е несравнимо по-вкусен от мазните манджи, които предлагат в крайморските кръчми. И онзи отвратителен кюфтено-рибен нюанс на пържените картофи, повяхналите домати и "гумените" краставички в салатата ти, доставена от лошо гледащата те сервитьорка.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал