Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Някой кара колело

Или за голямото миниобщество на велосипедистите

Ако предварително бяхме по-запознати с обществото на велосипедистите, може би нямаше да ги включим в тази тема. Оказа се, че то изобщо не е мини, а вътре в него дори се обособяват под-, под-под-, под-под-под- и т.н. общества в зависимост от различните дисциплини колоездене - планинско (с доста разновидности), по шосе и т.н. Спряхме се на планинските колоездачи, като че ли тази дисциплина привлича най-много любители. "Като част от цялото сме малко общество, но сме достатъчно, за да има прослойки вътре", казва Любомир Ботушаров, на 28. Той кара активно от 10 години, юрист е по образование, но от няколко години активно се занимава със създадения от него сайт за планинско колоездене. Дори "някак естествено" това се е превърнало в основното му занимание. По думите му сайтът е мястото, където има най-пълна информация за веломероприятията в България. Там се е оформил и най-големият форум за велотеми, който дори е придобил статут на мрежа за социални контакти, тъй като фенове на колоезденето от цялата страна се запознават в него, карат заедно, пият заедно, стават приятели... Да, какъв по-добър метод за сприятеляване от това да покараш няколко часа из планината до крайната точка - някоя хижа, където колоезденето стига до логичния си завършек - около масата. "Тези събирания са неотменна част от велопоходите, това дори е повод за повече хора да се присъединят към нас", казва Пламен, който е един от най-редовните планински колоездачи. Дори е превърнал хобито си в професия - преди десетина години започва работа във "Веломания", производител на велосипедите "Драг", в момента е директор "Производство" в компанията. За него това е голямо предимство, тъй като може да си сглобява уникални велосипеди по свой вкус, които иначе не се произвеждат масово. Откакто е започнал да кара, е сменил около 12 колела, в момента има 5, за различните типове планинско каране. А те не са малко: cross country - представлява планински велотуризъм и съчетава в себе си както спускане, така и катерене; спускане - дисциплина, в която се гони тръпката от скоростта, най-често спускачите се качват с лифт до някой връх и оттам се спускат; free ride - фрирайдърите, са нещо като гъзарите в колоезденето, дисциплината представлява вид спускане, при което се изпълняват най-различни трикове и т.н.

В България най-активна в организирането на всякакви събития за колоездачи е НПО "Байкария", дългият календар на организацията включва походи всеки уикенд до края на сезона през октомври. Те стават все по-попупулярни, имало е преходи, на които са се събирали над 160 души. "Тръпката от споделеното изживяване е нещо много важно", казва административният директор на списание "Едно" Емил Шукадаров. Той кара от 7-8 години и почти не е изпускал уикенд, с много малки изключения, дори се опитва да кара по-често и през седмицата. Неговият приятел Пламен обяснява, че маршрутите, по които карат, често не са предварително очертани, "но в крайна сметка това да се изгубиш, да се луташ няколко часа и да намериш пътя, е част от преживяването". Другата причина за събирането на групи Шукадаров обяснява с рисковете, които крие планинското колоездене. "В такива ситуации винаги трябва да имаш другар до себе си, а и с хора на твоята вълна е много по-интересно", казва той.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Владимир Джувинов

    Форумът на БГ байкърите се намира на http://mtb-bg.com/forum/

    Всички са добре дошли!!!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Нов

    В Испания има специални маршрути за колоездачи, пешеходци и дори хора на инвалидни колички, а на някои маршрути е позволена и ездата. Наричат се vias verdes - зелени пътища/маршрути, и представляват най-често адаптирани бивши железопътни трасета /над 7000 км железопътни линии, прекарани в края на 19 век са станали нерентабилни или дори никога не са били в експлоатация! и от преди 15-20 години се преработват в зелени маршрути, като до момента има над 1600 км. с подходящо покритие, места за отдих, информационен център на съответния маршрут и т.н.
    В информацията за всеки маршрут на уеб-сайта /цитиран по-долу/ може да се види колко тунела и моста има, дължината им, дистанцията между основните точки, денивелацията, описание на информационния център и работното време, има и музеи на железопътния транспорт със стари влакове на някои от гарите, има и описание на забележителностите на селищата по маршрута. Маршрутите минават през планините и тъй като са създадени да обслужват железниците, денивелацията е доста приемлива и удобна за колоездене. Дългите тунели имат осветление. Ходих до един от близките маршрути в работен ден следобед през есента и имаше много хора. Най-често с колела /имаше дори професионални колоездачи/, хора излезли просто на разходка до близкото село и хора, трениращи бягане, имаше и няколко ездачи. Този маршрут например е 55 км в едната посока в област Кордоба/Андалусия/ и в края на маршрута /планина Суббетика/ започва област Хаен/Андалусия/- маршрута на зехтина /нарича се така, защото цялата линия първоначално е построена да обслужва селищата, занимаващи се основно с маслини и производство на зехтин/ с още около 55 км в едната посока. До момента 110 км са напълно адаптирани и се работи по включването към трасето на още няколко десетки километри.
    Забранено е ползването на тези пътища от мотористи, куод-мотористи и автомобили.
    Тези маршрути са много популярни сред местните хора, а също така привличат много активни туристи - например американци, французи и др.
    http://www.viasverdes-ffe.com/programme.htm

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал