С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 апр 2002, 0:00, 12904 прочитания

Вселенският стопаджия

Пътеводител на едно поколение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Знаете ли какъв е отговорът на въпроса "кое е общото между "Монти Пайтън", един чистач на кокошарник, "Пинк Флойд", бодигарда на арабски шейх и английската литература". Подсказвам - Дъглас Ноел Адамс. Авторът на една от най-култовите фантастични поредици въобще. Завършил английска литература в Кеймбридж, където се къпал много и "проблемите ми бяха свързани с гаджетата и със съдбата на колелото ми".

Вършил е какво ли не, преди да направи радиопиеса, а после и да напише "Пътеводител на галактическия стопаджия" през 1979. Следват "Ресторант на края на вселената", "Животът, вселената и всичко останало", "Сбогом и благодаря за рибата" и "Почти безобидна". Сега могат да се прочетат всичките, събрани в изданието на "Бард". Заедно с интервю с Адамс и още една история - "Младият Зейфорд и безопасността". Хубавото в случая е и това, че са подбрани добрите преводи на отделните книги, защото има и определено лоши.


"Не виждам защо трябва да чакаме времето, когато бихме могли да си построим собствени звездни кораби, за да можем да пътешестваме из вселената - казва писателят - Лично аз предпочитам да се возя на чужди." Но всъщност построява кораб. С книгите си. Защото те са вид пътешествие из Галактиката. И то вълнуващо, пълно с неочаквани обрати, с хумор, с ирония, с игра.

Когато чуеш фантастика, обичайната първа асоциация е супертехнологии, потискащи описания на сложни машини и уреди. Всичко това Пътеводителят не обича. В историята за пътешествията на Артър Дент (наш, земен човек) и спецът по стопа Форд Префект, на Зейфод Бийблброкс - несъщ братовчед на Форд, а и Президент на галактиката за известно време, на Трилиън, която се качила на стоп, защото с "една научна степен по математика и друга по астрофизика какво друго ми оставаше", моделите и клишетата на подобен тип фантастична литература са здраво подиграни.

Както и дълбокомисленото философстване за Смисъла. И в Пътеводителя този въпрос е "велик" - за Живота. Вселената и Всичко останало. И отговор има. Компютърът Дълбока мисъл дава кратък и ясен: "четиридесет и две".



Иронизирайки едновременно реалността и клишетата на тривиалната фантастична литература, Дъглас Адамс създава не просто фантастично смешни истории, но и подарява на едно цяло младо поколение читатели специфичен език, с който да назовава действителността, а чрез него и специфичен код за общуване. Като класическия стопаджийски жаргонен лаф "Хей, сас ли го онзи хупи Форд Префект?Те това се казва фруд - наистина знае къде му е хавлията". А хавлията, както казва Пътеводителят, е просто задължителна за стопаджията. И други неща казва. Ще ги научите. Няма страшно. Само БЕЗ ПАНИКА.

Ето и текстът на Алексей Лазаров, публикуван в Капитал Light през 2005 година:

Пътеводител на едно поколение

"Пътеводител на галактическия стопаджия" дойде в България абсолютно неочаквано. Аз лично попаднах на нея в една книжарница в Ловеч. Всъщност в едната книжарница на Ловеч, защото беше през лятото на 1989. По това време нямаше как да се разбира кои книги са хубави и кои пълни боклуци. Много от тях бяха някъв късен соцбълвоч и не можеше да научиш коя става за четене, ако не ти каже приятел. "Чете ли Пътеводителя" обаче за кратко стана много вървежна реплика, а моя личен "Пътеводител" са го чели още поне пет-шест човека, като последния не ми го и върна.

По това време западната култура рядко и трудно пробиваше към соцлагера - "Седморката на Блейк" по първа програма, малко Си Си Кеч от Сърбия, "Модърн Толкинг" на плоча от Балкантон и тва е. За по-възрастното поколение имаше поне "Богат беден", "Птиците умират сами" и "Робинята Изаура". Ако искаш да намериш нещо по-нормално, трябваше да полагаш специални усилия за това. Тогавашните тийнейджъри бяхме потънали в лепкав дефицит на масова култура - никва музика, по един филм на три години (в това число "Банда BMX", но не и "Хон Гил Дон") и много малко книги. А, да - и "Розовата пантера", ама ако остане време от някой пърляк, който клейми същата тази култура във "Всяка неделя". Честно казано, беше си тъпо - сегашната младеж черпи с по-пълни шепи от живота, за което благородно завиждаме.

На този фон обаче "Пътеводител на галактическия стопаджия" просто изби рибата. Накратко, книгата е суперготина. Тя е написана страшно добре и в нея се разказва по много точен начин за различни абсурди, които ти се случват всеки ден, или по-рядко, но редовно. Общуване с (полу) идиоти, безсмислени забрани, напълно нелогични пречки пред нещо добро - всичко това е осмяно в книгата по такъв начин, че следващия път, когато се сблъскаш с тези неща, ти става повече смешно, отколкото гадно.

Книгата освен това се появи точно навреме. Предстояха няколко години хаос след 1989. Трябваше само да прочетеш книгата, за да смениш филтъра, през който гледаш безсмислените действия и абсурдни идеи от годините след 10 ноември. В книгата например политиците са луди и/или корумпирани - изключително вярно наблюдение, хората наистина ги виждат така нещата. Не знам дали ви е правило впечатление, но политиците, за които има консенсус, че не са корумпирани, има консенсус също така и че са малко луди. Неудобно ми е да дам примери, но се замислете за момент и ще разберете какво имам предвид.

Освен това оригиналният "Пътеводител", от който наистина можеш да разбереш как да се качиш на вогонски космически кораб, ако, разбира се, ти стиска, даваше и суперподходящ за постсоца съвет. "Без паника", съветваше ни Дъглас Адамс тогава и, честно казано, съм доволен, че го разбрах. Иначе имаше сериозна опасност да загубя самообладание някъде по ролъркостъра на прехода, сещате се какво имам предвид.

Преди време си бях източил радиодраматизацията на Би Би Си по книгата и не ми хареса особено. Сега, разбирам, имало и филм. Еми, честно казано, не знам - чудя се дали бих го гледал. Абсолютно съм сигурен, че на хората в Англия и Щатите "Пътеводителят" им е влязъл по напълно различен начин, съответно филмът ще излезе много далече от това, което очакваме. От друга страна, май така мислехме и за "Властелина на пръстените", а то кво стана - изведнъж се оказа жесток филм.

Ако погледнем още по-отгоре на нещата, получава се така, че преходът започва с "Пътеводителя" и сега завършва пак с него, което си е готино. Другото общо нещо, за което се сещам, е Петър Берон, но няма да се отклонявам, макар че в книгата на Дъглас Адамс 100% ще намерите осмян и този абсурд.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 10990 прочитания

Мрачният швейцарец

29 мар 2003, 7007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Братството на измамените

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10